Медии

М Е Д И И Т Е
I. Ролята на медиите в демократичното о
II. Ролята на медиите в демократичното общество. Власт и медии. Законът на свободната п
р
еса. Еволюция на връзките
с медиите

1. РО
Л
ЯТА НА МЕДИИТЕ В ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБЩЕСТВО

Журналистите и в България вече са достигнали повратна точка в

историята на своя занаят. От една страна, те са заплашени от намаляване на читателската си аудитория, заради
вс
еобщото обедняване на хората. От друга - са поставени под натиска на глобализацията на информационно пространство – и преди всичко на медийната инду
11. РОЛЯТА НА МЕДИИТЕ В ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБЩЕСТВО

Журналистите и в България вече са достигнали повратна точка в историята на своя занаят. От една страна, те са заплашени от намаляване на ч
ЖЖурналистите и в България вече са достигнали повратна точка в историята на своя занаят. От една страна, те са заплашени от намаляване на читателската си аудитория, заради всеобщото обедняване на хората. От друга - са поставени под натиска на глобал
изацията
на информационно пространство – и преди всичко на медийната индустрия в Интернет. Те се сблъскват с отслабване на обществените връзки, нарастващо отвращение към политиката и прогресивно чувство на безсилие, че обикновеният човек може да промени индивидуалния си начин на живот. Ако тази трета заплаха остане незабелязана или не бъде възприета на сериозно, журналистиката може да загуби контрола върху своето
б
ъдеше. Бъдеще, което е тясно свързано с активността на обществения живот във всичките му проявления и форми.

Винаги се е смятало, че “властта” на медиите може да бъде използвана за добро или зло. Но рядко се обръща внимание
на факта, че тази власт завис
и от желанието на хората да се занимават с актуални проблеми, да поемат отговорност за обществените дела, които ги обединяват. Дори и най-умелото осветляване на даден проблем в медиите, може да бъде подминато, ако се отнася до въпрос, който не се възприема като тема от дневния ред на обществото. Когато читателите се отдръпват от медиите, на карта е поставено не само икономическото съществуване на Средствата за масова информация. Под въпрос е самата основа на журналистиката като вид обществена дейност.

Тази основа – общ интерес към общи проблеми – не може да бъде укрепена чрез подобряване на начина, по който се представят новините или чрез стриктно съобразяване с навиците на четящия човек. Защото, ако читателите не желаят да бъдат и граждани, журналистиката не би могла да изпълнява своите обществени функции. Сама за себе си тя не може да съществува като вид обществена дейност. При цялата си важност, стратегиите за ангажиране на вниманието на читателите ще бъдат непълноценни, ако няма стратегия за ангажиране на гражданите към обществения живот.

Никой не знае как ще отговорят българските журналисти на отправеното предизвикателство. Голяма част от тях са разколебани по отношение на собствената си роля или са загрижени за оцеляването на свободната преса. Други се стремят да се справят с тази заплаха като се приспособяват към непостоянната аудитория на четящите, слушащите и гледащите хора
,
но без о
с
обен успех. Изходът е да се укрепи общественото доверие. Журналистите могат да
укрепят това доверие като спомогнат да се развият стр
уктурите на граж
данското общество и по
вишават гражданската култура на всеки индивид.

Целта е да накарат хората да виждат “обществената система” като тяхна собствена собственост, а не като арена за борба между политици, партии и клиентелисти. Никоя друга институция, освен медията, не би могла да достигне в такава голяма степен до обществото и така редовно да акцентира върху ежедневните му проблеми. В това, всъщност, се състои и основната роля на медиите в съвременното демократично общество - да акцентира върху проблеми, които са от общ интерес.

В този смисъл, “добрата” журналистика не се нуждае единствено от добри журн
ВВинаги се е смятало, че “властта” на медиите може да бъде изпо
През последнит
е няколко години връзката между медиите и властта се обърка. От една страна журналистите са очаровани от факта да имат “вътрешен

поглед” върху сключването
на негласни сделк
и
и изграждането на имиджа на политиците, защото това ги прави основни действащи лица в политическата др
а
ма. Но тази “бляскава роля”, която медиите сами си присвоиха, не съответства на презрението им към “розовите”
н
овини и решимостта им да бъдат независими критици и “стражи” на обществения морал.

Пресата, особено в обществата в преход, всъщност има склонност да разрушава своите собствени модели за отразяване на информационния поток. Тя “разкрива” какво стои зад фасадата, зад “имиджа” на политика, което в последствие приписва като дело на самите политици. Този порочен модел достига своята пределна крайност в отразяването на предизборни кампании. Едновременно с това той оказва влияние и върху всички видове политически новини, което в крайна сметка увеличава цинизма и на гражданите, и на сами
те журнал
исти. Защото, това което болшинството от български граждани знаят за политиката, и естествено ненавиждат в нея, го научават не от някой друг, а от самите журналисти.

