Мотивация

1
МОТИВАЦИЯ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ЗА УЧЕНЕ

1. Мотиви на възрастните за учене
Мотивацията е от изключително значение за успешното учене. Тя може да
бъде предварителна (входна) и да определя избора на курс. Тази мотивация е
важна. Когато човек поиска да учи, той предприема и съответните стъпки, за да
реализира това свое желание. Но за успеха на учащия и за ефективността на
курса е важно учащите да запазят мотивацията си по време на курса, а при
входна демотивация (например, при обучение по задължение) - демотивацията да
се превърне в мотивация.
Мотивът е вътрешната
подбуда за постъпките и действията
на човека, свързана с
удовлетворяване на определена
потребност. Сила на мотиви могат да
имат идеите и убежденията, чувствата
и наклонностите, интересите и
потребностите на човека. Мотивите
могат да бъдат водещи и
второстепенни (мотиви-стимули),
осъзнавани и неосъзнавани. Тъй като
човешкото поведение се определя не
само от един мотив, а от система от
мотиви, обикновено се говори за
мотивация или за мотивационна
сфера. Тя е йерархизирана система
от актуални и потенциални мотиви.
Пирамида на мотивите /по Маслоу/

Мотивирането е процес на целенасочено въздействие за осъзнаване на
потребността. Да мотивираш означава да накараш хората да разберат и приемат
основанието и потребността от извършването на определените действия.
Мотивацията за учебна дейност е система от мотиви за учене или вътрешни
подбуди, главно осъзнати, по силата на които учащият усвоява знания и умения,
формира навици и привички, изпълнява учебните си задължения и учебни
дейности, насочени към развитие, усъвършенстване и самоусъвършенстване на
способностите и личността му. Мотивацията за учене може да бъде:
• външна - съвкупност от мотиви, които са вътрешни за личността
(вътрешно-значими), но са извън структурата на конкретната дейност. Например,
за възрастния учащ външна мотивация за учене е желание да запази работното
си място (риск от съкращения), да си увеличи заплатата, да израстне в кариерата
или да направи впечатление на някого. Когато възрастни се включват по
задължение в квалификационна дейност, те са убеждавани (или принуждавани) за
това от ръководителя с аргументи за предстоящи промени в технологията на
дейността, външни изисквания на клиентите или партньорите и пр. Най-често
външната мотивация за учене се основава на социални мотиви.
• вътрешна - когато човек сам поиска да отиде на курс, защото изпитва
потребност да бъде все по-добър. Вътрешната мотивация е съвкупност от мотиви,

2
съставляващи мотивационната структура на личността - това са мотиви-цели.
Например, за възрастния учащ вътрешната мотивация за учене е потребността да
се справя добре на работното си място, да изпитва удоволствие в работата си и
да става все по-добър в нея. Когато това е налице човекът притежава
мотивираност за действие.
Мотивираност е качество на личността, готовност и вътрешна убеденост за
действие. Мотивираността е факт, когато е завършен процеса на мотивация.
Причините (мотивите), поради които възрастните изберат да учат, са много и
различни. Най-общо, защото:
• трябва да учат. Възрастните хора трябва да изпълняват различни роли,
имат определени цели, потребности и интереси, за много от които не са готови.
Затова са им нужни допълнителни знания, умения, образование. Сред най-
силните принуди за учене е професионалната реализация. За да преживява,
човек трябва да има доходи, а затова трябва да работи. А за да запази работното
си място и да се издига в кариерата трябва да поддържа високо ниво на
квалификация, т.е. трябва непрекъснато да учи. За успешна реализация и
конкурентноспособност са нужни нови компетентности. Професионалната
реализация може да бъде както външен, така и вътрешен мотив за учене.
Решението да учи или да не учи за възрастния се определя от много и различни
обстоятелства - потребност, време, средства, приоритети. При тях е много силен
ситуативният подход към решението. На всеки етап на преход в живота - женитба,
смяна на професията, пенсиониране и пр. възрастните демонстрират засилен
интерес към образование/учене. Това е така, защото преходите и промяната
създават предизвикателства и стимул, като спомагат за ученето и по този начин -
за развитието. Тъй като обстоятелствата в живота на човека се менят
непрекъснато, то и образованието на възрастните трябва да има непрекъснат
характер и да се развива чрез допълване и надграждаме на новото над вече
придобитото (знания, умения, ценности, опит), по посока на един непрекъснат
стремеж за усъвършенстване. Ако възрастните усещат изискванията на живота,
професията, ситуацията като външни принуди, тези принуди ще играят ролята на
външна мотивация за учене. Но ако за тях е ценност да си изпълняват
професионално и на ниво задълженията, да се справят компетентно с всички
лични проблеми, тогава необходимостта непрекъснато да учат и да се развиват
ще играе роля на вътрешна мотивация за учене. Те ще учат защото трябва да
учат (за да са добри в професията), но и
• защото искат да учат - при желание да учат водещото е действието
(нещо трябва да се прави). Хората, които за това избират да учат, често не се
интересуват от учебното съдържание, нито имат осъзнати потребности. Те имат
нужда от социални контакти, защото се чувстват изолирани и самотни. Те искат
чрез образованието да надвият самотата си, други търсят приятели, трети -
партньор, мъж или жена. В друг случай водещо е желанието за учене. Това са
хора, които обичат да учат (учат заради самото учене). Много от участниците са
страстни читатели още от детството си. Именно те се записват непрекъснато в
различни курсове и споделят, че от всеки курс може да се научи нещо полезно. На
такива възрастни учащи ученето им доставя удоволствие.
Това, че хората искат да учат, често определя мотивацията за избор на

