Митническа политика на Европейския съюз

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА:
Митническа политика на ЕС
Изготвил: Проверил:

Договорната основа на общата митническа политика на ЕС са Членове 23 до 27
и Глава X от Договора за Европейска общност.
Митническият съюз е една от най-старите политики на ЕС. В момента
митническият контрол по вътрешните граници на Съюза е премахнат и заместен от
единна система за вносни и износни мита, така че митнически служители вече има само
по външните граници на ЕС. Те не само осигуряват условия за нормална търговия, но и
помагат защитата на околната среда, културното наследство и др.
Митническият съюз влиза в сила през 1968 г. Митническите постове по
границите между Държавите членки бяха премахнати през 1993 г.
Митниците не на последно място подпомагат борбата с трафика на хора,
наркотици, порнографски материали и оръжия. Те допринасят към усилията за
премахване на организираната престъпност и подкрепят работата на полицията и
имигрантските служби.
Митниците играят съществена роля за попълването на бюджета на ЕС чрез
събирането на вносните мита и данък добавена стойност (ДДС).
До 1988 г. митниците на ЕС използваха 150 различни формуляра в отношенията
си с бизнеса. В момента те са заместени от единен документ и по-голямата част от
търговията минава през електронната система NCTS (New Computerised Transit System)
въведена през 2003.
Митническа политика
Митническият съюз е в основата на единния пазар на Европейския съюз с
четирите си свободи: свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Този
единен пазар със своите 370 млн. потребители е най-големият в индустриализирания
свят. Единният пазар без вътрешни граници е катализаторът на икономическата
интеграция на Европейския съюз.
Създаването, развитието и управлението на един общ единен пазар, където
стоките се движат свободно, е възможно само в рамките на Митнически съюз, където
съществуват общи правила на външните му граници. Без Митническия съюз на
Общността, общата политика за търговия и развитие на Европейския съюз, неговият
селскостопански пазар и ефективната координация на икономическите и валутните
политики не биха били възможни.
През 1958 г. първите шест страни-членки създадоха това, което се превърна
впоследствие в Европейски съюз. Една от първите стъпки бе създаването на обща
тарифа, която да даде възможност да се премахнат всички мита при търговията между
страните-членки, като се обединят отделните им и много различни тарифи в една-
единствена за цялата Европейска общност. Обединяването на тарифите приключва през
1968 г.: всички мита и ограничения между шестте страни-членки, които основават
Общността, са премахнати и е приета Общата митническа тарифа – единна външна
тарифа, прилагана за вноса на стоки от страни извън тази Общност.
Митническото законодателство, с изключение на частта, отнасяща се до
тарифното обединяване, е създавано постепенно, за да може, където и да се внасят
стоки в Общността, те да бъдат обект не само на еднакви тарифни правила, но и на
еднакви митнически разпоредби, и за да може тарифата да се прилага навсякъде по
един и същи начин. Създадени са общите правила за произход, процедурите по
складирането и всички останали митнически инструменти. Най-голямото постижение е
създаването на Единния административен документ (ЕАД) през 1988 г., когато е
направена една голяма стъпка в опростяването на митническите процедури и е приет

формуляр на декларация, който заменя 150-те отделни документа, използвани преди
това от митническите администрации в страните-членки.
Преди създаването на Единния пазар свободното движение на стоки в
Общността е невъзможно поради съществуващия огромен брой митнически
формалности на границите. Митническото законодателство, въпреки че е било
хармонизирано, не се е прилагало по един и същ начин. Независимо че митата при
търговията между страните-членки са били премахнати, е имало много малка разлика в
административната тежест между търговията вътре в Общността и търговията със
страни, които не са членки – същото е било валидно и при движението на пътниците.
Постоянният поток от нови национални закони и закони на Общността, регламенти и
стандарти за здравеопазване, защита на потребителите и т. н., се е прилагал от
митническите служби на вътрешните граници. Първата стъпка в постигането на
истински вътрешен единен пазар е замяната на “митническите” формалности на
вътрешните граници с нови системи за финансов, статистически и друг контрол, които
не изискват контрол или представяне на документацията в момента, в който стоките
преминават вътрешните граници.
И така от 1 януари 1993 г. всички “митнически” проверки на вътрешните
граници, включително и употребата на единен административен документ, престават да
се извършват при движението на стоки.
Докато свободното движение на стоки в Европейския съюз е вътрешният аспект
на Митническия съюз, прилагането на Общата митническа тарифа при внос на стоки
през външните граници на Митническия съюз е външен аспект. Митническите
служители контролират прилагането на Общата търговска политика, определяща
единни тарифни ставки при митническото облагане на внасяните в Общността стоки, а
също и изключенията, забраните и наложените ограничения.
Общата митническа тарифа (ОМТ) е единна за всички страни-членки на Съюза,
но при внос на различните стоки ставките на митата са различни в зависимост от вида
им и откъде се внасят. Ставките на митата силно зависят от икономическата
чувствителност на продуктите и са средство за защита на икономическите интереси на
Общността.
Чрез митническите служби на страните-членки, заедно с други национални
агенции, Митническият съюз предпазва гражданите на Европейския съюз, като
извършва контрол върху вноса по отношение на:
• здравните рискове при хранителните стоки, като месо, птици, мляко, яйца,
зеленчуци, плодове и вина, внасяни от трети страни;
• радиоактивни материали;
• околната среда (контрол върху внасяните отпадъци и опасни стоки, контрол върху
озоноразрушаващите вещества);
• наблюдение на или предотвратяване на международната търговия със застрашени
видове от дивата флора и фауна (Вашингтонска конвенция 1983 г. - CITES).
Съгласно националното законодателство се извършва контрол и за
предотвраряване на незаконната търговия със:
• наркотици
• оръжия и амуниции
• порнографски материали.
1.Цели
Целта на политиката се свежда до: осигуряване на безопасността и сигурността
на гражданите на ЕС; подпомагане и облекчаване на търговията в рамките на Съюза;

