Лекция по Счетоводство

то следва да се спазват от търговците по отношение на редовното водене на счетоводството. Впоследствие, в началото на миналия век са приети редица нормативни актове в областта на икономиката, сред които с най-съществено значение за счетоводството са Закона за търговските книги и Правилника за неговото прилагане.

Регламентация на счетоводството преди 19
9
1
г.

ането към общодържавна собственост върху сред
ст
в
ата за производство. Посочените нормативни актове регламентираха точно как следва да се отразят счетоводно протичащите стопански операции. На практика по този начин се отнемаше възможността на счетоводителите в предприятията да проявяват творчество при счетоводното третиране на търговските сделк
и и при представянето им във фин
ансовите отчети.

Регламентация на счетоводството след 1991г.

аконодателство придоби определена степен на

з
а
вършеност.
РРегламентация на счетоводството преди 1991г.

ц
и, Наредби, Писма и др. Подобно нормативно уреждане на счетоводството в България напълно съответства на формиралите се нови обществено-икономически отношения, свързани с преминаването към общодържавна собственост върху средствата за производство. Посочените нормативни актове регламентираха точно как следва да се отразят счетоводно протичащите стопански операции. На практика по този начин се отнемаше възможността на счетоводителите в предприятията да проявяват творчество при счетоводното третиране на търговските сделки и при представянето им във финансовите отчети.

Регламентация на счетоводството след 1991г.

определена степен на завършеност.
е
т
ап бяха регламентирани
р
е
дица нови счетоводни принципи, заимствани от МСС - действащо предприятие, предимство на икономическото съдържание пред правната форма и вярно и честно представяне. Тези принципи са продукт на англо-американската счетоводна система и не бяха познати на счетоводните специалисти в България. Възприемането им беше израз на желанието за приближаване на българското счетоводно законодателство към МСС. Същевременно тези принципи трудно намираха приложение в практиката, главно поради две причини: 1) липсата на традиции и практически опит и 2) в много от случаите българското законодателство поставяше ограничения при прилаган
е
то им.
,
в които също са залегнали основните принципи на МСС.

Закон за счетоводството

Законът за счетоводството урежда:
1. Изискванията към всеобхватността и достоверността на
с
четоводството в предприятието,
2.Съдържанието, съставянето и публичността на годишния финансов отчет на предприятието,
3. Изискванията към лицата, които съставят и подписват годишния финансов отчет,
4. В Закона за счетоводството се предвижда предприятията
д
а изготвят своите годишни ф
РРегламентация на счетоводството след 1991г.

и
я на 03.01.1991 г. Закон за счетоводството се даде възможност на предприятията да разработват и провеждат счетоводна политика, при която ръководството на всяко предприятие самостоятелно определя принципите, правилата и процедурите за счетоводно третиране на
о
тчетните обекти и представянето им във финансовите отчети. Впоследствие бяха приети Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти, с което се считаше, че българското счетоводно законодателство придоби определена степен на завършеност.
за счетоводството от месец февруари 1998 г. беше извършена съществена промяна в счетоводното законодателство, насочена по-скоро към възприемане на принципите, залегнали в Международния счетоводен стандарт (МСС), отколкото по-нататъшното хармонизиране с европейските директиви. За първи път в историята на българското счетоводно законодателство беше поставено началото на преход от законодателство, характерно за континентално европейските страни към възприемането на МСС, които са продукт на англо-американската счетоводна система. На този етап бяха регламентирани редица нови счетоводни принципи, заимствани от МСС - действащо предприятие, предимство на икономическото съдържание пред правната форма и вярно и честно представяне. Тези принципи са продукт на англо-американската счетоводна система и не бяха познати на счетоводните специалисти в България. Възприемането им беше израз на желанието за приближаване на българското счетоводно законодателство към МСС. Същевременно
тези принципи трудно намираха приложение в практиката, главно поради две причини: 1) липсата на традиции и практически опит и 2) в много от случаите българското законодателство поставяше ограничения при прилагането им.
к
и се от континентално-европейските традиции към все по-пълно възприемане на принципите на МСС. В този смисъл са и последните промени в Закона за счетоводството, съгласно които от началото на 2005 година МСС се прилагат само за големите български предприятия. Всички останали, отговарящи на критериите за малки и средни предприятия изготвят своите финансови отчети по смисъла на Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия, в които също са залегнали основните принципи на МСС.

