Левски , авт. Хр. Йотова

Книга за всеки български дом
Левски
Съставител: Христина Йотова
Българска
Първо издание
© 2017 Радослав Донев, дизайн на корицата
© 2017 Софтпрес
Главен редактор: Димитър Риков
Графично оформление: Мая Яначкова
http://4eti.me
ISBN 978-619-151-379-6

3
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание ........................................................................................... 3
За безсмъртието ..................................................................................... 4
Кълновете на родолюбието ................................................................... 6
Съзряването ......................................................................................... 1 0
В търсене на пътя ................................................................................ 1 4
Делото на живота ................................................................................. 2 3
Народна клетва .................................................................................... 2 5
Висините на българския дух ............................................................... 3 1
За Левски .............................................................................................. 3 4
Левски ................................................................................................ 3 5
Апостолът в премеждие ................................................................. 4 2
Чистият път .................................................................................... 4 7
Обесването на Васил Левски .......................................................... 5 0

4

ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО

„Ако спечеля, печели цял народ,
ако загубя, губя само мене си.“
Васил Левски


Запитвали ли сте се какво означават изразите „безсмъртно дело“,
„венец на безсмъртието“, „безсмъртен пример“ или „безсмъртен
подвиг“? Тези думи неизменно звучат, когато отбелязваме годиш-
нини от някакво значимо събитие или честваме паметта на хора,
живели много, много години преди нас и оставили неизличим
отпечатък в историята ни. Но повтаряни често, без да са осъзнати
докрай, те се обезсмислят – превръщат се в клише.
Какво е безсмъртие? Привилегия на боговете, която всява страх у
едни, буди недоумение у други, а някои вдъхновява? Отличителен
белег на герои от приказките, обитавани от вълшебници и
магьосници? Или просто го приписваме на хора, чиито имена са
увековечени в историческите хроники? Но историята е запазила
безброй имена на истински злодеи и описания на позорните им
деяния, които не бива да бъдат забравяни, за да не се повтарят.
Какви са тези хора, белязани със знака на безсмъртието? Защо
ехото от стореното от тях не заглъхва? Защо се прекланяме пред тях
и ги наричаме герои?
В историята на всяка държава има трудни и дори трагични
времена – междуособици, породени от борба за власт, опусто-
шителни войни и нашествия, довели до разруха. И хилядолетна
България е преживяла такива периоди, а един от най-трагичните е
петвековното османско владичество, когато държавата ни е била
изличена от картата на света. Но макар и потиснати и обезправени,
българите не са изчезнали. Неизброими са имената на предшестве-
ниците ни, носещи искрите на просветлението, разпалили пламъка
на жаждата за свобода. Взрем ли се в живота и в делата им,
изпитваме възхита и преклонение пред стореното от тях и се питаме:
Какво ги е подтикнало да тръгнат по този път? Желание да се
прославят? Да забогатеят? Да се сдобият с власт, за да подчинят на

5
волята си други хора? Отговорът е един-единствен – любовта към
Отечеството. Най-силното доказателство за тази любов е желанието
им да допринесат – дори с цената на собствения си живот, за възраж-
дането на свободна и справедлива държава с благоденстващ народ.
Днес ги наричаме национални герои и паметта ни за делата и
саможертвата им, предавана от поколение на поколение, е това,
което ги прави безсмъртни, а нас – пазители на безсмъртието.

6

КЪЛНОВЕТЕ НА РОДОЛЮБИ ЕТО

„Времето е в нас и ние сме във времето;
то нас обръща и ние него обръщаме.“
Из писмо на Васил Левски
до Панайот Хитов

Така, както всяко семенце покълва и расте в плодородна почва,
огрявано от слънце, отглеждано грижливо, за да ни дари с плодове,
така се ражда и родолюбието. Мястото, където човек се е родил и
където е расъл, времето и хората, сред които е живял в детството си,
когато погледът му е откривал света, го насочват в избора на пътя,
по който ще поеме.
За да разберем каква личност е бил Левски, е добре да знаем и
малко повече за времето, когато е живял.
Васил Иванов Кунчев – Апостола на свободата, е роден в малкия
подбалкански град Карлово на 18 юли 1837 година.
По онова време Османската империя продължавала да владее
българските земи вече пето столетие. Българската държава не
съществувала. Векове наред българите били поданици на султана –
върховния управител на империята, на когото трябвало да плащат
многобройни данъци, а това ги обричало на непосилен труд и
лишения. Те били рая – най-обезправената и многобройна част от
населението, и животът им зависел от волята на потисниците – аги,
бейове и паши.
Но макар и бавно, в живота на хората настъпили големи промени.
За българите това бил периодът на Възраждането, започнал според
някои от историците през 18 век, когато Паисий Хилендарски напи-
сал първата българска история – „История славяноболгарская“, и
продължил до Освобождението на България през 1878 година. Най-
будните българи, които днес с почит наричаме „народни будители“,
подели борба за независимост на българската църква от гръцката
църковна власт и положили основите на новобългарското просветно
движение.
След близо четири десетилетия усилията им се увенчали с успех,

