Народна култура на балканджиите

Архитектурно-ЕТНОГРАФСКИ комплекс
„ЕТЪР“
Габрово
2012
Народна култура
на балканджиите
том девети

© Ангел Гоев – съставител, 2012
© Издателство „Фабер“, 2012
ISBN: 978-954-400-788-1
Научен ръководител, съставител и редактор:
Доц. д-р
Ангел Гоев

3
Съдържание
Стефка Боева – Габрово и Севлиево – близки като топоси,
далечни като геноми на манталитет............................................. 5
Анюта П. Каменова-Борин – Турлаци – в балкана и полето........... 23
Йордан Николов Касабов – Шиковци като хърцои
в Южна Добруджа............................................................................37
Дарина Илиева – Ябълкарският клон от балканджийския корен
на Трънкарите...................................................................................51
Милена Николова – Осиковчани в Исперих през първата
половина на ХХ век.........................................................................63
Даниела Ганчева – Преселниците балканджии и развитието
на златарството в град Разград през първата половина
на ХХ век ...........................................................................................74
Мирослав Йорданов – Сенарството в края на 19 – началото
на 20 в. (по материали от Габровския край).............................. 84
Венелина Илиева – Още нещо за овчарските торби........................... 97
Галя Йорданова – „На Рогозченка“ (по материали от гр. Попово).... 107
Величка Илиева – Балканджията и гората.......................................... 115
Надка Василева – Дърворезбата във великотърновските къщи
от XIX – XX в. и творчеството на Добринка Ценович......... 124
Росица Бинева – За марките на габровските ножари....................... 129
Теодора Василева – Как се лови вятър?................................................ 144
Георги Георгиев – Исторически сведения за ракията
по българските земи......................................................................155

4
Мая Джамбазова – Средновековният болярски костюм –
прототип на габровската женска носия................................... 160
Юлияна Шулекова – Дворът – граница на усвоеното и
защитено пространство (по материали от Габровско)........ 174
Мирослав Тошев – Тия узбуяли жени … (Към въпроса за
отмирането на вярата в неведомите нощни гости)..............182
Ангел Гоев – Народни вярвания на балканджиите
за път и пътуване...........................................................................188
Румяна Денчева – На Голяма Богородица в с. Враниловци,
Габровско..........................................................................................192
Тодорка Стефанова – За църквата „Св. пр. Илия“ в Боженци,
силата на вярата и самочувствието на божанкалии
през първата половина на 19 век и след това......................... 212
Марияна Ибришимова-Петрова – Архивът на Боян Чомаков –
извор за проучване народната култура на балканджиите.... 217
Вела Лазарова – Габровци на ХХ век....................................................226

5
ГАБРОВО И СЕВЛИЕВО –
БЛИЗКИ КАТО ТОПОСИ, ДАЛЕЧНИ
КАТО ГЕНОМИ НА МАНТАЛИТЕТ
Стефка Боева
На баща ми Костадин Иванов Костов –
потомствен габровец.
Габрово и Севлиево са два съседни града, отстоящи на 26
км един от друг. Близки в географско отношение, двете селища
са далечни в характерологичен аспект. Жителите им са анти-
поди по манталитет. Чрез понятието GENIUS LOCI – ДУХЪТ
НА МЯСТОТО, ще се опитаме да идентифицираме характера
както на Габрово, така и на Севлиево. Ще приведем аргументи
в подкрепа на тезата си, че габровци и севлиевци са генотипни
антиподи по силата на природо-географския и историко-со-
циалния им контекст. На това място се налага уговорката, че
настоящото съобщение визира периода до 9.09.1944  г. От тази
дата нататък, диктатурата на плебса целенасочено, методично
и систематично смазва най-ценния ресурс на непрекъснато
модернизиращо се Габрово: габровци. Габровският дух е уда-
рен в същността му – свободолюбие, почтеност, духовност,
изобретателност, предприемчивост. През последвалите три
десетилетия, населението на Габрово нараства четири пъти,
но това вече не са габровци по дух, кръв и манталитет.
В хумористичния словесен фолклор на Габрово същест -
вуват анекдоти за надхитряване между габровци и севлиевци.
Габровци играят хоро по терлици, за да слушат безплатно се-
влиевската музика. Габровец и севлиевец се хващат на бас, че
който пръв улови риба на въдицата си, ще почерпи другия с
ракия. Почерпва севлиевецът, разбира се, понеже габровецът
не е сложил стръв при първото хвърляне на въдицата. Не