Закон за счетоводството

Законът за счетоводството урежда:
1. Изискванията към всео С промените в Закона за счетоводството от месец февруари 1998 г. беше извършена съществена промяна в счетоводното законодат
елство, насочена по-скоро към в
ъзприемане на принципите, залегнали в Международния счетоводен стандарт (МСС), отколкото по-нататъшното хармонизиране с европейските директиви. За първи път в историята на българското счетоводно законодателство беше поставено началото на преход от законодателство, характерно за континентално европейските страни към възприемането на МСС, които са продукт на англо-американската счетоводна система. На този етап бяха регламентирани редица нови счетоводни принципи, заимствани от МСС - действащо предприятие, предимство на икономическото съдържание пред правната форма и вярно и честно представяне. Тези принципи са продукт на англо-американската счетоводна система и не бяха познати на счетоводните специалисти в България. Възприемането им беше израз на желанието за приближаване на българското счетоводно законодателство към МСС. Същевременно тези принципи трудно намираха приложение в практиката, главно поради две причини: 1) липсата на традиции и практически опит и 2) в много от случаите българското законодателство поставяше ограничения при прилагането им.
д
а отбележим, че законодателната уредба на счетоводството в България следва правия път, движейки се от континентално-европейските традиции към все по-пълно възприемане на принципите на МСС. В този смисъл са и последните промени в Закона за счетоводството, съгласно които от началото на 2005

година МСС се прилагат само за големите български предприятия. Всички останали, отговарящи на критериите за малки и средни предприятия изготвят своите финансови отчети по смисъла на Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия, в които също са залегнали основните принципи на МСС.

Закон за счетоводството

Законът за счетоводството урежда:
1. Изис
к
ванията към всеобхватността и достоверността на счетоводството в предприятието,
2.Съдържанието, съставянето и публичността на годишния финансов отчет на предприятието,
3. Изискванията към лицата, които съставят и подписват годишния финансов отчет,
4. В Закона за счетоводството се предвижда предприятията да изготвят своите годишни финансови отчети на базата на международните счетоводни стандарти. Изключение се допуска за малките и средни предприятия, които изготвят своите отчети в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия.
под
писали счетоводните документи. Съгласно чл.
11
отговорност за достоверността на информацията, отразена в счетовод
н
ите документи носят лицата, които са ги съставили и подписали.
т
оводството е посветена на активите, пасивите и собствения капитал на предприятието и възможностите за тяхната класификация. Законът дава право на ръководството на предприятието самостоятелно да определи начинът на представяне на активите, пас Следва да отбележим, че законо
д
ателната уредба на счетоводството в България следва правия път, движейки се от континентално-европейските традиции към все по-пълно възприемане на принципите на МСС. В този смисъл са и последните промени

в Закона за счетоводството, съгласно които от началото на 2005 година МСС се прилагат само за големите български предприятия. Всички останали, отговарящи на критериите за малки и средни предприятия изготвят своите финансови отчети по смисъла на Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия, в които също са залегнали основните принципи н
а
МСС.

Закон за счетоводството

Законът за счетоводството урежда:
1. Изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводството в предприятието,
2.Съдържанието, съставянето и публичността на годишния финансов отчет на предприятието,
3. Изискванията към лицата, които съставят и подписват годишния финансов отчет,
4. В Закона за счетоводството се предвижда предприятията да изготвят своите годишни финансови отчети на базата на международните счетоводни стандарти. Изключение се допуска за малките и средни предприятия, които изготвят своите отчети в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия.
т
о не подлежат на независим финансов одит и чиито нетни приходи от продажби не превишават 50 000 лв. за предходния отчетен период да могат да прилагат едностранно счетоводно записване, посредством воденето на специфични регистри - книги, чрез които се определя вярно и честно финансовият резултат за периода. Финансовият отчет на тези предприятия се състои само от Отчет за приходит
аво да изискват извършването им.
Глава пета на Закона за счетоводството разглежда въпроса за съдържанието на годишните финансови отчети, тяхната публичност и изискванията към лицата, имащи право да ги съставят и подписват. Законът дава възможност на предприятията. прилагащи облекчена форма на финансова отчетност да изготвят съкратен вариант на годишния
ф
и
нансов отчет, в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. С действащия Закон за счетоводството в нашето законодателство не се регламентира длъжността Главен счетоводител. Дава се право на работодателя (собственика) на предприятието самостоятелно да определи наименованието на длъжността на лицето, което ще отговаря за организацията на счетоводството и съставянето на Годишния финансов отчет. Въвежда се понятието Съставител на годишни финансови отчети. Предвидена е възможност финансовите отчети да се съставят както от лица вГлава п
ета на Закона за счетоводството разглежда въп
ро
с
а за съдържанието на годишните финансо