3
конкретен учебен курс. Хората имат различни предпочитания при избора на
програма и мотивацията им се определя от цели и желания, свързани с:
- личностното развитие, например да придобият умения за комуникация
или за управление на финансите си и др.;
- професионалното израстване - напр. да подобрят уменията си да се
правят по-добре с намирането на работа или промяна на работното място и
кариера;
- изисквания на работодателя - напр. за участие в определен курс;
- усъвършенстване в работата си (да придобиват допълнителни умения) -
например презентационни умения или умения за използване на информационни
технологии в работата си;
- местната общност - желанието да са полезни на общността, в която
живеят, като придобият важни за общността умения;
- продължаване на образованието (например в университета);
- решаване на лични проблеми - например, справяне с конфликт;
- приспособяване към промени в живота - например, предстоящо
пенсиониране или дете в семейството (да станеш родител);
- създаване или поддържане на взаимоотношения с други хора;
- бягство от определена ситуация;
- интерес към ученето или към конкретната проблематика и др.
При всички възрастни водеща роля както за решението да учат или да не
учат, така и при избора на конкретен учебен курс играе осъзнаването на личната
полза от ученето, за да отделят време и за учебни занимания сред многото
неща, с които поначало трябва да се справят. Независимо дали е ясно осъзната
или интуитивно почувствана („скрита") ползата от влагането на усилия в ученето е
водещ, определящ мотив в мотивацията и готовността за учене възрастните.
Често възрастни, които се записват да учат под влиянието на близки и познати
или под натиска на ръководителите си се нуждаят от време, за да намерят за
себе си най-убедителното основание за включване в обучение. Най-често ползата
се свързва с планове за бъдеща професия, с кариерното развитие, с постигане на
финансова независимост, да получат документ за образование, да преминат „в
по-горна" социална категория или да повишат самочувствието си на можещи,
справящи се и независими от другите възрастни, дори да могат да прекарват по
по-различен начин свободното си време или да се откъснат от неприятни неща. В
критични моменти, провокиращи чувството за безнадеждност, отчуждение и
изолация, намалява и желанието за всякакъв вид образование. От друга страна,
мотивирането за учене и включването в образователна дейност може да помогне
за преодоляване на тези състояния.
За много възрастни определяща роля за вземането на решение за учене или
не играе самочувствието им на хора, които могат да се справят с предизви-
кателството да учат, особено „на по-късна възраст". Те биха се записали да учат
не само защото имат нужда от нови знания и умения, но и защото са сигурни, че
могат да учат и ще завършат успешно курса.
• защото могат да учат. Възрастните хора изпитват постоянна потребност
да се доказват и да успяват (независимо дали го демонстрират или не), на базата
на което се повишава самоуважението им, удовлетвореността от действията,

4
чувството за изпълнен дълг. Удовлетворяването на тези потребности е източник
на търсене на нова информация и ново знание и на формиране и усъ-
вършенстване на различни умения. И това е естественият ход на развитие на ума,
социалната независимост и отговорност. Това означава (особено при по-въз-
растните и старите хора) да се преодоляват редица негативни стереотипи и
предразсъдъци относно влиянието на възрастта върху способността за учене. И
това е както на ниво входна мотивация за учене, така и по време на курса - при
поддържане на мотивацията за учене в рамките на учебния процес.

2. Проблемът за демотивирането на възрастните да учат
Най-общо възрастните се демотивират в процеса на обучение, когато:
• не виждат смисъл да полагат усилия - липса на перспектива да приложат
наученото;
• не откриват връзка между предлаганото знание и проблема, който ги е
довел в учебната зала - налице е разминаване на предлаганото знание и
очакванията и нагласите им;
• предлаганото учебно съдържание и решения не са реалистични
(теоретично може и да е вярно, но в практиката не е така;
• организацията на курса не е на ниво (график, материална среда,
придвижване до мястото за провеждане на занятия, лоша комуникация с
организаторите и пр.);
• преподавателят не е професионалист;
• с тях се отнасят като с ученици (авторитарен преподавател, който не
допуска мнение, различно от неговото);
• не се отчита опита им;
• изискванията са крайни - от тях се изисква прекалено много (трудно е) или
не се изисква почти никакво усилие (прекалено лесно е);
• учебният процес е еднообразен, скучен, монотонен;
• не могат да съчетаят учебните изисквания с другите си ангажименти;
• липсва обратна връзка за това как се справят;
• трудно се справят - липсват им умения за учене и самочувствие,
трудностите им се обсъждат от всички;
• липса на подкрепа - липсва им усещане за успех;
• не ги мотивират чрез позитивна обратна връзка и др.
Могат да се изброят редица частни причини за демотивация на възрастните
да полагат усилия в учебния процес. Сред тях може да е предварителната
нагласа на обучаващия или на някои от учащите по отношение на предразсъдъци,
свързани с възрастта и отслабващите функции на организма, както и на страха от
провал. Възрастните учащи са особено чувствителни към това да се справят
добре, затова им е необходимо усещането за успех.

3. Възможности за мотивиране на възрастните да учат
Най-общо, върху мотивацията за учене влияе нагласата, потребността,
стимулирането, емоцията, компетентността, запаметяването. За да положат
усилия в процеса на обучение, възрастните трябва разбират ползата от него.
Това означава, че още на първото занятие преподавателят трябва да си изясни
характеристиките на конкретната група учащи, с която му предстои да работи, (в

5
това число техните потребности, очаквания и нагласи) и да се опита да адаптира
курса към тях. В процеса на обучение тази полза и връзка с практиката трябва
непрекъснато да се подчертава, което мотивира за действие. Колкото повече
причини има (м