Съкратени теми

25. Вътрешни органи. Системи. Тръбести и паренхимни органи – принципно устройство. Гладна мускулна тъкан.
Вътрешните органи са разположени предимно в гръдната кухина в коремната кухина и в кухината на таза. В зависимост от функцията вътрешните органи се групират в три системи: храносмилателна, дихателна и пикочо-полова система, която от своя страна се дели на отделителна и полова. Функиите им се регулират от вегатативната нервна система. Делят се на 2 групи : Кухи (тръбести) Паренхимни (плътни).
Тръбестите имат кухина (лумен) и стена от 3 слоя: вътрешен(лигавица), среден (мускулен) и външен (серозна обвивка или съединителна тъкан).
Паренхимните органи са масивни, плътни органи, изградени от два вида тъканни елементи: строма и паренхим. Стромата представлява „скелета“ на органа. Изградена е от съединителна тъкан и има опорна и свързваща функция. Паренхимът е функционалният елемент на органите.
Гладката мускулна тъкан се намира в стените на вътрешните органи и структури. Клетките на гладката мускулна тъкан са дълги и вретеновидни, без видими ивици. Всяка клетка има едно ядро, разположено централно. Основната функция на гладката мускулна тъкан е да поддържа и контролира движението на вещества през вътрешните органи.

26. Храносмилателна система. Органи. Храносмилателен тракт, устна кухина, гълтач, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво, слюнни жлези, черен дроб, задстомашна жлеза.
Храносмилателният тракт е система от органи в тялото, отговорни за приемането, разграждането и усвояването на храна, както и за елиминирането на отпадъчните продукти.
Устната кухина е началото на храносмилатенлната система. Разположена е в лицевия дял на главата. Нейната функция е приемане на храната, механична преработка до оформяне на хапката и начално смилане на въглехидратите под действието на слюнните ензими.
Гълтач е мускулна тръба, разположена пред гръбначния стълб на нивото на I – VI шиен прешлен. Горната му широка част се прикрепя за основата на черепа, а долната стеснена част преминава в хранопровода. Дължината му е 12-15 см. Тук се кръстосват пътят на въздуха и пътят на храната.
Хранопроводът е тръба с проводна функция. Дълъг е 25-30 см и е разположен пред гръбначния стълб от VI до XI гръден прешлен. По него храната се минава от гълтача в стомаха.
Стомахът е разширение на храносмилателния тракт, в което храната се събира, втечнява се, преработва се от стомашния сок, като престоява до 3-4 часа, и на порции преминава в дванадесетопръстника. Разположен е в коремната кухина, от лявата страна под левия купол на диафрагмата, в лявото подребрие. Формата му е променлива, най – често се оприличава на гайда или на рог, обърнат с върха надолу. Вместимостта му е около 1,5 литра.
Тънко черво е нагъната тръба с дължина 6.5 – 7м, разположена в централната и долната част на коремната кухина. В него се извършва крайното химично разграждане и резорбцията на хранителните вещества. Тънкото черво има три прехождащи една в друга части – дванадесетопръстник, празно и хълбочно черво.
Дебело черво е с дължина от 1,5 до 2м и се дели на три части преминаващи една в друга без рязка граница: Сляпо, Ободно, Право. В дебелото черво храносмилателните процеси са незначителни, извършват се предимно от бактерии. Тук се разгражда целулозата, резорбира се преди всичко вода, отдел се голямо количество слуз и се оформят фекалните маси, които се изхвърлят навън.
Слюнни жлези – се делят на малки и големии. Малките са в лигавицата на устната кухина и са образувания на епитела. Големите са три чифтни жлези, особени като самостоятелни органи – околоушна, подезична и подчелюстна. Околоушната е най-голяма, разположена е пред и под външния слухов отвор. Подчелюстната е разположена под пода на устната кухина (слузно-серозна жлеза). Отводният й канал се отваря в устната кухина под езика. Подезичната е разположена под лигавицата на пода на устната кухина. Тя е слузна жлеза, чийто секрет чрез множество отводни канали се излива в устната кухина встрани от юздичката на езика.
Черният дроб е най-големият паренхимен орган. Разположен е в коремната кухина, от дясната страна, в по-голямата си част под десния купол на диафрагмата. Има неправилна форма с по-задебелен десен и по-изтънен ляв край. Има тъмнокафяв цвят и месеста консистенция. Тежи около 1500г, а напълнен с кръв достига до 2400г. В него се образува жлъчката, чиито соли емулгират мазнините, което улеснява тяхното разграждане и всмукване. Участва в обмяната на белтъците, въглехидратите и фосфолипидите.
Задстомашна жлеза е орган на храносмилателната система. Разположена е в коремната кухина върху задната коремна стена. Тя е смесена жлеза, има външно и вътрешносекреторна функция. Външносекреторната й част е по-голяма, отделя панкреатичен сок, съдържащ ферменти за смилане на трите вида хранителни вещества.

