Лекции по Естетика и литература

Конспект по естетика:

Общо

I НАУКАТА ЕСТЕТИКА
1. Естетическата мисъл през Класическия период на Древна Гърция
АНТИЧНАТА ЕСТЕТИЧЕСКА МИСЪЛ ДО ПЛАТОН
Появата на естетическата мисъл не е самата естетика. Това са естетически явления, а не представата за естетиката. Наченките на естетическата мисъл се забелязват в ІVв. пр.Хр. в Древна Гърция.
Питагор. (580пр.Хр. - ?) Живее по времето на владетеля Поликрат. Той е основател на Питагорейската школа в Италия. Тя е тайна школа. Питагор се занимава с философия и математика (и др.). Не се знае кое точно е на Питагор и кое на учениците му, защото писмените сведения са техни.
-Питагор придава се на числото самостоятелно съществуване. На всичко съществуващо, стои числово отношение. Света е в числови съотношения – това е хармонията. А хармонията е естетическа проблематика. Хармонията е позитивна като ценност и е единство на противоположностите. Дуализъм.
Питагор смята, че изкуството е подражание на космическата хармония.
-Психология – учение за душата – орфизъм. Душата е безсмъртна, тя се преражда. Болестите на душата са нарушаване на хармонията. Лекува се с хармония: музика. Мимезиса води до катарзис!

Хераклит. (средата на VІв. – 480пр.Хр.) Роден в гр. Ефес. От царски род е, но не е станал цар – не е искал. Става философ. Написва “За природата”, но не е стигнало много до нас; фрагменти.
-огънят – всичко произтича от него. Има качества да се променя. Път надолу на огъня: огън => въздух => вода => земя. Обратното е път нагоре.
Всичко се движи правилно и ритмично, но не се управлява от Бог. Това е световен порядък. Движението нагоре и надолу е хармония.
Питагор (количествен х-р) => примиряване на противоположности;
Хераклит (качествен х-р) => борба на противоположности.
Красотата според Хераклит е относителна: “И най-прекрасната маймуна е безобразна в сравнение с човешкия род.”
Демокрит. (460 – 370пр.Хр.) Наричан е “мъдрия”. Останали са само фрагменти от над 70 съчинения.
-атомистика. Съществуват пълното (битие) и празното (небитие). Пълното е изградено от атоми, а празното е пълна пустош. Атомите са вечни – нямат начало, нямат край, непрекъснато са в движение. Сблъскват се и се съчетават – така се образува всичко. Строен ред на съчетаването на телата – симетричност и хармония.
-мярката е в основата на прекрасното.
-изкуството произтича от нужда за подражание на природата.
Сократ. (~Vв.пр.Хр.) Бил е войник; имал е неприятен нрав, бил е неприятен и по външност. Жена му го е биела. Бил е отровен.
Той не е написал нищо – учениците са записвали. Неговият метод е т.н. метод на устната беседа. Питал е незнаещите, а те са отговаряли с отговорите, към които той ги е насочвал. Учениците, които записвали са Ксенон и Платон.
-космологична философия – човешка философия. Макро => микрокосмос
-красотата и изкуството: целесъобразността е в основата на красивото. Всичко, което е полезно е красиво. Не е красив използвания презерватив, но е красив, когато не е използван. Красотата е относителна.
-Изкуството е подражаване на обекти спрямо други. В изкуството се стремим да видим и душата.
ПЛАТОН (427-347г.пр.Хр)
Противник е на демокрацията – той е идеалист. Ученик е на Сократ.
Платон смята, че сетивните неща са променливи и преходни. Те непрекъснато възникват и се унищожават, поради това са преходни и не са истинското битие; сетивните са небитие.
Истинското битие са духовните същности и идеите.
Сетивните неща съществуват между материята и идеите – между битието и небитието. Сетивните неща са отражение на свръхсетивните идеи.
Най-важна естетическа проблема за Платон е прекрасното. Той търси абсолютното прекрасно, като изключва това прекрасно на Сократ, че прекрасното е това, което е целесъобразно.
Йерархичност на прекрасното: от материалното към идеите. Идеите са вечни.
Платон също говори за подражание на природата в изкуството. Но подражава на сетивните неща, които са пък отражение на идеи. Поради което Платон осъжда изкуството като измамно, неистинско и лъжливо. Освен това то изобразява и грозни страни на живота.
Според Платон художникът има мистична роля и той твори в състояние на вдъхновение и страст.
Платон проповядва контрол върху изкуството и намеса на държавата в организирането на спектаклите.
Бил е подложен на голяма критика.
АРИСТОТЕЛ (394 – 322г.пр.Хр.)
Аристотел е един от критиците на Платон.
Възпроизвеждане на прекрасното в битието, което се характеризира с мярка, ред и хармония. По-висок израз на прекрасното са живите същества и особено човекът. Пропорцията обаче е много важна, иначе прекрасното се губи. Принципът за „златната среда”.
Принцип на ограничението – всичко е ограничено – космосът, обществото и изкуството.
Принцип на ограничеността – цялото, според Аристотел, може да бъде прекрасно. А за да бъде нещо цяло, то трябва да има начало, среда и край. Те са свързани едно с друго и предполагат едно цяло.
Аристотел разделя доброто и прекрасното (досега са ги отъждествявали). “Едното е в движение, а другото може и да е неподвижно.”
Изкуството според Аристотел е подражание. “Подражанието е присъщо на хората още от детство.”
Според Аристотел не е нужна абсолютна точност с подражанието в изкуството. По вероятност или по необходимост, артистът може да си измисли нещо и пак да бъде прекрасно. Всяко отстъпление от верността към природата обаче трябва да бъде оправдано!
Според Аристотел изкуството има възпитателна роля.
Три части на душата – разстителна, животинска и разумна. Първата определя физическото възпитание, втората – нравственото, третата – умственото.

