Културна среда и културноисторически туристически ресурси на Англия

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

Реферат по „География на туризма“
на тема „Културна среда и културноисторически туристически ресурси на Англия “

Гр.Варна 2015

Кратка информация за Англия
Англия е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски – със Северно море,Ирландско море, Атлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство. Лондон, освен столица на Англия и Обединеното кралство, е и световен финансов и политически център, както и една от световните столици, диктуващи тенденциите в модата, теченията в музиката и изкуствата. Населението на Лондон е около 7 388 000  души (2003). През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове.
Културна среда на Англия
Културата на Англия се определя от особените културни норми на Англия и англичаните. Благодарение на влиятелна позиция на Англия в рамките на Обединеното кралство, понякога може трудно да се направи разграничение между английската култура и културата на Обединеното кралство.
Архитектура
Английската архитектура започва с архитектурата на англосаксонците. Най-малко петдесет оцелели английски църкви са от англосаксонски произход. Всички с изключение на една дървена църква са изградени от камък или тухла.Архитектурният характер на англосаксонските църковни сгради варира от коптската архитектура в началото на периода до раннохристиянската базилика. След това започнали да навлизат арките,пиластрите и колоните.Постепенно архитектурата на Норманите започнала да измества англосаксонската, а по-късно е имало преход към готическата английска архитектура. Възрожденската архитектура е имала влияние в началото на модерните време, докато постепенно хората я приели и готическите форми на архитектурата са били изоставени.

