Лекции по съвременна обща история

2




МИЛЕН СЕМКОВ
Записки по съвременна
история 1918-1945
































СОФИЯ 1992

ОДОБРЕНО ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕTO И НАУКАТА С ПРОТОКОЛ
№ 1 ОТ 17 ЮЛИ 1992 Г. И ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА УЧЕБНОТО
СЪДЪРЖАНИЕ ЗА IX КЛАС.
© Милен Семков, 1992 с/о Jusautor, Sofia
ISBN 954—8223—02—3

3

УВОДНИ ДУМИ
Световна история — световен съд.
Xегел

На 1 януари 1901 г. овекът от започващия XX в., хвърлил поглед върху живота
на човека от 1 януари 1801 г., се е чувствал почти като Бог. Горкият му
предшественик не е познавал локомотива , парахода, автомобила, самолета ,
велосипеда , фотоапарата , телеграфа, телефона, пишещата машина, радиото ,
грамофона , кинематографа , не е подозирал възможностите на нефта, на
електричеството , на цветните и редките метали, на периодичната таблица на
Менделеев би гледал като на алхимическа главоблъсканица , на рентгеновите
лъчи — като на магьосничество , на милиардите същества , изпълващи една
капчица бистра вода — като на видения, родени от дяволска шега. Човекът от
началото на XIX в., който не е знаел какво означава футбол, волейбол,
баскетбол, тенис, хокей и още толкова много други думи, само произнасянето
на които оказва магическо въздействие върху мъже и. . . о, ужас — и върху
жени, и ги събира по писти и стадиони в многохилядни възбудени тълпи,
енергията на които би могла да събори крепости, много по-могъщи от
Бастилията.
А какво ли би казал на 1 януари 2001 г. овекът от третото хилядолетие от
раждането на Христа за своя предшественик от 1 януари 1901 година? Човекът
от ерата на научно-техническата революция, от ерата на електрониката , на
компютрите, на изкуствения интелект, от космическата ера, овладял тайните на
атома и клетката, какво би казал за човека от XX в., от ерата на световните
войни, на „архипелага ГУЛАГ", на газовите камери и атомните бомби? Ще
признае ли този човек, че човекът от XX в. със своя труд, със своя мозък, със
своите сълзи и своята кръв е положил основите на цивилизацията на XXI век?
А каквo би казал той за историците на XX век? Те винаги са влизали в ролята
на съдии и са произнасяли присъди. Времето ревизира много от тези присъди
— плод на пристрастие , на политически поръчки , на недостатъчно познаване на
фактите или на тяхното грубо фалшифициране , на погазване на историческата
истина. Обявявани за велики личности падат с трясък от високо издигнатите от
самите тях пиедестали , защото преходна е изградената с престъпления слава.
Един е изводът — да не плачем за тях, а с факти да пътуваме през дните,
месеците и годините на този век, който все още е нашият.

4

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ПОСЛЕДИЦИ

Германия моли за мир. На 11 ноември 1918 г. в 11 ч. тръбачите от двете страни
на френско -германския фронт засвирват сигнала „Спрете огъня". Над окопите
ляга странна тишина, последвана от луда войнишка радост. Подетата от
французите „Марсилеза" е запята и от германците . Идва мирът, който трябва да
излекува раните, нанесени от световната война. Години ще минат, преди да
избледнеят ужасяващите спомени на оживелите от четиригодишната касапница
и да затихнат в сънищата им тътенът от снаряди и бомби, писъкът на
куршумите , а гърдите им да се прочистят от зловонието на барутния дим и на
отровните газове. Години ще минат, преди да изсъхнат сълзите на майките и
бащите на загиналите , на вдовиците и сираците. Болките от раните ще
отшумяват , но светлина в очите на слепите няма да блесне, няма да се
възстановят ръцете и краката на осакатените .
Националните статистики на страните сочат различни данни за броя на
мобилизираните във войната, за убитите, ранените и за материалните щети.
Френският маршал Лиоте признава, че войната е „най-голямата магария, която
някога светът е направил".
Общо убитите в сражения и умрелите от рани и болести войници се изчисляват
на повече от 10 милиона. Към тази цифра се прибавя и броят на загиналите и
умрелите от цивилното население поради бойни действия , лоши условия за
оказване на медицинска помощ или избити от навлезлите в чужди територии
войски. Най-много са жертвите в Турция — 4 млн., главно от турски геноцид
срещу арменци , гърци, сирийци и евреи. Русия дава около 2 млн. убити,
Германия и Румъния по 800 хил., много са жертвите в Австро-Унгария и
Сърбия. Други 6 млн. души умират във воюващите страни от грип. А след
войната, през зимата на 1918—1919 г., грипът (известен тогава като
„испанската болест") отнася около 20 млн. души, предимно от най-бедните
слоеве от населението в целия свят поради мизерните условия на живот.
В тази тъжна статистика се вписват още цифри: като последица от
мобилизирането и смъртта на десетки милиони млади мъже само в 12 от
воюващите страни не са родени 20 млн. деца (от тях в Русия — 5 млн., в
Австро-Унгария — 4,5, в Германия — 4,2). По фронтовете са ранени над 20
млн. войници, от които 3,5 остават инвалиди за цял живот.
През 1914 г. войната започват 8 държави — 44% от световното население. Към
края й в бойните действия участват 33 от всичките тогавашни 59 държави —
87% от населението на Земята. Общо по време на войната са мобилизирани 73
млн. души, от които от Антантата — 48 млн., а от Централните сили — 25 млн.
Войната поглъща гигантски средства . „Аз не зная дали утре ще променим
историята, но съм сигурен, че ще променим географията" — заявява един
английски офицер, след като на Западния фронт англичаните са прокопали от
няколко посоки под един зает от германците хълм галерии с дължина 8 км, в
които залагат 500 т взрив. На 7 юни 1917 г. експлозията е толкова силна, че се
чува чак в Лондон. В началото на войната Франция произвежда 10 хил. снаряда

