Научен статут

1
НАУЧЕН СТАТУТ НА АНДРАГОГИЯТА

1. Поява и развитие на андрагогическата теория и практика
В системата на социалните науки Андрагогията е обособена като
относително самостоятелна наука. Тя заема важно място в системата на
педагогическите науки (по-широко – на хуманитаристиката).
Понятието Андрагогия произлиза от гръцки език: andros – мъж, възрастен и
agoge –
водя. Буквално означава “теория или наука за водене на възрастния
човек”. Наименованието “Андрагогия” се въвежда през 20-ти век от немския
учител Александър Кап. Особена заслуга за популяризирането му има Едуард
Линдеман (САЩ).
Някои автори определят Андрагогията като Педагогика на възрастните. Това
съотнасяне е некоректно предвид факта, че Педагогиката е “наука за водене на
деца, детеводство”. Т.е. Андрагогията не би следвало да се разглежда като
“
детеводство на възрастните” поради наличие на противоречие.
Андрагогията се тълкува:
• най-често през последните години като наука за образованието на
възрастните. Това определяне има най-широк смисъл и включва надграждащите
характеристики на образованието.
• немалко автори обаче я разглеждат като наука за обучението и ученето
на възрастните. Едно от основанията за това схващане е, че в андрагогическата
проблематика не е обособена специализирана теория за възпитанието (или
превъзпитанието) на възрастните. На тях се отделя по-голямо внимание в
рамките на социалната педагогика.
В развитието на андрагогическата теория и практика условно се обособяват
три периода.
Първи етап
в развитието на Андрагогията е от древността до средата на 19
век. Характерно за този период е интегративното познание. Нарича се
преднаучен, практически, без да е базиран на самостоятелно обособена теория.
Аднрагогическа дейност се е осъществявала в редица страни, центрове на
човешката цивилизация – Древна Гърция, Древен Рим, Египет, Персия, Китай,
Индия, в ислямския свят и т.н.
Елементи на андрагогическата практика се откриват в различните
философски школи на Древна Гърция, свързани с имената на Сократ, Платон,
Аристотел, Питагор и др. Сократ известен с използването на беседата като
метод за обучение на своите ученици. Чрез умело подбрани въпрос той е
съумявал така да насочи тяхното мислене, че те сами да достигнат до новото
познание. Сократ не е оставил никакви писмени произведения, но неговите
схващания са представени в съчиненията на учениците му Платон и Ксенофан.
Идеите на Сократ са доразвити от Платон, чийто идеал е хармоничното развитие
на тялото и душата. По-късно Аристотел разглежда образованието като основно
средство за развитие на разума и мисленето. Известен е с това, че е бил учител
на Александър Македонски.
В Древния Рим във връзка с обществената дейност на възрастните в сената,
в народното събрание или съда, където всеки свободен гражданин е имал право

2
да се изказва, се развива теорията за ораторското изкуство. Марк Фабий
Квинтилиан основава училище за гръцко и римско красноречие. В най-значимото
си произведение "Обучението на оратора" той подробно разглежда въпросите за
ораторското майсторство, за словесното богатство и качествата на речта. Много
ценни идеи за ораторското изкуство развиват в своите съчинения Марк Тулий
Цицерон, Сенека Старший, Корнелий Тацит и др.
През средните векове (времето от края на Западната Римска империя - 476 г.
до началото на Реформацията - 1517 г.) християнството е господстваща
религия в европейските страни. Особено в началния етап на своето развитие то
играе много важна роля за образованието и превъзпитанието на възрастните.
Извършва се значителна ограмотителна дейност с цел да се научат хората да
четат свещените книги.
През 17 век Ян Амос Коменски застъпва идеята, че “образованието е
необходимо за всички, през целия живот”.
През XVIII и XIX век във връзка с техническия прогрес в промишлеността и
селското стопанство, с извършващите се социални революции, както и за нуждите
на военната индустрия започва да се обръща все по-голямо внимание на
просветната дейност с възрастните, особено в западноеропейските страни. Така
например в навечерието и по време на Френската революция (1789 г.) наред с
идеите за свобода, братство и равенство се издига идеята за народния характер
на образованието, за правото на общо образование за всички. В проектите за
реорганизация на образованието на Кондорсе, Лавоазие, Лепелетие се
провъзгласява правото на универсално, равно и перманентно образование за
всички граждани. Според тези проекти образованието не свършва с напускането
на училището, а трябва да обхваща всички възрасти, тъй като няма човек, за
който да не е възможно и полезно да се учи.
Важен принос за развитието на теорията на образованието за възрастните
имат социалистите-утописти Шарл Фурие, Сен Симон и Робърт Оуен. Според
тях общественият прогрес изисква всестранно развитие и равенство на правата
на всички граждани и преди всичко в областта на образованието.
Ускорените темпове на техническия прогрес през XIX век в Англия и редица
други западноевропейски страни, поставят все по-големи изисквания по
отношение подготовката и квалификацията на работниците в различните сфери
на производството. Проблематиката на образователните програми за възрастните
значително се разширява. Наред с курсовете за ограмотяване, се използват
различни форми за придобиване на професионални умения от възрастните във
връзка с настъпващите промени в производството. Движението за ограмотяване
на работника, което започва в началото на XIX век в Англия, по своята същност
поставя началото на специализираната и диференцираната андрагогическа
дейност. През 1811 г. в Бристол се открива първото училище за възрастни.
Основното учебно съдържание в това училище е от областта на индустрията.
Този първи период се дефинира като преднаучен. В него превес има
практическата дейност в образованието на възрастните, без тя да е базирана
върху самостоятелно обособена теория. Не е съществувала и стройно изградена
практическа система за обучение на възрастни. Условно се приема, че този

3
период на интегрално развитие на педагогиката и социологията продължава до
средата на 19-ти век.
Вторият период се характеризира със засилване на грижите на
държавата, на различните организации и частни предприемачи за подпомагане
по-успешното адаптиране на възрастните към новите икономически, политически
и социални промени. Началото на този период се поставя през втората половина
на XIX век, когато андрагогическата практика се оформя като специализирана
сфера в рамките на образователните системи. През този период андрагогията
започва да се обособява като алтернативна на педагогиката (науката за
обучението на подрастващите) теория за образованието на възрастните. Условно
се приема, че той продължава до Втората световна война. Това е времето
на значителното разрастване на мрежата на учебните заведения и на различните
други форми за образование на възрастни, на създаване на първите асоциации за
образование на възрастни в Европа и Америка, на масовизиране на дейността с
тази категория учащи.
Голям принос за създаване и развитие на андрагогията имат датчаните Ш.
Колт, П. С. Грундвиг и Л. Шрьодер. Техните теоретични разработки намират
реализация в датската образователна система за възрастни.
Първа образователна система, специализирана за възрастни, е Висшето
народно училище (фолксшколе) в Дания (основано от Грундвиг и Рюдингу през
1844
г.). Те се превръщат в основни фактори за националния и културно-аграрния
напредък в епохата на т.нар. "национален ренесанс" на Дания. В тези и редица
подобни училища младите и по-възрастните са обсъждали заедно въпроси,
свързани със земеделието, животновъдството и различни други теми, които са
представлявали интерес за повишаване на общокултурното и професионалното
им равнище. Образователната система в Дания оказва силно влияние върху раз-
витието на скандинавските образователни системи. Общото в организацията на
тези системи е принципът за съвместен живот и съвместна дейност на
преподаватели и студенти. Основната цел на обучението е стимулиране на ак-
тивността и самостоятелността на студентите. Постепенно в системата се
включват: вечерни училища, учебни кръжоци, комунални училища, народни
читални, библиотеки и др. В съвременните условия на живот почти всеки трети възрастен датчанин
посещава един или друг вид образователни учреждения. В страната действа доб-
ре функционираща мрежа от организации, осигуряваща широки възможности за
"образование и обучение за всички". В тази мрежа наред с организациите от
държавния сектор, нараства относителният дял на частните курсове, както и на
широкото обществено финансиране. Акцентът се поставя върху развитието на
индивида като личност, професионалист и гражданин. Квалификацията включва
личностни, социални и професионално-технически характеристики. Особено
голямо значение се отдава на възпитаването на чувството за свобода като
възможност възрастният да взема активно участие в самоуправлението на
демократичната обществена система в Дания, да формира у себе си чувството за
личен дълг и отговорност. Образованието и обучението на възрастните се
разглежда като важно средство за постигане на социалните цели, за развитие на

4
общочовешките качества и гражданските способности на възрастните учащи се.
Датските учреждения участват в разработване на образователни проекти за
възрастни в северните страни и в Европа като цяло. Интензивно се извършва
обмен на идеи и експорт на датска технология ("ноу-хау") в редица други страни.
Най-рано, ясно диференцирана дейност за образование на възрастни се
появява в Англия. За начален етап на английската образователна система за
обучение на възрастни се приема появата в края на XVIII век на неделни
религиозни общини, общества за ограмотяване на възрастни, както и първите учи-
лища за възрастни и техническите институти. През XIX век възниква остра нужда
от масово ограмотяване на работещите в манифактурното производство. С
нарастването на профсъюзното и лейбъристкото движение се свързват усилията
за подобряване условията на живота на работниците. С появата на чартиското
движение като продължител на движението за ограмотяване на работниците, се
създават и работнически клубове. Но единство и система в дейността на
посочените институции се създава доста по-късно. Институирана основа на
английската андрагогическа система за образование на висшето съсловие е
основаната през 1873 г. към Кембриджския университет "Университетска
екстенция". Тя е специализирана за възрастни и включва изучаване на история,
икономика, социология, природни науки, музика и др. По примера на Кембридж се
откриват и към останалите университети подобни "разширени" отдели.
Нова фаза в развитието на образованието за възрастни в Англия настъпва
след създаване на Работническата просветна асоциация. Асоциацията в своето
зараждане е била с интелектуален характер. Целта й била да повиши културното
равнище на работниците и да създаде интелектуален елит на работническата
класа. По-късно възникват работническите университети, най-напред в Оксфорд и
след това в Кембридж и Манчестър. В учебните им планове и програми се
застъпват предимно социологически, политически и икономически науки. Най-
популярни институирани форми за образование на възрастните в Англия са т.нар.
"летни курсове" и "тюторски курсове".
С профсъюзното и лейбъристкото движение са свързани такива направления
като Движението за откритите университети, Асоциацията за образование на
работниците, Лейбъристкото движение на колежите, Образователните програми
на профсъюзите и др. Наред с тях по инициатива на местните власти се създава
широка мрежа от вечерни училища, с помощта на която значителна част от ра-
ботещите се приобщават към образованието. Самият У. Чърчил става ревностен
защитник на това образование. В годините на създаването на "държавата на
благополучието" след 1945 г. на фона на относителната стабилност в развитието
на икономиката в Англия започва да