27. Дихателна система – органи: носна кухина, гръклян, трахея, бронхи, бял дроб.
Дихателната система осигурява газообмен между въздуха и кръвта – приемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид. Органите на дихателната система се разделят на две части: проводна и респираторна.
Носната кухина се разделя на две несиметрични половини от напречно разположената носна преграда. Има три стени – горна, долна и латерална. Съдържа множество лимфоидни елементи. Обонятелната област заема горния носен ход. На това място лигавицата има специфични мирисни клетки и серозни жлези. При вдишване въздухът преминава предимно през средния, а при издишване – през долния носен ход.
Гръклян е въздухоносен път и гласов орган. Разположен е в предно-срединния участък на шията, под кожата, на нивото на 4 до 6 шиен прешлен. Височината на гръкляна при възрастни е около 8см. Гръклянът има хрущялен скелет, изграден от нечифтни и чифтни хрущяли, свързани помежду си чрез връзки и мембрани.
Трахеята е тръбовиден орган с дължина около 10-12 см и диаметър около 2 см при възрастен човек. Изградена е от 15-20 С-образни хрущялни пръстени, които поддържат трахеята отворена и предотвратяват срутването й при дишане. Трахеята започва от долния край на ларинкса и се простира надолу в гръдната кухина, където се разделя на два главни бронха – левия и десния бронх, които навлизат в съответните бели дробове. Основната функция на трахеята е да осигурява проходимост за въздуха при вдишване и издишване.
Бронхи – При раздвояването на трахеята се образуват два главни бронха. Те се насочват надолу, назад и латерално и навлизат в двата бели дроба. Десният бронх е по-къс и по-широк. Левият е по-дълъг и по-полегат, като продължение на дихателната тръба. Те имат същия строеж като трахеята, но хрущялните пръстени са по-къси и по-гъсто разположени. В белия дроб главните бронхи се разклонявавт на дялови бронхи- три за десния и два за левия бял дроб. Всеки дялов бронх се разпада на сегментни бронхи, те – на по-малки и по-малки бронхи, и така се образува бронхиалното дъно. Завършват с терминални бронхиоли, част от дихателния паренхим.
Белият дроб е чифтен орган на дихателната система, разположен в гръдния кош. Има мека и еластична консистенция. Цветът му при новородените е розово-червеникав, а при възрастни индивиди става сивкаво-черникав. Има форма на разсечен по дължина конус с височина около 25см. В двата бели дроба се наброяват около 800 000 ацини. Белодробната ацина се състои от разклоненията на един терминален бронхиол, наречен респираторни и намиращи се около тях алвеоли. Има 2 типа кръвообращение в белия дроб – функционално кръвообращение и хранещо кръвообращение.
28. Отделителна система – органи: бъбрек, пикочопровод, пикочен мехур, пикочен канал.
Основната й функция е очистване на отпадните продукти, предимно от белтъчната обмяна, и поддържане на водно-солевото равновесие в организма. Непрекъснато отделящата се урина периодично се изхвърля навън.
Бъбрек е чифтен орган на отделителната система. Разположен е в коремната кухина, върху задната й стена, между 12 гръден и 1-2 поясен прешлен зад коремницата. Десният бъбрек е по-нниско поради намиращия се над него черен дроб. Има форма на бобено зърно. Бъбрека е с дължина 12см, ширина 6см и 3см дебелина. При срез се вижда че бъбрека е изграден от 2 слоя. Бъбрекът се кръвоснабдява от бъбречната артерия. Оснавната му структурна и фукционална единица се нарича нефрон. Всеки нефрон се състои от бъбречно телце с две части – гломерул и капсула на гломерула. Крайната урина се образува от 3 процеса – филтрация, резорбция и секреция. Тя представлява преситен разтвор на вода, соли, урея, пикочна киселина и др.
Пикочопроводът е тръба с дължина около 30см и диаметър 7-8мм.Има коремна и тазова част и три стеснения.
Пикочен мехур е орган на отделителната система с резервоарна функция. В него се излива образуващата се непрекъснато в двата бъбрека урина и посредством сфинктерна система се изхвърля през пикочния канал навън на порции. Представлява кух мускулест орган, разположен в малкия таз, зад клоните на лонната кост. Стената на пикочния мехур е изградена от три слоя- вътрешен, мускулен и външен. Дебелината на стената варира от 15мм при празен мехур до 2-3мм при напълване.
Пикочният канал е тръбовиден орган, който свързва пикочния мехур с външната среда и служи за отвеждане на урината от тялото. Мъжката уретра е значително по-дълга, с дължина около 20 см. Освен отвеждането на урината, мъжката уретра също така служи за преминаването на семенната течност по време на еякулация. Женската уретра е значително по-къса, с дължина около 4 см. Разположена е между клитора и вагиналния отвор. Основната функция е отвеждането на урината от пикочния мехур навън.

29.Мъжка полова система
Мъжката полова система осигурява участието на мъжа в размножаването.
Семенник е чифтен орган на мъжката полова система. Има две функции – клетъчнообразуваща външносекреторна и вътрешносекреторна. Семенникът има овална форма и е сплеснат странично. На него се различават преден и заден ръб, горен и долен край, медиална и латерална повърхност. Левият тестис е по-голям и по-ниско разположен от десния. След настъпване на полова зрялост сперматогенните клетки произвеждат мъжките полови клетки – сперматозоидите.
Надсеменникът е тяло с форма на запетайка, разположено по задния на тестиса. Състои се от три части – глава, тяло и опашка. Представлява канал, дълъг около 4м, с проводна и резорвоарна функция.
Семеотводен канал е продълженние на канала на надсеменника. Има дължина около 50см и диаметър 0.3см. В началото е разположен на задната повърхност на семенника, влиза в състава на семенната връв, стига до повърхностния слабинен пръстен, преминава през слабинния канал и навлиза в таза. Функцията му е да придвижва сперматозоидите към уретрата.
Семенни мехурчета са чифтно образувание, разположено по заднодолната страна на пикочния мехур, което секретира течност с алкална реакция, богата на фруктоза. С тънко изходящо каналче се влива в семепровода. Секретът влиза в състава на семмената течност, като осигурява алкална среда в която сперматозоидите стават подвижни.
Простатн