Невробиологични основи на лекарствената зависимост и злоупотреба с лекраства

Лекарствени средства, предизвикващи зависимост

Невробиологични основи на лекарствената
зависимост и злоупотреба
с лекраствени средства

Разглеждат се вещества при употребата на които се създава зависимост и склонност към злоупотреба
Понятието лекарствени средства означава освен тези, които имат определено лечебно действие, още и в-ва които се приемат поради техните ефекти върху различни телесни и психични функции.
За лекарствените средства предизвикващи зависимост се използва още наименованието “дрога” или “наркотици”
Невротропните лекарствени средства оказват въздействие върху:
а/ синаптичното предаване - действат подобно на медиаторите като се свързват със специфичните за тях рецептори на ПСМ. Тези рецептори не са фиксирани по бройка и тя може да се увеличи или намали.
При продължително въздействие на едно лекарство, броят на рецепторите намалява и неговия ефект отслабва.
За да се получи ефект, дозата трябва да се увеличи.
б/ оказват своето действие след свободно навлизане в нервните клетки - такива са липоразтворимите / алкохол, органични разтворители/.
Общото което обединява различните лекарствени средства е удоволственото /хедонистично/ изживяване, което създават и възникналото желание това изживяване да се повтаря.
Най-важните от тях са :
І. Алкохол
Липоразтворим е и лесно и бързо прониква през всички кл.мембрани и оказва бърз ефект, който субективно може да се различи няколко минути след изпиването на първите глътки алкохолно питие. Повлиява директно на нервните клетки. Неговият ефект е системен, той намалява активността на невроните чрез ограничаване процеса на освобождаване на различни медиатори от крайните им окончания.
Предизвиква усещане за благополучие, наречено алкохолно опиянение.Промените в настроението са твърде индивидуални и варират от еуфория до депресия и от агресивност до подчиненост.
При хроничен алкохолизъм настъпват увреждания в периферните нерви - алкохолна невропатия, деменция.
Дълготрайната употреба води до увреждане на черния дроб, което в крайните стадии се нарича цироза.
При алкохолна интоксикация настъпват явленията на моторни смущения - некоординирани движения, неясен говор, нарушено равновесие.
а/ Фетален алкохолен синдром – явява се при деца родени от майки, които по време на бременността са консумирали алкохол. Той се изразява в промени в лицевите структури – разделечени очи с тесни очни цепки и малки по размер кости на лицевия череп, забавен физически растеж и умствено развитие, малформации на сърцето.
Разграждането на алкохола се извършва главно в черния дроб от ензими – дехидрогенази. При намалена активност на тези ензими, признаци на алкохолна интоксикация настъпва и при по-малки дози. Съществуват и лекарства като дисулфирам, които намаляват активността на ензимите.
При съчетание с алкохол настъпва остра реакция от интоксикационен тип със силно зачервяване, ускорена сърдечна дейност, гадене, панически страх. Дисулфирамът се използва за лечение на алкохолизма по механизма на създаване на условен рефлекс с отвращаващи усещания. Това е т.нар. отблъскваща терапия.
Абстинентни явления – започват след 8-10 часа от проследния прием и се изразява в тремор на ръцете, изпотяване, гадене, треска и понякога халюцинации.
Консумацията на алкохол в малки дози има превантивно действие за атеросклероза и сърдечен инфаркт – подобрява обмяната на холестерола, намалява слепването на тромпоцитите като причина за запушването на коронарните кръвоносни съдове.
ІІ. Морфино-подобни лекарствени средства
Към тази група спадат – морфин, кодеин, хероин. Наричат се още опиати. Това са вещества към които се създава толерантност и много силна зависимост, която най-често се означава като наркомания.
1. Опиум – съдържа морфин и множество други морфиноподобни алкалоиди.
От началото на 20 век. Е позната структурата на морфина и започнало синтетичното му производство.
