Обща характеристика на катастрофите

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАТАСТРОФИТЕ.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ, КРИТЕРИИ И КЛАСИФИКАЦИЯ

І. Основни понятия.
1. Катастрофа /бедствие/. Известни са много и различни
определения на понятието катастрофа /бедствие/:
 Според СЗО катастрофите са природни явления или
човешка дейност, които представляват или носят заплаха за живота и
здравето на хората и то в степен, която изисква помощ отвън.
 Според ГЗ – внезапно събитие, съпроводено с тежки
последствия, жертви, наранявания, разрушавания и повреди, които
причиняват загуби, налагащи незабавна спасителна намеса в широк
мащаб.
Вземайки под внимание всички известни досега определения
може да се изведе следната обобщена дефиниция за понятието
катастрофа /бедствие/:
 Катастрофите са природни явления или човешка
дейност, характеризиращ и се със следните основни
елементи:
 внезапност на възникналото събитие;
 създаване на изключително тежка обща и
медицинска обстановка със заплаха за живота и
здравето на хората;
 рязко несъответствие между необходимите и
наличните сили и средства за ликвидир ане на
последствията;
 необходимост от оказване на спешни
спасителни мероприятия.
2. Бедствена ситуация – тежка обща и медицинска обстановка,
възникваща в един или повече райони в резултат на различни по
характер бедствия.
3. Извънредно положение – състояние на п овишена
готовност, което се въвежда на територията, на която е възникнала
бедствена ситуация.
4. Нещастен случай – ограничено вредно явление, което може
да се преодолее с наличните сили и средства.
5. Рискови обекти – местата, в които се съхраняват, използват,
преработват или произвеждат рискови вещества.
6. Рискови вещества – високотоксични, патогенни,
радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстрати.
ІІ. Критерии за бедствена ситуация.
Критериите, разграничаващи катастрофите от ежедневните
инциденти биват 2 вида: качествени и количествени.
Качествените критерии включват описаните по-горе основни
елементи, характеризиращи катастрофите. Основен качествен
критерий е рязкото несъответствие между необходимите и
наличните сили и средства за ликвидиране на последствията.
Като количествени критерии се използват:
 брой пострадали и смъртни случаи;
 брой заболели от остри инфекции;
 съотношение между пораженията и статистическите
данни за заболеваемостта и смъртността в региона.
Тези количествени критерии са с относителен характер,
поради съществуващите различия във възможностите на различните
населени места да ликвидират със собствени сили и средства
последствията.
 Според СЗО за бедствена ситуация се смятат
произшествията, при които едновременно се появяват 10 и повече
пострадали, 10-25 души с травматично увреждане или 15-50 и повече
болни.
За правилното определяне на необходимите сили и средства
при оказване на медицинската помощ масовите поражения се делят
на:
 масови поражения с малък размер – не по-малко
от 25 пострадали, от които 10 се нуждаят от хоспитализация;
 масови поражения със среден размер – над 100
пострадали, от които 50 се нуждаят от хоспитализация;
 крупни масови поражения – над 1000 пострадали;
ІІІ. Класификация на бедствените ситуации .
Съществуват много класификации, базирани на различни
критерии. В България е приета предложената от СЗО класификация,
според която бедствените ситуации се разделят на 2 основни групи:
1. Стихийни природни бедствия:
 метеорологични – бури, урагани, смерчове, циклони,
прекомерни застудявания, заледявания и затопляния и др.;
 топологични - наводнения, лавини, свлачища и др.;
 тектонични - земетресения, вулкани;
 космически - сблъсък с метеорити, астероиди и др.;

2
2. Антропогенни катастрофи /изкуствени, предизвикани
от човешка дейност/:
 крупни производствени аварии /КПА/ - химически,
радиационни и др.;
 социално-икономически:
 икономически;
 социални – глад, тероризъм, социални
вълнения, алкохолизъм, наркомания и др.;
 военновременна обстановка /война/:
 с прилагане на конвенционално оръжие;
 с прилагане на средства за масово
поражение;
 пътно-транспортни катастрофи:
 пътни;
 железопътни;
 авиационни;
 морски;
 други бедствия – бедствия, които не могат да се
причислят към по-горе представените групи:
 срутване на тунели, шахти, сгради;
 заболявания от особено опасни инфекции
/ООИ/ и други епидемии;
 масови отравяния;
 масови водни инциденти;
 съществени екологични нарушения и др.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕДИЦИНСКАТА
ОБСТАНОВКА. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗАЩИТНИТЕ И
ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕР ОПРИЯТИЯ

