Малка библия по Биология (2 част)

МАЛКА
БИБЛИЯ
ЗА АНАТОМИЯТА
(ЗА МЪРЗЕЛАНЦИ)

Автор: Д.Добрев

50. Общи принципи на изграждане на вътрешните органи – кухи и плътни.
Вътрешностите-viscera, са части на храносмилателната,дихателната и пикочо-половата система,които са разположени основно в гръдната кухина.Част от вътрешните органи са ,кухи тръбести образувания-стомах,черва ,бронхи,други са плътни или още-паренхимни.Те са изградени от фиброзна капсула,паренхим,съставен от каналчеста система и строма,която е съставена от съединително тъкан и разположените в нея кръвоносни съдове,лимфни фоликули и нервни влакна.Стените на кухите вътрешни органи са изградени от 3 основни обвивки:Вътрешна обвивка е лигавица-tunica mucosa средната е мускулна tunica muscularis и външната може да е серозна tunica serosa или от съединителна тъкън tunica adventivia.Лигавицата се състои от епителна пластинка,изградена от епител и собствена пластинка.която съдържа кръвоносни съдове,нервни елементи и др,а в редица органи и жлези.Под лигавицата се разполага слой от хлабава съединителна тъкън-подлигавица.Мускулната обвивка е изградена от снопчета гладка мусклулатура,но в началните и крайните части на храносмилателната система има и напречнонабраздени мускулни влакна.Мускулатурата на част от храносмилателният канал и покочо-половите канали е образъвана от 2 слоя-вътрешен кръгов и външен надлъжен.Мускулни пръстени наречени сфинктери се намират на изходните канали на някои органи.Външната обвивка е различна в различните отдели на вътрешните органи,някои са покрити изцяло или частично с туника адвентция-устна кухина,гълтач.Серозна обвивка е част от коремницата и плеврата.Те са изградени от един сред плоски мезотелни клетки и слой от влакнеста съединителна тъкън. Свободната повърхноста на серозната обвивка е гладка,влажна и облекчава триенето на органите помежду и,както и с гръдната и коремна стена.

51. Храносмилателна система - общи принципи на изграждане на органите й. Онтогенеза

Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен храносмилателен тракт и долен храносмилателен тракт, заедно с участващите в храносмилането големи жлези — черен дроб и задстомашна жлеза. Горен храносмилателен тракт: Уста и устна кухина,Устни, Зъби, Език,Слюнчени жлези,Фаринкс (гълтач) ,Ларинкс (гръклян), Надгръклянник,Хранопровод ,Стомах .Долен храносмилателен тракт: Тънко черво, Дванадесетопръстник (дуоденум), Празно черво, Хълбочно черво, Дебело черво, Сляпо черво, Апендикс, Ободно черво, Право черво и Анус. Тръбестия характер на храносмилателната система показва сравнително обща структура на тъканите с характерни особености при различните органи. Слизестите органи са изградени от три основни и един междинен слой. В посока от кухината на органа към повърхността му слоевете са както следва: Лигавица. Покрива вътрешната повърхност на кухите слоести органи. По нейната повърхност винаги има известно количество слузест секрет отделян от жлезите.Подлигавица. Слоят е от хлабава влакнеста съединителна тъкан, който свързва лигавицата с мускулния слой. Осигурява възможност за самостоятелна подвижност на лигавицата.Мускулен слой. С малки изключения слоят е изграден основно от гладка мускулна тъкан. Слоят е доста дебел и е изграден от два подслоя. Първият е вътрешен и по-дебел и изграден от пръстеновидно разположени мускулни влакна. Вторият слой е надлъжен.Серозен слой. Изграден е от уплътнена съединителна тъкан и на повърхността си има еднослоен плосък покривен епител, наречен мезотел.Адвентиция. Това е саединителнотъканна покривка, която не е покрита от мезотел. Практически това е външната обвивка на органите покриваща ги в тази част, където те не са в телесните кухини. При ембрионалното развитие на гръбначните животни храносмилателната система се образува едва след като се е образувала главата и първичното черво. Устната кухина и органите прилежащи към нея се залагат от първичната устна трапчинка, която е ектодермален произход. Средните и задните отдели се залагат от ендодермата и висцералната мезодерма, които образуват първичното черво.

