Теория на журналистиката

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
Мария Попова

Медии и цивилизации
Редактор на серията проф. дфн Милко Петров
• Вестникът в епохата на интернет (2011)
Иван Михалев
• Виртуалният човек (2012, второ издание)
Мария Попова
• Медиите в Европа (2012)
Милко Петров, Мария Попова, Мария Вазински
• Журналистическата теория (2012)
Мария Попова

Мария Попова
ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА
ТЕОРИЯ
МедицвлзцаВ
ФА БЕ Р
2012

Книгата се издава в рамките на научния проект
„Пресата в условията на интернет и новите медии“,
финансиран от фонд „Научни изследвания“
на Министерството на образованието, младежта и науката.
© Мария Попова – автор, 2012
© Издателство „Фабер“, 2012
ISBN: 978-954-400-710-2
Научни редактори:
Милко Петров,
Маргарита Пешева
Редактор: Виктория Атанасова
Корица: Мария Попова
На корицата са използвани
изображения на работи на
художника Нам Джун Пайк

5
Съдържание
За автора...........................................................................................................7
Благодарности............................................................................................8
Въведение.........................................................................................................9
Първа глава. ЖУРНАЛИСТИКАТА............................................................18
1. Определение за журналистика........................................................18
2. Журналистиката според Уолтър Липман...................................... 23
3. Журналистиката според Джон Дюи................................................ 26
4. Елементите на журналистиката според Бил Ковач
и Том Роузънстийл.............................................................................31
5. Журналистиката според Манфред Рюл.......................................... 35
6. Журналистиката според Евгений Прохоров................................ 37
7. Журналистическото познание.........................................................40
Втора глава. ВИДОВЕТЕ ЖУРНАЛИСТИКА........................................48
1. Качествена журналистика.................................................................48
2. Масова журналистика........................................................................50
3. Гражданска журналистика................................................................63
4. Разследваща журналистика..............................................................70
5. Специализирана журналистика......................................................79
Трета глава. ЖУРНАЛИСТИТЕ..................................................................95
1. Определение за журналист...............................................................95
2. Социални и професионални роли на журналистите................ 101
3. Социално-демографски характеристики
на журналистите...............................................................................111
Четвърта глава. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА РЕДАКЦИЯ...............122
1. Определение за редакция................................................................122
2. Редакционен мениджмънт..............................................................126
3. Видове редакции................................................................................135

6
Пета глава. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИЯ ...............140
1. Определение за информация..........................................................140
2. Информационна теория..................................................................147
3. Подходи при представяне на информацията............................. 151
4. Видове информация.........................................................................158
5. Източници на информация............................................................178
Шеста глава. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ НОВИНИ..........................186
1. Определение за новини....................................................................186
2. Методи за поднасяне на новините ............................................... 189
3. Видове новини....................................................................................197
4. Новинарски стойности....................................................................204
ЗАКЛЮЧЕНИЕ...............................................................................................220
ЛИТЕРАТУРА..................................................................................................224

7
За автора
Мария Попова е магистър по жур-
налистика, доктор по социология,
главен асистент във Факултета по
журналистика и масова комуни-
кация на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“ по дисци-
плините „Теория на журналистика-
та и медиите“, „Чуждестранна жур-
налистика“ и „Медийни изкуства“.
Работила е като журналист на сво-
бодна практика в БНР, в. „Конти-
нент“ и в. „Култура“.
Автор е на монографията „Виртуалният човек“ (2005, 2012), съ-
автор на „Медиите в Европа“ (2012) и на медийния речник „Думите
на медийния преход“ (2010), един от съставителите и редакторите на
сборниците „Журналисти по теория, журналисти по практика“ (2007),
„Медийното производство. Бутик или конфекция в медиите“ (2008),
„Медиен плурализъм и медийно разнообразие“ (2009), „Преход в ме-
диите и медии в преход“ (2010), „Журналистически професии. Статут и
динамика в България“ (2010), „Професия: Новинар“ (2011), както и на
редица изследвания в областта на теория на журналистиката и медиите
и интернет.

8
БЛАГОДАРНОСТИ
Благодаря на колегите ми от Факултета по журналистика и масо-
ва комуникация за съветите и мотивацията да напиша тази книга.
Благодаря на майка ми за любовта и всеотдайността.
Желанието да напиша тази книга се появи във връзка с работата
ми със студентите от Факултета по журналистика и масова комуника-
ция в рамките на дисциплината „Теория на журналистиката и медии-
те“. Нейната тематика и структура до голяма степен са резултат от мо-
ите практически наблюдения, както и от дискусиите в учебната зала.