Опиумът е екстракт от растението Papaver somniferum, който от хиляди години се е прилагал като обезболяващо и сънотворно средство. Началото на неговата история като наркотик е от средата на 19 век, когато е започнало неговото подкожно инжективно приложение.
В организма съществуват опиоидни рецептори с които се свързват морфиноподобните лекарства. Тези рецептори нормално се свързват с медиатори наречени ендогенни опиоидни пептиди. Към тях принадлежат ендорфинът и енкефалините. Те са медиатори в ЦНС, като особено подчертано е участието им в звена на болковата сетивност и на центровете на възнаграждение.
Морфинът и другите вещества от тази група митират ефектите на ендогенните опиоиди, като те многократно се засилват при увеличаване на приложената доза.
Ефекти на морфиноподобните средства:
Обезболяващ;
Подтискане на кашличния рефлекс и на дишането /главна опасност за смърт при свръхдоза/
Свиване на зениците;
Еуфория и удоволствено изживяване от типа на организма при венозно приложение;
Бързо настъпва толерантност и физическа зависимост /73% от хората опитали хероин стават зависими/.
2. Метадон – синтетично вещество, което е химически различно от морфина, но има молекула, която е пространствено подобна на морфина и съответно се свързва с опиоидните рецептори, без да предизвика неговите ефекти. Използва се за лечение за преодоляване на абстиненцията. Ефектът от лечението зависи много от мотивацията на пациенттът и от психосоциалната подкрепа, която те получават.
3. Амфетамин – съдържа се в някои растения, от които още в древни времена в Китай приготвят чайове
Принадлежи къв групата на психостимулантите които действат чрез освобождаване на повече моноамини /норадреналин, допамин/ от нервните окончания. Действието му е главно върху структури на мозъчния ствол и лимбичната система.
Ефекти: а/ стимулира движенията на скелетната мускултура /прилага се при спортисти/; б/ засилва състоянието на бодрост / премахва усещането за физическа и психическа умора и при спортисти увеличава издръжливостта/; в/ прилага се за усилване на вниманието; г/ предизвиква еуфория; д/ питиска апетита /анорексично действие/; е/ предизвиква “амфетаминова психоза” – едно шизофреничноподобно състояние.
При прекъсване на приема се появява депресия. При високи дози – се появява халюцинации и параноидни реакции /променено мислене/.
4. Кокаин – първоначално е прилаган като локално обезболяващо средство за лигавиците на носа и гърлото.
Ефектите му са твърде подобни на тези на амфетамините. Прилага се чрез вдишване през носа във вид на прах, нарачен “крак”. Действието му настъпва бързо. При системно прилагане се развива анорексия, слабост на вниманието и могат да се развият параноидоподобни психози, които водят до антисоциални прояви.
5. Кофеин – съдържа се в кафето, чайовете и други ободряващи напитки. Механизмът на неговото действие е блокиране на аденозиновите рецептори. Аденозинът е невромодилатор, който действа върху множество мозъчни структури като намалява състоянието на бодрост. Кофеинът премахва подтисканото действие на аденозина като особено стимулира неврони в мозъчния ствол. Повишава вниманието и бодростта, учестява сърдечната дейност, дишането.
6. Никотин – проявява ефектите си върху ЦНС чрез медиаторните системи за ацетилхолин. В структурите на крайния мозък той има възбуждащ ефект, поради което запазва висока работоспособност особено при състояние на стрес. Намалява страховата напрегнатост. За двигателните рефлекси и гръбначния мозък ефектът му е подтискащ, с намаляване на мускулния тонус. Създава силна зависимост, която само около 20% от пушачите могат да преодолият. Ефекти върху дейността на вътрешните органи – това се дължи на факта, че в ганглиите на ВНС медиатор е ацетилхолинът, а никотинът се свързва с неговите рецептори. Ефектите са по-силни при първата цигара и в последствие намаляват поради бързото ръзвитие на толерантност.