7
когато през 1870 година султанът – върховният владетел на Осман-
ската империя, издал ферман (така се наричали държавните укази),
узаконяващ самостоятелната Българска екзархия. Този ферман
определял и границите на земите, населявани с българи, които се
простирали от Черно море чак до високите планини оттатък река
Вардар и обхващали Мизия и Тракия.
За много българи – както заможни, така и бедни, било важно
децата им да станат разумни и грамотни хора, затова години наред
по българските земи се основавали училища. По това време най-
разпространени били килийните училища. Наричали ги така, защото
повечето от тях били създадени при черкви и манастири, където
помещенията били „килии“. Учителите били предимно свещеници и
монаси, нерядко – грамотни занаятчии и търговци. Децата се учели
на „четмо и писмо“ от църковните книги, на църковно пеене и малко
смятане, а понякога изучавали и определен занаят. И тъй като светът
вървял напред, през първата половина на 19. век се появили
взаимните или взаимоучителни училища, в които учителят
преподавал на по-големите и по-напреднали ученици, а те – на дру-
гите деца. В тези училища обучението траело две години и
включвало граматика, нравоучение, естествознание, история,
аритметика и вероучение. Малко по-късно били основани и класни
училища, в които децата учели в отделни класове според възрастта
им.
Тези промени, постигнати не за един ден, а с десетилетни усилия
и упорство, по-често – с лишения и страдания, засилили желанието
и надеждата за възстановяване на българската държава у много
българи. Когато осъзнаеш какво можеш, искаш и да го направиш.
Дотогава българите неведнъж се възправяли срещу могъщата
Османска империя. По време на войните, която тя водела с
Хабсбургската империя от 16. век до края на 18. век, за да завладее
нови земи на запад от Балканския полуостров, в българските земи
избухнали няколко въстания – Първо търновско въстание (1598 г.),
Второ търновско въстание (1686 г.), Чипровско въстание (1688 г.) и
Карпошово въстание (1689 г.). И макар че въстанията били неус-
пешни – жестоко смазани от по-многобройните и по-добре
въоръжени османци, угнетените българи не губели кураж и надежда.
В началото на 19. век могъществото на Османската империя все
повече отслабвало и тя вече не представлявала заплаха за

8
европейските държави. След множество войни и революции те се
индустриализирали, колонизирали по-слаби от тях страни на
различни континенти и засилили икономическата си и военна мощ.
Този подем се отразил и на развитието на науката, културата и
изкуството, които достигнали невиждани висоти в творенията на
едни от най-великите за всички времена учени, изобретатели, му-
зиканти, художници, поети, писатели и архитекти.
По това време народите на Балканския полуостров, потиснати и
обезправени, не спирали опитите си да отхвърлят османския гнет.
По българските земи тук и там пламвали бунтове и въстания,
потушавани безмилостно от османските власти, из Балкана бродели
хайдути. Много българи участвали в освободителните борби на
съседните народи – две сръбски въстания и гръцката революция,
както и в руско-турските войни през този период. Осъзнатото
желание да си свободен те учи и как да го постигнеш.

Сгушен в южното подножие на Стара планина, заобиколен от
Розовата долина, град Карлово – родното място на Левски, бил
населяван от трудолюбиви и предприемчиви хора. Някои от тях
успели да надвият сиромашията и да се замогнат. Едни отглеждали
маслодайна роза и произвеждали ценно розово масло; други
владеели тънкостите на различни занаяти – майсторели полезни и
красиви съдове от кована мед, златни накити, правели обувки, сама-
ри, тъчели, шиели дрехи. Трети били дюлгери – така наричали
строителите, железари, грънчари, копринари, които отглеждали
копринени буби, търговци, които продавали изработеното от
занаятчиите по всички пазари на Османската империя – Цариград,
Влашко, Молдова, чак до Русия, Англия и Франция. Имало и
чорбаджии – богати за времето българи, натрупали пари и имоти на
гърба на безимотни бедняци, които работели и им слугували за
единия къшей хляб.
Родолюбивите карловци мислели не само за поминъка си, но и за
бъдещето, затова не жалели пари и труд – кой с каквото можел,
влагали и душа, за да процъфтява градът им. В началото на 19. век в
Карлово имало училище, където децата се ограмотявали, а по-късно
местните жители построили нова сграда на взаимното училище и
две големи църкви – „Св. Николай“ и „Св. Богородица“. Поканили

9
най-прочутите зографи по онова време, за да ги изографисат – да
нарисуват икони и сцени от библията. Основали девическо училище
и читалище с библиотека от няколко книги и вестници, издавани по
онова време – средище на просвета за пробуждане на българския
дух. Жените се организирали в Женското дружество.
Сред имената на родените в Карлово бележити българи, живели по
едно и също време с Васил Левски, изпъкват д-р Иван Богоров
(1818-1892) – публицист, преводач, издател на първия български
вестник „Български орел“, Ботьо Петков (1815-1869) – учител и
книжовник, баща на поета революционер Христо Ботев, братята
Евлоги и Христо Георгиеви – богати търговци, щедри дарители,
помогнали със средства за църкви, училища и болници, а по-късно,
вече след Освобождението – за първото висше училище в България:
университета „Св. Климент Охридски“.
В такова време и сред такива хора се родил и расъл малкият Васил.

10

СЪЗРЯВАНЕТО

„Като никой друг Левски обладава най-добрите
качества на българското племе.“
Проф. Николай Генчев, „Васил Левски“

През най-ранните си години – детството, човек научава първите
уроци за живота от семейството си. А семейството на Васил Левски
не се различавало много от семействата на повечето жители на
Карлово. Той имал двама братя и две сестри – Яна, която била по-
голяма от него, и по-малките – Христо, Петър и Мария.
Знае се, че баща му – Иван Кунчев Иванов, преселил се да живее в
Карлово от село Кочмаларе (днес с. Отец Паисиево, Пловдивска
област), бил гайтанджия и бояджия. Изработвал и боядисвал
гайтани – плетени шнурове, с които украсявали дрехите по онова
време. Има свидетелства на биографи на Васил Левски – хора, които
са проучвали и проучват живота му, че за семейството настъпили
трудни