Логика на Мерджанов

ivan89.doc

НЕДЯЛКО МЕРДЖАНОВ
ВЪВЕДЕНИЕ В ЛОГИКАТА
Учебник за 9 клас
София, 1994 г. ИК "СВЯТ-НАУКА"

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Одобрен от МНО

"В мисленето за мисленето характерът на изучавания предмет изисква основа на изложението да е логическата връзка".
Хегел
"Мисленето за мисленето", както точно се изразява великият философ, е науката логика.
Има големи учебници по логика. В тях обстойно се разглеждат проблемите на тази наука, на нейната история и съвременното й състояние. Този учебник е малък. Той е само въведение в логиката, тъй като предназначението му е да подпомогне учениците в изучаване основите на тази наука.
Това въвеждане не предполага никакви предварителни познания. Единственото, на което се разчита, е естествената логичност, която ученикът притежава, съединена с желанието му да вниква в собствените си мисли и в разсъжденията на другите.
Позоваванията на автори и на техни трудове, които са направени на отделни места, не са предназначени за ученици. Те само показват, че проблемите на тази наука са занимавали умовете на хората от древността до наши дни. В края има кратък списък на достъпна литература, която по желание може да бъде използвана. Учениците, които пристъпват към запознаване с една нова за тях наука, трябва да знаят, че основите на разработването й у нас бяха поставени от проф. Ангел Бънков. Той беше най-ревностният защитник на изучаването на предмета логика в училището. При по-специален интерес към проблемите, неговите трудове могат да бъдат особено полезни.

ЗО ХІ 1992 г.

Авторът

(c) Недялко Мерджанов, 1994
ISBN 954-8223-18-х

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Това издание се отличава от предишното в две отношения. Първо, променена е структурата на изложението. Основните глави са разделени на параграфи, които насочват към главните моменти на целостта, която предстои да бъде изучена. Тази разчлененост на цялото, без да се губи поглед върху него, има методическо значение. Така съм се опитал да се съобразя с препоръките на рецензиите на първото издание на дои. Димитър Денков и к.ф.н. Захари Захариев.
За не по-малко значимо считам съдържателното различие между двете издания. В сегашното е включено разглеждане на най-общи понятия в теорията на отношенията, която стои в основата на логиката. Освен това е отделено специално място за същественото ра зличие между логическия и психологическия аспект на мисленето. С това съм се опитал да се съобразя с препоръката на рецензента проф. Добрин Спасов. Естествено е, че ш евентуални недостатъци на това издание не са виновни рецензентите, а единствено аз.
Надявам се, че както структурните, тика и съдържателните различия на новото издание ще допринесат за по-леко и по-задълбочено усвояване на логически положения от учениците.

ПЪРВИ РАЗДЕЛ
ОБЩОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

11.Х1.1994 г.

Авторът

ГЛАВА ПЪРВА
ПРЕДМЕТ НА ЛОГИКАТА
§ 1. Предметът на науките - основа за разграничението им.
Човешкото знание за многообразната действителност е резултат на дълго историческо развитие. Неговите главни постижения са въплътени в множество науки. Всяка една от тях представлява система от знания, която може да бъде приравнена на осъзнаване на трайни, съществени взаимовръзки в действителния свят, съществуващ съвсем независимо от процеса на неговото познаване и от факта, дали той е познат или не. Знанието е необходимо на човека, за да се приспособява и изменя в желана посока независимия от него свят. В това е неговото висше предназначение. Поради това степента на развитие на знанието съответства на степента, в която човекът може да се разпорежда с природните неща и в този смисъл да "властва" върху тях. "Човешкото знание и човешкото могъщество над природата съвпадат" - е казал в зората на Новото време великият философ и логик френсис Бейкън.
Тъй като "наука" е общият знаменател на различните елементи на споменатото множество от различни човешки знания, то това естествено ни насочва към разкриване както на общото, така и на различното в науките. Близко до ума е, че общото между тях е в основанието на самия факт на категоризирането им като науки. Той произтича преди всичко от наличието на предмет на науката. Така се нарича действителността, която се изучава от тях. Обективно невъзможно е съществуването на знание, което е лишено от предмет. Такова съчетание е вътрешно противоречиво и затова е лишено от смисъл, тъй като е равносилно на "знание" за... нищо.
Различието между науките естествено произтича от различието между техните предмети, т.е. от различието в действителността, на която те са мисловен израз. Оттук следва, че е невъзможно съществуването на две или повече науки, които да имат един и същ предмет. Ако предметът наистина е един и същ, то те няма да бъдат две реално различни науки, а само две различни названия на една и съща наука. Ако пък науките са реално различни, твърдението, че изучават едно и също нещо произтича от смесването на слож-