9
ВЪВЕДЕНИЕ
„Ние живеем с медиите и чрез медиите.“
Мануел Кастелс
Журналистическата теория е относително нова научна област и
академична дисциплина. Тя изучава явленията, процесите и модели-
те, по които журналистиката функционира като цяло, поведението
на участниците в създаването на журналистическите произведения,
качествата и значението на журналистическите продукти, особено-
стите на професионалната среда и медийните взаимоотношения.
Дълго време, както в България, така и по света съществуваше разби-
рането, че журналистиката е професионално умение, което се създава
в практиката, а не научно поле, което формира собствени научни хи-
потези и изгражда научни концепции. Но науката се развива и макар
журналистическата теория да провокира със своята интердисципли-
нарност, като заема понятия и теории от комуникационната наука, со-
циологията, културологията, политологията и най-вече от медийната
теория, нейното установяване като научно направление създава пред-
поставки за интересни наблюдения и важни заключения. Като че ли
тази
ѝ всеобхватност се повлиява от очакванията, които обществото
има спрямо журналистиката. Вездесъщите медии направляват до голя-
ма степен човешкото съществуване. Журналистическата информация
служи като източник на познание за действителността, но и за живота
и персоналното поведение. Журналистическата дейност насочва об-
щественото мнение в неподозирани посоки – от възходи до войни, от
революции до демократизиране.
Журналистиката играе ключова роля в изграждането на идентич-
ността на всеки индивид. Тя моделира личностните особености, ръ-
ководи поведението на гражданите. Журналистиката заема централ-
ната позиция в съвременното общество още от момента, в който то
осъзнава важното значение, което информацията и информацион-
ният обмен имат за него. Тя е конкретно ориентирана, защото медий-
ната система, в която е въплътена, е присъща на всяко едно общество,
на всеки един народ, съобразно неговите социални норми и културни
черти.

10
Журналистическата теория е изключително активна, промен-
лива, социално адаптивна наука. Нейното изучаване помага за опо-
знаване процесите, които протичат в дадено общество. Тя се променя,
в зависимост от трансформациите на социума, отразява неговите стре-
межи, формира средата, в която взаимодействат различните социални
групи, участва в създаването на общественото мнение и полага осно-
вите на нови промени и бъдещи преобразования.
В съвременната наука журналистиката е обект на изследване от
различни научни направления и се дефинира с помощта на няколко по-
нятия. В по-общ аспект тя се включва в медийната теория, която изу -
чава цялостната медийна система, особеностите на различните медии,
начините им на функциониране, регулиране, социално въздействие.
Прояви на журналистиката могат да бъдат видени при теориите на
масовата комуникация, които наблюдават журналистическия обмен
като канал на комуникационния процес. В частност, журналистиката е
обект на собствени научни изследвания, групирани най-често около по-
нятията „журналистическа теория“ и „журналистически изследвания“.
Журналистическата теория е термин, присъщ най-вече на ру -
скоезичното и немскоезичното научно пространство, от където на-
влиза и българските научни среди. Според известния руски медиен
теоретик Евгений Прохоров теорията на журналистиката представя
общите принципни характеристики на журналистиката като област
на обществената практика, включва специфичните за нея форми на
авторски, редакторски, организационни работи, разкрива основни
закони на тази сфера на дейност, които зависят от закономернос-
тите на социалния живот на всеки един етап от развитието на об-
ществото.
1
Друг авторитетен руски изследовател Сергей Корконосен-
ко твърди, че теорията на журналистиката има за цел изучаването
на фундаменталните явления и понятия, които определят ролята и
предмета на журналистиката в обществото, нейните взаимоотноше-
ния с културата, системата на властта и отделния човек, задачите по
отношение на целия обществен прогрес, комплекса от търсения на
личностни качества и квалификация на сътрудниците в редакции-
те, основите на ефективността на журналистическата дейност.
2
Българските изследвания на журналистическата теория са на-
следници на руската (съветската) научна школа и първоначално са в
1
Прохоров, Е. П. Введение в теорию журналистики, М., 2003, Аспект Пресс,
с. 6-7.
2
Корконосенко, С. Г . Основы журналистики, М., 2006, Аспект Пресс, с. 8.

11
традициите на съветската комунистическа доктрина. Един от българ-
ските автори Стефан Станчев, в книгата си „Обща теория на журна-
листиката“, определя журналистиката като съвкупността на всички
периодични печатни издания, печат, вестници, журналистически-
те емисии на радиото и телевизията, създаването на произведения в
журналистически жанрове за периодичния печат, журналистическите
радио и телевизионни емисии, кинохрониката, фотопропагандата, а
също творческата дейност на журналистите, както и дейност по оф-
ормлението на периодичните печатни издания, журналистическите
радио и телевизионни емисии, и накрая клон на обществените науки.
3

По времето на социализма журналистиката се използва както да ин-
формира и забавлява обществото, така и да интегрира, пропагандира
и класово сегментира социума, съобразно наложените от водещата ко-
мунистическа партия норми. В края на 20-ти век, когато българското
общество претърпява сериозни социални и политически трансформа-
ции, мястото и ролята на журналистическата теория се променя, вече
следвайки общоевропейските образци на журналистическа рефлексия.
Немският медиен изследовател Манфред Рюл е първият, който
прави опит в немскоезичното пространство да представи теорията на
журналистиката. Първоначално той разглежда журналистиката като
организирана социална система в рамките на журналистическата ре-
дакция, а след това я определя като структурна социална система на
световното общество, която редуцира комплексността и промен-
ливостта на световните събития чрез тематизирани съобщения в
ра