Михал Тимовски, Ян Кеневич, Йежи Холцер - История на Полша

М и х а л Т и м о б с к и Я н К е н е б и ч Й е ж и Х о л ц е р
ИСТОРИЯ
на ПОЛША
Г ВЕЛИКО'
S

• Полска библиотека ·
Книгата се издава с любезното съдействие на
Полския институт в София
Michat Tymowski
Jan Kieniewicz
Jerzy Holzer
HISTORIA POLSKI
Copyright by EDITIONS SPOTKANIA
WARSZAWA 1991
Пето, допълнено издание
© Вера Деянова, преводач, 1998
© Боян Обретенов, преводач, 1998
© Кънчо Данев, художник, 1998
© Издателство "Абагар", Велико Търново, 1998
ISBN 954-427-336-0
На първа стр. на корицата - Битката при Грюнвалд, 1410 г. Витолд,
великият литовски княз.

Михал Тимобски Ян Кенебич Йежи Холцер
ИСТОРИЯ
на ПОЛША
Превод о т полски
Вера Деянова
Боян Обретенов
Велико Търново, 1998

Михап Тимовски Ян Кеневич Йежи Холцер
ИСТОРИЯ НА ПОЛША
π Вера Деянова
Преводачи: ^ о б р е те н о в
Редактор Екатерина Тодорова
Художник Кънчо Данев
Техн. редактор Елена Тонкова
Коректор Пепа Събева
Формат 60/90/16. Печ. коли 34.50
ISBN 954-427-336-0
Издателство „Абагар", Велико Търново
Печат „Абагар“ ООД, Велико Търново

Съдържание
От авторите........................................................................................ 7
РАЖДАНЕ И ВЪЗХОД (X-XV в.)
Глава I. Създаване на държавата и защита на незави
симостта й .......................................................................... 25
Глава II. Териториална раздробеност
......................................... 59
Глава III. Corona Regni Poloniae
..................................................... 86
Глава IV. Многонационалната държава..................................... 117
Глава V. Полша и поляците през Средновековието
................ 143
РАЗЦВЕТ И УПАДЪК (XVI-XVIII в.)
Глава VI. Консолидация и експанзия......................................... 161
Глава VII. фундаментите на свободата....................................... 194
Глава VIII. Сарматската република
............................................. 228
Глава IX. Прелом в анархията..................................................... 259
Глава X. Недовършената революция......................................... 286
Глава XI. С Полша или без П олш а
............................................. 306
РОБСТВО И ОЦЕЛЯВАНЕ (XIX-XX в.)
Глава XII. Неуспешният опит за компромис
............................ 319
Глава XIII. Епоха на въстания ..................................................... 330
Глава XIV. формиране на съвременна нация
.......................... 357
Глава XV. Пътища към Полша на XX век ................................... 375
Глава XVI. Борбата за държава................................................... 390
Глава XVII. Време на независимост........................................... 411
Глава XVIII. Пред заплахата от физическо унищожение
........ 432
5

Глава XIX. Заплахата от унищожение на националната
култура
......................................................................... 448
Глава XX. Първи опит за реформиране на системата
............ 463
Глава XXI. Втори опит за реформиране на системата
............ 478
Глава XXII. Десетилетие на голямото изпитание
...................... 493
Заключение.................................................................................... 507
Късен послеслов към българското издание............................. 513
Именен показалец
....................................................................... 515
Бележки за авторите
................................................................... 530
Приложения към българското издание..................................... 531
Карти.............................................................................................. 537
6

