Методи за психодиагностика

МАРИЯ
РАДОСЛАВОВА
АНГЕЛ
ВЕЛИЧКОВ
Методи за
ПСИХОДИАГНОСТИКА
Издателска къща
ПАНДОРА ПРИМ

МЕТОДИ ЗА ПСИХОДИАГНОСТИКА, сборник
© Мария Радославова, автор
©Ангел Величков, автор
© Издателска къща „ПАНДОРА ПРИМ“,
предпечатна подготовка и печат,
София, 2005
ISBN 954-634-007-3

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
..............................................................................................7
ЛИЧНОСТ
Метод за оценка на психична неустойчивост
и търсене на усещания..........................................................................11
Метод за оценка на локализацията на контрола................................21
Метод за оценка на оптимизъм и негативни очаквания
....................27
МОТИВАЦИЯ И ЕМОЦИИ
Тест за измерване на потребност от сигурност.................................35
Тест за оценка на дългосрочната мотивация
на индивидуалното поведение...............................................................41
Въпросник за оценка на равнището на академична мотивация
......45
Метод за измерване на атрибутивния стил........................................49
Скали за оценка на афектиЕнотосъстояние.......................................57
Въпросник за оценка на равнището на изпитвани безпокойства
за собствената сигурност.
......................................................................61
Метод за психологична оценка
на посттравматични стресови симптоми
............................................65
ОРГАНИЗАЦИОННА ПСИХОЛОГИЯ
Метод за оценка на социалната среда
..............................................77
Метод за диагностика на ролевите стресори на работното място....89
Метод за измерване на привързаността на индивида
към организацията.................................................................................103
Скали за диагностика на удовлетвореността от труда
....................115
Метод за изследване на адаптацията на индивида към средата... 131
Метод за оценка на отчуждението от работата
................................141
МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ОТНОШЕНИЯ
Метод за оценка на конфликтни отношения в организацията
.......151
Скали за оценка на доверието към непознати и към съседи
..........157
5

ПРЕДГОВОР
В тази книга включихме методи, които са продукт от нашата
дългогодишна научно-изследователска дейност. Те са създадени за
нуждите на конкретни емпирични проучвания в рамките на разнооб
разни проекти.
Разпределихме методите според тяхното съдържание в след
ните четири сфери на психологията: личност, мотивация и емоция,
организационна психология и междуличностни отношения. Твърде
нията на всяка скала са съобразени с типични особености на българ
ската среда и култура и са формулирани на ежедневния български
език. Болшинството от операционализираните психологични конст-
рукти са плод на наши идеи. Затова вярваме, че тези методи могат
да се използват пряко за целите на разнообразни изследвания у нас.
Използвахме една и съща схема за описание на нашите мето
ди. Тя включва дефинирането на дадения конструкт, данните от собс
твени изследвания и такива на колеги за преценка на консистентната
надеждност и валидността на скалите, формулировките на съответни
те твърдения и ключовете за формиране на баловете. Цитирахме ли
тературни източници, болшинството от които могат да се намерят в
българската книжнина по психология или в Интернет базите на между
народни библиотеки. Тази схема улеснява не само решението на от
делния изследовател да прилага всеки метод според неговото пред
назначение, но и да извършва бързи справки по конкретни въпрос.
Вярваме, че предложените от нас методи са приложими за из
следвания в разнообразни области на психологията. Чрез тях могат
да се проверяват както традиционни, така и нови и оригинални хипо
тези. Данните от тях са полезни както за изследователски, така и за
практически цели. Нека добавим и това, че скалите могат да се из
ползват самостоятелно или в определени комбинации в зависимост
от изследователските или диагностични задачи.
7

