Наказателен закон от 1896 г.

НАКАЗАТЕЛЕНЪ законъ

Утвърден с указ от 2.02.1896 г., под № 43, обн., ДВ, бр. 40 от 21.02.1896 г., отм., бр. 13
от 13.02.1951 г., в сила от 13.03.1951 г.

Книга първа.
Общи постановления.

ГЛАВА I.

Уводни наредби.

1. Престъпление или нарушение се счита онова деяние, което е обявено отъ закона за
такова.

2. Всяко престъпление или нарушение се наказва съ онова наказание, което е
определено отъ закона, преди да е то извършено.

Ако между извършването на деянието и издаването на присъдата последватъ различни
закони, то въ такъвъ случай трябва да се приспособява оня, който е по-мегкъ.

3. По този случай се наказватъ всичките престъпления и нарушения, извършени въ
пределите на българската държава, освенъ случаите:

1) когато престъпното деяние е извършилъ чужденецъ, който се ползува съ право на
вънземство (екстериториалность) по началата на международното право;

2) когато лицата, които са извършили едно престъпно деяние, се преследватъ и
наказватъ по особни за тяхъ закони.

4. Българските поданици и чужденците се съдятъ, и наказватъ споредъ настоящия
законъ, ако извършатъ вънъ отъ държавата престъпления: измяна, предателство и
подправка на парични знаци (книга II, дялъ I, глави I, II и ..VIII), които се приематъ отъ
българските държавни каси, или ако, като:: чиновници на българската държава, извършатъ
деяние, което се счита отъ настоящия законъ, като престъпление по службата.

Въ тези случаи българскиятъ поданикъ или чужденецътъ се съдятъ и наказватъ, ако и
да са били съдени и наказвани въ оная страна, дето е извършено престъплението; при това
претърпяното наказание се взема въ внимание при определение размера на новото
наказание по реда, означенъ въ чл. 61.

5. Освенъ случаите, посочени въ чл. 4, наказва се тъй също по настоящия законъ и
онзи български поданикъ, който извърши вънъ отъ държавата едно отъ предвидените въ
настоящия законъ престъпления.

6. Постановленията на чл. 5 се прилагатъ и за чужденците, когато извършеното отъ
тяхъ престъпление се наказва споредъ настоящия законъ поне съ тъмниченъ затворъ,
когато предложението на чуждите власти за предаването имъ не бъде прието и
министърътъ на правосъдието се разпореди за възбуждане на углавно преследване.

7. Постановленията на чл. чл. 5 и 6 не се прилагатъ:

1) ако извършеното престъпление по законите на чуждата земя не съставлява
престъпно деяние;

2) ако отъ чуждестранните съдилища съществува присъда, влязла въ законна сила, и е
последвало оправдание по съдъ, опрощаване или пъкъ ако наказанието е изпълнено;

3) ако углавното преследване или изпълнението на присъдата, споредъ законите на
чуждата държава, са се просрочили и

4) ако не е последвало нужното заявление отъ потърпевшето лице за преследване на
деянието въ случаи, когато това се изисква отъ законите на чуждата държава.

Забележка. Отъ постановлението на чл. 7 , п. 1 се изключва българскиятъ поданикъ,
ако е извършилъ престъпленията, предвидени въ кн. 2, дялъ I, гл. ХIII, и гл. ХIV, чл. 216 .

8. Въ случаите, означени въ чл. чл. 5 и 6, наказанието се намалява по реда, означенъ
въ чл. 61, ако отъ законите на страната, дето е извършено престъплението, се предвижда
по-легко наказание, нежели отъ настоящия законъ.

9. Въ случаите, означени въ чл. чл. 5 и 6, претърпяната часть отъ наказанието вънъ отъ
държавата всякога се пресмята въ наказанието, което се определя отъ българските
съдилища. При това, ако чуждестранните съдилища са определили такъвъ видъ наказание,
което не е предвидено въ настоящия законъ, то това наказание се заменява съ най-
съответствующето въ настоящия законъ.

10. Ако български поданикъ е извършилъ вънъ отъ държавата такова деяние, което
споредъ настоящия законъ влече подире си лишение отъ известни права, то за
приложението на допълнителното наказание се възбужда углавно преследване и въ случая,
когато наказанието е било претърпяно вънъ отъ държавата или е било опростено отъ
надлежната чуждестранна власть.