ОТ АВТОРИТЕ
Какво е Полша? Отваряме атласа, проверяваме има ли я
на картата на Европа. Независимо от това кой управлява във
Варшава, независимо от това какво е нашето отношение към съ
ществуващата държава, приемаме с облекчение факта, че Пол
ша я има. Има я, не е загинала. Можем да се съмняваме в нейно
то бъдеще или да храним надежди за нещо по-добро, да рабо
тим за Нея или да отпускаме безпомощно ръце; понякога ни е
все едно какво става там някъде, далеч от нас. Но никога не ос
таваме безразлични към въпроса за съществуването на Полша
като суверенна държава, не ни е чуждо полското желание да
пребъдем като народ.
Дали след стоте и повече години робство, след преживя
ната тотална заплаха за националното ни битие по време на Вто
рата световна война, изправени пред сложните конфликти на
съвременния свят, все още има смисъл да питаме: „каква Пол
ша“? Словацки формулира този въпрос в епоха, когато Полша
съществуваше вече само в сърцата на „смешните карбонари, съ
заклятници на свободата“. Но дори и тогава мнозина поляци смя
таха, че Полша не може да бъде каква да е, с окастрена неза
висимост. Вярваха, че тя ще бъде в състояние да намери отно
во себе си, ако съдбините й поемат ръце, „загрубели от плуга“.
Не е ли този въпрос на поета - голямата дилема пред поляците
от епохата на робството - все още актуален?
От повече от четиридесет години съществува Полската на
родна република, в която хората произнасят на полски език мо
литвата „Отче наш“ и на същия език формулираха двайсетте и
7

един гдански постулата. За тях не е безразличен въпросът „как
ва Полша“. Искат да живеят, но искат и да си останат поляци.
Може някому да изглежда минималистично искането Полша да
бъде полска, но за съвременните поляци това е изключително
важно. То не е без значение и за съвременна Европа. Това не
е националистически каприз на вечни романтици, а свидетелс
тво за инстинкт за самосъхранение.
След Втората световна война отново, така както през XIX
век, основна система за съотнасяне за поляците стана народът.
Народът, стремящ се да оцелее, борещ се за своята суверен
ност, изпитва потребност да си отговори на въпроса за смисъ
ла на своята история. За да очертае перспективите за бъдеще
то, му е нужен диалогът с миналото. В това търсене на корени
те на идентичността, в народните безпокойства и съмнения учас
тва и историкът. Тази книга е плод на желанието диалогът да бъ
де продължен. Постарахме се, според силите си, да отговорим
на въпроса, каква е и каква може да бъде Полша, помъчихме се
да открием в миналото ключа към перспективите за оцеляване.
Историята на Полша не е проста верига от събития, лежащи в ос
новата на съвременното робство или, обратното, укрепващи вя
рата в тържеството на историческата справедливост. Ето защо
това не е опит за оптимистична или песимистична интерпрета
ция, каквато несъмнено е скрита дълбоко в наследството на ми
налото, а израз на убеждението, че въпреки всички превратности
бъдещето зависи преди всичко от самите поляци.
Ще отговори ли историята на въпроса какво е Полша? Мо
же ли от миналото да се направят изводи каква е или каква мо
же да бъде? Полша не е само страна, лежаща край Висла, или
една от държавите в Източна Европа. През повече от стоте го
дини робство Полша се въплъщаваше и отъждествяваше с наро
да си и тъкмо тогава тя придоби облика на идея. Земята и стра
ната, държавата и народът, идеята и културата създадоха в те
чение на дългите исторически преобразования образа на Отечес
твото.
Историята на Полша започва, когато в съзнанието на
нейните обитатели се оформя представата за връзката между хо
8