2. Естетическата мисъл през Елинистично – Римската епоха
В историята на естетическата мисъл се очертава като традиционно и разглеждането на красивото (прекрасното) и грозното (безобразното) като съотносителни явления. Разглеждането на прекрасното и безобразното като съотносителни полярни категории е типично за византийската естетика.
Естетиката на елинизма намерила своето развитие в стоицизма, епикуреизма, скептицизма и неоплатонизма.
-стоицизма възниква след смъртта на Аристотел. Ранни представители са Зенон, Клеант, Хрисип (330-208г.пр.Хр.), а по късни – Цицерон, Сенека и Епиктет (106пр.Хр. – 138г.).
За стоиците изкуството е подражание на природата. Човек трябва да се осъвършенствува в това подражание.
За тях по-важен е стила и формата на изкуството, а не влиянието му върху обществото. По въпроса за стила стоиците искат яснота, лаконичност и точност.
-епекуреизма е представен в епохата на елинизма от Епикур (341 – 270г.пр.Хр.). Теорията на Епикур обаче е представена по-добре от Филодем (~Ів.пр.Хр): “Музиката доставя същото удоволствие както яденето и пиенето. Тя не оказва никакво влияние върху човешките чувства и воля. Тя не е подражание на нищо в това число и на природата.”
По-късно Тит Лукреций Кар (99-55г.пр.Хр.) доразвива теорията по следния начин: “Първобитният човек е открил огъня и започнал да изпитва нужда от него. Изкуството е възникнало от нужда, т.е. от човешките потребности. То е подражание на природата.” Според Лукреций обаче изкуството не носи само наслада. То е “средство за разпространяване на знания за природата на нещата.”
-скептицизъм. Основател на школата е Пирон (365-275пр.Хр.). “Да опознаеш нещата е невъзможно!” Стремели са се да го докажат по всякакъв начин.
-неоплатонизъм. След упадъка на философията се появява “нов” възглед – че искуството има социална роля. Зад тази идея застават Плутарх (45-120г.), Лукиан (ІІв.) и Псевдо-Лонгин (не е известно името му). Лонгин пише в “За възвишеното”, че изкуството не може да се окатегоризира само с думата “прекрасно”; в него не може да се търси само прекрасното.
Плотин (205-270г.) – “Целта на човека се състои във връщането към бога.” “Вещите са прекрасни чрез приобщаване към идеята.” Според Плотин прекрасните тела са само отблясъци на висшата красота.” Душата се стреми към висшата красота.

