Съкратени теми

Сегменто-рефлекторен масаж – характеристика, класификация, особености.
Това е най- важния масаж. Всички органи, тъкани и системи на човешкия организъм представляват единно цяло и се намират в определени взаимоотношения помежду си. Ето защо нито едно заболяване не се проявява като локално, а винаги предизвиква рефлекторни изменения в сегментосвързаните функционални образувания, предимно от същия сегмент на гръбначния мозък. Основно е рефлекторното действие, т.е. рецепторния апарат приема дразненето и изпраща импулси по аферентните (сетивните) пътища до ЦНС. От там се получава отговор по еферентните пътища към тъканите които се масажират. Те дават специфична реакция в отговор на дразненето. Рефлекторните изменения могат да настъпят в кожата, в съединителната и мускулната тъкан, в периостата, които от своя страна могат да влияят върху първичното огнище и да поддържат патологичния процес. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да ликвидира първичния патологичен процес и да възстанови нормалното състояние на организма. При заболяване на вътрешните органи рефлекторните промени в периферията се проявяват с уплътняване или ограничаване на подвижността на кожата, с уплътнения в подкожната тъкан. Понякога се наблюдава и изразен постоянен дермографизъм. Механизмът на действие на масажа е нервно- хуморално и механично въздействие. Сегменто-рефлекторния масаж се характеризира със сила, темп и продължителност. Силата на натиска при изпълнение на похватите е дълбок при който се развиват задръжни процеси и повърхностен при който се повишават възбудните процеси. Темпът бива бърз, който повишава възбудимостта на нервните процеси; среден и бавен, които ги снижават. Колкото е по- продължителен масажът, толкова повече влияе върху снижаването на възбудимостта на нервната система. От тези три компонента не трябва да преобладава никоя част. Сегменто-рефлекторния масаж се основава на факта, че се прилагат специално разработени, научно обосновани и диференцирани за отделните заболявания методи. Различават се сегментарен, съединителнотъканен, периостален и други видове сегменто-рефлекторен масаж. Изборът на вида масаж, техниката на изпълнение и дозирането на въздействието зависи от формата и стадия на патологичния процес, индивидуалната поносимост и реактивността на организма на болния.

2.Мускулен масаж – същност. Патологични находки и тяхното откриване. Методични указания и техники на масажа.
Мускулният масаж по Lange се прилага върху функционално и морфологично изменени мускули. Доказана е взаимната връзка и зависимост между заболяванията на вътрешните органи и системи, и измененията в определени мускули, инервирани от един и същ гръбначномозъчен сегмент. o Мусулните зони до голяма степен повтарят зоните на Захарин – Хед, тъй като са инервирани от един и същ сегмент. Въздействието на рефлекторния мускулен масаж се обяснява със сегментарния строеж на организма и анатомофизиологичните връзки между вътрешни органи и дадена част на телесната повърхност (мускули, кожа, съединителна тъкан, периост). o Същността се състои в откриването, въздействието и разкъсването на патологичните връзки между заболелия орган и болестно променения мускул. Чрез мануално въздействие върху патологичните находики в мускулите се осъществява, както местно повлияване на мускулите, така и рефлекторно въздействие върху разположени далеч органи, свързани с масажираната зона.
Рефлекторни находки- За да се открият болестните промени в мускулите, пациента трябва да бъде легнал и с напълно отпусната мускулатура. 1. Хипералгезия на мускулите – представляват различни по големина болезнени зони на Макензи (Mackenzie), които се откриват с палпация. За откриване им изследваният мускул се захваща със средна или малка щипка. При наличие на хипералгезия болният усеща тъпа до режеща болка. Необходимо е да се прави сравнение със симетричния здрав мускул. 2. Мускулен хипертонус Изследва се чрез палпация. С възглавничките на пръстите се упражнява прогресиращ натиск, без да се движи кожата. При наличие на хипертонус се усеща изразено съпротивление. При слаб натиск съпротивлението е слабо, с увеличение на натиска съпротивлението се увеличава. Ограниченият хипертонус на мускулите се установява чрез кръгови дивижения. При наличие на хипертонус се усеща голямо напрежение. Обикновено едновременно се появява и болка, съпроводена със защитна реакция. 3. Мускулен хипотонус Изследва се като хипертонуса. При палпация мускулите са вяли, отпуснати. 4. Миогелози Те са в резултат от нарушеното кръвообращение. Представляват твърди образувания в мускулите от натрупването на колагенни влакна, минерални соли, съединителна тъкан и др. Опипват се в дълбочина. Най-често се локализират в тази част на мускула, която е близо до сухожилието. При натиск миогелозите предизвикват болка, която ирадиира радиално и по пъвърхността. Миогелозите представляват дистрофични изменения в мускулната тъкан, получени в резултат от повтарящи се физически претоварвания, които при допир се усещат като по-плътни и болезнени участъци в мускулатурата. Най-често миогелозите имат вретеновидна форма, а етиологията на образуването им се корени в преминаване на колоидалната система на протоплазмата на мускулните клетки в миогелоза. Подобен тип промени се наблюдават и в мускулатурата при физическо натоварване. Те се срещат много често при спортисти. Обикновено се развиват в много лека степен, поради което миогелозата не дава симптоми. 5. Тендопатиии – болестни образувания и втвърдявания, които се откриват палпаторно, в областа на сухожилията и апоневрозите. Откриват се чрез техниката „плъзгаща щипка“.
Техника на рефлекторния мускулния масаж- Определя се от патологичната находка и болестните симптоми. При повишен мускулен тонус се използват леки продължителни поглаждания и разтривания. Чрез тях се засилват задръжните процеси и са намалява повишената възбудимост. Масажната процедура започва с повърхностно обхващащо поглаждане. Следва надлъжно или кръгообразно разтриване. Следва изстискане и нежна директна вибрация. Омачкването се извършва бавно, плавно, с разтягане в дълбочина. Масажът завършва с поглаждане и полюляване. Не се прилага енергично размачкване и ударни похвати. Ако се усети, че под влияние на масажа, мускулът се стяга или повишава тонуса си, силата трябва да се намали. Мускулът се отпуска от нежните вибрации приложени стабилно и лабилно, с ръката на масажиста или вибратор.
3.Периостален масаж - същност. Патологични находки и тяхното откриване. Методични указания и техники на масажа.
Периоста покрива всички кости с изключение на залавните места на мускулите и местата, покрити с хрущял. Периостът е съставен от съединителна тъкан, разположена в два слоя: - Повърхностен, който е фиброзен. Има защитна функция. - Дълбокият слой участва в растежа на костите на ширина. Свързването на периоста с коста се осъществява чрез шерпееви колагенови влакна. Периостът е богато кръвоснабден. Механичното дразнене от точковия масаж върху периоста предизвиква първична реакция, която се изразява с увеличаване на местното кръвообращение. Когато се обработва периосталната находка (точка) в началото (първите дни) се получава лек оток в периоста, подложен на масаж. След няколко процедури отока изчезва и на това място се появява здрав периост. Тази местна реакция по рефлекторен път през гръбначно мозъчния сегмент се предава на определен вътрешен орган, свързан с него. Техниката за прилагане на периостален масаж има решаващо значение за предизвикване на рефлекторна реакция. Ритмичният повърхностен или дълбок натиск, съчетан с леки кръгови движения върху периоста, позволява на нервните рецептори да се адаптират към механичното дразнене. Физиологичното действие на периосталния масаж е свързан най-вече с действието на парасимпатиковата ВНС.
Техника на периосталния масаж- Тя е специфична и е характерна само за този вид масаж. Правилното изпълнение на масажа води до променливо механично дразнене на периоста и ответна рефлекторна реакция от заболелия орган. Открива се максимална точка (най-болезнената). Започва се обработването на каудално разположениете периостални точки и продължава от каудално към краниално. Прилага се ритмичен натиск с променлива сила вълху периостална точка.
4.Съединителнотъканен масаж - същност. Патологични находки и тяхното откриване. Методични указания и техники на масажа.
Съединителнотъканният масаж е манипулативна техника която се използва за диагностициране и лечение на голям брой патологии. Съединителнотъканния масаж е манипулативна терапия, която се различава от традиционня масаж както по техники, така и по физиологичен ефект. Тези манипулативни процедури са насочени към повърхностната съединителна и подкожна тъкан и имат ефект върху органи разположени на голямо разтояние от зоната на местна стимулация. Принципите на съединително-тъканния масаж лежат на емпиричните наблюдения, че дисфункция във вътрешния орган рефлектира като повишен мускулен тонус на надлежащите мускули, особено на гърба и променят характера на вътретъканните течности в подлежащите тъкани заедно със хиперсенситивност към натиск ( Зоните на Хед). При заболявания на вътрешни органи и системи се откриват съединителнотъканни изменения в кожата. •Намалява подвижността между кожата, подкожието и фасциите, както и във фасциите. •Тези изменения се наричат съединителнотъканни зони. Извършва се със специален похват – надлъжно изтегляне по Dicke. При тази техника пръстите на ръката са леко флектирани. С върховете на възглавничките на трети и четвърти пръст поставен под ъгъл от 60° върху кожата се осъществява натиск и изтегляне. Прилагането на похвата преминава през три фази: Първа – пръстите се поставят върху кожата; Втора – кожата се размества; Трета – кожата се изтегля, т.нар терапевтичен ход. При изтеглянето се усеща характерна болка на „рязане“ или „драскане“ с нокът. В практиката се използва също: Разтягане чрез придържане – едната ръка придържа кожата, а другата изтегля; Изтегляне в противоположните посоки: – посредством двата палеца, четирите пръста.

5.Основни сегментнорефлекторни зони – описание. Методика на масажа по части и специфика.
При масаж на тъканите между L3-4 прешлен в лявата половина, могат да се появят болки в долния крайник в дясно. Тези смущения могат да се премахнат с масаж между trochanter major и седалището.
Масажът в зоната на лопатките може да предизвика изтръпване или мравучкане на пръстите на ръцете. Тези смущения се отстраняват с интензивен масаж на съответната предмишница.
Третирането на мускулатурата в областта на лявата мишница може да предизвика неприятни сърдечни оплаквания, които се отстраняват с масаж на лявата външна страна на гръдния кош.
При масаж на шийната мускулатура могат да се появят: главоболие, замайване, световъртеж, умора или внезапно заспиване. Състоянията се преодоляват с няколко поглаждания над клепачите и с масаж на челото по посока на m. fro