Международната класификация на болестите (МКБ-10)

Международната класификация на болестите (МКБ-10)
В класификацията всяко здравно състояние може да бъде обозначено с уникална категория, в която е класифицирано, и с уникален код с дължина до шест знака, влючващ букви и цифри. Такива категории най-често съдържат набор от подобни едно на друго заболявания.

F00-F09 Органични, включително симптоматични, психични разстройства -
Кън тях спадат редица психични разстройства, групирани заедно във връзка с наличието на явни етиологични фактори. Наблюдава се нарушаване на умствените възможности, следствие на дегенеративни органични промени или психични разстройства. Срещат се по-често в третата възраст.

F10-F19 Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества
Те представляват широк спектър от различни по тежест и клинични прояви разстройства, развитието, на които е свързано с употребата на едно или повече психоактивни вещества (предписани или непредписани от лекар). Психотропните вещества са група препарати, които действат предимно на централната нервна система. Те създават временни промени във възприятията, съзнанието и поведението. При постоянна употреба водят до пристрастяване и проява на абстинентни симптоми при опити за преустановяване на техния прием.

F20-F29 Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства –
Към тях спадат и шизоафективните разстройства. Шизофренията е вид психоза с многобройни прояви (халюцинации, нервно-психична възбуда, чувства за преследване и други), водеща до нарушаване на психичната дейност, влошена приспособимост към трудовите и социални условия, обезличаване на индивидуалните черти и промяна на поведението.

F30-F39 Разстройства на настроението [афективни разстройства]

Те представляват група разстройства, при които основното нарушение е промяна в настроението или към депресия (със или без придружаваща тревожност) или към приповдигнатост. Разстройствата на настроението са една от формите на тежките психични заболявания. Факторите на обкръжението могат да играят роля в отключването или в потушаването симптомите.
F40-F48 Невротични заболявания, свързани със стрес и соматоформни разстройства
Това са разнородна група заболявания, които са свързани от факта, че повечето от тях са породени от прекомерен стрес. Стресът е отключваш фактор за много заболявания, с подчертан афинитет към нервната система. Често е първопричина за появата на болести на нервна почва. Соматоформните разстройства се характеризират от своя страна с упорити оплаквания от соматични симптоми, придружени от непрестанно настояване за медицински изследвания, въпреки повтарящите се отрицателни резултати и уверенията на медицинския персонал, че симптомите не се дължат на соматично заболяване. Лечението на невротични заболявания, свързани със стрес и соматоформни разстройства се осъществява главно чрез психотерапия.

F50-F59 Поведенчески синдроми, свързани с физиологични разстройства и соматични фактори

Често пъти, когато човек има проблем от личен и емоционален характер, "забравя" да се храни и му е трудно да заспи или се буди често. Всичко това рефлектира неблагоприятно върху психиката, физиологията и здравето като цяло. Поведенчески синдроми, свързани с физиологични разстройства и соматични фактори, са група заболявания, които засягат физиологични процеси като хранене, сън, сексуална функция и други. Лечението на тези разстройства е комплексно и включва прилагане психотерапия и психофармакологични средства.

F60-F69 Разстройства на личността и поведението в зряла възраст
Обикновено към разтройства на личността и поведението в зряла възраст спадат различни състояния и модели на поведение с клинично значение, които са трайни и са израз на характерни за даден индивид стил на живот и отношение към себе си и другите. Такива могат да бъдат патологични влечения към хазарт, подпалване, крадене; разстройства на половия идентитет, сексуалното влечение и други. Лечението на растройства на личността и поведението в зряла възраст е сложно и продължително. Основен метод на лечение е поведенческата психотерапия.

F70-F79 Умствена изостаналост.С понятието умствената изостаналост се обозначава и идентифицира дефицит в интелектуалното и в социалното поведение. Синоними на това състояние са слабоумие, интелектуална недостатъчност, интелектуален дефицит, интелектуално затруднение, интелектуално нарушение, психическо недоразвитие, психическа непълноценност, психическа незрялост и др.
Степента на умствена изостаналост обикновено се оценява чрез стандартизирани тестове и се измерва чрез коефициент на интелигентност. Трябва да се има предвид, че с течение на времето, интелектуалните способности и социалната адаптация могат да се променят и, макар и слабо, могат да се подобрят в резултат на обучение и рехабилитация.

F80-F89 Разстройства в психологичното развитие

Разстройства в психологичното развитие се характеризират с начало в кърмаческа или детска възраст, нарушение или закъснение в развитието на функциите, свързани с биологичното съзряване на централната нервна система и устойчиво протичане без ремисии и рецидиви. Разстройства в психологичното развитие по-често се наблюдават при деца, на които им е трудно да общуват, притеснителни са и нямат самочувствие. При ненавременна помощ в по-късен етап може да се стигне до различни психологични и психични проблеми.

F90-F98 Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството
Характерно за тях е, че се проявяват в по-късна възраст с различни и непредвидими психологични и психични нарушения. Клиничната изява на тези разстройства е разнообразна и може да включва симптоми като агресивност, жестокост, изблици на гняв и други. Лечението на поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството, е комплексно и продължително. Най-добри резултати се получават при прилагане на поведенческа психотерапия.

F99 Неуточнени психични разстройства
Неуточнени психични разстройства представлява психологически модел или аномалия в поведението, които обикновено са свързани със страдие или увреждане, и които не се считат за част от нормалното развитие в културата на даден индивид. Психичните разстройства обикновено се определят от това как човек се чувства, действа, мисли и възприема околния свят. Според Световната Здравна Организация (СЗО), над една трета от хората в повечето страни докладват за проблеми, в някой етап от живота си, които отговарят на критериите за диагностика на едно или повече от най-често срещаните видове психични разстройства.
Причините за възникване на психични разстройства са разнообразни и в някои случаи могат да бъдат неясни. Клиничните симптоми са разнообразни и с различен интензитет. Диагностицирането на неуточнени психични разстройства става с различни невропсихологични тестове. Лечението на психичните заболявания може да бъде психотерапевтично или медикаментозно.