Метрологични особености, безопасност и надеждност на медицинската апаратура.

1.Метрологични особености, безопасност и надеждност на медицинската апаратура.

1. Изисквания към измерванията с диагностична и лечебна цел в медицината: Резултатите трябва да са със съответната точност и да са еднакви, ако се измерват идентични величини, независимо от времето и мястото на провеждането им.
2.Същност и задачи на метрологичното осигуряване: Установяване и използване на научни и организационни основи, технически средства, правила на норми, необходими за достигане на еднаквостта и изискваната точност на измерванията. организационни основи – са метрологичните лаборатории. За определяне на грешката на средствата за измерване и установяване на тяхната пригодност се извършват системни проверки от страна на метрологичните лаборатории с помощта на еталони и образцови средства за измерване
3. Метрологични изисквания към медицинската апаратура: да се осигурят правилни резултати при измерванията с диагностичната апаратура и правилното дозиране на въздействието върху организма при терапевтичната апаратура.
4. Специфични изисквания към медикобиологичните измервания (поне 3): - да се създават медицински прибори, градуирани в единици на тези физични величини, които са крайната цел на измерването. -желателно е времето за измерване да е минимално, а информацията – най-пълна. - лекарят трябва да определи каква точност е достатъчна за диагностичните изводи. При това трябва да се отчетат възможните отклонения на тези показания при различните пациенти. -Когато информацията се записва посредством регистриращи системи трябва да се вземат предвид и грешките на регистриращата система. - В ред медицински измервания може да е недостатъчна информацията за връзката между непосредствено измерената физична величина и съответстващите медикобиологични параметри. В процеса на измерването те могат да се променят. Това може да е следствие от психофизиологични фактори: въздействие на обкръжаващата обстановка, уморяемост и т.н. - При създаване и експлоатация на медицинска апаратура трябва да се отчетат и ред други изисквания, свързани с хигиенните норми, нормите на безопасност и др.
5. Основни причини за инциденти в практиката (поне 3): - човешките грешки, недостатъчни познания и умения за работа, неизправност на апаратурата. - лоша организация на работното място, непознаване на източниците на опасност, липса на подготовка за оказване на първа помощ при злополука
6. Защо електрическият ток може да е опасен, ако премине през човешкото тяло: ако токове от външни източници преминат през жизнено важни органи могат да доведат до блокиране на тяхната дейност (дишане, сърдечни контракции…) и даже до смърт.
7. Най-чувствителни органи и тъкани при протичане ел. ток, който би протекъл през човешкия организъм (поне 2): - мозък, дихателна мускулатура, сърдечна мускулатура и нервни клетки.
8. Максимална стойност на големината на безопасният ток с честота 50-60 херца според нормативните документи на Световната здравна организация: при честота 50-60 херца, тока се счита за безопасен, ако не надвишава 20 милиампера, между 2 крайни точки
9. Фактори, от които зависи големината на ел.ток, който би протекъл през човешкото тяло (поне 2): големината на тока, протичащ през човешкото тяло зависи от неговото съпротивление и от големината на приложеното напрежение за тока в ел.верига (у дома) определящо е ел. съпротивлението на кожата в областта на контакта.
10. Промени в ел. съпротивление на човешката кожа, ако е суха или мокра (укажете примерни стойности): при влажна и мокра кожа нейното съпротивление е малко (1000-1500 ома), а тока е 150-200 милиампера при суха кожа съпротивлението може да достигне до 105-106 ома, а големината на тока през тялото – до 1-2 милиампера.
11. Основно и главно изискване към медицинската апаратура за осигуряване на електро безопасност: да се направи невъзможен допирът до части намиращи се под високо напрежение
12. Основна мярка за ел. безопасност на апаратурата: частите на прибора, които са под високо напрежение се изолират една от друга и от корпуса на апарата. Тази изолация се нарича основна или работна. Отвърстията по корпуса трябва да изключват възможността от случайно достигане ( с пръсти, фиби) на тоководещите части.
13. Причини, поради които изолацията не обезпечава пълна ел.безопасност (поне 2): изолацията не е идеална, т.е. съпротивлението между вътрешните тоководещи части и корпуса не е безкрайно голямо. Не е безкрайно и съпротивлението между проводника към мрежата и Земята. Затова при допир до корпуса на апаратурата през тялото на човек протича някакъв ток.например утечка. Не е изключено възникването на ел. връзка между тоководещите части на апаратурата и корпуса, поради повреда в изолацията. В такъв случай под напрежение ще се окаже външната част на прибора, която е достъпна за допир.
14. Същност на защитната мярка на „заземяване”: локалното осигуряване на добро заземяване, чрез заравяне във влажна пръст на метална плоча със сравнително голяма площ не винаги е удобно и изпълнимо. Ето защо се изграждат системи за централно заземяване. За целта еднофазните променливотокови вериги са съставени от 3, а трифазните – от 5 проводника. Допълнителният (3-ти или 5-ти) заземяващ проводник е свързан с централната заземяваща система.
15. Същност на защитната мярка зануляване: При зануляването се използва заземяването на нулевия проводник и не се прокарва отделен заземяващ проводник. При еднофазните вериги два от проводниците (фазов и нулев) служат за доставка на необходимата ел. енергия. При контакти от типа Шуко нулевият проводник е свързан с контактни метални пластинки, разположени една срещу друга в контакта. Свързването на ел. уредите става с 3 проводника и щепсел тип Шуко. При поставяне на щепсела в контакта първо се свързват зануляващите клеми, а после и двата проводника се свързват съответно с фазовия и нулевия проводник на енергийната мрежа и чрез тях става ел.захранване на уреда. Другият край на 3-ят проводник е свързан към металния корпус на ел.уреда. По този начин, ако по някаква причина високо напрежение бъде подадено на корпуса, това ще доведе практически до късо съединение. Силният ток, който протича през предпазителя на фазата, води до неговото сработване и до прекъсване на ел.захранването.
16. Причини, поради които лазерното излъчване може да представлява опасност за човека: високата плътност на светлинната енергия и поради спектралния си състав.
17. Най-чувствителни органи към лазерното лъчение: кожата и очите-ретината.
18. Причини, поради които източниците на ултравиолетова светлина могат да представляват опасност: Излъчването в ултравиолетовата област е невидимо, притежава кумулативен ефект (с натрупване) и съвършено не се усеща в момента на експозицията. Проявява се от 30 мин до 24 часа след облъчването. Излъчването в средната инфрачервена област предизвиква увреждане на роговата обвивка на окото. Това се дължи на топлинният ефект на лъчението. Опасност за зрението представляват и светлината на лампата за напомпване спонтанното излъчване на газоразрядните тръби и топлинното излъчване на поглъщателите.
19. Същност на основните правила за безопасност с лазерна апаратура: предотвратяване попадане на мощна и насочена лазерна светлина в очите или върху кожата на пациента и персонала
20. Причини, поради които източниците на йонизиращи лъчения са опасни за човека: при взаимодействие с биологични обекти йонизиращите лъчения предизвикват физични, физико-химични, химични и клетъчни процеси, които могат да доведат до лъчево увреждане и смърт на организма
21. Същност на основните правила за безопасност при работа с йонизиращи лъчения: намаляване на погълнатата от организма доза, чрез понижаване на интензитета на падащото върху организма лъчение и съкращаване на времето за работа.
22. Основни причини за пожар в работните помещения: претоварване или лошо поддържане на ел.инсталация, оставено без надзор включено ел.оборудване, неправилно използване на открит пламък, неправилна работа или неправилно съхраняване на леснозапалими вещества
23. Същност на понятието „надеждност” на медицинската апаратура: способността на един апарат да отказва при работа в дадени условия на експлоатация и да съхранява работоспособността си в течение на зададен интервал от време.
24. Вероятност за безотказна работа на медицинската апаратура (формула с указване смисъла на използваните означения):
P (t) = N (t)/N0 P (t) – вероятност за безотказна работа N (t) – броя на работещите за определено време прибори (без проблеми) N0 – общ брой изпитани изделия
25. Интензивност на повредите (формула с указване смисъла на използваните означения): λ= -ΔN/N(t)*Δt λ - интензивност на повредите ΔN*Δt – общ брой работещи изделия по продължителността на интервала, за който са настъпили повредите. Знакът „-‘’ е поставен, тъй като броят на работещите изделия намалява с времето.
26. Зависимост на вероятността за безотказна работа от времето при постоянна интензивност на повредите (формула и графика с указване смисъла на използваните означения): P (t) =e—λ*t – при постоянна интензивност на повредите вероятността за безотказна работа експоненциално намалява с времето.
P(t)