52. Устна кухина части. Онтогенеза и аномалии
Устната кухина/cavitas oris/ се състои от две части-предверие и същинска устна кухина.Предверието /vestibulum oris/ е пространство,ограничено от устните,бузите и затворените зъбни редици.Устните и бузите в основата си са изградени от мимически мускули,покрити отвън от кожа и постлани от вътре с лигавица от многослоен плосък невроговяващ епител.Лигавицата съдържа малки слюнчени жлези и се прехвърля върху челюстните кости,като обрсзува венците.Срещу втория горен кътник чрез papilla porotidea се отваря канала на околоушната слюнчена жлеза.Същинска устна кухина/cavitas oris proprum/ е пространство ограничено от зъбните редици,небцето и пода на устната кухина.Зъбите биват млечни/dentes decidui-20/ и постоянни/dentes permanents-32/.Всеки зъб се състои от корона, шийка и корен.Основното зъбно вещество /дентин/ представлява изменена костна тъкан.Според функцията си зъбите се делят на резци/dentes incisive/,кучешки/dentes canini/,предкътници/dentes premolars/ и кътници/dentes molares/.Подът на устната кухина се изгражда от горните подезични музкули.Тук в caruncula sublingualis се отварят каналите на подчелюстната и подезичната слюнчени жлези.Небцето/palatum/се състои от две части:предна-твърдо небце с костна основа и задна-меко изградено от мускули.Езикът /lingua/е мускулен орган на който се различават връх,тяло и корен.Той притежава горна и долна повърхност.Лигавицата по горната повърхност образува няколко вида папили,част от които съдържат рецепторите за вкуса/вкусови луковици/.В областта на корена се намира струпване от лимфни фоликули-езикова сливица.Мускулите на езика се инервират от подезичния нерв/XII ЧМН/.Три чифта големи слюнчени жлези изливат секрета си в устната кухина чрез отводни канали.Имената ми отразяват топографоанатомичнното им разположение-околоушна/glandula parotis/,подчелюстна/glandula submandibularis/ и подезична/glandula sublingualis/ жлези.Секрета им е елемент от слюнката и съдържа ензими за смилане предимно на въглехидратите-слюнчена амилаза.Назад устната кухина се отваря към гълтача чрез устния провлак,заграден от мекото небце,корена на езика и небцовите дъги.В тази област се разполагат небцовите сливици/тонзили/. Началната заложба се нарича първична устна трапчинка. Тя се образува като ектодермално потъване под челната подутина. Устната заложба става все по-дълбока и достига до предния край на заложбата на първичното черво. На мястото, където се долепят се образува екто-ендодермална преграда, наречена фарингеална мембрана. Над устната трапчинка подобни две ектодермални вдлъбвания се образуват в обонятелни трапчинки, които представляват заложби на . Между тях и устната кухина остава мембрана, наречена membrana buconasalis. Постепенно тя изтънява и се разкъсва като се получава общо устно-носно пространство. Отворът между двете заложби се нарича първични хоани. В предния си край те са ограничени от запазен остатък от двойната ектодермална мембрана, която изпълнява роля на първично небце. Пространството в общата кухина бързо се заема от растящата заложба на езика. На по-късен етап устната кухина придобива достатъчни размери, които успяват да поемат езика. Успоредно с това два странично растящи един към друг небцови гребена затварят двете кухини. След като сраснат дават заложбата на мекото и твърдото небце. От първичния чифт хрилни дъги се залагат дебели мезенхимни маси, които дават началото на и . На границата между двете заложби ектодермата активно се разраства към мезенхима и се образува плочковидно образувание - устно-бузна мембрана.
53. Устна кухина - устно предверие. Устни. Бузи. Венци. Кръвоснабдяване, лимфоотток и инервация.
Устаната кухина - cavitas (cavum) oris, се располага в лицевия дял на главата. Напред посредством устната цепка - rima oris, тя се отваря навън, а назад се съобщава с гълтача чрез устния зев - isthmus faucium.Тя е разделена на две части: външна, преддверие - vestibulum oris, и вътрешна, същинска устна кухина - cavitas oris propria.Устното преддверие - vestibulum oris, е цепковидно пространство, заградено отвън от устните и бузите, а отвътре от зъбите и венците.В устното преддверие се отваря изходният канал на околоушната слюнчена жлеза - върху т.нар. papilla ductus parotidei, разположена по вътрешната страна на бузата срещу втория кътник. Устните , labia oris, ограждат устната цепка, rima oris.Те са свързани с венците чрез юздички, frenulum oris superior et inferior.Главна съставна част е m. orbicularis oris. Вътрешната им повърхност е покрита с лигавица с многослоен плосък невроговяващ епител и многобройни слюнчени жлези, gll. Labials. Външната им повърхност е покрита с кожа. Между кожата и лигавицата има преходна част, която не съдържа рогов слой и пигментни клетки и е богато кръвоснабдена поради което тази част на устните е оцветена. На горната устна има улей, philtrum, a странично двете устни се свързват чрез comissura labiorum бв устен ъгъл, angulus oris(dextrum et sinistrum).Венецът - gingiva, обхваща шийката на зъба и се вдава между зъбите. Той представлява видоизменена лигавица покрита с многослоен плосък невроговяващ епител и високи папили на lamina propria.Бузите - buccae, образуват страничната стена на устното преддверие.Те са изградени подобно на устните.Между кожата отвън и лигавицата отвътре се разполага m. buccinators. Лигавицата е здраво прикрепена към повърхноста на мускула, поради което при дъвкане тя не попада между зъбните редици.В подлигавичния слой и отчасти между мускулните снопчета се разполагат смесени слюнчени жлези - gll. buccales.Кръвоснабдяване от клончетата на a. Facialis.Инервацията се осъществята от клончета на n. trigeminus.Лимфата се отича в регионални лимфни възли, разположени под брадичката.