11. Българскиятъ поданикъ не се предава на чужда държава за преследване или
наказание.

Чужденци не се предаватъ за политически престъпления.

12. Чуждестранните присъди не подлежатъ на изпълнение въ пределите на
българската държава.

ГЛАВА II.
За наказанията.

13. Наказанията са:

а) Главни:

1) смъртно наказание;

2) строгъ тъмниченъ затворъ;

3) тъмниченъ затворъ;

4) запиране (арестъ), и

5) глоба.

б) Допълнителни:

1) лишение отъ права;

2) конфискация на определени предмети, и

3) обнародване присъдата.

14. Смъртното наказание се извършва чрезъ бесилка, не публично.

15. Строгиятъ тъмниченъ затворъ е доживотенъ или времененъ.

Временниятъ строгъ тъмниченъ затворъ трае непрекъснато отъ една година до
петнадесеть години, а въ случай на съвокупность на няколко престъпления (чл. 67) може
да се продължи и до двадесеть години.

Осъдените на строгъ тъмниченъ затворъ се държатъ въ особени за това устроени
тъмници.

16. Осъдените на строгъ тъмниченъ затворъ се държатъ въ общи отделения и добиватъ
храна и облекло, отредени въ тъмницата.

Затворниците отъ тоя родъ се делятъ на два разряда:

1) осъдени най-малко на петь години, и

2) осъдени на по-малко отъ петь години.

Затворниците отъ първия разрядъ денемъ, споредъ правилника на тъмничното

управление, се употребяватъ на тежки работи, а нощемъ, по възможность, се отделятъ на
само.

За извършените си работи, както вътре, така и вънъ отъ тъмницата, затворниците не
получаватъ никакво възнаграждение; обаче, на тъмничното управление се предоставя
право да разрешава на затворниците съ доказано добро поведение, следъ изтичането на две
трети отъ наложеното имъ наказание, да се занимаватъ съ работи по свой изборъ, като
получаватъ въ своя полза една третя часть отъ чистия приходъ на извършената отъ тяхъ
работа.

Подобни затворници за лошавото си поведение могатъ да бъдатъ винаги повръщани
отъ тъмничното управление къмъ първото имъ състояние - на тежки работи.

Затворниците отъ втория разрядъ се занимаватъ съ работи по своя изборъ, до колкото
това не е противно на тъмничния правилникъ; при това, една третя отъ чистия приходъ отъ
работата на всекиго се отделя за въ негова полза, а другите две трети се задържатъ за
поддържането на затворниците въобще.

(Прибавена: З. отъ 27 януарий 1904 год.) Осъдените затворници най-малко на петь
години строгъ тъмниченъ затворъ, които се употребяватъ на държавна или обществена
работа вънъ отъ затвора, а така също и осъдените затворници на по-малко отъ петь години
строгъ тъмниченъ затворъ или на простъ тъмниченъ затворъ, които пожелаятъ да се
употребятъ на същата работа вънъ отъ затвора, добиватъ едно намаление на наложеното
имъ наказание, по такъвъ начинъ, че въ пресмятането на изтърпяното наказание 20
работни дни се броятъ за единъ месецъ затворъ.

Забележка. Тежките работи се определятъ съ особенъ правилникъ отъ
Министерството на правосъдието.

17. Отъ тежки работи се освобождаватъ:

1) лицата отъ женски полъ;

2) невъзрастните до двадесеть и една година и престарелите отъ шестьдесеть години
на горе;

3) лицата, които тъмничниятъ лекаръ намери за неспособни да извършватъ тежки
работи, и

4) осъдените за двубой (кн. II, д. I, гл. ХVIII) и за политически престъпления (кн. II, д.
I, гл. I и II).

Но осъдените отъ горните четири категории се занимаватъ съ леки работи, определени
по усмотрението на тъмничното управление, като получаватъ и те въ своя полза една третя
часть отъ чистия приходъ на извършената отъ тяхъ работа, споредъ условията, предвидени
въ чл. 16.

18. Тъмничниятъ затворъ трае не по-малко отъ единъ день и не повече отъ три години,
а въ случай на съвокупность на няколко престъпления (чл. 67) може да бъде продълженъ и
до четири години.

