Маршъл Икин - История на Латинска Америка

ИСТОРИЯТА
HA
ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Сблъсък на култури

Marshall C. Eakin
THE HISTORY OF LATIN AMERICA
COLLISION OF CULTURES
Palgrave Macmillan
© Marshall C. Eakin, 2007
First published in English under the title The History of Latin America,
1st edition Marshall C. Eakin by Palgrave Macmillan, a division of St. Martin’s Press, LLC.
This edition has been translated and published under licence from Palgrave Macmillan.
The Author has asserted his right to be identified as the author of this Work.
© Костадин Грозев, превод
© Борис Бонев, художник
Издателство „Рива“, 2010
ISBN 978-954-320-323-9

МАРШЪЛ ИКИН
ИСТОРИЯТА
НА
ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Сблъсък на култури
Превод от английски
КОСТАДИН ГРОЗЕВ
РИВА
2010

Карта 1. Латинска Америка днес.
4

УВОД
Единство и разнообразие
„Нищо повече от географска реалност? И все пак тя се
развива. С действия, понякога маловажни, Латинска
Америка разкрива всеки ден своята приемственост, както и
своите противоречия; ние, латиноамериканците, споделяме
едно общо пространство и това не е само върху картата...
Независимо какъв е цветът на кожата ни или езикът ни,
нима всички ние не сме направени от различни видове глина
от същата тази многообразна земя?“
Едуардо Галеано,
уругвайски писател
Сблъсъкът на три народности - местни американци, европейци и
африканци - ражда Латинска Америка. С голяма доза сигурност днес
знаем, че моментът на зачатието е 12 октомври 1492 г. Преди прис­
тигането на Христофор Колумб в „Новия свят“ Латинска Америка не
съществува. В топлата карибска сутрин на октомври 1492 г. Колумб,
без да съзнава, свързва два свята и три народа, давайки началото на
брутална, но плодотворна поредица от културни и биологични сблъсъ­
ци, продължаващи и днес. В продължение на хиляди години местните
американци живеят в изолация от населението на териториите, из­
вестни като „Стария свят“. Народите на Азия, Африка и Европа са се
били помежду си, търгували и взаимодействали по всякакви начини от
началото на човешкото развитие в тези региони, но те са били изгуби­
ли какъвто и да е контакт с населението на Америките в продължение
на хилядолетия. На 12 октомври 1492 г. Колумб „обединява отново“
населението на Стария и Новия свят и слага началото на непрекъсната
обмяна на хора, растения, животни и микроби, които създават (и про­
дължават да пресъздават) Латинска Америка. Сблъсъкът на местни
американци, европейци и африканци подобно на три мощни потока,
сливащи се в една бушуваща река, смесва тези три народности в едно
зашеметяващо разнообразие от комбинации, произвели нещо ново
и уникално в световната история. С отминаването на десетилетия и
векове бушуващата река постепенно се разделя на много различни по­
тоци, но всички те имат своя общ произход във великата водна стихия,
формирана от първоначалния сблъсък на тези три групи.
Именно драматичният сблъсък и конвергенция дава на Латинска
5

ИСТОРИЯТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Америка едновременно нейното единство и нейното многообразие.
Общият процес на завладяване, колонизация, съпротива и приспо­
собяване в рамките на региона осигурява единството, което ни поз­
волява да говорим за онова нещо, толкова погрешно назовано „Ла­
тинска Америка“. 500 години след „случайното зачатие“ потомците
на „момента на Колумб“ носят силно видимите напомняния за този
общ процес: те живеят в национални държави, формирани в рамките
на западните и южноевропейските политически и правни традиции;
те говорят романски езици (испански, португалски и френски) като
доминиращи езици; в по-голямата си част те практикуват различни
форми на християнството (особено на римокатолицизма); и накрая, те
са интегрирани в капиталистическата система, произлязла от северно­
атлантическия свят. В същото време става все по-трудно и по-трудно
с течение на вековете да се говори за общност в начина на живот в
Латинска Америка. Въпреки впечатляващото единство в традициите
и историята, под европейската фасада лежат забележително богати
и разнообразни вариации, които все повече и повече разделят реги­
она. Най-видимо е расовото и културното разнообразие. В Мексико,
Централна Америка и Андите (особено в Еквадор, Перу и Боливия)
съществуването на голямо, гъсто индианско население е произвело
расова и културна смес, която при по-близък анализ прави тези страни
твърде неевропейски и много различаващи се от останалите в Латин­
ска Америка. На Карибите и в Бразилия масовият внос на милиони
африканци в периода между XVI и XIX в. прави тези страни твърде
различни от „Индо-Америка“. Масираната имиграция на европейци в
Аржентина и Уругвай в края на XIX и началото на XX в. и отсъствието
в тези страни на многобройно индианско или африканско население
произвеждат още една, друга основна вариация на латиноамерикан­
ското наследство. Накратко, в Латинска Америка съществуват много
Америки.
Когато в тази книга аз говоря за завладяване и сблъсъци, имам
предвид многообразни завладявания и сблъсъци, тъй като местните
американци, европейците и африканците заживяват заедно из цяла Ла­
тинска Америка в различни комбинации и региони. За да се усложнят
още повече нещата, през XIX и XX в. в региона започват да навлизат
все по-голям брой хора от Близкия изток и Азия, като предефинират
и преформатират отново расовата и културната характеристика на
Латинска Америка. И все пак, въпреки разноликите сблъсъци и на­
родности, аз твърдо вярвам, че първоначалните контакти по време на
столетието непосредствено след 1492 г. са осигурили и продължават
да осигуряват на Латинска Америка онова единство и еднообразие,
което ни позволява да разглеждаме региона като една цялост. Ла­
тинска Америка притежава едно общо ядро от специфики, които ни
позволяват да говорим за нея в единствено число, въпреки че трябва
6