Вредни ефекти – твърде рисков е за развитието на рак на белите дробове – до 90% от случаите на белодробен рак са при системни пушачи; исхемична болест на сърцето; инфаркт; при бременност се увеличава рискът от спонтантни аборти, родените деца са с ниско телесно тегло и забавено умствено развитие.
Абстиненция – раздразнителност, бесъние. Те не са особено интензивни и могат да се преодолеят в продължение от 2 до 3 седмици, но желанието за 1 цигара остават много трайно и навикът често се възстановява.
ІІІ. Диетиламид на лизергиновата киселина – познат като LSD /lysergic acid diethylamid/
Силен халюциноген т.е. вещество което променя перцепцията и съзнанието.
По структура наподобява на серотонина и действието му се свързва със стимулиране на серотониновите рецептори. Халюциногенното му действие се изразява в това, че човек вижда ясно образи, без да има съответен зрителен стимул. Халюцинациите се описват като непрекъснат поток от фантанстични картини с калейдоскопична игра на цветове. Емоционално те носят белези на минал личен опит. Халюцинациите са предимно зрителни, но могат да бъдат и слухови, тактилни. Наблюдават се явления на въздействие на една сетивна система върху друга – “чуване на цветове” или “виждане на звуци”, както и състояния на деперсонализация. Всичко това може да доведе до психично състояние с непредвидими последствия като убийство или самоубийство. Поради тази причина LSD е опасна дрога, въпреки, че не се създава физическа зависимост. Продължителен период от време действие и халюцинации могат да се повтарят без прием на дрога.
1.Мескалин – това е екстракт от мексикански кактус и има ефект, подобен на LSD, но изразен доста по-слабо.
ІV. Фенциклидин
Синтетичен продукт прилаган като болкоуспокояващо средство. Има халюцигенно действи и води до дезориентация. На улицата е познат като “ангелски прах” и предизвиква наркоманна зависимост. Предизвиква еуфория, увеличава мускулната сила, намалява болковото усещане и прави хората твърде неконтролируеми и социално опасни. В ЦНС взаимодейства с НМДА рецепторите на глутамата, които са с висока концентрация в хипокампа и лимбичната система.
V. Канабис
Екстракт е от растение. От сухите листа и цветове се приготвя смес за пушене – марихуана, а екстрактът е хашиш.
Канабисът предизвиква усещане за физическо и психично благополучие и опиянение подобно на алкохолното без обаче да води до агресивност. Зрителните и слуховите възприятия са много интензивни и придобиват елементи на фантазност. Нарушава се паметта и двигателната координация. Механизът на действие е чрез свързването му с мембранните рецептори, подобни на тези за опиоидите, които нормално участват в предаването на инхибиторни влияния. Намират се в мезолимбичната система, хипокампа, кората на крайния и малкия мозък.
Изследванията са установили, че съществува веществото анандамид, което е техният нормален лиганд. Канабисът не предизвиква физическа или психическа зависимост, освен при употреба в големи количества. Поради това и абстинентните явления са слаби и приличат на тези при алкохолизма. За преодоляването им не е необходимо медикаментозно лечение
VІ. Барбитурати
Наричат се още сънотворни. Привикването към тях може да настъпи за няколко седмици. При поемане на по-големи дози се появява мудност, неадекватност в мисленето, отслабване на паметта, намалено внимание.
VІІ. Органични разтворители
Най-често са ароматни съединения и служат за разтворители при направата на лепила. Поради това че са летливи и лесно достъпни те се използват главно от деца, като се изстискват. Те причиняват преходно възбуждение с еуфория преди да проявят депресивния си ефект. При по-големи дози предизвикват илюзии и халюцинации. Не предизвикват абстиненция. Увреждат мозъка, черния дроб, бъбреците. Опасността при тях идва и от други примеси, които могат да се приемат при инхалирането като например оловото.