Затворниците се държатъ отделно отъ осъдените на строгъ тъмниченъ затворъ и се
занимаватъ съвместно съ работа по свой изборъ, споредъ тъмничния правилникъ. Тямъ се
дозволява, ако желаятъ, да иматъ своя храна и легло; те носятъ свое собствено облекло, но
ако желаятъ, могатъ да бъдатъ снабдени и съ тъмнично облекло. При това, по
възможность, нощемъ се разпределятъ на само (по единично).

Половината отъ чистия приходъ отъ работата на затворника се отделя за негова полза,
а другата половина се задържа за поддържането му.

19. Осъдените за двубой (кн. II, д. I, гл. ХVIII) или политически престъпления (кн. II,
д. I, гл. I и II), както и осъдените невъзрастни лица, а така също и ония отъ женски полъ, се
държатъ въ особени отделения, като се има предъ видъ пола на осъдените и рода на
наказанието имъ.

20. Осъдениятъ на тъмниченъ затворъ може да бъде освободенъ преди свършека на
затворния срокъ при следующите условия:

1) осъдениятъ на срогъ тъмниченъ затворъ отъ 5 години нагоре, да е претърпялъ три
четвърти отъ наложеното му наказание и да е при това заслужилъ за доброто си поведение
да бъде преместенъ отъ категорията на тежките работи къмъ работи по свой изборъ;

2) осъжданиятъ на строгъ тъмниченъ затворъ до петь години или на тъмниченъ
затворъ, да е излежалъ поне една година въ тъмницата и да е претърпялъ също три
четвърти отъ наложеното му наказание.

Предсрочно освободенъ може да бъде и осъдениятъ на строгъ тъмниченъ затворъ до
животъ, следъ като излежи не по-малко отъ петнадесеть години въ затвора.

21. Не могатъ да бъдатъ предсрочно освободени вторично осъдените за кражба,
грабежъ, изнудване, обсебване, укриване измама и палежъ.

22. Предсрочно освободените се нахождатъ подъ надзора на полицията, додето трае
срокътъ на наказанието, определено въ присъдата.

23. Предсрочното освобождение може да бъде всякога отменено, ако освободениятъ
наруши условията, подъ които е билъ освободенъ.

Времето, изтекло отъ деня на предсрочното освобождение до отменената му, не се
смята въ срока на наказанието.

Затворникътъ, предсрочното освобождение на когото е отменено, не може вторично
да бъде предсрочно освободенъ и повръща се къмъ първото си състояние въ тъмницата
споредъ присъдата.

Срокътъ на наказанието се счита за свършенъ, ако изтече преди да бъде отменено
предсрочното освобождение.

24. Предсрочното освобождение и неговата отмяна ставатъ по разпореждането на
министра на правосъдието, основано върху мнението на единъ комитетъ, състоящъ се отъ
следующите по право лица: председателя на местния окръженъ съдъ или лицето, което
изпълнява неговата длъжность; прокурора при същия съдъ; директора на тъмницата;
тъмничния свещеникъ и единъ членъ отъ местното общинско управление, по назначение
отъ кмета.

Членовете на комитета се свикватъ отъ председателя на окръжния съдъ, който и
председателствува въ съвещанията.

Предсрочното освобождение трябва да почива върху несъмнени доказателства отъ
тъмничното началство и отъ местния прокурорски надзоръ за примерното поведение и
прилежание на затворника.

25. Формата на отпустителните свидетелства за предсрочно освободените ще се
урежда отъ министерството на правосъдието съ особенъ правилникъ.

26. Запирането трае не по-малко отъ единъ день и не повече отъ три месеци.

Затворниците отъ тази категория се държатъ въ особени помещения.

27. Сроковете на наказанията се определяватъ въ присъдата съ пълни дни, седмици,
месеци и години, а се изброяватъ, като се смятатъ годините и месеците по календаря,
седмиците отъ седемь дена, а деньта отъ двадесеть и четири часа.

Началото на сроковете почнува:

1) за ония, които се намиратъ подъ стража по същото углавно дело, по което е
издадена присъдата, отъ деня, когато тя встъпи въ законна сила, и

2) за останалите отъ деня, когато бъдатъ задържани за изпълнение на присъдата.

28. Глобата се налага въ размера не по-малко отъ петь лева и определя се отделно за
всяко лице. Въ присъдата, която налага парична глоба, трябва да е определено
едновременно, въ случай, че не се внесе глобата, съ колко време лишение отъ свобода се тя
заменява, като се пресмятатъ за всеки петь лева не повече отъ единъ день тъмниченъ