Празници и фестивали
Великден
Великден е най-значимият празник от пролетния цикъл, бележещ краят на зимата и началото на пролетта и възраждащата се природа. В обредните ритуали свързани с този празник има редица прилики между традициите в България и Англия, но има и съществени разлики, които биха могли най-общо да бъдат обяснени с коренно различното историческо развитие на двата народа.Важна роля за Великден има църквата, което засилва допълнително различията в обичаите и обредните практики. Според англо-саксонските вярвания, идването на пролетта е свързано с богинята на плодородието и зората Естре (от тук идва и Easter), чийто символ е яйцето. В английските, а също и в българските символни представи, яйцето олицетворява възраждащото се начало и плодородието. След приемането на християнството Естре отстъпва място на възраждащия се Исус Христос.Пъстрите великденски яйца заемат основно място в празника. По традиция те се боядисват най-рано на Велики Четвъртък. В България първото яйце се боядисва задължително в червено. В английските вярвания яйцата се оцветяват в ярки цветове, символизиращи идването на пролетта. Боядисаното яйце има по-скоро естетическа функция в Англия, докато в България хората вярват, че червеното яйце има силата да предпазва от природни бедствия, и че е символ на здраве и плодородие.В английските традиции тези елементи отстъпват място на игрите с яйца. Най-разпространено сред децата е търсенето на яйца – възрастните крият шарени яйца на различни места и после децата тръгват да ги търсят. Според вярванията, тези яйца са скрити от великденския заек и този, който ги намери, ще има много късмет през годината. Хвърлянето на сурови яйца между двама души е друга подобна игра, при която, човекът, който изпусне яйцето, няма да има късмет през годината.В България е разпространен обичаят-игра с чукане на боядисани яйца, при който хората премерват сили чрез яйцата и се вярва, че собственикът на това яйце, което остане здраво след двубоя, ще бъде здрав и силен като него.Друга съществена част от празника е правенето на обредни хлябове, приготвени с мазнина и яйца и поръсени със захар – козунаците. Във формата на козунаците в двете страни също има редица различия. В България те са продълговати, кръгли или изплетени от отделни парчета тесто, а в Англия е традиция правенето на кифлички на които има кръст или направен от тесто кръст върху кръгъл хляб. Кръстът символизира християнството и мъките на Исус Христос когато е разпнат, но също и триумфът му над смъртта.В Англия в навечерието на Великден се палят огньове. В нощта срещу Великден по време на нощната служба се палят великденските свещи. След това всички те се гасят и се прави нов огън, от който се запалва и освещава голямата великденска свещ. Всички, които присъстват на службата, палят своята свещ от нея. Тази свещ символизира светлината на света, която е Господ. Голямата свещ стои запалена през 40-те дни до възкачването на Христос на небето. На много места в Англия фигурката на предателя на Христос, Юда Искариотски, е изгаряна в големия огън на открито във великденската вечер.В България, на църква се ходи в нощта преди настъпването на Великден или в първия ден от Великден. Свещта, която е запалена от великденската свещ в църквата, се донася в къщата и от нейния огън се запалва огнището или кандилото. Църквата се е противопоставила категорично срещу обичаят с паленето на великденските огньове и до известна степен е съумяла да ограничи проявите на този обред, но не ги е изкоренила напълно. Този обичай много наподобява паленето на големи огньове на Благовещение, което е традиция за българите и съвпада с деня на празнуването на Великден в Англия.Разминаването в датите на честванията на този светъл пролетен празник се дължи на различията в пресмятането на датите в римо-католическата и православната църква.В Англия най-известния и обичан символ на Великден е великденският заек. Той е символ на плодородното начало, защото е едно от най-плодовитите животни, познати на човека. Традиция е великденският заек да присъства в целия празничен обреден цикъл, като той носи много шарени яйца в плетена сламена кошница.Бялата лилия е друг основен великденски символ в английските традиции. Тя символизира новия живот, който идва от възкресението на Христос и олицетворява чистота, надежда, доверие. В България няма подобни символни персонажи. Като единствен символ, свързан с великденските празници в България остава яйцето.Самата насоченост на празника Великден е придобила различни измерения при англичани и българи. В България всичко е по-скоро насочено към скъсването с големия 40 дневен пост, докато в Англия се обръща повече внимание на идването на пролетта, на възраждащото се ново начало. Към него именно са насочени шарените великденски яйца, правенето на специфичните обредни кифлички с кръстния знак и вярването в добрия великденски заек, носещ късмет и плодородие на всички. Църквата е изиграла важна роля за доразвиването на тези вярвания и присъединяването на нови. В България християнството се разпространява на едно по-битово равнище, което от своя страна пък запазва познатите езически вярвания.Великденските празници в България и Англия са поели по различни пътища в своето развитие, претърпявайки различни влияния и промени от разнородни източници. Ролята на църквата е важна, тъй като Англия попада под влиянието на римо-католическата, а след това и на протестантската църква, която по-скоро обръща внимание на светските проблеми, отколкото към духовното и културното богатство, което води до заличаването на някои обичаи. България попада в лоното на православната църква, но поради исторически причини православието не съумява да приведе под пряк контрол българските обичаи и вярвания, което проличава в целия обреден комплекс свързан с Великден. И все пак в честванията на този най-светъл пролетен празник както в родината, така и в Англия, има и много общи черти.
1 май – Денят на май
Ние българите свързваме датата 1-ви май с деня на труда, но във Великобритания, първият ден на май е известен като Денят на май (May Day). Това е времето, когато температурите започват да се повишават, а природата отново е разцъфнала.Време, в което хората празнуват идването на лятото и изразяват по различни начини своята радост и надежда след дългата зима. Ето и някои интересни факти и събития за Денят на май:
Римски фестивал на цветята.Въпреки че лятото официално започва от юни, Денят на май бележи неговото начало. Корените на тези тържества се крият в римския фестивал на Флора, богинята на плодовете и цветята, отбелязващ началото на лятото. Той се провежда всяка година от 28 април до 3 май.
Интересен факт:Въпреки, че днес Денят на май се отбелязва в първия ден на месеца, преди 1752 години, когато календарът е бил променен, той се е празнувал 11 дни по-рано.
Как се е отбелязвал May Day в миналото?Празнуването е започвало още в ранни зори. Хората излизали преди изгрев слънце, за да съберат цветя и зеленина, с които да украсят своите домове и села с убеждението, че духовете на растенията ще им донесат късмет.
Кралица на май.Освен различните празненства, танци, конкурси и изложби, Денят на май се свързва и едно друго събитие – коронясването на кралицата на май. Избраното момиче всъщност играе ролята на богинята Флора. По традиция тя не взема участие в игрите или танците, а стои на обсипан с цветя стол, като една истинска кралица.
Първомайските тържества днес.На някои места, първомайските тържества започват още при залез слънце на 30-ти април. Те включват много флорални декорации и шествия през градове и села.
Morris Dancing.Друг традиционен за Деня на май танц е т.нар. Morris Dancing, често съпроводен от акордеонист.Танцьорите обикновено са мъже и носят различни дрехи в зависимост от това в коя част на страната танцуват. Те често са облечени в бели дрехи и носят цветни колани. Обикновено са шест или осем танцьора, подредени в два реда или в кръг един срещу друг. Има и единични танцьори, които носят специални костюми.
Този празник много напомня на Празникът на розата в чест на българската маслодайна роза е- официалният празник на градовете Казанлък, Карлово и Стрелча.По същият начин ,този празник се провежда през месец май и началото на юни. Всяка година, в последната събота на май, Карлово е столица на най-красивото и уханно цвете – розата. Празникът започва с ритуала “Розобер” в розовите поля край Карлово.От градините с рози празникът се пренася на централния площад на Карлово. Там на ръце млади момци носят Царицата на розите – най-красивата девойка през годината, избрана с конкурс. С венец от рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя приветства гостите, дошли на празника. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро.