Педиатрия

СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Анатомо физиологични особености – устна кухина
С раждането, плацентарното хранене на детето прекъсва, но детето продължава да е свързано с майката чрез кърменето
Храносмилателната система на новородената и кърмачето е несъвършена, непригодна да приема храната обичайна за възрастните.
Пригодена е да приема само храната произведена от майката – майчиното мляко
Устната кухина на кърмачето е пригодена за сукане. В бузките са заложени мастни възглавнички, които не позволяват при сукане бузките да хлътват и да създадат вакуум. Езикът – развит мускулен орган играе роля на смукателна помпа. Устните имат напречни гънки и изразени папили, улеснява прилепването
Актът на сукането е вроден безусловен рефлекс, който съществува у всички доносени новородени
При сукането детето обхваща зърното на млечната жлеза и част от ареола
Долната челюст и езикът спадат надолу, създава се вакуум и започва изтичане на мляко в устата на детето. След няколко такива движения се събира достатъчно количество мляко и последва гълтане
Сукането се подпомага от отпускане на гладките мускулни влакна около млечните каналчета на жлезата, което спомага млчкото да изтича спонтанно
Кърмачето умело съчетава сукателните с гълтателните и дихателни движения, не изпуска гърдата докато не се насуче
Лигавицата на устната кухина
Легавицата е много нежна, розовочервена, богато кръвоснабдена, лесно ранима
До 3-месечна възраст слюнчените жлези на детето функционират слабо, устната кухина не се овлажнява достатъчно
Между 3 и 6 месец секрецията на слюнка се засилва. Кърмачетата се лигавят обилно, защото не са свикнали да преглъщат слюнката. Това налага профилактика и грижи при мацерация
Лигавенето в тази възраст е физиологично. В по-късна възраст лигавенето е симптом на заболяване на лигавицата или изоставане в умствено развитие
Кърмачето и малкото дете не могат да спрат волево гълтателния акт, това се използва при даване на лекарства, които се изсипват дълбоко в устата. Така се обяснява и честото случайно поглъщане на предмети
Хранопроводът у кърмачето е с дължина 10-12см, а у големите деца е 15-18 см
Разстоянието от устните до стомаха е по-голямо, затова при хранене със сонда и при стомашна промивка сондата се вкарва на дълбочина 18-20 см, а при големи деца – около 25см
Стомахът заема почти хоризонтално разстояние
Когато детето проходи стомахът заема по-вертикално положение и става от овален по-продълговат
Вместимостта на стомаха през първите дни след раждане е от 30 до 100мл
Към края на 12 м е 250мл
Кардията е по-широк и недобре затворен
Аерофагия
Оригване ( regurtitatio) – изтичане на 5 д0 10мл мляко. Не е повръщане
Лигавицата на стомаха е нежна и лесно ранима. Студени и много горещи храни може да не се приемат, но да предизвикат повръщане
Храната винаги да е умерено затоплена
Ферментите отделени от жлезите на стомаха са в по-малки количества
Киселинността на стомаха нараства значително към 2 годишна възраст
Да се избягва насилствено хранене
Стомахът на кърмачето се изпразва за 2-3 часа. Това определя нормалния интервал между храненията
Установяване на поръдък в кърменето има значение за ритмичното отделяне на смилателни сокове
Червата на кърмачето са по-дълги в сравнение с червата на възрастен, сравнени с общата дължина на тялото. Това определя по-голяма всмукателна площ
Храносмилателния тракт е физиологично претоварен
Голямата пропускливост на червата в кърмаческа възраст поставя детето в неблагоприятни условия спрямо поглъщане на развалени храни и отрови
Физиологичен дразнител на чревната перисталтика е млечната киселина
До края на 6 месеца, най-късно до 12м – дефекацията е рефлекторен акт
Към края на първата година децата свикват да се изхождат на гърне, чрез създаване на условнорефлекторни връзки

Храни и храносмилане
Белтъчини, мазнини, въглехидрати, вода, особености на обмяната на веществата, минерални соли, витамини

Хранене на кърмачето
Естествено
Изкуствено
Смесено
Пробно кърмене

Болести на храносмилателната система

Вродени аномалии
Стоматити
Безапетитие
Повръщане
Остри храносмилателни разстройства
Възпалителни заболявания – ентероколити
Хронични смущения в усвояването на храната – дистрофии

Остри храносмилателни разстройства в кърмаческа и ранна детска възраст – симптоми, лечение, усложнения
Дефекация
Болка
Гадене
Повръщане
Киселини
Лош мирис на устата
Още ?

СТОМАТИТИ
Възпаление на лигавицата на устната кухина се нарича стоматит. Може да има катарален, язвен, понякога и некротичен характер.
Соор (soor) или млечница е най-лекото и най- често срещано възпаление на устната лигавица причинено от гъбичката monilia или candida albicans
Наблюдава се при новородени, недоносени, кърмачета с тежка хипотрофия, в хода на тежки, изтощителни заболявания, при продължително лечение с антибиотици
По лигавицата на устните, вътрешната страна на бузите, по езика и небцето се образуват бели налепи, които могат да се слеят в по-големи плаки. Наподобяват пресечино мляко, от където е и името на болестта – млечница
Не могат да се остъргат със шпатула
Често инфекцията остава скрита, или се открива случайно
При тежки случаи монилиазата може да се разпространи и върху лигавицата на хранопровода и долните участъци на храносмилателната система и по дихателната система
В детските заведения и родилните домове заболяването може да има епидемичен характер при нарушаване на правилата за антисептика

Млечица- симптоми
Бели налепи по вътрешната страна на устните и бузите, които напомнят на извара и не могат да бъдат отмити. В редки случаи, тези налепи могат да кървят при докосване.
Усещане за болка или парене при сучене.
Раздразнителност, нервност.
Зачервяване в устата или зачервяване и напукване на ъгълчетата на устните.
Затруднено хранене и преглъщане.
Загуба на вкус.
Светло или тъмно червени обриви с ясно очертан ръб по местата на сгъванията и там, където са пелените (гениталии, дупе).
Стоматити - лечение
Добра хигиена в млечна кухня или в домът на кърмачето
Изплакване на устата с вода след хранене
Поръсване на лигавицата с nystatin след хранене
Мазане с 2% воден разтвор на метиленово синьо след хранене
Мазане на устата с разтвор на сода за хляб
Катарален стоматит
Характеризира се със силно зачервяване и лек оток на лигавицата
Става болезнена, детето трудно се храни и отказва храна
Катаралния стоматит се среща самостоятелно или придружава някои инфекциозни болести, като морбили
Лечение както при афтозен стоматит

Афтозен стоматит / stomatitis aphtosis
Причина е вирус herpes siplex
Заболеваемостта се увеличава сезонно през пролетта и лятото когато децата ядат неизмити плодове
По лигавиците на небцето, бузите и езика се образуват малки везикули, които след няколко часа се пукат и при преглед се наблюдават повърхностни язвички с мръсно жълтеникаво дъно и зачерврна лигавица наоколо
Имат големина от главичка на топлиййка до грахово зърно
Температурата на детето се покачва още в началото до 39◦с
Силни болки при храна
Силно слюнко отделяне
Може и диария
Лечение – мазане с разтвор на метиленово синьо и пиоктанин, не пикантна течно-кашава храна

Безапетитие
Мнимо безапетитие
Когато родителите на спазват подходящ режим на хранене – като брпй хранения; количество на предложена храна, насилствено хранене, което възпитава отрицателни рефлекси. В
В такива случаи е желателно детето да се отдели от майката – в детска градина, при други роднини
Истинско безапетитие – рядкост в детска възраст
Симптом при остри храносмилателни разстройства. Защитен биологичен акт, чрез който заболялата система се оставя в покой
Редовен признак на почти всички инфекциозни заболявания и фебрилни състояния
Психогенно безапетитие се наблюдава при по-големи и невропатични деца

Повръщане – vomitus
Вродена хипертрофична пилорна стеноза
Спастична пилорна стеноза
Хабитуално/ обичайно повръщане
Остра чревна непроходимост
Рехидратация. Дейности на специалиста
Медикаментозна терапия по лекарско предписание
Парентерално хранене, вливания
Водна пауза

Дистрофия (д.) Е нарушение в храненето. Тя се изразява като д. С напълняване и с отслабване, която се нарича хипотрофия
1. Дистрофията с напълняване при децата бива:
1.1. Д. Адипоза – при прием на голяма количество храна се натрупва голямо количество подкожна мастна тъкан;
1.2. Д. Пастьоза – при прием на храна с влошено качество (преобладава въглехидратна храна, напр. Брашнени каши) такива деца задържат течности и бързо се обезводняват, те са с понижени защитни сили и често боледуват.
1.3. Obezitas – етиология, клинична картина, лечение и мястото на медицинската сестра
Дистрофия - 2
2. Д. С отслабване. Хипотрофията е състояние на хронично гладуване. Такива деца изостават във физическото си развитие, нарушен е хранителния толеранс, намаляват защитните сили, реакции от страна на цнс
Хипотрофия е белтъчно-енергийната недостатъчност
2.1.хипотрофии от хранителен произход
2.2.хипотрофии от инфекциозен произход
2.3.конституционални хипотрофии
2.4. Степени на хипотрофия – тежестта се измерва с 2 показателя: тегло и подкожна мастна тъкан и бива 3 степени:
Хипотрофия і ст. - подкожната мастна тъкан намалява по корема и гърдите, а телесната маса 10 – 20 % под нормата за ръста, който е в нормата за възрастта. Общото състояние е добро.
Хипотрофия ііст - подкожната мастна тъкан изчезва по тялото и намалява по крайниците. Кожата е бледа с намален тургор. Телесната маса е 20 – 40 % под нормата за ръста, който изостава под нормата за възрастта. Общото състояние на детето е нарушено. (децата са неспокойни или апатични, с намален апетит, често боледуват от инфекции)
Хипотрофия ііі ст – атрофия - подкожната мастна тъкан изчезва по цялото тяло, включително и по лицето. Телесната маса е с повече от 40 % под нормата за ръста, растежа спира. Общото състояние е много тежко. Децата са отпуснати със сивкав цвят, суха и набръчкана кожа, със силно намален тургор и силно намален мускулен тонус. Нарушени са дишането и сърдечната дейност. Атрофичните деца често боледуват от респираторни и чревни инфекции. Нормално дебелината на кожната гънка е 1, 1 ½ см.

Лечение, профилактика, задължения на медицинската сестра
Ефикасно лечение може да се постигне само след отстраняване на причините, които обуславят хипотрофиите – коригиране на хранителния дефицит.
Хипотрофия първа, втора и трета степен се извършва от личен лекар и педиатър. Тук водеща роля има и диетата – двуетапно лечение.
През първия етап се препоръчва даването на майчина кърма по 70-100 килокалории/кг. Или 100-150 ml мляко/кг. Дава се на малки порции в 7-10 хранения през 2 часа. За 7-8 дни да се достигне до 140 килокалории.
През втория етап, калориите с