Многоядни неприятели по житни култури

ТТЕ
М
А: Многоядни неприятели по житни култури и специализирани неприятели по житните култури.Борба с многоядните и житните неприяте
л
и

Изготви
л:
Борислава Славеева Кьорова , 3-ти курс , 3б г
р.
Специалн
ос
т- Растителна защи
т
а

Разр
ед Orthopt
er
a- скакал
ци
С
ем.Acridi
da
e - полски скакал
Ита
И
И
талиански скакалец – Calliptamus italicus
Неприятелят има широко географско разпространение. У нас се среща повсеместно. Образ
у
в
а първични
огнища, предимно в необработваНеприятелят има ш
ироко геогр
аф
ско разпространени
е
. У нас
се среща
по
всеместно
. Об
разува пъ
рв
ични огнища, преди
Д
у
р
сбан–

120 ml/dka;
Нексид 015КС – 60-100 ml/dka;
Нуреле Д - 75 ml/dka;
Суми АлНексид 015КС – 60-100 ml/dka;
Нуреле Д - 75 ml/dka;
С
уми Алфа 5
ЕК – 40 ml/dka;
Карате Зеон - 50 ml/dka;
Вазта
к 10ЕК – Ну
ре
ле Д - 75 ml/dka;
Суми Ал
фа 5ЕК – 4
0
ml/dka;
Кара
те Зеон -
5
0 ml/dka;
Вазтак
С
р
е
ща се

повсеместно, но по-ограничено в сравнение с щуреца пустинник. Обитава по-сухите места в ливадите, поляните, необработените и и
з
о
ставените
сухи терени около насажденията. Напада както щур
еца пустинн
ик
дъба и бука в гор
с
ките ра
зсадници,
ло
зата и др
уги
културни
ра
стения.
Полският щ
У

н
ас е
м
ного опасен неприятел. Разпространено е повсеместно и обитава места с рохкави почви, богати на хумусни вещества и с по-висока
в
л
ажност, за
това се среща в голяма плътност по поречието на
реките Дуна
в,
Струма, Тунджа, М
а
рица и
други и на
п
лощи, тор
ени
обилно с
об
орски тор. При пол
A
g
r
iotes

sputator – малък полски ковач

Той е повсеместно разпространен и е един от най-опасните неприятели, от сем. Elateridae, у нас.

О
битава пло
щи с оподзоТой е повсеместно разпространен и е е
дин от най-
оп
асните неприятели,

от сем.
Elaterida
e,
у нас. О
бита
ва площи
с
оподзолен и излуже
О
сноОс
н
овни повреди нанасят ларвите
Изгризват зародиша на засетите семена при набъбване.
Изгризват кълновете на семената в почватаИзг
р
и
зват зарод
иша на засетите семена при набъбване.
Изгризват
кълновете н
а
семената в почвата
.
Правят
ходове ил
и
изгризват
стъ
блата в о
сн
овата вътре в почв
М
е
т
одът
н
а триъгълните житни примамки-60/60/60 см.
Борбата с телените червеи трябва да се провежда чрез система от мероприятия за да е
е
ф
икасно.От
агротехническите мероприятия имат значение:
Сеит
бообръщБорб
ат
а с телените черве
и
трябва
да се про
ве
жда чрез
сист
ема от ме
ро
приятия за да е еф
П
о
н
чо- 6
3
мл./1000 семена
Крайцер-900мл./100кг.семена
Мезурол ФС-1л./100кг.семена
Космос-750мл.+600Крайцер-900мл./100кг.семена
Мезурол Ф
С
-
1л./100кг.
семена
Космос-750мл.+600мл.вода/100кг.семена
Р
азред Твърд
ок
Мезурол ФС-1л./100
к
г.семен
а
Космос-7
50
мл.+600мл
.вод
а/100кг.с
ем
ена
Разред Твърд
O
p
a
trum
s
abulosum-обикновен пясъчник
Пясъчникът е широко разпространен в нашата страна и е втори по важност неприятел от сем. Tenebrion
i
d
ae. НападП
ясъчникът е широко разпространен в нашата страна
и е втори
по
важност неприятел

от сем.
Tenebrion
id
ae. Напад
а го
лям брой
ку
лтурни и плевелни
С
С
ем.Al
l
eculidae-Поленояди

Omophlus proteus- Малък червенокрил цветояд
Разпространен е в цялата страна
OOmophlus proteus- Малък черве
н
о
крил цвето
яд
Разпространен е в цялата страна. Възрастните
се изхранва
т
с цветовете на кул
т
урните
и диви жит
ни
растения
, лю
церна, де
те
лина, малиРазпрост
М
а
й
ският

бръмбар развива едно поколение за три години. Зимува като ларва от втора и трета възраст и като възрастно насекомо в почвата.
В
ъ
зрастните
се появяват в края на април и началото на май. Л
етежът им п
ро
дължава 35-58 дни.

Те са а
ктивни пре
з
нощта и с
илно
се привл
ич
ат от светлината.
Ю
л
с
кият
б
ръмбар завършва развитието си за три години. Зимува като ларва от различни възрасти в почвата. Възрастните се появяват през юл
и
.
Мъжките л
етят след залез слънце до настъпване на пълен мр
ак, но може
д
а излязат от укрит
и
ята си
и в облачн
о
време. Мо
гат
да бъдат
от
крити до локви, ва

Срещ
а
се пСреща се повсеместно в цялата страна, но в ниска плътност. През отделни години се появява по-масово в някои райони и нана
с
я
сериозни
щети. Поврежда царевица, пшеница, просо, цвекло,
слънчоглед
,
череша, лоза, софо
р
а, черн
ица и др.
По
-силно се
нап
адат запл
ев
елените насаждения
И
з
л
юпили
т
е се гъсеници се хранят с онези части на растенията, по които са снесени яйцата. Първоначално скелетират листата, а по-късно и
з
г
ризват съд
ържанието на плодните кутийки на памука и тютюна
, плодовете
н
а доматите и пипер
а
, повре
ждат бобов
ет
е на фасу
ла и
соята, х
ра
нят се с връхните
У
д
о
брени

инсектициди:
Алфаком-60мл./дка
Дурзбан-100мл./дка
Реалдан-100мл./дка
Нуреле дАлфаком-60мл./дка
Дурзбан-100мл./дка
Реалдан-100м
л
.
/дка
Нурел
е дурзбанДурзбан-100мл./дка
Реалдан-100мл./дка
Н
уреле дурзб
ан
-50мл./дка
Артиник
а
-12Реал
дан-100мл.
/д
ка
Нуреле
дур
збан-50мл
./
дка
Артиника-120мл

Ипси
л
оноваИпсилоновата нощенка развива три поколения годишно, частично четвърто и зимува като напълно развита гъсеница и какавида в

п
очвата. Гъ
сениците какавидират напролет, пеперудите от пър
во поколени
е
летят през май. Те

са акти
вни през н
ощ
та. След
копу
лацията ж
ен
ските индивиди зап
E
u
r
ygast
e
r integriceps- Вредна житна дървеница

Един от най-опасните неприятели по житните култури. Вреди по житните култури, житните т
р
е
ви и плеве
ли. Изхранва се по над 90 растителни ви
ЕЕдин от
най-опасни
те
неприятели по жит
н
ите кул
тури. Вред
и
по житнит
е ку
лтури, жи
тн
ите треви и плевел
М
авъМа
в
ърска дървеница
Влаголюбива дървеница
Австрийска дървеница
Точното

ВлагВлаголюбива дървеница
Австрийска дървеница
Точ
н
о
то определ
яне на тези видове се изв

АвстАвстрийска дървен
ица
Точнот
о
определяне на тези

видове
се извършв
а
по различ
ни м
орфолТочн
от
о определяне на те
Б
о
р
ба
Бо
р
бата срещу жиБорбата срещу житните дървеници се извежда на два етапа – срещу презимувалите възрастни и срещу ларвите.
ПИВ - 2

д
ървеници н
а 1 m2 за семепроизводните посеви и 4 бр./m2 за
нормалните
п
осеви. Плътността
с
е устан
овява чрез
к
осене с е
нтом
ологичен
са
к – 100 откоса по
Ж
и
т
ната
ц
икада има три поколения годишно. Зимува като яйце по листата на житните растения. През пролетта излюпването на ларвите започва

в
края на м
арт – началото на април и приключва до средата н
а април. Ла
рв
ите се хранят като

смучат
сок от лис
та
та на рас
тени
ята, всле
дс
твие на което по т
В
ъ
в
восъ
ч
на и пълна зрялост освен нагризването те оронват част от зърната. Въпреки това повредата няма голямо икономическо значение.При

л
ипса на жи
тна култура (ако е извършено сеитбообръщение) ма
сово се нап
ад
ат житните плевели
.
През го
рещите и с
ух
и месеци
бръм
барите се
у
криват под растите
С
е
м
.Chys
o
melidae-Листояди
Oulema melanopus-обикновена житна пиявица
Обикновената житна пиявица се наOulema melanopus-обикновена житна

п
иявица
О
бикновената житна пиявица се намнонажава периоди
чно.Тя се с
ре
ща постоянно в жит
н
ите пос
еви,но в п
о-
ниска плъ
тнос
т.
Напада
ОбикОбикновената ж
A
n
i
sopli
a
austriaca-обикновен житар
У нас се среща навсякъде. Вреди по пшеницата, ръжта, овеса и житните треви. Този вид има биологич
н
и
те и

У н
аУ нас се среща навсякъде. Вреди по пшеницата, р
ъжта, овеса
и
житните треви. То
з
и вид и
ма биологи
чн
ите и мор
фоло
гични осо
бе
ности на “белите ч
O
s
c
inoso
m
a (Oscinella) frit- Шведска муха
Разпространена е в цялата страна. Вреди по повече от 20 културни и 46 диви житни растения. Н
а
п
ада най-си
лно овеса и ечемика.
ШвРазпространена е в цялата
страна. Вр
ед
и по повече от 20
к
ултурни
и 46 диви
ж
итни раст
ения
. Напада
на
й-силно овеса и еч
С
а
м
остоя
т
елна химична борба не се провежда тъй като пролетните поколения на мухите се засягат при провеждането на борба срещу житните д
ъ
р
веници и ж
итния бегач.Есенните поколения на мухите се зася
гат при про
ве
ждане на борба с ж
и
тния бе
гач през е
се
нта.
Сем.
Ceci
domyiidae
-
Галици
Mayetiola d
Ж
и
т
ната
с
тъблена оса развива едно поколение годишно. Зимува като ларва в стърнището, в основата на стъблата. През пролетта какавидира н
а

мястото на
зимуване. Осите излитат през втората половина н
а април – н
ач
алото на май. Появ
а
та им с
ъвпада с в
ре
тененето
на п
шеницата.
Л
етежът продължава