Международни отношения в началото на 20в.

38.Международни отношения в нач.на 20в.
Международните отношения в началото на 20 в. На границата между 19 и 20 в. международните отношения навлизат в сложен и интензивен етап, в края на който избухва ПСВ. Продължават Френско-Германските спорове за Елзас и Лотарингия, както и руско- австрийските противоречия на Балканите. Има също и англо- руски и англо- френски колониални противоречия, изострят се и руско- японските отношения. Япония се подготвя за война срещу Русия, а 1902 г. сключва договор а Англия. Според него при руско- японска война Англия гарантира невмешателство на Франция. А ако Япония воюва срещу две държави, тогава Англия трябва да окаже подкрепа на Токио. В началото на 1904 г. японския флот напада руския без предупреждение. Русия е принудена да търси мир. С посредничеството на САЩ през септември 1905г. е подписан мирен договор между Русия и Япония, според който Русия й отстъпва Ляодунския п-в, Порт Артур и Южна Манджурия, и Русия признава японското влияние в Корея. В началото на 20 век е засилването на американското проникване в Латинска Америка. Основната цел е продължаващото и завършващото разместване на световните сили, и образуването на втората международна коалиция- Антантата. Франция предприема стъпки за сближаване с Англия и Италия. Спорни между Париж и Лондон били Мароко и Сиам. Двете сили трябвало да обединят усилията си, за да не допуснат там германците. Към тези спорни територии англичаните прибавят и Египет. След преговори на 08.04 1904 г. се подписва англо- френското споразумение. Обещават си дипломатическа подкрепа. Френско- английското „ Сърдечно съглашение” е предварително споразумение за по нататъчните им действия срещу Германия. От април 1905 г. започват преговори за военно сътрудничество между Англия и Франция. След поражението на Русия в руско- японската война назряват условия за уреждане на англо- руските колониални спорове. В Близкия Изток двете дуржави трябвало да се сближават против германските инициативи.На 28. 07. 1907 г. се сключва руско- английско споразумение, с което се овенчава образуването на Антантата от 1904- 1907 г. Постепенно зачестяват дипломатическите и колониални конфликти, които ескалират до избухването на ПСВ през 1914 г. Израз на това е Мароканската криза, надпреварата във въоръжаването, Босненската криза, Триполитанската война и Балканските войни от 1912 – 1913 г. Мароко е терен за съперничество на Франция и Германия. Между Англия и Германия има съперничество и през 1905 г. в Англия е построен първия голям военен кораб. Това съперничество продължава, докато накрая германската световна политика заплашва бъдещето на английската колониална империя. През 1907- 1908 г. има международни промени и събития, които създават условия за избухването на Босненската криза от 1908- 1909 г. Антантата има антигерманска и антиавстро- унгарска насоченост. На 08.10. Русия обвинява Австро- Унгария в нарушение на Берлинския договор и предлага свикване на международна конференция. На 23.09. 1908 г. е обявена анексията на Босна и Херцеговина от Австро- Унгария. На 26.02. 1909г. Германия се споразумява с Турция, която също при определени условия признава анексията. На 22 март Николай II (Русия) също се съгласява с анексията. От 1908 г. Мароканската криза навлиза в своя втори етап. В Мароко постепенно се установява френски контрол над определени райони. През януари 1909 г. започват френско-
германските преговори, според които Франция обещава да потдържа независимостта на Мароко. През пролетта на 1911г. около Фец избухва въстание и това е повод французите да окупират мароканската столица. Германия се опитва да изтласка Франция. Така започва Третата мароканска криза. През ноември 1911г. се подписва френско-германско споразумение, и на Германия е предоставена част от Конго. Триполитанска война от 1911-1912г. –след Мароканската криза на 29.09.1911г. избухнала итало-турската война за Триполи и Киренайка-те били турски владения. Италианските войски превземат Триполи, Бенгази и др. Тази война приключва с начало на Балканската война. Успоредно с развитието на войната се създава Балкански съюз. В деня на обявяване на война от България и Сърбия на Турция, ВП приема исканията на Италия и подписва мирен договор с нея. Балкански войни-1912-1913г.-Великите сили подписали Лондонската конвенция от 1871г. Със съдействието на Русия се подписва договор за приятелство и съюз между България и Сърбия на 13.03.1912г., последван от българо-гръцкия отбранителен договор от 16.05.1912г. С Черна Гора се постига устно съгласие. Това е Балкански съюз, който воюва срещу Турция. На 25.09.1912г. Черна Гора обявява война на Турция. На 27.09.1912г. великите държави предлагат в Цариград въвеждането на реформи. На 29.09.1912г. Балканския съюз иска от турското представителство в София да извърши реформи в Европейска Турция, с административна автономия на областите, ген.-губернатор, областни събрания, жандармерия и др. На 01.10.1912г. ВП отговаря отрицателно на исканията, а на 03.10. скъсва дипломатическите си отношения с България и Сърбия. На 04.10. Турция обявява война на България, а на 05.10.1912г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Балканската война приключва с пълен разгром за Турция и победа на съюзниците. На 17.05.1913г. е подписан Лондонския мир между съюзниците и Турция. После поради завоевателните стремежи на Гърция и Сърбия към българските територии, и нарушаване на българо-сръбския съюзен договор, и грешки на върховната власт в София, избухва междусъюзническата война. Тя завършва с Букурещкия мирен договор от 28.07.1913г., чрез който бившите съюзници заграбват българските земи и се разпада Балканския съюз.