УВОД
постоянно да си припомняме за непрестанно променящите се и дина­
мични изменения след момента на зачатието през октомври 1492 г.
Дори самото име на региона се е променяло през вековете. Въпре­
ки че твърде често той е бил назоваван „Новия“ свят или „Индиите“ в
десетилетията и вековете след пътешествието на Колумб, американ­
ските колонии на Испания, Португалия и (по-късно) Франция не са
били наричани с общо име до средата на XIX в. Странно звучащото
име „Латинска Америка“ се появява през 50-те години на XIX в.
в Колумбия и се разпространява най-напред от французите, които
имат колониални амбиции в региона през 60-те години на същия век.
Очевидно това е европоцентриски термин, който акцентира върху
„латинското“ (испанско, португалско, френско) наследство на реги­
она, докато същевременно се игнорират твърде важните култури на
африканците и индианците в Америките. Подобно на много други,
ще продължа да използвам този термин поради липсата на по-до­
бър, признавайки неговата ограниченост. В същото време е важно
да признаем, че „Латинска Америка“ притежава много дефиниции.
Най-традиционна е политическата, която се отнася за 20-те страни,
получили своята независимост от Испания, Португалия (Бразилия)
и Франция (Хаити) през XIX в. (и в началото на XX в. също Куба и
Панама). Това е удобна дефиниция, но тя поставя историка в затруд­
неното положение какво да прави с райони като Британските Западни
Индии, Гайана, Суринам и Кюрасао. Всички те са били част от Ис­
панската империя и оттук част от колониална Латинска Америка, но
след завладяването им от Великобритания и Нидерландия те вече не
са политически част от Латинска Америка. Още по-сложен е случаят
с Пуерто Рико, който по всички културни и лингвистични стандарти
е част от Латинска Америка, но не е независима държава. Дори ако
човек се придържа към политическите граници като определяща ха­
рактеристика, то една значителна територия от западните райони на
Съединените щати също е била част от Латинска Америка до средата
на XIX в. - като Флорида.
От моята перспектива Латинска Америка е едновременно поли­
тическа и културна конструкция, която постоянно се развива. През
1493 г. тя се състои от малко поселение (Санто Доминго) на о. Ес-
паньола. Това е първото място, където двата свята и трите народа се
сливат. Към 1600 г. Латинска Америка се е разширила и вече включва
по-голямата част от Карибските острови, Централно Мексико, части
от Централна Америка, по-голямата част от района на Андите и посе-
ленията по бразилското крайбрежие. Военното завоевание разпрос­
транява културните сблъсъци върху все по-разширяващи се простран­
ства из Америките. Към 1700 г. испанците са изгубили контрола върху
много от карибските острови, но са разширили своето присъствие
(заедно с португалците) все по във вътрешността на американските
7

ИСТОРИЯТА НА ЛАТИНСКА АМЕРИКА
континенти. Латинска Америка едновременно се разширява и свива.
През XIX в. тя (като политическа единица) се намалява дори още
повече, след като САЩ завладяват и анексират Тексас, Калифорния и
по-голямата част от т.нар. Далечен запад. В по-голям културен план
обаче Латинска Америка продължава да се разширява и процъфтява
вследствие на продължаващите векове движения на огромни човеш­
ки маси от Юга към Севера. Въпреки че е дискусионно, може да се
каже, че Южна Флорида, Южна Калифорния, по-голямата част от
Тексас и дори райони в Ню Йорк сити или столицата Вашингтон днес
са част от Латинска Америка. (Лос Анджелис има по-голямо на брой
испаноговорещо население от редица латиноамерикански страни!) От
гледна точка на тази книга, аз ще се придържам към политическите
граници на Латинска Америка (традиционните 20 страни), като в съ­
щото време ще призная, че области като Британските Западни Индии,
Пуерто Рико и Тексас в дадени моменти са част от Латинска Америка
и продължават да бъдат свързани с нея културно, ако не политически.
20-те традиционни страни (плюс Пуерто Рико) формират днес ядрото
на винаги развиващия се и променящ се регион.
Моята цел в тази книга е да разкажа историята на Латинска Амери­
ка от нейното създаване до наши дни. По-точно това е „една“ история
на Латинска Америка, защото регионът има множество „истории“ - не
само на отделните страни, но и на области, вътре в тези национални
държави. Признавайки изключителното многообразие на гласове и
истории в рамките на този огромен регион, населен днес с повече от
половин милиард души, аз твърдо вярвам, че мога и трябва да кон­
струирам една ясна линия на повествованието. Наративната история,
въпреки нейните дефекти, дава чувство за единство в рамките на тази
изключителна разнообразност и съзвучие в какофонията от гласове.
Аз се стремя да дам един бръснещ поглед към многообразието на
истории, признавайки всички проблеми при конструирането на по­
добна „голяма картина“. Тази кратка, еднотомна, синтетична история
отделя зн