5
дневно, през 1915 г. — 154 000, 1916 г. — 232 000, 1917 и 1918 г. — по 273 500.
През 1914 г. всички воюващи държави са разполагали с 25 хил. оръдия, а в края
на войната — с 85 хиляди. Рязко се увеличава далекобойността на оръдията —
тя не само надхвърля 10 км, но най-тежкото оръдие в света, произведено от
германците в заводите „Круп" и наречено „Дебелата Берта" (дължина 34 м,
тежина 175 т), стреля срещу Париж от разстояние 120 километра. През 1918 г. 4
такива оръдия изстрелват 44 снаряда от по 1 тон. И още един пример за
постоянно растящите изисквания на фронтовете — през 1914 г. Германия има
160 миномета, а през 1918 г. — 17 хиляди.
Стремително нараства производството на самолети . Франция започва войната с
541, а през 1918 г. построява 24 652 ( при общ брой за цялата война 52 146), а в
самолетостроителните заводи работят 186 хил. души. Общият брой на
произведените в Германия самолети е 48 хиляди. През 1914 г. самолетите
достигат скорост до 100 км в час. През 1918 г. тя нараства : на италианските
изтребители „Фиат" е 220 км, на френските „Бреге" и германските „Фокер" —
200 километра . Започват да се използват и радиостанции . Мощността на
самолетите от 80 конски сили достига до 900 за бомбардировачите , таванът на
полетите от 3 км е вдигнат на 7 км, продължителността на полета от 3 ч достига
до 7 ч и германските самолети спокойни сипят бомби над Лондон (през 1918 г.
дори от 1 т).
Усъвършенстват се подводниците . На тях разчита особено Германия, която до
войната има 28, а до 1918 г. там са произведени общо 344 подводници , от които
178 са потопени или извадени от строя от противниците й.
Танковете за първи път са вкарани в бой през 1916 г. от англичаните , които в
края на войната разполагат с 400 тежки танка (от по 30 т). Французите се
ориентират към по-леки танкове. а германците — към ефикасна
противотанкова защита. Загубите на танкове са значителни . На 5 август 1918 г.
англичаните атакуват германците с 430 танка, от които на 6 август остават само
155, на 7 — 85, на 8 — 38.
Фронтовете се превръщат в огромна мелница на хора и животни, бойна техника
и оръжия, боеприпаси, транспортни средства, инструменти . Разрушават се
сгради, складове, пътища, мостове, тунели, гари, дори болници и църкви.
Армиите изискват все по-големи количества храна, дрехи, лекарства, цимент,
метали, химикали , бои, дървен материал, пясък, бодлива тел, противогази ,
свързочна техника. Потопени са 630 бойни и 1000 спомагателни парахода, а
тонажът на потопените търговски съдове достига 13 300 000 тона.
Икономиката се подчинява на законите на войната. В Русия 76% от
промишлените работници пряко или косвено обслужват военното
производство , в Италия — 64%, в Германия — 58%, във Франция — 57%, във
Великобритания — 46%. Все повече жени и дори и деца заемат работните места
на мобилизираните мъже не само в селското стопанство , но и във фабриките.
Воденето на войната се превръща в национално дело, а ролята на държавата в
ръководството на цялото общество се променя качествено в сравнение с
предвоенните години.

6
Идва краят на либералното стопанство и началото на планова намеса на
правителствата в организацията на производството , в неговото финансиране и
следователно къде да се насочат печалбите. Поощряват се и изследванията в
онези отрасли на науката, които може да открият нови пътища към победата .
Астрономическите суми, пропилени за войната, се покриват чрез понижаване
на жизненото равнище на най-широките слоеве на населението, чрез вътрешни
и външни заеми.
Официалните данни за изразходваните пряко за войната суми по принцип са
по-големи от реалните, но може да се приеме, че за воюващите държави са 208
млрд. долара, а причинените щети са за 359 млрд. долара. Най-тежко е
пострадала от бойните действия Франция.
Войната превръща САЩ от длъжник на стария континент в негов кредитор .
През 1919 г. Великобритания дължи на Щатите 4 210 000 000 долара,
Франция — 2 750 000 000, Италия — 1 625 000 000 и т. н. От своя страна
Великобритания очаква от Франция 2 540 000 000 долара, от Русия — 2 840 000
000, от Италия —2 335 000 000 и т. н., а Франция разчита на 800 000 000 долара
от Русия, на 450 000 000 — от Белгия и т. н.
Социалните последици от войната са особено важни. Най-вече са засегнати
дребните собственици, които почти изцяло губят своите спестявания поради
обезценяването на европейските валути. Само във Франция се разоряват 500
хил. дребни собственици . Но войната създава и слой от новобогаташи —
търговци , спекуланти , хора, свързани с насоченото към фронтовете
производство , за които девизът е „Повече кръв, повече злато". Големите
промишлени обединения и банки трупат баснословни печалби .
След войната особено остър за цялото общество е въпросът за съдбата на
демобилизираните и за издръжката на инвалидите, вдовиците и сираците .
Голяма част от армиите са сформирани от младежи , които направо от
ученическите чинове са изпратени в окопите и нямат никакви специалности , с
които да осигурят съществуването си