Международен валутен фонд в условията на глобалната финансова криза

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
Факултет "Международна икономика и политика"
специалност: Международни икономически отношения
Курсова работа
по
Международни финанси
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ВАЛУТЕН ФОНД В УСЛОВИЯТ НА ГЛОБАЛНАТА
ФИНАНСОВА КРИЗА
Изготвил:
Мариана Василева Иванова
II курс, неикономисти
Факултетен № 1061025
гр.София
1

21.01.2012г.
Съдържание:
1.Международен валутен фонд – характеристика и функции.
2.Международен валутен фонд в условията на глобалната финансова криза.
3.Засилване на кредитирането.
4.По-голяма гъвкавост на кредитирането.
5.Анализи и съвети.
6.Извличане на поуки от кризата.
2

1.Международен валутен фонд – характеристика и функции.
Международният валутен фонд (МВФ) е световна организация, чиято основна роля
е да следи финансовата и платежната стабилност на държавите, които са нейни членове,
както и да работи с развиващите се държави и да им помага да постигнат добри
макроикономически показатели.
Организацията е основана през юли 1944 г. в град Бретън уудс, САЩ, с цел да
стабилизира следвоенната световна икономика. В момента в МВФ членуват 187
държави и седалището е във Вашингтон. Участието на България в организацията
започва през 1990 г.
За да членува една страна в МВФ, от нея се изисква да постигне определени
изисквания. Самият фонд се образува от годишните вноски на всяка държава членка,
като размерът й се определя според формула, която съдържа дела на страната в
международните плащания, както и нейния брутен вътрешен продукт (БВП). Този
размер съответно влияе на кредита, който една страна може да получи, и на гласовете, с
които тя участва във вземането на решения.
МВФ оперира със своя собствена валута - това са така наречените специални права на
тираж (СПТ), като всяка страна, която е член на организацията, получава определена
сума спрямо дела си в капитала на МВФ, без да се налага да сключва договор за заем
или друго споразумение. Страните, които имат СПТ, могат по всяко време да ги обменят
за твърда валута.
Изпълнителен директор на Фонда от 2007 г. до 2011 г. беше Доминик Строс-Кан. Той
беше принуден да подаде оставка, след което на негово място беше избран френският
финансов министър Кристин Лагард. Ръководител на офиса на МВФ за България е
Хуан-Хосе Фернандес Ансола.
През 1944г. МВФ е създаден като гарант за стабилността на международната валутна
система в следвоенния свят. В началото е натоварен с две основни задачи: да осигури
валутното сътрудничество с цел предотвратяване на конкурентните девалвации и да
създава условия за международни ликвидности, като отпуска заеми на държавите-
членки, които регистрират временна диспропорция на платежния си баланс.
Международният валутен фонд (МВФ) работи за насърчаване на растежа на световната
икономика и икономическа стабилност. Той предоставя политически съвети и
финансиране на страните-членки в затруднено икономическо положение и работи с
развиващите се страни, за да им помогне да постигнат макроикономическа стабилност
и намаляване на бедността.
МВФ със своите 187 страни-членки е в позиция да помогне на правителствата на
отделните страни да се възползват от възможностите, и да се справят с
предизвикателствата, породени от глобализацията и икономическото развитие в по-общ
план. МВФ следи глобалните икономически тенденции и характеристики,
предупреждава своите страни-членки за възможните проблеми, представлява форум за
3

политически диалог, и предава ноу-хау на правителствата как да се справят с
икономическите трудности.
Белязана от масови движения на капитал и резки промени в сравнително предимство,
глобализацията засяга политически избор на страни в много области, включително на
заетостта, търговията и данъчна политика. Подпомагането на страните да се възползват
от глобализацията, като същевременно се избягват потенциални недостатъци, е важна
задача за МВФ.
Глобалната икономическа криза още по-ярко подчертава как взаимосвързани страни са
се превърнали в световната икономика днес.
МВФ подкрепя страните-членки чрез предоставяне на политически консултации на
правителствата и централните банки, на базата на анализ на икономическите
тенденции; провеждане на изследвания, статистика, прогнози и анализи, въз основа на
проследяване на глобалните, регионалните и отделните икономики и пазари; заеми, за
да помогне на страните да преодолеят икономическите трудности; концесионни заеми,
за да спомогне за редуцирането на бедността в развиващите се страни; техническа
помощ и обучение, за да помогне на страните да подобрят управлението на своите
икономики.
МВФ е основан преди повече от 60 години. Учредителите имат за цел да изградят рамка
за икономическо сътрудничество, която да избегне повторение на катастрофалните
икономически политики, които са допринесли за Голямата депресия от 1930 г. и
последвалото я международно икономическо сътресение.
В много отношения основната цел на МВФ в глобално отношение днес е същата,
каквато е била, когато организацията е създадена. По-конкретно МВФ продължава да
осигурява форум за сътрудничество по международни парични проблеми;
улеснява растежа на международната търговия, като по този начин насърчава
създаването на работни места, икономическия растеж и намаляване на бедността;
насърчава стабилността на валутния курс и отворената система на международни
плащания; отпуска заеми на страните в чуждестранна валута, когато е необходимо, на
временна основа и при адекватни предпазни мерки, за да им помогне в преодоляването
на проблеми с платежния баланс.
МВФ се е развил заедно с глобалната икономика през своята 65 годишна история, което
позволява на организацията да запази централната си роля в рамките на
международната финансова структура.
2.Международен валутен фонд в условията на глобалната финансова криза.
Основната цел на Международния валутен фонд е да се гарантира стабилността на
международната парична и финансова система. Фондът помага за разрешаване на
кризи, работи със страните-членки за насърчаване на растежа и облекчаване на
бедността. Той има три основни инструменти на свое разположение: наблюдение,
техническа помощ и обучение, както и кредитирането. Тези функции са подкрепени от
изследванията и статистиките на МВФ.
4

