Видове съдебни актове

5.Съдебни решения- последният акт на исковото производство, с който то завършва
5.1.Понятие за съдебно решение
В българската правната доктрина има редица становища за това какво е съдебното решение и каква е неговата същност.
Проф. Абрашев в курса си по гражданско съдопроизводство определя съдебното решение като: Постановление на съда по един граждански процес, с което се дава категоричен отговор на питането, изразено в исковата молба, от което следва, че решението е онова постановление на съда, с което той се произнася по съществото на делото.
Становището на Проф. Д. Силяновски относно същността на съдебното решение се отличава значително от казаните да сега, тъй като той разделя съдебното решение на две части. Според него съдебното решение е: Постановление с което се „туря край на процеса”, в две разновидности – решения по същество и процесуални решения.
Решенията по същество според него са тези, с които искът се уважава или отхвърля като необоснован, с тях съдът се произнася по съществуването или несъществуването на материалното субективно право, предмет на процеса. Той счита, че с т. н. от него решение по същество, съдът се произнася по субективното материално право, а с процесуалното решение съдът се произнася по допустимостта на иска, поради липса на някоя процесуална предпоставка
5.2.Същност на Съдебното решение
По своята същност съдебните решения имат две страни:
Правоустановяваща (декларативна)
Правосъздаваща (императивна).
Решението трябва да прогласи на чия страна е спорното материално право, което е предмет на делото. Право-установяващата същност на решението спрямо спорното право следва и от подчинението, което съдът дължи на закона. Въз основа на закона, преди процеса и независимо от него, между страните са възникнали определени материални правоотношения. Съдът е призован да издири и установи тези материални правоотношения, а не да ги създаде или измени. Това е право-установяващата страна на съдебното решение, която установява съществуването или несъществуването на спорното право, която е характерна и за трите вида съдебни решения - присъственото решение, решението при признание на иска и неприсъственото решение.
Съдебното решение е акт на държавно правна воля. Съдът е орган на държавна правосъдна власт, призован да даде защита на правото засегнато от правния спор. Тази защита се състои в налагане на санкция и именно за това съдебното решение включва в себе си заповед да се преустанови правният спор и да се възприеме занапред поведение, отговарящо на установеното от съда материално-правно положение между спорещите. От тази гледна точка съдебното решение е един право пораждащ юридически акт, източник на нови държавноправни последици, а именно: сила на присъдено нещо, изпълнителна сила, а при конститутивните решения и на нови граждански последици. Съдебното решение е единен акт.

5.3. Изисквания за поставяне на решение. Поредност при обсъждане на делото: а) изисквания за поставяне на решение:
-непосредственост- трябва да бъде поставено от съдебния състав, който е участвал в заседанието, на което е било завършено разглеждането на делото;
- тайно съвещание;
Б) поредност при обсъждане на делото:
- предмет на делото;
- възможност за произнасяне по този редмет;
- редовно извършване на процесуалните действия по разглеждане на делото;
В) приложим закон;
Г)преценка на основателността на предявения иск;
Д)преценка на доказателствата;
Е)подвеждане на установеното фактическо положение под правната норма. Ж) решение в писмена форма;
З) обявяване на решението – 30 дни след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
5.4. Стабилитет на Съдебното решение
Важна характеристика на съдебното решение е неговият стабилитет. По своята същност това представлява последователно достигане до:
Неговата Неизменяемост от съда, който го е постановил- Тази забрана влиза в сила от деня на обявяването на решението. Логическото основание за неизменимостта на решението е изчерпването на правосъдната власт на съда по делото, след като той е постановил решението. Ннеизменимостта на съдебното решение важи без ограничение във времето. Решението е неизменимо и преди да е влязло в сила, и след като е влязло в сила
Неговата Необжалваемост пред Въззивният и Касационен съд- В деня в който първоинстанционният съд обявяви съдебното решение се слага край на Първоинстанционното производство.
Съдът се оттегля от делото и се поражда право на обжалване. Докато още е обжалваемо първоинстанционното решение не поражда присъщите за съдебния акт правни последици. За да влезе в сила и за да породи тези правни последици решението трябва да стане необжалваемо. Необжалваемостта настъпва в различни моменти които зависят от изтичането на срока за връщане на жалбата и др. факти.. Необжалваемостта придава на решението качеството на окончателност,като по този начин се слага край на висящия процес и е условие да се породят правните последици на решението .
Неговата неотменимост по реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Редовните, безпорочни решения (валидно, допустимо правилно) след като стане необжалваемо, е неотменимо. Порочните решения, макар и да са станали необжалваеми могат да бъдат отменени чрез отмяната на влезли в сила решения по реда предвиден в гражданко-процесуалният кодекс. Има решения, спрямо които тези средства са неприложими, същевременно след като изтекат предвидените в закона срокове, отмяната на решението даже и то да е порочно не може да бъде постигната
Спрямо редовните, безпорочни решения неотменимостта премахва заплахата те да бъдат атакувани, макар и неоснователно. Неизменимостта, Необжалваемостта и неотменимостта на съдебното решение не са негови правни последици. Те са негови качества и състояния, които то получава при необжалваемостта или неотменимостта въз основа на други факти настъпили след решението.
5.5 ПОРОЧНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Нищожни, недопустими и неправилни – според степента на порочност. Най-силно порочни са нищожните. Когато въззивната или касационната инстанция разглеждат делото – първо проверява дали съдебното решение е нищожно, след това дали е допустимо и най-накрая дали е правилно.

