Мястото на малките държави в международните отношения

Мястото на малките държави в международните отношения
Реферат по международни отношения

Рени Георгиева Антонова фак. №16160047
II курс, Право-ЮФ;
Проверил: проф. д-р Георги Филипов Генов

Понятието „държава”
„Държавата – това е специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред. Държавата – това е институция или съвкупност от институции, чиято основна задача (независимо от всички други задачи) е охраняване на правовия ред. Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като напримерполиция и съд са отделени от останалите сфери на обществения живот. Те са държавата.
„Държавата е специална, достатъчно устойчива политическа единица, представляваща отделена от населението организация на властта и администрацията, и претендираща за върховното право да управлява (да изисква да изпълнява това действие) определени и население независимо от съгласието на последното; имаща силите и средствата за осъществяване на претенциите си.
„Държавата – това е независима централизирана социално-политическа организация за регулиране на обществените отношения¹. Тя съществува в сложно, разслоено общество, разположено на определена територия и състоящо се от два основни пласта – управляващи и управлявани. Отношенията между тези слоеве се характеризират с политическо господство на първите и данъчни задължения за вторите. Тези отношения са законни па силата на идеологията на поне част от обществото, в основата на което лежи принципа на реципрочност.
„Държавата е машина за подтисничество на една класа над други, машина, която да поддържа в послушание на една класа другите, подчинени класи.“„Държавата е апарат за насилие в ръцете на господстващата класа.²“
„Държавата е въплъщение на закона в обществото.“
предлага следното определение на държавата – „това е специална организация за политическата власт на обществото, разполагаща със специален апарат за принуда, изразяващ волята и интересите на управляващата социална класа или на целия народ³.

¹Владикин, Любомир- „Общо учение за държавата”,2007, София
²Платон-„Държавата”,2014
³Токушев, Димитър- „История на българската средновековна държава и право”,2008

Възникване на държавите

Първите познати държави са създадени още в древен Египет, Месопотамия, Индия, Китай и Мексико (ацтеките, маите и други), Перу и др. но само в относително модерните времена държавите имат почти напълно разселени алтернативни „бездържавни“ форми на политическа организация на обществата по цялата планета. Скитнически банди ловци-събирачи и дори сравнително доста големи и сложен племенни общества, основани на пастирството или селското стопанство са съществували без постоянна държавна организация, а тези „бездържавни“ форми на политическа организация в действителност надделяват по време на праисторията и голяма част от историята на човешкия вид и цивилизация.
Първоначално държавите възникват на територии придобити чрез завоюване, в които е наложена единна култура, единни идеали и една група от закони. , посредством сила или под заплаха на различни народи, от гражданската или военна бюрокрация. Това не винаги е така, а освен това съществуват и многонационални държави, щати и автономни области в рамките на държавите. Освен това, мултикултуратизмът е приет в много унитарни и национални държави, вследствие на различните процеси в човешката миграция, като преселване на населението, политическа миграция, имиграция и емиграция.
От края на 19 век, на практика цялата обитаема земя е разделена на области с повече или по-малко дефинирани граници, за които претендират определени държави. Преди, за доста големи площи земя или не е имало никакви претенции или са били необитаеми, или са били обитавани от номадски народи, които не са имали държавно устройство. Въпреки това, дори и в рамките на днешните държави има обширни територии с дива природа, като Амазонската джунгла, които са необитаеми или са обитаваните изключителни или предимно от местни хора (с някои от които все още не е осъществяван контакт). Също така, има държави, които не упражняват де факто контрол над всички територии за които претендират или този контрол е силно оспорван (както в Сомалия).
Към 2017 г. международната общност се състои от над 200 суверенни държави, по-голямата част от които са представени в ООН. Тези държави формират това, което теоретиците по международни отношения наричат система, в която всяка държава взима предвид поведението на други държави при съставянето на собствената си оценка. От тази гледна точка, държавите в международната система, се изправят пред дилеми свързани с вътрешната и външна сигурност и легитимация. Наскоро понятието е доразвито в международната общност и се отнася до група държави, които имат установени правила, процедури и институции за поведението на техните отношения. По този начин фондацията се базира на основата на международното право, дипломация, официални режими и организации¹.
¹Аристотел, „Политика”