личност

МЕТОД ЗА ОЦЕНКА
НА ПСИХИЧНА НЕУСТОЙЧИВОСТ
И ТЪРСЕНЕ НА УСЕЩАНИЯ
Ангел Величков, М ария Радославова
Търсенето на усещания е конструкт, въведен от Zuckerman
(1979). По съдържателната си концептуализация той е близък до екс-
траверсията като компонент в модела наличността на Айзенк. Търсе
нето на усещания е тенденция към търсене на нови, вариращи и не
обичайни преживявания.
Изследванията на Zuckerman показаха, че хората, които са
склонни към търсене на усещания, обикновено се ориентират към
професии с по-голям риск. Този автор докладва различия в равнище
то на търсенето на усещания между патрулиращи полицаи и тъмни-
чари, а така също между контролиращи въздушния трафик и обслуж
ващ персонал на летища. Лицата с високи показатели по търсене на
усещания иматпо-либерални политически нагласи, не са религиозни
пуритани, нямат склонност към етноцентризъм, не ценят въздържани
ето и не са милитаристично настроени. Тези лица поддържат положи
телни нагласи към извънбрачни сексуални връзки и неконвенциона-
лен секс. Те също така ценят естетичните стойности и се ориентират
към социално-хуманистични професии.
Zuckerman разработва няколко версии на методи за оценка на
тенденцията за търсене на усещания, които съдържат четири субска-
ли: търсене на опасни и силни преживявания, търсене на нови прежи
вявания, податливост на скука и липса на задръжки.
Неговите изследвания показват (Zuckerman, 1979; 1994), че тър
сенето на усещания в определени случаи може да се свърже с кри
минална наклонност, а именно при ниска възбудимост или бързо при
викване, съчетани с ниска емпатия. По-късно той показа на основата
на редица факторно-аналитични проучвания, че търсенето на усеща
ния и липсата на задръжки (или импулсивността) попадат в дименси
ята „Психотизъм“ от факторния модел на Айзенк.
Наши изследвания с българския вариант на форма IV на мето
да за оценка на търсенето на усещания показаха, че търсенето на
преживявания е свързано със спонтанна агресивност (г = 0.38, р <.05)
И

и реактивна агресивност (г = 0.37, р < .05). Липсата на задръжки съ
що така корелира със спонтанна (г = 0.40, р < .05) и реактивна агре
сивност (г = 0.43, р < .05), а така също с ниско умение за социално
себепредставяне (г = 0.49, р < .01) (Величков, Петков, 1994). Устано
вено бе също така, че липсата на задръжки и търсенето на силни
усещания са свързани с трудности във възприемането на реда и яс
нотата на изискванията. Тези наблюдения съответстват на концепция
та на Зукърман и на получени от самия него резултати и показват
също така, че търсенето на усещания има отношение към девиант-
ното поведение, макар да не го обуславя непосредствено.
Конструиране на метода
и психометрични характеристики
При създаването на представения тук метод за отправна точка
взехме разработената от Zuckerman (1994) форма IV на скалата за
търсене на усещания в нейния български вариант. Поради културно
обусловената специфика на оригиналните айтеми не бе възможно да
се задоволим просто с превод и апробация на оригиналната скала.
Затова бе решено да създадем български вариант на метода, в който
да включим скала за обща оценка на тенденцията за търсене на усе
щания и отделна скала за оценка на импулсивност.
При създаването на скалата за импулсивност се опряхме на
изследванията на Dickman (1990), който предлага две скали за оценка
на функционална и дисфункционална импулсивност. Той определя
функционалната импулсивност като бърза, макар и неточна реакция
в ситуации, в които тя е оптимална, а дисфункционалната импулсив
ност - като бързо неточно изпълнение в ситуации, в които тя не е
оптимална. При валидирането на двете скали този автор установя
ва, че функционалната импулсивност е свързана с чувство на енту
сиазъм, смелост и активност. Дисфункционалната импулсивност, от
своя страна, е свързана с неорганизираност, тенденция към игнори
ране на фактите и липса на постоянство. Тези наблюдения ни дадо
ха основание да разработим две отделни скали, съответно за функ
ционална и дисфункционална импулсивност. Първоначалният вари
ант на метода включи три скали - две за импулсивност и една за
търсене на усещания. Към тях бяха добавени и въпроси - филъри,
предназначени да скриват истинското съдържание на метода.
Първоначалният вариант на метода бе попълнен от случайно
подбрана извадка от 155 лица, от които 66 бяха мъже и 89 - жени.
12

