Малък мозък, междинен мозък, краен мозък, лимбична система

Междинен мозък – разположен най-навътре, в сърцевината между двете полукълба на крайният мозък. Състои се от таламус и хипоталамус. Таламусът е чифтно образование с яйцевидна форма. Изграден е от сиво мозъчно вещество, групирано в 40 отделни ядра, до които достигат всички видове усещания от цялото тяло. До таламусът достигат пътища от малкия мозък и червеното ядро, от където информацията се носи до моторната зона на мозъчната кора. В таламуса има и ядра, които имат отношение към поддържане на насочено внимание и регулация на степента на будност. Хипоталамусът е комплексно образование включващо Сисовидни телца (те са подкорови центрове на обонятелния мозък), Сива върга, в която са поместени много ядра играещи роля при регулацията на основни жизнени функции (обмяна на веществата, на водата, на температурата). В хипоталамусът се намира хипофизата. Тя контролира работата н авсички жлези с вътрешна секреция.

Функции на междинния мозък – таламусите интегрират всички видове чувствителност, а хипоталамусът регулира всички вегетативни функции, обуславящи постоянството на вътрешната среда и обмяната на веществата. В хипоталамуса са разположени центъра на глада и ситостта. Ако се наруши центъра на глада се получава анорексия (пълен отказ от храна). При разрушаване на центъра на ситостта – непрестанен глад (булимия). В хипоталамуса са разположени и много видове рецептори – осморецептори (поддържат осмотичното налягане, регулират чувството за жажда); гликорецептори; адренорецептори; холин рецептори. Стените на капилярите на хипоталамуса са високопропускливи. Това позволява преминаването на високомилекулни комплекси от кръвта към екстрацелуларнататечност извън клатките. Това е носене на информация за промените в параметрите на вътрешната среда.

Малък мозък – разположен в подтилните дялове на двете хемисфери. Изграден е от две малкомозъчни полукълба, съединени чрез междинна част наречена червей. Две по-дълги бразди разделят малкия мозък на три дяла. Малкият мозък е свързан с останалите отдели на главния мозък посредством 3 двойки крачета изградени от аферентни и еферентни влакна. Долните крачета свързват малкия мозък с продълговатия мозък, средните крачета го свързват с моста, а горните свързват със средният мозък. Малкият мозък е изграден от бяло и сиво мозъчно вещество. Част от сивото вещество обвива мозъкът отвън и образува кората на малкия мозък, а другата част под формата на ядра се разполагавъв вътрешността. Бялото мозъчно вещество има формата на силно разклонено дърво.
Функцията на малкия мозък е свързана с равновесието, с мускулния тонус и координация на движенията.

Краен мозък – заема най-горните части на ЦНС. Състои се от дв ехемисфери свързани помежду си с нервни влакна наречени мазолесто тяло (комисура). Хемисферите са изградени от сиво и бял о мозъчно вещество. Бялото е представено от миелинови нервни влакна , които са три типа – асоциативни, комисурни и проекционни. Асоциативните влакна са къси и дълги. Късите свързват близкоразположени участъци, а дългите – различни дялове на една и съща хемисфера. Комисурните свързват различни участъци от двете хемисфери и образуват мазолесто тяло (комисура). Проекционните влакна са възходящи и низходящи и свързват мозъчната кора с по-ниските етажи на ЦНС.

Лимбична система – тя е по-скоро функционално обособена система, отколкото анатомична структура. Разполага се в средната базална част на големите полукълба. Представена е от корови и подкорови структури свързани помежду ис чрез нервни влакна в сложна функцонална система. Структурита на лимбичната система обменят информация както помежду си, така и с други звена на ЦНС. До тях достигат влакна от коровите представителства на анализаторите. Голямото разнообразие на аферентни и еферентни връзки формират в лимбичната система два функционални кръга, които имат значение за формирането на мотивациите, емоциите, паметта, сексуалното поведение и други.