Международни отношения в края на 19в.

37.Международни отношения в края на 19в.
Международни отношения в края ня 19 век. Завършването на обединението на Германия и Италия през 1870/1871 г. изменя съотношението на силите в Европа. След Френско-Пруската война, Русия се противопоставя на германските планове за нов удар срещу Франция. Тъй като няма полза от това Русия има интерес да има спокойствие на западната си граница, т. е. Франция. Тя се възползва и от стабилните руско-германски икономически връзки. Външната политика на Бисмарк след Френско-Пруската война има за цел да поддържа напрежение в отношенията с Франция и чака удобен момент за нов удар. Той казва, че войната с Франция е неизбежен момент в борбата й за господство в Европа. И се стреми да предотврати евентуално организиране на антигерманска коалиция. Бисмарк цели да изолира Франция в международните отношения. Англия пък следва политиката на „блестящата изолация”. Нейното съдържание е Великобритания да се противопоставя на всяка европейска сила, която претендира за първостепенна позиция в Европа. Във френската външна политика като основни задачи се очертават възстановяването на френския военнополитически авторитет и търсенето на подходящ съюзник за бъдещия реванш срещу Германия. Такъв съюзник тя вижда в Русия. Австро-Унгарската външна политика претърпява сериозни промени. След разгромът на Австрия от Прусия през 1866 г. Австрийската империя се преобразува в дуалистична монархия-Австро-Унгария. Тя цели господство на Балканите и да намали руското влияние. Италия също като Германия закъснява със своето обединение и много късно се включва в борбата за разпределение на света. Интереситей са насочени към Адриатика и Средиземноморието, но ще има нужда от подкрепа на друга Велика сила. Френско-германският мирен договор във Франкфурт поставя край на войната, но не и на противоречията между двете страни за територии. Една от характерните черти в края на 19 в. е опасност от война между тях. През 1872/1873 г. се формира Съюз на тримата императори, при срещата им в Берлин-Вилхелм I (Германия); Франц Йосиф (Австро-Унгария) и Александър II (Русия). Бисмарк се опитва да изолира Франция. През 1873 г. Германия трябва да опразни окупираните части-Елзас и Лотарингия(във Франция). Така в Германия започва антифренска коалиция и подготовка за война. През 1875 г. има нова криза в отношенията между Берлин и Франция. След много опити Бисмарк се убеждава, че Русия остава най-важното препядствие за евентуална акция срещу Франция. Идеята на Бисмарк е чрез създаването на Съюз на тривмата императори да се парират опитите за създаване на антигерманска коалиция. От друга страна пък Русия се страхува от австро-германско разбирателство срещу нея. Австро-Унгария пък вижда главен съперник на Балканите в лицето на Русия. Но все повече се засилва враждебността на Австро-Унгария, тайно подкрепяна от Германия срещу руската политика и след Берлинския конгрес от 1875 г. Съюзат на тримата императори се разпада. Дори на 07.10.1879 г. се сключва таен австро-германски съюзен договор с антируска и антифренска насоченост. Договорът предвижда взаимна помощ в случай на агресия от страна на Русия. Този договор съществува тайно дори и след подновяване на Съюза на тримата императори през 1881 г. В тайния договор към съюза Австро-Унгария се задължава да не се противопоставя на съединението на Кнажество България с Източна Румелия. През 1884 г. повторно е възобновен Съюза, а през 1887 г. той окончателно се разпада поради
противоречията по българския въпрос. Въпреки, че Италия се присъединява през 1882 г. към австро-германския съюз, формирането на Тройния съюз се мотивира то редица причини. Всичко започва със спорния район Тунис, поради което Италия иска да се сближи с Германия. Но през 1881 г. Франция изпреварва в борбата с Италия и поставя Тунис под свой протекторат. На 20.05.1885 г. е формалното сключване на Тройния съюз за срок от 5 год., като по нататък този срок е продължаван до 1915 г. Според него при нападение на Франция от Италия, двата други съюзника трябва са й помогнат. Същото задължение поема и Италия в случай на френско нападение срещу Германия. Австро-Унгария не поема задължения. Създаването на Тройния съюз е последвано от австро-румънския съюз от 30.10.1883 г. Те поемат ангажимент да си помагат. Този съюз се подписва за срок от 5 год. Към тях се присъединява и Германия, а на 13.07.1892 г. договорът се подновява и към него се включват Германия и Италия. Политическата криза на Балканите от средата на 80-те год.-Българската криза започва по време на съединението на Кнажество България с Източна Румелия. На 10.01.1887 г. завършват преговорите между Бисмарк и руския дипломат по проекта за руско-германския договор, според който Русия не трябва да се намесва при конфликт между Франция и Германия. На 12.02.1887 г. се подписва споразумение между Италия и Англия, към което на 24.03. се присъединява и Австро-Унгария. Така се формира първото Средиземноморско съглашение. На 18.06.1887 г. се подписва т. нар. Договор за презастраховка между Германия и Русия. През юли 1887 г. българското ВНС избира принц Фердинанд Сакс-Кобурготски за княз на България. Тези събития откриват втората фаза на т. нар. Българска криза. На 12.12.1887 г. Англия и Австро-Унгария си разменили ноти. На 16.12.1887 г. към тях се присъединява и Италия, и така завършва създаването на Второто средиземноморско съглашение. Бисмарк със своята външна политика успява да настрои страните дрещу Русия. Оказва се, че пачти всички европейски сили са против Русия, а Франция е загрижена за своята безопасност. Руско-германските отношения се влошават 1887-1888г. На 06.05.1891г. е възобновен Тройния съюз. Успоредно с това е сключена военна конвенция между Русия и Франция на 05.08.1892г. Според нея ако Франция е нападната от Италия или Германия, Русия трябва да нападне Германия. Ако Русия бъде нападната от Германия и Австро-Унгария, Франция трябва да нападне Германия. С този съюз между Франция и Русия се разместват силите в Европа. Всички велики държави освен Англия се включват в борбата за завършване подялбата на света. Започва съперничество между Англия и Франция за Египет. Воюват и за териториите по р. Конго, които са поверени на белгийския крал ш Конго остава под белгийско власичество. После Франция е в конфликт с Китай. През 1885г. Англия завладява Бирма. В края на 19 в. новопоявилата се велика сила Япония също има претенции. Тя се насочва към Китай и се стига до война през 1894-1895г. Завършва с успех за Япония. Корея е обявена за „независима държава под японско влияние”. През 1896г. се сключва руско-китайски съюзен договор, според който Русия поема задължение да защитава Китай от Япония. Засилва се англо-руското съперничество в Китай. В крайна сметка завършването на колониалната подялба на света оформя огромни по своите мащаби колониални империи, първа сред които е Англия.