Психофизична характеристика на звука

3. Психофизична характеристика на звука

Психофизичните характеристики на звука са височина на звука, ниво на гръмкост и тембър. Докато физичните характеристики се определят обективно чрез измерване със съответни уреди, психофизичните се оценяват субективно от човека по слуховото му усещане. Между физичните и психофизичните характеристики има сложно съответствие.

Усещането за височина на звука се определя главно от честотата на основния тон и в по-малка степен – от неговия интензитет и спектрален състав. За оценка на височината на звука в музиката се използват честотни интервали, наречени октави.

Тембърът се определя от спектралния състав на звука. Той зависи от броя и относителния интензитет на обертоновете.

За оценка на степента на слухово усещане, т.е. за определяне на звука като по-силен или по-слаб, е въведена субективната единица ниво на гръмкост. Изчислява се по формулата: Г=k.L, където Г е ниво на гръмкост, L е нивото на интензитета, а k е коефициент на пропорционалност. Единицата за ниво на гръмкост се нарича фон.

Изофонови линии – зависимостите на нивото на гръмкост от честотата при различно ниво на интензитета се представят във вид на графики, наречени криви с еднаква гръмкост или изофони. В тях стойностите на честотата се нанасят в логаритмичен мащаб.

За всяка честота на трептенията съществува най-малък интензитет, наречен праг на чуване и най-голям, наречен праг на болката. Човешкото ухо е най-чувствително към вълните с честота от 1000 Hz до 5000 Hz. Областта, в която попадат механичните трептения с честота от 20 Hz до 20 kHz и интензитет между прага на чуване и прага на болка, се нарича област на чуване.

Принципи на шумозащитата – Шумът е продължителен звук със сложен спектър, който може да бъде непрекъснат или да съдържа компоненти с постоянна честота. Всъщност шумът няма постоянен спектър, тъй като той се изменя непрекъснато с времето. Шумът намалява производителността на труда, разстройва нервната система, отслабва слуха и т.н. Нивото на интензитета на шума се измерва с шумомери в децибели. Защитата от шума се основава на двата основни закона за намаляване интензитета на вълните: зависимостта му от разстоянието и отслабването му поради поглъщане.

Звукови методи за диагностика – Класически метод за изследване на пациент по възприемания от лекаря звук е прислушването (аускултацията). С аускултация може да се установи и наличието на перисталтика на стомаха и червата, както и сърдечната дейност на плода при бременни. Най-простият уред за аускултация е бинауралният стетоскоп. Освен звуковете, произлизащи от човешкото тяло, за диагностика се използват и така наречените резонансни тонове, получавани по метода перкусия (причукване). Характерът им зависи главно от механичните свойства (еластичност, плътност) на тъканите, разположени под мястото на перкусия. Перкусията се прави със специално чукче с мек (гумен) връх върху еластична пластинка, наречена плесиметър, която се поставя върху тялото на пациента.