Наблюдение
МВФ насърчава икономическата стабилност и растежа на световната икономика чрез
насърчаване на страните, за да приемат те стабилна икономическа и финансова
политика. За тази цел той редовно наблюдава глобалното, регионалното и националното
икономическо развитие, като в същото време се стреми да оцени въздействието на
политиките на отделните страни от други икономики.
Този процес на наблюдение и обсъждане на икономическата и финансовата политика на
страните е известен като двустранно наблюдение. На редовно заседание, обикновено
веднъж всяка година, МВФ провежда задълбочени оценки на икономическата ситуация
във всяка страна-членка. Фондът обсъжда с властите на страната политики, които са
най-резултатни за стабилна и просперираща икономика. В съответствие с решението на
двустранното наблюдение, основният фокус на дискусиите е, дали са налице рискове за
вътрешната и външната стабилност на икономиката.
Техническа помощ и обучение
МВФ предлага техническа помощ и обучение, за да помогне на страните-членки за
укрепване на техния капацитет за проектиране и изпълнение на ефективни политики.
Техническата помощ се предлага в няколко области, между които фискална политика,
парична и валутна политика, банково дело, система за финансов надзор и регулиране,
както и статистика.
МВФ предоставя техническа помощ и обучение, основно в четири области:
-Парични и финансови политики, инструменти на парична политика, надзор и
преструктуриране на банковата система, чуждестранни операции за управление,
системите за клиринг, за сетълмент на плащанията, както и структурното
развитие на централните банки;
-Фискална политика и управление на данъчната и митническата политика и
администрация, формулиране на бюджета, разходи за управление, проектиране
на мрежите за социална сигурност и управлението на вътрешния и външния
дълг;
-Съставяне, управление, разпространение и подобряване на статистическите
данни;
-Икономическо и финансово законодателство.
Тъй като световната икономика се бори за възстановяване на растежа и работните места
след най-тежката криза от Голямата депресия насам, МВФ се очертава като институция
със специфична позиция и специфични функции. По време на кризата фондът се
мобилизира на много фронтове, за да подкрепи страните-членки. Увеличи
кредитирането, използва своя трансграничен опит, за да даде съвети за политически
решения, подкрепи координацията на глобалната политика и реформира начина, по
5

който взема решения. Резултатът е една институция, която е в унисон с нуждите на
своите 187 страни-членки.
По думите на Кристин Лагард, шеф на Международния валутен фон, държавите от
еврозоната не могат сами да се справят с дълговата криза, а колапсът на европейската
финансова система ще нанесе удар по цялата световна икономика.
Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочи, че
ръстът в най-големите икономики е възможен само при прилагането на широкомащабни
мерки за стимулирането му. Според прогнозата на ОИСР за 2011 г. ръстът на БВП на
страните от Г-20 ще е 3,9 на сто, догодина ще падне леко до 3,8%, а през 2013 г. ще
достигне 4,6 процента.
3.Засилване на кредитирането
МВФ предоставя финансиране на членовете в затруднено икономическо положение и
работи с развиващите се страни, за да им помогне да постигнат макроикономическа
стабилност и намаляване на бедността.
МВФ реагира бързо на глобалната икономическа криза, при което предостави заеми
срещу ангажименти от страна на своите членове, достигайки рекордно ниво от повече
от $ 250 млрд. през 2010г. Тази цифра включва рязко увеличение на концесионните
заеми на най-бедните нации в света.
За да се осъществи финансирането от страна на МВФ, Европейските лидери се
споразумяха първоначално да отпуснат 200 млрд. евро като допълнителни кредити към
МВФ чрез националните централни банки, с цел увеличаване на капацитета на фонда в
борбата с кризата в Еврозоната. След заседание на министрите на финансите от
еврозоната става ясно обаче, че страните от валутния съюз ще предоставят на МВФ
допълнителни 150 милиарда евро. Дания, Полша, Чехия и Швеция, които не са част от
Еврогрупата, също ще отпуснат средства на базираната във Вашингтон международна
финансова институция. Българ