6
липсват и истински случки във веселата габровско-севлиев-
ска хроника.
1
Не много след 1911 година, когато била прекара-
на ж.п. линията до Габрово, севлиевци изразили негодувание-
то си, задето не са свързали и техния град с железница. Пък
габровци какви габровци щяха да бъдат, ако не отговарят с
шега. Натъпкали те две газени тенекии със слама, овлажне-
на с катран, преметнали ги през самара на едно магаре и го
затътрили по севлиевското шосе до моста над река Росица.
И някой пуснал мухата, че в Севлиево пристига влакът от
Габрово, значи севлиевци трябва да го посрещнат. За голямо
удоволствие на мюзевирджиите габровци, излязло цялото на-
селение на Севлиево начело с кмета. Габровци запалили кат-
раносаната слама, нажулили задницата на магарето с люти-
ва чушка и го напъдили през моста.
Виждайки дима, който се приближавал със светкавична
бързина, севлиевци се развълнували, бабичките се закръстили.
Но на моста „тренът“ ги връхлетял, настъпила суматоха
и мнозина наскачали в реката. Останалите живи севлиевци
решили да си отмъстят на габровци. По време на тамошния
панаир по Петковден те заклали и одрали габровското ма-
гаре, месото му направили на кебапчета и ги продавали на
половина цена в сравнение с габровските кебапчета.
Като се разчуло, габровци поели по шосето и – в Севлиево
на панаир. Въоръжени със сопи, севлиевци тръгнали по пети-
те им и викали:
– Дръжте ги, изядоха ни влака! …
Така започнала известната в миналото вражда между
Габрово и Севлиево. С някои по-късни практики я потвърж-
дава и габровският историограф д-р Петър Цончев.
2
Поради
голямото разпространение из страната на габровските дърве-
ни изделия за домакинството, габровци били наричани гаван-
каджии, а градът Гаванчестер, като шеговит контрапункт на
хвалебственото му прозвище бьлгарският Манчестер. През
30-те години при футболни мачове между Севлиево и Габрово
севлиевци търкаляли гаванки по игрището. На срещите ре-
ванш, габровци им отговаряли с търкаляне на тикви.

7
Природо-географски дадености
Стигаме до символите на Габрово и Севлиево. Котка с
отрязана опашка е знакът на габровския хумор, тиква – на
Севлиево. Котката е грациозно животно, което никога не
пада по гръб. Тиквата е синоним на глава, кратуна, чутура,
куфалница, глупав, прост човек.
3
Оттам и прякорът на гра-
да – Тиквенбург. Измислен, може би, от габровци! Балканът
ражда хора, полето – тикви, гласи хумористична поговорка,
на която също
ѝ приляга да е сътворена от габровските зевзе-
ци. Като се абстрахираме от ироничната
ѝ страна, пословица-
та ни отвежда право в сърцевината на антиномията Габрово/
Севлиево. Габрово и околности са балканджийски селища,
Севлиево и околности – поленски. За габровци и околните
колибари планинската природа е мащеха с липсата на благо-
приятстващи земеделието условия. За севлиевци и околното
селячество закътаната котловина е грижовна майка с плодо-
родната си почва. Градът е разположен в Севлиевската кот-
ловина, дълга 40 км и широка около 10 км, която се напоява
от трите реки Росица, Видима, Лопушница и притоците им.
Почвата
ѝ е алувиална, чакълеста, на места с пясъчни нано-
си. […] Благоприятните условия за лозарство, зеленчукопро-
изводство, скотовъдство отрано са подтикнали севлиевеца
към полски труд.
4
Природните дадености предопределят за-
наятчийството и търговията като основен поминък на габро-
вци, а земеделието – на севлиевци. Това различие в начина на
прехрана, с произтичащия от него манталитет, е обяснението
за враждата, закачката по-скоро, битуваща между габровци и
севлиевци. Въпросната задявка не се проявява между габро-
вци и съседните им тревненци или дряновци, понеже Габро-
во, Трявна и Дряново са идентични селища по отношение на
природо-географски и историко-обществени показатели.
През настоящата 2010  г. Габрово и Севлиево честват
съответно 150 и 430 години от обявяването им за градове.
Следователно, в Габрово това събитие се случва през 1860  г.,
а в Севлиево – през 1580  г. Респектиращ е тройно по-продъл-
жителният градски период на Севлиево спрямо този на Габро-

