Международните отношения между двете световни войни

Международните отношения между двете световни войни
Реферат

Рени Георгиева Антонова фак. №16160047
II курс, Право-ЮФ;
Проверил: проф. д-р Георги Филипов Генов
Първа световна война /1914-1918 г/

Първата световна война е военен конфликт продължил т 1914 г до 1918 г. В него се включват Великите сили, обедининени в две противопоставящи коалиции-Антантата- (Франция, Руска империя, Великобритания и Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България).
Повод за възникналата война е атентатът в Сараево на 28.06.1914 г , при който сръбския терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд както и империалистичната политика на Великите сили. Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.
Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 година. На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година. През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен в 11 часа на 11.11.1918 с подписаното от Германия примирие.

Причини и поводи за Първата Световна война /1914-1918/

Поводът за войната е убийството на на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28.06.1914 г от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918 г.) в Сараево. Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.

Европейски фронтове

Въпреки че и в други части на света има значителни сблъсъци, основната част от военните действия през Първата световна война се водят в Европа. Самата война започва и завършва с бойни действия на Европейския театър. Тук тя се води на няколко отделни фронта, ограждащи почти напълно Централните сили.
Действията на Западния фронт се водят на територията на Белгия, Люксембург и североизточна Франция, от неутралната Швейцария на юг до Северно море. Със започването на войната Германия предприема настъпление по целия фронт и овладява почти напълно Белгия и някои от важните промишлени области на Франция. Настъплението е спряно с битката при Марна през септември. През следващите години фронтовата линия почти не се измества, но непрекъснато се водят тежки боеве, като броят на жертвите от двете страни достига 2,5 милиона души. От страната на Антантата в боевете участват значителни британски сили, както и по-малки части на други френски съюзници, а през 1917 година се включват и американски войски войски. Австро-Унгария също изпраща известни подкрепления на Германия.
Френските жертви достигат почти милион и половина души.
На север от Западния фронт, в Северно море и северната част на Атлантическия океан флотите на Великобритания и Германия се борят за надмощие, за да затруднят доставките на храни и военни материали за противника. Във военните действия за пръв път широко се използват подводници. Макар че сблъсъците продължават до самия край на войната, британският флот успява да установи морска блокада на Германия, което оказва значително влияние върху крайния изход от войната. През целия период на войната Балтийско море остава под контрола на германския флот, като руснаците не правят сериозни опити да му се противопоставят.
Източният фронт първоначално започва от Балтийско море и достига до границите на Румъния, а след нейното влизане във войната през 1916 г. — до Черно море. Военните действия започват през август 1914 г. с настъпление на Русия срещу Германия в Източна Прусия и срещу Австро-Унгария в Галиция. В северната част на фронта руснаците бързо са спрени с битката при Таненберг, но в битката за Галиция постигат успех и германците са принудени да изпратят подкрепления, за да спрат напредването им към Краков. През пролетта на 1915 г. Централните сили преминават в настъпление и до средата на годината овладяват по-голямата част от Полша и стабилизират трайно новата фронтова линия. През август 1916 г. Румъния влиза във войната на страната на Антантата, но до края на годината по-голямата част от страната със столицата Букурещ е окупирана от четирите Централни сили. През лятото на 1917 г. Русия прави последен неуспешен опит за контранастъпление. През ноември Русия изпада в тежка политическа криза и се изолира от съюзниците си. През декември Румъния и Русия излизат от войната. Макар да налагат контрол върху петролните находища в Румъния, Централните сили не успяват да освободят значителни човешки ресурси, тъй като под тяхна окупация попадат обширни области вИзточна Европа, обхванати от политически безредици.
На Балканския фронт военните действия протичат в два обособени етапа. Макар цялата война да започва във връзка с конфликта между Сърбия и Австро-Унгария, Сръбската кампания първоначално протича с ниска интензивност, поради ангажирането на Австро-Унгария на Източния фронт. Двете страни воюват с променлив успех, като сърбите еднократно успяват да пресекат границата, а австро-унгарците за кратко превземат Белград Решителен обрат е постигнат през есента на 1915 година, когато България се намесва във войната на страната на Централните сили и българските и австро-унгарски войски завземат територията на Сърбия, Черна гора и Северна Албания.
Сърбия не получава особена подкрепа от своите съюзници Франция и Великобритания, ангажирани в опит да създадат логистична връзка с Русия чрез овладяване на Черноморските проливи в битката за Галиполи. През октомври 1915 година те все пак успяват да се укрепят по северната граница на Гърция, образувайки Солунския фронт. От страната на Антантата през различни периоди на него воюват части на Великобритания, Франция, Сърбия, Гърция, Русия и Италия, а от страната на Централните сили – на България, Германия и Австро-Унгария. Линията на фронта се запазва без значителни промени до есента на 1918 година, когато пробивът при Добро поле довежда до капитулацията на България и изтеглянето на Централните сили от централната част на Балканите.
Италиянският фронт е образуван през май 1915 година, когато започват военните действия между Италия и Австро-Унгария. Боевете се водят с променлив успех в ограничен район на Североизточна Италия. През по-късните етапи на войната на австро-унгарските сили на Италианския фронт получават подкрепления от Германия, а италианските – от Великобритания, Франция и Съединените щати.