54. Устна кухина - същинска устна кухина. Твърдо и меко небце. Костен скелет на твърдото небце. Мускули на мекото небце. Лигавица на устната кухина. Кръвоснабдяване, лимфоотток и инервация.

Същинската устна кухина - cavitas oris propria, съсредоточава в себеси основните функции на началния отдел на храносмилателната система.Същинската устна кухина се ограничава от устното преддверие посредством венците и зъбите. За горна стена служат твърдото небце, а за долна - подът на устната кухина - diaphragm oris, представена от m.geniohyoideus и m.mylohyoideus. Небцето - palatum, образува покрива на устната кухина.То се състои от твърдо и меко небце. Твърдото небце, palatum durum, представлява предните 2/3 на небцето. То притежава костна подложка, съставена от proc. palatines на максилата и lamina horizontalis на os palatinum.Мекото небце, palatum molle, е разположено отзад и завършва със срединна висулка, uvula. Мекото небце е изградено от мускули: повдигачът на небцето - m. levator veli palatini, повдига небцето назад към фаринкса; изопвачът на мекото небце - m. tensor veli palatini, изопва мекото небце и отваря tuba auditiva; мускулът увулата - m. uvulae, прекъсва върската с носната кухина при гълтане; небцовоезичният мускул - m. palatoglosus, стеснява устния провалак; небцовогълтачният мускул - m. palatopharyngeus, стеснява устния провалак.Лигавицата на небцето образува напречни гънки, plicae palatinae transversae, а отпред - изпъкналост, papilla incisive.Встрани от небцето се спускат двете небцови дъги. Преднатанебцова дъга, arcus palatoglossus се спуска към езика, а задната небцова дъга, arcus palatopharyngeus - към фаринкса. Дъгите са покрити с лигавица и се образуват от едноимените мускули. Между двете дъги във всяка страна се образува хлътване, sinus tonsilaris, в което се помества небцовата сливица, tonsila palatina. Небцето се кръвоснабдява от едноимените клонове на a. carotis externa и a. maxilaris и се инервира от n. maxilaris и n. glossopharyngeus.

55. Език. Общо устройство, лигавица, мускули. Кръвоснабдяване, лимфоотток и инервация. 56. Онтогенеза
Езикът (на : linguae) е анатомичен разположен в . Има розов цвя. Езикът е изграден от три части: Корен (на латински: radix linguae), който е срастнал с пода на