Обработка на информацията от съзнанието

КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ

Обособява се като наука през 1970г.- Джордж Милър- “Обемът на кратковременната памет е 7+-2”

ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТ СЪЗНАНИЕТО

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ИЗУЧАВАНЕ В СФЕРАТА НА КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ

Един от проблемите, които изучават психолозите на ХХ век е проблемът, свързан с това, как постъпва информацията в съзнанието на човека, как тя се обработва, как човекът може да я използва. Резултатите от изследванията на тези проблеми дават основание през 70-те години на ХХ век учените, изследващи тези проблеми, да се обединят и да сформират така наречената школа по когнитивна психология. В рамките на тази школа централно място заемат процесите на познание на света. По принцип психическите факти се делят на 3 основни вида:

психически процеси
психически състояния
психически свойства или качества

В качеството на психически процеси се обособяват тези психически факти, които притежават ясно, точно изразена динамика.
ПСИХИЧЕСКИТЕ СЪСТОЯНИЯ- това са факти, които са относително постоянни, например в сферата на чувствата като психични състояния могат да бъдат определени настроението, афекта. В рамките на вниманието като психично състояние може да се определи съсредоточеността или разсеяността.
ПСИХИЧНИТЕ СВОЙСТВА или КАЧЕСТВА са устойчиви характеристики, които се проявяват в структурата на личността, например: Във волевата сфера- упоритост, настойчивост. В сферата на темперамента- пластичност /бързо приспособяване/ и ригидност /бавно приспособяване, тромавост, консервативност/.
ПСИХИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ- те според повечето учени могат да бъдат разделени на 3 групи:

Разграничаването е в зависимост от това, дали се получава нова информация.
ПОЗНАВАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ- с помощта на които се получава информация /нова/ са:
усещане;
възприятие;
представа;
мислене;
въображение.

НЕСАМОСТОЯТЕЛНИ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ- при тях не се получава информация, но лежат в основата на всички останали психически процеси.

внимание- и при животните
памет- и при животните
реч- само при човека

Не можем да запомним нещо, което не сме усетили, възприели и т.н.
ВОЛЯТА е психически процес, който е свързан не само с процесите на съзнание, но и с действителността. Появява се само когато се появят препятствия за съзнателна дейност. Проявята на воля лежи в основата на някои черти- упоритост, решителност, настойчивост.
През 70- те години психолозите изследват ВНИМАНИЕ, ПАМЕТ, РЕЧ.

ПСИХОФИЗИКА- наука за усещанията. Усещанията са на границата на физиологичното и психичното.
В ГЕЩАЛТПСИХОЛОГИЯТА се изследва ВЪЗПРИЯТИЕТО.
Освен специфичните характеристики на познание, с които се отличават психическите процеси, изследователите определят и следните 4 общи закономерности:

Процесуалната динамика на механизма на психическите процеси и интегралната характеристика на резултата от тях са отнесени към различни предмети: ПЪРВАТА- по отношение на физиологичния орган, а ВТОРАТА- към обекта, който се отразява.
В картината на психическия процес остава съвършено скрита /т.е. не е представена/ вътрешната динамика на измененията в състоянията на органоносител, който реализира психическия процес.
Психическите процеси не са достъпни за непосредствено чувствен о отражение.
Психическите процеси е възможно да се проявяват в поведенчески реакции /актове/.

УСЕЩАНЕ

УСЕЩАНЕТО е най- елементарния познавателен психически процес, който има и най- дългата експериментална история на проучване. Това е така, защото усещането е първият изследван в психологията психически процес още в лаборатията на Вилхелм Вунд. Съвременните изследователи са склонни да определят усещането като познавателен психически процес, който се състои в ОТРАЖЕНИЕ на ЕДНО отделно свойство на обекта в ситуация, когато обектът въздейства НЕПОСРЕДСТВЕНО върху съответната сетивна система.
Първа характеристика- отразява само едно отделно свойство на обектите.
Втора характеристика- необходимо е обектите да въздействат непосредствено върху сетивните органи.

ОСНОВНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА УСЕЩАНЕТО

І. Една от закономерностите е АБСОЛЮТНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ – измерва се с ДОЛЕН АБСОЛЮТЕН ПРАГ и ГОРЕН АБСОЛЮТЕН ПРАГ.
ДОЛНИЯТ АБСОЛЮТЕН ПРАГ е равен на минималната сила /интензивност/, с която е необходимо непосредствено да въздейства стимулът, за да предизвика едва забележимо субективно усещане.
ГОРНИЯТ АБСОЛЮТЕН ПРАГ е равен на максималната сила /интензивност/ на непосредствено въздействащия върху сетивната система стимул, при която той все още се отразява адекватно. По- нататъшното увеличение на силата на стимула предизвиква усещане за болка.

Между долния праг и абсолютната чувствителност има обратна пропорционалност.
Колкото е по- нисък долния праг, толкова е по- висока абсолютната чувствителност.
ІІ. РАЗЛИЧИТЕЛНА /ДИФЕРЕНЦИРОВЪЧНА/ ЧУВСТВИТЕЛНОСТ- ако абсолютната чувствителност ни дава възможност да получим информация за това, дали определен стимул присъства или не присъства, то различителната или диференцировъчната чувствителност ни дава информация за различията между стимулите, въздействащи върху една и съща система. Диференцировъчната чувствителност се характеризира с РАЗЛИЧИТЕЛЕН или ДИФЕРЕНЦИРОВЪЧЕН праг. Той е равен на минималната разлика между два подизразителя, която поражда едва забележимо различие в усещанията.
ІІІ. АДАПТАЦИЯ- закономерност, характеризираща дейността на сетивните системи, проявяваща се в изменение на чувствителността под влияние на силата или продължителността на въздействието на дразнителите. Намаляване или увеличаване на чувствителността в зависимост от силата на дразнителите върху сетивния орган- тъмна стая- светла стая.
Дели се на ОТРИЦАТЕЛНА и ПОЛОЖИТЕЛНА.

ОТРИЦАТЕЛНАТА АДАПТАЦИЯ- се проявява в намаляването на чувствителността, например- да проверяваме дали часовника, обеците са на нас.
ПОЛОЖИТЕЛНА АДАПТАЦИЯ- чувствителността се повишава, например- от светло на тъмно.

ІV.ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ УСЕЩАНИЯТА. Има 3 прояви:
контраст на усещанията;
сенсибилизация
синестезия

КОНТРАСТЪТ се проявява в това, че се променя чувствителността на сетивната система при последователно въздействие на стимули с различна интензивност.
СЕНСИБИЛИЗАЦИЯ- промяна на чувствителността на едната сетивна система при въздействие с адекватен стимул върху друга сетивна система.
СИНЕСТЕЗИЯ- означава, че при въздействие с адекватен за определена сетивна система стимул, се получава усещане, което е характерно за друга сетивна система. Пример: при въздействие върху слуховата система получаваме усещане за зрителната- цветомузика.
ЗАДАЧА: Открийте грешките в текста и ги поправете.
Студенти от първи курс по психология изучавали закономерностите на усещанията. В края на лекциите разбрали, че усещанията са познавателни психически процеси, с които се отразява едно отделно свойство на обекта в ситуация когато обектът въздейства непосредствено върху сетивната система. Характеризират се с абсолютна и диференцировъчна чувствителност. Абсолютната чувствителност се измерва с долен и горен праг. Долният праг се променя под влияние на продължително въздействащи стимули. По този начин долният праг на абсолютната чувствителност се повишава или намалява. Описаната закономерност се нарича адаптация. Абсолютната чувствителност може да се определи като способност на сензорните системи точно да отразяват минималната сила на стимула. Едновременно с гласа на преподавателя студентите виждали развълнувано море. Това е възможно, защото усещанията в този случай проявяат една закономерност, обозначавана като синестезия. Докато студентите учели в стаята, ставало все по- студено и това изостряло слуха им. Последното явление се нарича сенсибилизация.

ОСНОВНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА ЗРИТЕЛНИТЕ УСЕЩАНИЯ

Открояване на отличителни черти /характеристики/ на обектите. Когато информацията, постъпваща в зрителната сетивна система, достигне до ганглийните клетки на ретината, те изпращат нервни сигнали към зрителни центрове в кората на главния мозък. Двама американски изследователи установяват през 1979г., че в кората на главния мозък, където се получава информацията от ретината, има специални корови неврони, които реагират на специфични особености на стимулите. Например, едни от тях се активират тогава, когато стимулът има някакъв ръб. Други реагират на ъглите, на линии, трети реагират на наклона. Тези корови неврони се обозначават като “ДЕТЕКТОРИ” на отличителни черти /признаци/. Например светлинен лъч, който на различните екрани бил под различен ъгъл. Оказва се, че различни корови неврони се активират при промяната на ъгъла.
Основното заключение на изследователите е, че ПЕРЦЕПТИВНИТЕ образи /образите на възприятието/ най- вероятно възникват в резултат на взаимодействието на много неврони, всеки от които е отговорен за отражението на строго специфични белези /черти/.
Изследвания на други автори доказват, че например в кората на главния мозък има неврони, които се активират само тогава, когато въздействащият върху зрителната сетивна система е мимическо изражение. Други реагират тогава, когато ръцете се движат в определена посока. Експерименти, проведени с маймуни показват, че различни клетки в кората на главния мозък реагират тогава, когато обектът се движи нагоре- надолу или вляво- вдясно.

ЗРИТЕЛНАТА система е способна да обработва информация успоредно. Тоест, възможно е няколко характеристики на обектите едновременно да бъдат отразявани. Например, изследвания върху хора с увреден мозък показват, че разпознаването на цвета, движението, дълбочината и формата се отнасят към различни мозъчни участъци. Когато някой от тях е засегнат, то не се отразява съответният признак. В резултат на тези изследвания обработката на информацията, която постъпва от зрителната система в кората на мозъка, може по аналогия да се сравни с процес, от който се сглобява един лек автомобил, тоест вземане на част по част от колата, транспортиране на тези части до определено място, където специалисти ще ги сглобят.

Нагледен модел на обработката на зрителната информация.

МАТЕРИАЛНА СРЕДА

РЕТИНА обработка на информацията в ретината, постъпване на информацията в рецепторни колбички и пръчици- биполярни клетки- ганглийни клетки

ДЕТЕКТОРИ информацията постъпва в детектори на специфичните характеристики мозъчни клетки, реагиращи на елементарни признаци- наклон, ъгъл, ръб, осветеност.

ОБОБЩЕНИЕ обобщаване на информацията от неврони на по- високо равнище, които комбинират информацията от клетките- детектори.

УЗНАВАНЕ- мозъкът съотнася конструирания образ със съхранявани образи.

Процесът на мимическото узнаване, което правим понякога за секунди, предизвиква 30% активност в кората на главния мозък.

ЗАДАЧИ:

Със студенти бил направен следния опит: В аудиторията звучал дълго време тон с еднаква височина и тембър. През период от 1 или 2 минути светлината в залата угасвала и отново светвала. У студентите възниквало усещането, че звукът ту се повишава, ту се намалява, докато всъщност той звучал непроменен.
Каква закономерност на усещанията се проявява в експеримента?- сенсибилизация.
В романа на Е. Войнич “Стършел” има такъв епизод. Джулия, съпругата на брата на Артур се скарва с Артур. “Сега от нейния тънък, пронизителен глас- пише авторът- Артур почувства кисел вкус в устата си”. Вярна ли е тази забележка от психологическа гледна точка?- Да- синестезия.
На изследваните лица се показвали по 2 квадрата на екрана- 2 бели или 2 черни квадрата. В първия случай черните квадрати били разположени на бял фон, а във втория- белите квадрати били разположени на черен фон. Квадратите се показвали със едновременно въздействие на звуков дразнител и без въздействието на звуков дразнител. Задачата била да се установи минималното разстояние между двата квадрата, при което те все още се различават като 2 без звуков дразнител и със звуков дразнител.

Били получени следните резултати:

Каква закономерност на усещанията се изследва в този експеримент- диференцировъчна чувствителност.
Сравнете как влияе звуковия дразнител върху чувствителността към различаване на разстоянието между квадратите. Как се нарича тази закономерност- сенсибилизация.
При черните квадр