Решението за нормализиране на отношенията между медиите и властта не може да бъде открито в изкуствения баланс между “добрите” и “лошите” новини. Необходима е по-дълбока промяна във връзките между медии – общество – политици. За да бъде ос
ъ
щестена, журналистите трябва да бъдат ориентирани първо към гражданите и техните проблеми, а връзката с политиците - да бъде второстепенна. Тя е необходима дотолкова, доколкото осветлява приоритетите на властта за развитие н
а обществото, и нищо друго. Сл
едователно отговорната журналистика трябва да се опита да постави “приоритетите на гражданите” и “възможностите пред обществото” на мястото на “нещата, които професионалните политици твърдят и продават в името на обществото”.

Загрижени за запазване на досегашния търговски пери
ППресата, особено в обществата в преход, всъщност има склонност да разрушава своите собствени модели за отразяване на информационния поток. Тя “разкрива” какво стои зад фасадата, зад “имиджа” на политика, което в последствие приписва като дело на самите политици. Този порочен модел достига своята пределна крайност в отразяването на предизборни кампании. Едновременно с това той оказва влияние и върху всички видове политически новини, което в крайна сметка увеличава цинизма и на гражданите, и на самите журналисти. Защото, това което болшинството от български граждани знаят за политиката, и естествено ненавиждат в нея, го научават не от някой друг, а от самите журналисти.

Решението за нормализиране на отношенията между медиите и властта не може да бъде открито в изкуствения баланс между “добрите” и “лошите” новини. Необходима е по-дълбока промяна във връзките между медии – общество – политици. За да бъде осъщестена, журналистите трябва да бъдат ориентирани първо към гражданите и техните проблеми, а връзката с политиците - да бъде второстепенна. Тя е необходима дотолкова, доколкото осветлява приоритетите на влас
т
та за раз
в
итие на обществото, и нищо друго. Следователно отговорната журналистика трябва
да се опита да постави “приоритетите на гражданите” и
“възможностите
пред обществото” на мя
стото на “нещата, които професионалните политици твърдят и продават в името на обществото”.

Загрижени за запазване на досегашния търговски периметър, медиите всъщност пренебрегват една по-истинска и по-ценна територия, поле за тяхната дейност – дълбоката връзка между журналистиката и демокрацията. Смисълът на тази връзка е в стимулирането на ползотворен диалог, а не просто в огласяването на общественото недоволство. Защото целта на отговорната медия е не само да убеди хората, че проблемът съществува, а да ги ангажира в търсенето на решения по него. В това именно се състои и професионалното разбиране на тезата, че медиите са “четвъртата власт” в
II. Функции на
Връзки с медиите. Организация на работата на отдел” Пресцентър” - управление на времето, управление на екипа, управление на съб
и
тията. Ролята на прес-сек
ретарят.

Връзките

с медиите са само един аспект на системата от дейности, наречена PR. Макар и отделен, този аспект е изк
л
ючително важен, защото благодарение на медиите можем най-бързо и взеобхватно да достигнем до целевите аудитор
ии
.

1. ФУНКЦИИ НА ВРЪЗКИТЕ С МЕДИИТЕ

Да предоставя информация относно политиката, програмите и работата на организацията или фирмата, която има точен, обективен, навременен, изчерпателен и разбираем характер;
Да взема под внимание мнението на обществото при установяването на приоритетите си, разработван
ВВръзките с медиите са само един аспект на системата от дейности, наречена PR. Макар и отделен, този аспект е изключително важен, защото благодарение на медиите можем най-бързо и взеобхватно да достигнем до целевите аудитории.

1. ФУНКЦИИ НА ВРЪЗКИТЕ С МЕДИИТЕ

Да предоставя инфор
мация отн
осно политиката, програмите и работата на организацията или фирмата, която има точен, обективен, навременен, изчерпателен и разбираем характер;
Да взема под внимание мнението на обществото при установяването на приоритетите си, разработването на политиката и прилагането на програмите си;
Да осигурява прозрачността, достъпността и правото на информираност на обществото.

2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ОТДЕЛ

“ПРЕСЦЕНТЪР” – УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО, УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКИПА, УПРАВЛЕНИЕ НА СЪБИТИЯТА.

Организация на дейността:
Проучване – анализ на обществената среда, чрез изследване на общественото мнение, медийното п
11. ФУНКЦИИ НА ВРЪЗ
КИТЕ С МЕДИИТЕ

Да предоставя
информация относно политиката, програмите и работата на организацията или фирмата,
ДДа предоставя информация относно политиката, програмите и работата на организацията или фирмата, която има точен, обективен, навременен, изчерпателен и разбираем характер;
Да взема под внимание мнението на обществото при установяването на приоритетите си, разработването на политиката и прилагането на програмите си;
Да осигурява прозрачността, достъпността и правото на информираност на обществото.

2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ОТДЕЛ “ПРЕСЦЕНТЪР” – УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО, УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКИПА, УПРАВЛЕНИЕ НА СЪБИТИЯТА.

Организация на дейността:
Проучване – анализ на обществената среда, чрез изследване на общественото мнение, медийното покритие, кореспонденцията и телефонните обаждДа взема под внимание мнението на обществото при установяването на приоритетите си, разработването на политиката и прилагането на програмите си;
Да осигурява прозрачността, достъпността и правото на информираност на обществото.

2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ОТДЕЛ “ПРЕСЦЕНТЪР” – УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО