Обединение на Германия

23. Обединение на Германия

Обединението на Германия от 1871 г. представлява създаването на общогерманска национална държава под управлението на Ото фон Бисмарк.
В хода на войната е създадена Германската империя (Вторият райх), начело с пруския крал Вилхелм I. Франция търпи поражение, в резултат на което настъпва промяна в конституционния ред на страната: Третата република. Съгласно Франкфуртския мирен договор областите Елзас и Лотарингия са присъединени към Германия.
През 1848 избухва буржоазно-демократична революция, но тя не успява да постигне обединение. То се извършва от Прусия под ръководството на О. Бисмарк чрез завоевателни войни. Пълното обединение на Германия става през 1871 по време на Френско-пруската война (1870-71). Обединена Германия бързо се превръща в мощна промишлена държава. В края на XIX и началото на XX в. тя заема първо място в Европа по икономическо развитие и се оформя като водеща империалистическа сила.
Ото фон Бисмарк е създател на идеята за социална държава. През 1870 г. с интриги, заплахи и сила той прекратява 300-годишното надмощие на Франция в Европа. Но не с германския парламент, а с пруската армия!
Бисмарк прави от Бавария, Прусия и Северно-германския съюз нова и силна обединена Германия. После води „културкампф" срещу католиците и социалистите. Той е едновременно партньор и съперник на Англия и Русия,посредник на Австро-Унгария, победител на Франция,снизходителен към Италия и презрителен към малките народи. Той е и основател на германската морска мощ.
През 1864 г. е направена първата стъпка в осъществяването на програмата на Бисмарк — засилената пруска армия и австрийските войски разгромяват Дания и отнемат от нея провинциите Шлезвиг и Холщайн. Възникналият между Прусия и Австрия конфликт за управлението им предизвиква през 1866 г. „седемседмичната война". След разгрома на австрийците, Бисмарк смята, че Австрия не бива да се превръща в постоянен враг и действително през следващите десетилетия тя се превръща в постоянен съюзник. Към Прусия са присъединени херцогствата Шлезвиг, Холщайн, кралство Хановер, княжество Хесен, свободният град Франкфурт на Майн. Германската конфедерация е разпусната и заменена от Северогерманския съюз, вкючващ повечето северни и централни държави под върховенството на Прусия. Бисмарк става неин пръв канцлер.
Чрез серия от умели маневри, като подкрепата на кандидатурата за овакантения испански трон на принц Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген, той успява да предизвика френския император Наполеон III да обяви война на Прусия. Безличният наследник на Наполеон, заедно със своето обкръжение възнамерява да укрепи разклатения режим на Втората империя и използва повода да обяви война на Прусия. Така се стига до сблъсък, тъй като усилията на Бисмарк да обедини Германия под пруско върховенство влизат в противоречие с френските стремежи за политическа хегемония на континента.
През юли 1870 г. френската армия разполага с около 500 000 войници. Според маршал Едмон Льо Бьоф 300 000 души трябва да бъдат в бойна готовност за три седмици. При пълна мобилизация тази бройка трябва да се увеличи до 660 000 редовни войници и още 420 000 от по-слабо организираната и обучена Гард Мобил.
Армията е формално водена от Наполеон III. Първоначално за координатори, командващи армиите на фронта, са избрани маршалите Базен, Мак-Махон и Канробер. Те, както и редица други техни подчинени, са си извоювали добра репутация във войните през 50-те и 60-те години.
Въпреки набързо предприетите реформи френската армия продължава да страда от липса на адекватна администрация и на ясно и последователно планиране. В резултат на това в началото на конфликта голяма част от френските съединения не са в пълен състав. През цялата война придвижването на френските части е лошо ръководено. Освен че има недостиг на снаряжение, голяма част от медицинските материали остават в Дома на инвалидите в Париж поради неуреден транспорт.
Пруският военен състав е обновен от войници на задължителна военна служба и запасняци. Военната служба става задължителна за всички мъже, които са годни за нея, и така Прусия и нейните германски съюзници могат да мобилизират и изпратят на фронта 1,2 милиона войници по време на война. Прусия има решаващо предимство поради възможността си бързо да придвижва войници, боеприпаси и артилерия, като по този начин успява да избегне проблемите, които тормозят французите.
Главнокомандващ на пруската армия е крал Вилхелм I, който води със себе си хора от военния кабинет като Бисмарк, Роон и други военни стратези и експерти като Аугуст Кайм. На практика всички операции са водени от фелдмаршал Хелмут фон Молтке, началник на генералния щаб.
В началото на войната френският военноморски флот трябва да блокира германските пристанища на Северно море, но не успява да се справи с тази задача. В операцията се включват само част от 470-те бойни кораба. Опитът за блокиране на базата във Вилхелмсхафен е неуспешен. Балтийските германски пристанища също остават свободни. С влошаване на климатичните условия в Северно море през септември, френските кораби са принудени да се приберат в базите си в Ламанша и остават там до края на войната.
Водят се множество стражения. Такива са битката при Висамбур, битката при Вьорт, при Шпихерен, при Марс ла Тур, Гравлот и Седан.
Бисмарк успява да спечели на своя страна южногерманските държави и обединените германски армии скоро минават в контраофанзива. Френските армии са разгромени и на 2 септември 1870 г. самият император капитулира при Седан. В Париж избухва въстание, обявено е създаването на Третата република.
Решаваща е обсадата на Париж.(19 септември 1870 - 28 януари 1871). Тя носи последната загуба на френската армия през Френско-пруската война.
След продължителна обсада на Париж, германските войски влизат за един ден във френската столица. На 19 януари 1871 г. в Огледалната зала на Версайския дворец е провъзгласено създаването на Германската империя под скиптъра на пруския крал Вилхелм I. Toвa е демонстративна претенция за европейско господство. Тук Бисмарк изменя на чувството си за пропорция.
Според новата германска конституция пруският министьр-председател става автоматически канцлер на Германия, което означава преобладаването на Прусия в новата обединена германска държава, чийто император е пруският крал Вилхелм I. На Франция е наложен тежкият Франкфуртски мир от 10.V.1871 г. (загуба на областите Елзас и част от Лорен, изплащане на контрибуция от 5 млрд. златни франка). Прусия унижава жестоко Франция и това предизвиква трайно напрежение във френско-германските отношения и постоянна заплаха от нова война.