Основните характерни различия между малките страни и Великите сили

Основните характеристики имат кумулативен характер.
Едно от видните на пръв поглед различия между тях се състои в това, че Великите сили разполагат с обширна територия, която им предоставя богати ресурси за икономиката и надеждна защита срещу нападение. Успоредно с размера върви и друга важна характеристика, а именно многобройното население, което осигурява огромен пазар за местното производство. Тези две характеристики определят по-големите страни, но не ги включват задължително към Великите сили. Факта, че една настояща безспорна Велика сила- Япония не разполага с огромна територия, а други много по-големи страни не са Велики сили показва, че териториятаи населението са важен, но не определящ фактор. С много по-голямо значение е третия определящ елемент- стабилност и ефективност на държавната власт. Това е органът, който може да обедини огромния потенциал на държавата и в борба с други субекти на международните отношния да я наложи като Велика сила, извличайки от това максимални изгоди.
В историята се показва, че държавата въвела най-доброто държавно управление за времето си се превръща в хегемон, а западането на управлението води до западането и на държавата.
Ефективността е текуща характеристика и зависи от умелото съблюдаване на четирите фактора посочени по-горе към всеки момент от управлението.
Именно това тясно взаймодействие между управлявани и управляващи, между тези, които формулират проблеми и тези, които ги разрешават прави от държавата мощна единна и ефективна структура способна да се наложи като Велика сила. Друг по- незабележим елемент на Великите сили е, че те са установили доверие в населението относно централната власт и съпътстващото го подчинение.Това дава на управляващите тази увереност в провеждането на държавната политика. „Малките страни” нямат този опит затова те тепърва трябва да се доказват на международнта сцена. Това опредея тяхната по-агресивна и непоследователна политика, която предизвиква множество международни кризи¹.

¹Кенеди, Пол-„ Възход и падение на Великите сили”

Заплахи за малките страни от Великите сили и заплахи за територията, населението и държавното управление на „малките страни”

Като се изхожда от изложените по-горе разлики между Великите сили и малките страни, може да бъде направен опит за проследяване на основните заплахи за последните и как тези заплахи могат да бъдат предотвратени. Тъй като те са насочени към държави, то можем да ги разграничим според елемента от държавата, който е на прицел. С оглед на това можем да откроим следните типове заплахи: срещу територията, срещу населението, срещу държавното управление и срещу държавното единство.
Територията се счита за жизненото пространство на една нация, затова всяка аплаха за територията й е заплаха и към съществуването на нацията. Единственият начин държава да бъде застъпена да отстъпи част от територията си е чрез сила и заплахи.
С оглед на това Великите сили имат военно предимство.
Съществуват две основни опасности: 1) в много региони по света същетвуват неразрешени териториални спорове; 2) запазващото се военно превъзходство на Великите сили. Великите сили притежават възможността да анексират определени територи. Факт е, че някои силни държави при кризисна международна обстановка биха са изкушили да нарушат принципа за неприкосновеност на териториалната цялост.
Опитите за гарантиране на сугурността са изразени в сключването на съюзи с по-силни държави, но това води до попадане под подчинение към по-силната страна.
Съществувт две основни опасности за населението на една държава: 1)оцеляването му / свързана с появата на мощни оръжия за масово поразяване. Всеки създал се кнфликт може да прерастне в безразборно избиване на хора. Така, че отговорността малките държави да защитят своето население според възможностите им е предизвикателство. /
2)заплагха срещу начина на живот-/ икономическите проблеми/ . Тук Великите сили се опитват да модернизират начина на живот на малките страни по свой образ.
Въпреки международно-правния принцип за ненамеса във вътрешните работи на една държава, се засилва практиката да се оказва външният натиск върху някои малки страни целящ смяна на управляващите и на системата на държавно управление. Доколкото този натиск е мотивиран с желание да се премахнат деспотичните режими и да се подобри положението на населението във въпросните държави той не представлява негативно явление за малките страни. По-скоро той би спомогнал да се преодолее ограниченото схващане, че интересите на държавата разбирана като гола институционална структура са по-важни от интересите на нейните граждани. Проблем обаче представляват средствата използвани от Великите сили в изпълнение на тези похвални цели. След като мишена на международния натиск не е населението, а управляващите, престъпно е именно населението да страда. Вредите от подобна загриженост за малките страни могат да надхвърлят по размер вредите от деспотичните режими. В този смисъл този натиск представлява реална заплаха за малките страни и в тяхен интерес е да обединят усилията си за налагане на нов подход от страна на Великите сили в такива ситуации. Проблемът кои средства са подходящи и ефикасни е не толкова политически, колкото философски въпрос. Великите сили се сблъскваха неколкократно с невъзможността да наложат насила на малките държави уж модерни и справедливи политически модели. Очевидно налагането на чужд модел в една неподготвена за него страна го обрича на неефективност. Следователно единственото безболезнен и ефикасен подход е въздействието именно върху съзнанието на населението чрез образователни и културни средства. Дори и в този случай обаче не бива да се забравя, че едно изпреварване на развитието му не би имало ефект¹. Поради тази причина основната роля е редно да се падне все пак на малките държави,