3. Естетическата мисъл през Средновековието
Християнският мироглед утвърждава аскетичен идеал за човешка красота. Всичко свързано с плътта се възприема за греховно, грозно, низко, развращаващо.
Става въпрос за времето на ранния и зрелия феодализъм в Западна и Централна Европа, Византия, древна Русия, Индия и Китай.
Естетичеката мисъл на Средновековието носи отпечатъка на религиозната идеология.
КИТАЙ. Красотата не е в свръхестествените същности, а в самата действителност. Това твърдение е било зародено в Древността, но постепенно в Средновековието започва да се гледа на красивото и като духовно.
ИНДИЯ. Религиозно-митологична концепция за света. Първоначално се смятало за недостойно да се изобразява човека в изкуството, тъй като личността трябва да се разтваря в кастата. В Средновековието има наченки на търсене на духовността в изобразяването, но бързо преминали в обективни превъплащения. Няма кой знае какво развитие на естетическите възгледи.
ВИЗАНТИЯ. След закриването на Атинската философска школа (529г.), Църквата води борба срещу “езическата” наука. Диктатурата на църквата вреди на изкуството. То е подчинено само на нея. През V и VІ в. се строят разкошни църкви, но през VІІ в. изкуството губи силата си. Става прекалено догматично. Иконопочитателите – изкуството е да създадеш подобие на първообраза (подражание на абстрактното). Плахите опити на някои византийци да кажат, че трябва повече пищност и човещина в иконите остават нечути.
ЗАПАДНА ЕВРОПА. Образованието придобило богословски характер. Започнало пренебрежение към сетивния свят (напрмер – поетите не се подписвали като автори на произведенията си.) Августин казва, че Бог дава всичко, дори и красотата. Красотата на сетивните неща постоянно влече Августин и той смята това за противобогоугодно (каква дума! ). Той смята че красивото е хармонично и не отрича, че телата на хората са хармонични.
Във втория период на феодализма се увеличават градовете и занаятите. Хората променят своите разбирания за света. Има наченки на материализъм и сенсуализъм. Данте и Джото. Панаирните сборища, мистериите и опитите за театрални постановки, за обясняване на света предизвикват и някои карикатурни забележки първо към дявола, после към обикновения човек и накрая към свещениците, които нерядко са изобличавани в сребролюбие.
Тома Аквински (1225-1274г.) се опитва да приспособи Аристотел към християнското богословие. Опитва да разграничи прекрасното от доброто (дали се е опитвал?…). Изкуството е подражание. Прекрасно е онова, което е изобразено от художника, дори това да е грозно.

4. Естетическата мисъл през Ренесанса
Ренесанса възниква в Италия ІVв. Ранни представители: Петрарка, Бокачо; висок Ренесанс: Леонардо, Рафаел, Микаланджело, Рабле, Еразъм; късен: Сервантес, Шекспир.
Начало на протестанство: Мартин Лутер, Хенри 8, Калвин.
Най-важното е, че феодализма отмира и се появява пазарната икономика – това променя мирогледа на хората. Те издигат човека на пиедестал.
Възниква теория на изкуството;
Многоаспектност в изкуството;
В Предренесанса изкуството е пренебрегвано, а в Ренесанса е на пиедестал. Хората вярват, че изкуството има висока мисия.
Имената на творците не се крият вече, а напротив – показват се.
“Изкуството е подражание на природата.”
Дюрер смята, че по-красивото е по-близко до живота.
Взимат част от природата и я идеализират.
Два подхода за представяне на обекта: 1.Ритарен – представяне на обекта такъв какъвто е; 2.Иритарен – идеализиране на обекта.
Изобразява се движението на душата;
През средновековието творбата е дело на Бог, а при Ренесанса е дело на човек! Средновековието се представя вече само в сатиричен план.
Науката, като основа за естетически решения.
“Чувството за красота е природно качество у човека.” Алберти.
Хуманистите не противопоставят чувството на разума (все още).

5. Естетическата мисъл през Барок и Класицизъм (17в.)
Характеристика на епохата: засилва се буржоазната класа. Появява се и обратната тензенция – народни движения, идеи за социално общество.
Холандия тръгва към капитализъм; Испания губи – остава соц. деспотична монархия; Италия губи полит. влияние; Германия се разкъсва в междуособици; най-силно укрепва