ната цялост от действителността, към която са насочени, с реално различните й страни, които са специфичният предмет на всяка една от тях. Например медицинската анатомия и физиология изучават човешкото тяло, но различни страни на изучаваната цялост са специфичният предмет на тези различни науки.
Разкриването на съществените взаимовръзки в предмета на всяка наука става чрез използване на научни методи. Методите са тясно свързани с естеството на изследвания предмет и представляват знание, взето във функцията му на средство за достигане до нови знания. Разликата в методите, които използват науките, произтича от разликата в техните предмети. Реалният анализ, например действителното разделяне на химическата молекула на съставните й части, едва ли е приложим при изследване на явления от политическата икономия или психологията.
Но различието в използваните методи от науките не може да служи като демаркационна линия между тях, най-малко поради факта, че много от методите са общи за всички науки. Всяка наука, независимо от нейния предмет, фиксира основните си познавателни резултати в понятия и техни определения. Те представляват мисловни кристализации на достигната вече същност или същностни зависимости в изследвания предмет. Но всички те са познавателен резултат на общологическите методи на анализ, синтез, абстракция или обобщение, съответно конкретизирани според специфичната природа на предмета на съответната наука. Затова не в методите, а преди всичко в предметите на науките се крие общото и различното между тях.
§ 2. Логически път към разкриване на някои най-общи черти на науката логика.
Казаното в предишния параграф ни дава възможност без предварително да сме изучавали науката логика, да стигнем до някои наистина най-общи, но съществени нейни характеристики. В случая ще използваме едно основно нейно положение, че "това, което важи изобщо, важи и в частните случаи". Логиката не само формулира това най-общо положение, което, както ще се опитаме да видим, представлява гръбнакът на човешката способност за умозак-лючаване, но и го прилага към себе си. Това дава логическа възможност без да сме изучавали логика, да стигнем до най-общи координати, които я локализират сред множеството на останалите науки. Това на пръв поглед изглежда странно и може да породи въпроса: "Как така мога да знам нещо за наука, която не съм изучавал?". Но вие не сте от вчера в училище и сте изучавали като учебни предмети други науки. От учебното съдържание на физиката сте

разбрали какви са законите на механическото движение и каква е скоростта на звука, от химията знаете как се извършват химическите реакции, от биологията сте научили как се изменят животинските и растителните видове. Всички те са знания за света. Това от света, което се разкрива от науките, е техният предмет.
Всяка наука, която сте изучавали, има свой предмет. Тогава е естествено да считаме, че ако логиката е наука, тя също трябва да има свой предмет. Този предмет, както и при другите науки ще представлява действителността, която тя изучава. Но това от действителността, което се изследва от науките, е различно. Към една нейна страна например се отнасят законите за отражение на светлината, а към друга - изменението на биологическите видове. Предметът на различните науки е различен. Следователно, ако логиката е наука, нейният предмет трябва да се отличава от предметите на останалите науки. Това от действителността, което тя изучава, трябва да е различно от онова от нея, което се разкрива от другите науки. Като продължим нашите разсъждения, ще установим нови свойства за науката, към изучаването на която правим първи крачки. Например знанията ни по познатите учебни предмети се намират в някаква последователност, следват определен ред, който се нарича система. Вие например не можете да решавате уравнения с две неизвестни, ако не знаете как се решава уравнение с едно неизвестно. Оттук ще направим извода, че за да причислим логиката към науките, трябва систематичната връзка на знанията, които тя обхваща, да й е присъща така, както тя е присъща на познатите ни науки. Накрая можем да кажем, че всяко научно знание, с което вече сме запознати, представлява задълбочаване в своя предмет. В него се разкриват различни зависимости между нещата. По-трайните, по-основните от тях наричаме закони. Те са съществени зависимости в предмета на науките. Различието между тях произтича от естеството на предмета - физически, химически, биологически зависимости. Щом приемем, че логиката е наука, то тя разкрива някакви ЛОГИЧЕСКИ ЗАВИСИМОСТИ.
В разсъжденията, които направихме, ние използвахме вече една такава зависимост. Не сме изучавали науката логика, но казахме някои важни неща за нея. Въз основа на науките, които сме изучавали, сме достигнали до едно по-общо знание за белезите на това, което наричаме наука и по логически път пренесохме това знание върху науката логика, която предстои да изучаваме. Разбира се, знанието, до което достигнахме за нея, е много общо. По-конкретно знание за нея ще получим като се опитаме последователно да изследваме нейния предмет.
Направените разсъждения ни насочват към извода, че логика-

та има за предмет човешкото знание и възможността това знание да се пренася от познати вече неща към неща, които още не са познати. Човешките знания са широкото поле, в чиито рамки ще търсим логическите зависимости. Възможността за пренасяне на знанията ще ни ограничи в търсенето на такива признаци на знанията, които са специфичният предмет на логиката. Изучаването на условията за такова пренасяне на знания е съществена задача на логиката.
Предварително определение: Логиката е наука за някакви зависимости между знания, които дават възможност за пренасянето им от едни неща към други.
Към старите знания, които имаме, ще отнесем и убедеността си, че със своите сетива и с мисълта си сме в състояние да разкрием пред себе си картината на света, такъв, какъвто е той.
§ 3. Умозаключението - съществена проблема на логиката. Предпоставки и изводи.
В предишният параграф, въз основа на общо знание за това що е наука, стигнахме до знание за някои черти на науката логика, която предстои да изучаваме. Очевидно е, че става дума за достигане "посредством ума", т.е. чрез умозаключаване, до ново знание за нещо още непознато (логиката) въз основа на вече познатото (изучаваните вече от нас науки).
Способността за умозаключаване е съществена характеристика на човека и следователно съществен проблем на науката логика, която изучава човешкото мислене. Това е предварително и поради това предпазливо твърдение, макар да е достатъчно добре обосновано от предшестващия анализ. По-нататьк ще се опитаме да видим, че умозаключението не е просто една от съществените проблеми на логиката, които тя разглежда "между другото", но нейната същественост е от първостепенна важност, т.е. проблемата за умозаключението притежава логически приоритет пред всички останали логически проблеми. Разглеждането на умозаключението подчинява логически цялото останало логическо съдържание.
Процесът на човешкото познание запо