запазване интересите на ЕС и неговите граждани; предпазване на ЕС от несправедлива
или незаконна търговия, като в същото време се насърчава законната търговска
активност; повишаване конкурентноспособността на европейския бизнес чрез модерни
методи на работа и въвеждане на лесно достъпна електронна среда.
Средното ниво на митата в ЕС за индустриални продукти е 4%, но Съюзът
предлага намалени вносни мита и често безмитен достъп до пазара си за съседните и
развиващите се държави, както и за новите икономики.
Митниците са на предната линия на борбата с контрабандата и
фалшифицирането на стоки. Контрабандните стоки обхващат повече от 5% от
световната търговия. На границите на ЕС биват спирани около 70% от всички
контрабандни стоки в света
Основните цели на митническата политика са:
ФИСКАЛНA - по правило на митата се гледа като икономически регулатор,но
същевременно те са елемент на приходната система на държавата поради което
митническата политика изпълнява фискални цели.Причините за това са:
♦.Митото е един от най-рентабилните данъци,поради това,че събирането на приходите
от него е сравнително лесно и сигурно.Подлежащите на митническо облагане стоки се
поставят под пряк контрол от митническите власти и се задържат по една или друга
форма от тях до внасянето на дължимите суми
♦ За рентабилността на митата е обособена нееластичност на митнически приходи
поради което те не се вляят от промените в икономическата конюнктура
♦Гъвкавостта на митническата политика и бързината на промените в размера на митата
посредством подзаконови нормативни актове.
ИКОНОМИЧЕСКИ - икономическите цели на митническата политика се
изразяват в тяхната регулираща функция относно вноса и износа
Митата се подразделят на:
1гр .Вносни/протекционалистични/мита
2гр . Износни/фи ск ални/мита
СОЦИАЛНИ -социалните цели на митническата политика са пряко свързани с
икономическото предназначение на митата тъй като със завишаване на цените
посредством митата или намаляване на цените чрез либерализиране на външната
търговия става възможно регулирането на безработицата и местното производство.
ПОЛИТИЧЕСКИ -митническата политика изпълнява и политически цели от
гледна точка на прилагането на митническата тарифа и създаването на митнически
съюз чрез политическо сближаване на страните.
2.Институции
На ниво Европейски съюз основната отговорна институция е Главна дирекция
"Данъци и митнически съюз" на Европейската комисия. На национално ниво целите на

политиката на ЕС в областта на митниците се изпълняват от агенция "Митници", която
е централизирана административна структура към министъра на финансите, както и от
нейните регионални митнически дирекции.
Изграден е Комуникационен център за връзка и обмен на информация с ЕС в
агенция "Митници". Той обслужва митническата и данъчната администрация.
Системата и защитена и надеждна инфраструктура за всички митнически и данъчни
администрации в Европейския съюз, която позволява обмен на различна информация
между различни типове платформи.
3.Инструменти
Програма МИТНИЦИ 2007 подпомага митническите служби в осъществяването
на координация помежду им. Тя подпомага и взаимодействието им, както и
осъществяването на по-ефективна дейност. Помага им да отговарят на
предизвикателствата на глобализацията, да осигуряват защита на финансовите
интереси на ЕС, да подпомагат интеграцията на новите държави-членки.
Програмата доразвива посочените цели, но също така подкрепя развитието на
паневропейско електронно митническо обслужвани и разширяването на
международното сътрудничество в областта на митническия контрол с
администрацията на трети страни.
За периода 2007-2013 г. програмата има сериозен бюджет от 323,8 млн евро. Тя
финансира също провеждането на обучителни дейности, семинари, изграждане на
системи за комуникация и обмен на информация, както и други дейности в
съответствие с основните цели на програмата - създаването на електронна митническа
среда.
1гр.В групата на чистомитническите инструменти се включват всички елементи
на митото и неговата организация в дадената страна.Тези инструменти са:
-Величината на митническата облагаемост и подходът за нейното
определяне/разходният метод,нормативния метод, методът на вътрешните цени/
-Размерът на митото като регулиращ инструмент на стоковото обръщение
-Прилагане на правилото за прихода на стоките от гледна точка на облекченият
митнически режим.
2гр .Немитнически инструменти на митническата политика са:
-Забранените за внос и износ-прилагат се само в краен случей след предварително
обсъждане на ефектите от тях
-Допълнителните изисквания към стоките-относно качеството на внесените стоки
-Количествените ограничения за вноса и износа-чрез прилагане на системата на
квотите
-Замръзяване на вътрешните цени и прекъсване на възможността тези цени да се
намалят под действието на пазарният механизъм.
Глобалната държавна политика в областта на външната търговия е насочена към
разширяване на износа,като обаче политиката на всяка държава на износния режим
зависи от националната митническа политика и от действащите системи за облагане на

вносните стоки и услуги чийто размер се определя според източника и характера на
стоката.
Митници
1.Определение
Митницата, това е една модерна институция, развиваща се и функционираща в
услуга на обществото, за гарантиране на икономически просперитет на бизнеса и
гражданите. Европейският съюз е преди всичко митнически съюз, като на преден план
излиза контрола по