1

0 t
27. Етапи на промените на интензивността на повредите с времето (графика и обяснение на етапите):

λ(t) І ІІ ІІІ

T
І етап – интензивността на повредите е голяма, но намалява с времето; производствени дефекти
ІІ етап – интензивността на повредите стои постоянна, свързана е с външни фактори (изтърване, неправилна употреба и др.)
ІІІ етап - интензивността на повредите се увеличава, поради стареене, износване и т.н.
2.Измерване на кръвно налягане и температура.

1. Дефиниция на величината налягане на флуид: ако сила с големина 1 N, действа върху 1 m2 площ, се получава налягане 1 Ра.
2. Единици, в които се измерва величината налягане (поне 2):
Pa, mmHg, Bar 1 mmHg=133,3 Pa 1Bar=760 mmHg=101 kPa
3. Название на уредите за измерване на налягане. Видове (поне 2): - манометри с течност (живак, вода, спирт и др.) - метални манометри - електрически манометри
4. Устройството на течен диференциален манометър (схема и обяснение на действието): течните манометри представляват U-видна стъклена тръбичка с някаква течност в тях. Нека едното коляно на манометъра е свързано със съд, чието налягане се измерва, а другото е отворено към атмосферното. Ако атмосферното налягане е по-голямо от налягането в съда, нивото на течността в коляното, свързано със съда се издига
5. Устройство на течен абсолютен манометър (схема и обяснение на действието): течните манометри представляват U-видна стъклена тръбичка с някаква течност в тях. Нека едното коляно на манометъра е свързано със съд, чието налягане се измерва, а другото е затворено. Течността се измества към затворения край и измерва абсолютното налягане.
6. Устройство на металните манометри: огъната метална тръбичка, имаща елиптично сечение, Когато налягането в тръбичката стане равно на атмосферното, стрелката показва 0. При по-голямо налягане тръбичката се изпъва и с