рата от една земя. От действията на тези хора възниква страна
та - пространство, белязано от общността на културата. Назва
нието Полша се появява, когато от съюза между различни пле
мена израства кралството, аспириращо към общност с христи
янска Европа. Названието Полша се сраства в този първонача
лен етап с държавата, но нейното раздробяване през XII век е
причината да се утвърди значението на наддържавната връзка.
Обхватът на Полша през Средновековието невинаги се е покри
вал с държавните граници, не всички обитатели на кралството са
били - или са се наричали - поляци.
Ситуацията се усложнява от XV век насетне с полско-ли
товската уния. Неимоверно разширените граници на Жечпоспо
лита1 сега вече обхващат не само Полша. Експанзията на Пол
ша през следващите векове довежда до разширяване на поня
тието страна. Полша се превръща в обиталище на свободния
шляхтишки народ, а границите й се разтягат дотам, докъдето се
е простирала шляхтишката доминация. От XVI в. обаче в Жечпос-
полита нараства значението на земите, представляващи тради
ционни полски пространства. Защото тъкмо в тях, при отслабна
ла централна власт, се концентрира все по-осезаемо публични
ят живот на шляхтата. В същото време се разрастват магнатски-
те владения, които показват тенденция към обособяване в сво-
его рода самостоятелни държавици. Социалният статус на жите
лите все повече разграничава представите за земята и страна
1 От лат. „res publica" („публични неща“) - република; определение на
полската държава, изразяващо суверенното отношение на народа (или
съсловието, смятащо се за негов представител) към държавата. В този
смисъл понятието се появява в Хрониката на Винценти Кадлубек (нач.
на XIII век); разпространява се широко в епохата на хуманизма; за фор
мираната по това време държавна система в по-късната историография
е приет терминът „шляхтишка Жечпосполита“ , както и „Жечпосполита на
Двата Народа“ (полския и литовския). Тази държава престава да същес
твува през 1795 г. след подялбата й между трите съседни империи. Въз
родената през 1918 г. полска държава приема официално названието
Жечпосполита Полска (RP). Конституцията от 1952 г. го променя на Пол
ска народна република (PRL). След 1989 г. е възстановено названието от
преди войната. (Б. пр.)
9

та. Участието в Жечпосполита до подялбата й през XVIII век е
съсловно предопределено и в нарастваща степен културно обус
ловено. Полша се идентифицира с Жечпосполита, със съюза
между свободни хора и тяхната земя.
През XVII и XVIII век държавата все повече отслабва, но не
се стига до разкъсване на връзките, обединяващи страната. Ед
ва поробителите ликвидират заедно с държавата и някогашното
й териториално деление. Всички форми на пространствена орга
низация са премахнати. В една така трагично разтърсена стра
на, по характера си католическа и земеделска, чувството за зас-
трашеност довежда до това на земята да бъдат приписани мис
тични качества. XIX и XX век преминават под знака на най-раз
лични битки, водени за земята, за съхраняване на нейния пол
ски характер. Полската литература е увековечила само част от
тези героични борби. Земята се превръща в светиня. В скитал
чеството си по чужди страни са отнасяли шепа полска пръст, за
да я хвърлят в гроба на изгнаника. „Не ще оставим земята, от-
дето е родът ни“ - са първите думи на „Р ота“2. А когато името
Полша е било забранено да се споменава, заменят го с поняти
ето Страната. Това продължава през поколенията робство, а до
ранг на символ го издига окончателно въоръжената съпротива на
Армия Крайова.
Като държава Полша съществува от X век, но нейните фор
ми, така както и границите й, са били многократно променяни.
От XVI век все по-отчетливо полската държава означава държава
на шляхтата - Жечпосполита се отъждествява с Полша. Извън
пространството за идентификация обаче е оставало мнозинство
то обитатели на страната, лишени от права и неотьждествяващи
се с държавата. Опитите за разширяване на базата, за преуст
ройство на държавата и възраждане на духа очевидно идват
твърде късно, за да могат да спасят Жечпосполита. Монарсите,
които си поделят Полша, вземат решение нейното име никога по
вече да не се появи на международната сцена. Европа на гра
Стихотворение на Мария Конопницка (1842-1910), превърнало се във
втори полски национален химн. (Б. пр.)
10

ницата между XVIII и XIX век приема този факт с безразличие.
Мнозина поляци смятали, че е настъпил краят на Полша. За дру
ги е могло да изглежда, че промяната в държавната им принад
лежност не нарушава връзката им със земята и привилегирова
ната им позиция. И едните, и другите са се заблуждавали, макар
че след третата подялба призивът nil desperandum („никакво от
чаяние“) е изглеждал почти лишен от основания. Тъкмо в момен
та на рухване на държавата се изявяват процеси