Близкоизточният фронт
Близкоизточният фронт на военните действия през Първата световна война е театърът на военните действия между ОИ и държавите от Антантата. Сраженията тук започват през ноември 1914 г.
Поради различни географски и политически условия бойните действия в Близкия Изток се разпадат на няколко отделни военни кампании, които се водят независимо една от друга. От тях най-важни са руско-турският Кавказки фронт в източната част на Анадола. действията на руските войски в Персия, Дрданелската операция, както и действията на британските войски в Палестина и Месопотамия.
Още от началото на войната всяка от воюващите коалиции се опитва да привлече Османската империя на своя страна. Империята пък иска да възвърне загубените си територии и да отвоюва Египет и Кипър от Англия, Солун и Крит от Гърция, Триполи от Италия, да даде отпор на България и Сърбия. Непосредствено преди войната на власт в империята идва младотурската групировка на и в страната се установява силно германско влияние, защото Германия се застъпва за териториалната цялост на Турция, а също така обещава и нови териториални придобивки. Тези уверения са скрепени със специално съглашение между Германия и Турция, подписано на 6 август 1914 г.
На 30.10. 1914 г. турски кораби бомбардират руските пристанища Севастопол, Феодосия, Новосириск и Одеса. В отговор на това Русия обявява война на Османската империя. На 06.10 турски войски навлизат на територията на провинция в Иран, нарушавайки неутралитета на страната, и овладяват западната част на провинцията.
Основният фронт на Близкоизточния военен театър е Кавказкият, където още в началото на ноември 1914 г. се провеждат първите насрещни сражения между руски и турски войски. На 21 ноември руснаците преминават в общо настъпление и нанасят тежки загуби на турците, които в първите боеве на войната губят 15 000 убити, ранени и плененици.
След първите сражения, Саръкамъшкият отряд на руската армия се оказва откъснат напред от основните сили. Турското командване решава да се възползва от това и на 22.12. 1914 г., започва настъпление към град Саръкамъш, който има важно стратегическо значение, създавайки тежко положение за руските войски. В хода на ожесточените боеве, руснаците успяват да удържат града (на 31.12 турските войски получават заповед за отстъпление), и на свой ред преминават в настъпление на 3 януари 1915 г. Саръкамъшката операция завършва с тежко поражение на 3-та турска армия, която губи 90 000 убити, ранени и пленени, и 60 оръдия. В резултат на операцията, руската армия пренася военните действия изцяло на територията на Турция.
Едновременно със сраженията в Кавказ, боеве започват и в други региони на Близкия изток. Главна цел на англичаните е овладяването на Месопотамия, богата на нефт. На 4 ноември, британските войски, със съдействието на Кралския военноморски флот извършват десант в Ел-Фао и, придвижвайки се на север, овладяват Басра. Към края на 1914 г. англичаните трайно са окупирали района на Персийския залив и Долна Месопотамия.
В района на Палестина и Сирия, до 18 ноември 1914 г., 4-та турска армия овладява Синайския полуостров и продължава настъплението си към важния Суецки канал.

Африкански фронт

Африканския фронтна военните действия през Първата световна война е сцената на бойните действия в Африка, между войските на Германия и Антантата.
Една от главните задачи през войната на страните от Антантата е завладяването на африканските колонии на Германската империя –Того,Камерун , Германска Източна и Югозападна Африка, които отскоро са под контрола на Германия и са слабо защитени. Поради пълното господство на Кралския военноморски флот на Великобритания, още в началото на войната германските колонии се оказват откъснати от метрополията и не са в състояние да получават оттам подкрепления и боеприпаси. Освен това, те отвсякъде са заобиколени от колонии, принадлежащи на противниците им – страните от Антантата.
Малката колония Того е завладяна от британски и френски войски още през август 1914 г.
Нахлуването на войските на Южноафриканския съюз в Югозападна Африка е забавено заради въстанието на бурите, потушено в края на 1914 г., но през януари 1915 г. южноафриканската армия започва настъпление. През юли, немските войски в Югозападна Африка се предават.
През 1916 г. прекр