8
во. Нo освен времето, тук изследваме и пространството. А
пространството е гореспоменатият GENIUS LOCI – лайтмо-
тив на настоящия текст – като мярка за модерност и цивили-
зованост на определено място, за манталитет на населението
му. Габрово населили колибарите от Балкана, а в Габровските
колиби открай време живеели не земеделци. Открай време из-
кусните ръце хранели колибарина. И когато слезли в новото
селище край реката, новите заселници вече били граждани.
Габрово прескочило изцяло онзи дълъг и мъчен път: превръ-
щането на града по име в град по живот, по производство.
От своя първи ден, дори когато брояло десетина къщи, и въ-
преки че столетия по-късно се водело като село, Габрово било
истински, занаятчийски и търговски град.
5
Ако габровци са
преживявали без плевни и хамбари, без хармани и лозя, по-
ради което поробителят не е успял да ги превърне в орачи и
копачи, то севлиевци попадат под знаменателя на равнинните
градове, чийто GENIUS LOCI ще илюстрираме отново с ци-
тат от акад. Вера Мутафчиева: Завоевателите са разсипали до
дъно старите градове на България из равнината, принудили
са българина безкрайни години да живее само от земята си,
за да ги храни. […]Селяните от равнината са пъшкали ве-
кове наред от данъци и золум, но стояли на земя, дето храни.
Каквото и да е, колкото и тежък и ограбван да е бил трудът
им, той е носел хляб по най-прекия път – от нивата, та до
хамбара.
6
В продължение на векове, в Габрово прииждат и се за-
селват околните колибари, които били вече граждани по
поминък и манталитет, а в Севлиево – околните селяни:
предимно земеделци и скотовъди, на които тепърва пред-
стои да извървят онзи дълъг и мъчен път до превръщането на
града по име в град по живот, по производство. Следователно,
през вековното си съществуване, съобразно преобладаващо-
то население и основен поминък, Габрово и Севлиево генери-
рат различен манталитет у жителите си: Габрово – градски,
Севлиево – селски. В какво се изразява същностната разлика
между градския и селския манталитети?

9
Съпоставка на характеристиките за градски и селски
манталитет
Господстващо в града е индивидуалното начало. Градът
загърбва традиционното митологично и магично мислене,
като развива образованието, просветата, науката, литера-
турата, художествата […] и утвърждава авторизираната
култура в ущърб на не авторизираната традиция.
7
С нара-
стване ролята на индивида, нараства личната отговорност,
нравствеността. Моралните добродетели се превръщат в им-
ператив. Чистото име, почтеността в личен и професионален
план гарантират доверието към занаятчията или търговеца
и успешното упражняване на занаятчийската или търговска-
та му дейност. Грамотността и просветеността обезпечават
професионалния напредък и конкурентоспособността му, а
рационализмът – верния подход към пазарната икономика.
Рациото изключва предразсъдъците, но по никакъв начин
не пренебрегва и не изключва религията. Нещо повече, пра-
вославната християнска вяра поема функцията на ценност-
на система, на мерило за нравственост, на разграничителна
линия от поробителя друговерец. Именно поради това, хад-
жилъкът до Ерусалим е върховен идеал и желано житейско
изпитание. Духовността и дарителството са други две харак-
теристики, свидетелстващи за широта на светогледа и за па-
триотична нагласа. Синтезът на гореизброените добродетели
формира градския манталитет, т