Данните за скалите, включени в съдържанието на метода са
представени в та б л .1.
Таблица 1. Психометрични показатели на скалите от метода
Скала
Брой
признаци
X SD
а на
Кронбах
Търсене
на усещания
24 11,494,61 0.80
Функционална
импулсивност
10 6,68 2,58 0.75
Дисфункционална
импулсивност
18 4,31 3,68 0.81
Както се вижда, всички скали имат много добри коефициенти
на консистентна надеждност и могат да служат за диагностициране
на съответните личностни особености. Средните стойности показват,
че търсенето на усещания е нормално разпределено, а функционал
ната импулсивност е отклонена към горния край на скалата. От друга
страна, дисфункционалната импулсивност е силно отклонена към дол
ния край на скалата, което показва, че в изследваната извадка тази
черта не се среща много често. Тези показатели съответстват на ин
туитивното допускане, че в преобладаващото си мнозинство хората
са в границите на общоприетата норма, а само малка част от тях
притежават качества, които ги правят потенциално рисков в девиант-
но отношение контингент.
Съществуването на полови различия по скалите на теста е
проверено чрез едновариативен F-тест. Резултатите са представени
з табл. 2.
Както се вижда, мъжете и жените не се различават по търсене
на усещания, но мъжете са в по-голяма степен функционално импул-
сивни и в по-малка-дисф ункционално импулсивни. Тези различия
могат да се обяснят както с разликите в половите роли, така и с по-
голямата емоционална чувствителност на жените. Те още веднъж пот
върждават обстоятелството, че тестът измерва няколко различни ха
рактеристики на личността.
Връзките между тези характеристики са проверени чрез интер-
корелация на оценките по отделните скали. Данните са представени в
табл. 3.
13

Таблица 2. Полови различия по скалите на теста
Скала Мъже Жени F Значи
мост
Търсене
на усещания
X = 11,03X = 12,071,94 н.з.
Функционална
импулсивност
X - 7,00 X - 0,09 0,05 ,01
Дисфумкциомалмв
импулсивност
X * 4,22 X ■* 5,303,03 ,05
Таблица 3. Интеркорвпации между скалите и корелации с възрастта
Скала 1 2 3
1. Търсене на усещания -
2. Функционална импулсивност .33** -
3. Дисфункционална импулсивност .31**.01 -
4. Възраст -.28**.16*-.21**
Забележка. * р< .05 ** р< .001
Както се вижда, търсенето на усещания има слаби взаимов
ръзки с двата вида импулсивност. Следователно тази личностна чер
та е обособена от импулсивните реакции и може да образува с тях
различни комбинации. Едната от тях е съчетание на изразено търсе
не на усещания и дисфункционална импулсивност. Другата комбина
ция е с функционалната импулсивност и може да формира личностен
таксон, който описва хора, склонни към поемане на риск и способни
бързо да реагират на екстремални ситуации. Макар тук да не можем
да приведем данни, изглежда много възможно предлаганият метод
да е приложим и за подбор на лица с по-голяма пригодност за изпъл
нение на определени типове задачи. Корелациите с възрастта показ
ват, че търсенето на усещания намалява с увеличаването на години
те, което има своето естествено обяснение в това, че по-възрастните
хора „улегват“ и са по-малко склонни към необичайни преживявания.
Същото се отнася и до дисфункционалната импулсивност - възрас
товите биологични изменения и процесите на социализация снижават
нейното равнище.
Връзките на скалите от разглеждания метод с потребността от
сигурност (Величков, Радославова, Василева, Тодоров, 1998) бяха
проверени в случайно подбрана извадка от 83 лица от двата пола.
14

Резултатите показаха, че дисфункционалната и функционална
та импулсивност не корелират с тази подбуда. Търсенето на усеща
ния има значима отрицателна връзка с потребността от сигурност (г =
0-.40, р< .000). Като се има пр