Нищожни – обявява се нищожността;
Недопустими – решението се обезсилва;
Неправилно – решението се отменя.

А) Нищожните съдебни решения - Нищожно е това съдебно решение, което не притежава качествена характеристика на едно валидно съдебно решение.
- когато е постановено от незаконен състав;
- ако генерално не е спазена формата;
- когато заповядват нещо невъзможно;
- когато противоречи на добрите нрави

Б) Недопустими съдебни решения – процесуално недопустими съдебни решения. Нарушено е диспозитивното начало – съдът нито е имал задължение, нито е имал право да се произнесе по това, за което се е произнесъл.
- когато страната не е притежавала право на правосъдие;
- ненадлежно упражняване на права;
- присъждане на нещо различно или нещопротивоположно от това, което е поискано.

В)Неправилни съдебни решения – когато говорим за І инстанционни решения, неправилни са тези, които не отговарят на събрания доказателствен материал по делото. Когато във въззивната инстанция бъдат представени нови доказателства от всяка една от страните решението на І инстанция също е неправилно. Затова в ГПК няма изрично посочени основания за въззивно обжалване.

Въззивното решение е неправилно, когато:
- противоречи на материалния закон;
- е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
- е необосновано – нарушени са логическите връзки на изводи.те.
Всъщност, това са трите основания за касационно обжалване на въззивното решение, когато то е неправилно – чл. 218 б, ал. 1 б. в) ГПК.
Неправилно е това валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение, т.е. налице е несъответствие на решението с действителното материално правно положение.

5.6. Видове съдебни решения
Както в процесуалната литература така и в процесуалният закон се сочат различни видове съдебни решения. Те могат да бъдат разделени на различни видове съобразно различни критерии.
По своето съдържание и последици съдебните решения биват:
Решения които уважават иска, и дават защита на ищеца.
Решения който отхвърлят иска- Дават защита на ответника.
Решения които потвърждават съществуването на спорното право – Имат право засилващо въздействие спрямо съдебно потвърденото право.
Потвърждаващи съществуването на спорното право решения могат да бъдат:
Установителни- Решения които отричат спорното право.
Установителните съдебни решения се ползват само със силата на присъдено нещо.
С такива решения завършват делата по установителни искове, както и делата образувани по осъдителни или конститутивни искове, когато искът е отхвърлен като неоснователен
Осъдителни -Решения, които уважават осъдителните искове. Тези решения потвърждават спорното право,допускат принудителното му осъществяване и осъждат ответника да го претърпи.Осъдителните решения пораждат сила на присъдено нещо и изпълнителна сила. С такава сила се ползва само решението с което осъдителният иск се уважава. То установява наличността на неудовлетвореното притежание и допуска принудителното му удовлетворяване Решението с което осъдителният иск се отхвърля, отрича наличността на такова притежание и за това се ползва само със сила на присъдено нещо, която защитава ответника срещу неоснователната претенция на ищца
Конститутивни- Решенията които уважават предявени конститутивни искове. Тези решения потвърждават спорното Потестативно право и постановяват търсената въз основа на него промяна в гражданските правоотношения. Конститутивните решения пораждат сила на присъдено нещо и конститутивно действие. Конститутивното действие се проявява в следствие на съдебното решение, като по този начин решението става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданско-правни, търговски, семейно- правни или трудово-правни отношения.
Не влезли в сила съдебни решения са тези които подлежат на обжалване.Те не се ползват със сила на присъдено нещо, с изпълнителна сила, освен ако не е допуснато предварително изпълнение и нямат конститутивно действие
Влезли в сила решения, са решенията, които не подлежат на обжалване и се ползват със съответните правни последици. Отговор на въпроса кога решенията влизат в сила е посочен в чл. 296 ГПК.
Безпорочни решения са законосъобразните решения. При тях съдът е спазил всички изисквания на процесуалния и материалния закон, за влезлите в сила решения се презюмира, че са безспорни.
За съдебното решение е характерно това че то е едностранно властническо изявление на съда с което се разрешава правния спор между двете страни, и ги задължава да се съобразят с него.

Източници:„Българско Гражданско процесуално право“- проф. д-р Живко