І. Определение.
Земетресението е природно явление, възникващо при
внезапни размествания на земните пластове, разриви на кората и по-
дълбоките слоеве на Земята.
ІІ. Причини за възникване на земетресение:
1. Вулканични.
2. Тектонични.
3. Пропадане на пещери и галерии.
4. Дейност на човека – подземни и надземни взривове.
5. Космически – при падане на метеорити, комети и др.
ІІІ. Основни понятия и параметри.
1.Основни понятия:
а/ хипоцентър – мястото на зараждане на сеизмичните
вълни;
б/ епицентър – проекция на хипоцентъра върху
повърхността на земята;

2. Основни параметри. Те характеризират силата и характера
на земетресението:
а/ дълбочина на огнището - това е разстоянието от хипо- до
епицентъра; според дълбочината на огнището земетресенията биват:
 повърхностни – до 60 км;
 междинни – от 61 до 300 км;
 дълбоко-фокусни – от 301 до 700 км;
Колкото по-повърхностни са огнищата, толкова вероятността
от поява на земни трусове е по-голяма.
б/ магнитуд /М/ – характеризира енергията, която се отделя в
огнището; определя се чрез магнитудната скала на Рихтер, която
дава представа за трептенията на земната повърхност в зависимост
от отделената енергия в единици от 0 до 8,9, т.е. характеризира
силата на източника; според тази скала земетресение с единица по-
голям магнитуд /М/ отделя 33 пъти повече енергия;
в/ интензитет – характеризира интензивността на енергията по
земната повърхност; определя се чрез Интензитетната скала на
Медведев-Шпонхойер-Карник, която характеризира нарастването на
труса в различни балове /12 степени/; чрез тази скала се отчита
разрушителната сила на земетресението; земетресение с единица
по-голяма степен е с два пъти по-голяма сила;

3
Всяко земетресение се проявява с 1 магнитуд, но с различни
степени в отделните райони на разпространение.
ІV. Характеристика на пораженията.
Земетресенията предизвикват катастрофална ситуация,
характеризираща се с унищожаване на материални ценности,
нарушаване на нормалния начин на живот, жертви и пострадали,
нуждаещи се от медицинска помощ.
Земетресението като бедствие им а следните основни
характеристики:
 Засягат се обширни територии с масови разрушения.
 Възникват вторични огнища на поражение:
а/ огнище на химическо заразяване – възниква поради
разрушаване на предприятия на химическата промишленост,
складове със селскостопански и промишлени отрови;
б/ пожари – при разрушаване на взривоопасни и
леснозапалими обекти;
в/ цунами вълни – вълни с височина 3 до 10 и повече
метра; възникват най-често в Шелфовата зона на Черно море при М-
7 и дълбочина на водния слой 100 м.;
г/ катастрофални свлачища;
д/ наводнения;
е/ създаване на тежка епидемична обстановка поради
разрушаването на водопроводните и канализационни системи ,
трудностите в откриването на труповете на загинали хора и животни,
появата на гризачи, насекоми и др. ; възможна е появата на
заболявания от инфекциозен и неинфекциозен произход, както и
появата на епидемии – коремен тиф, паратиф А и В, хепатит,
салмонелоза, холера и др.;
Всички тези характеристики на общата обстановка при
земетресение дават основание за възникване на много тежка
медицинска обстановка:
 появяват се голям брой пострадали;
 пораженията са много разнообразни по характер
и структура; преобладават травматичните увреждания; наблюдават
се и отравяния, термични поражения, удавяния, радиационни
поражения, инфекциозни заболявания, синдром на продължителна
компресия /вследствие на продължително притискане на отделни
крайници или части от тялото/, наранявания на големи кръвоносни
съдове и др.; значителен процент от пострадалите могат да бъдат в
шоково състояние, с остра дихателна и сърдечно -съдова
недостатъчност, нервно-психично разстройство /вследствие на
преживения психически стрес/ и др.; по тежест медицинските загуби
се разпределят в следните групи: леко пострадали /40%/, средно-
тежко и тежко пострадали /60%/, от които 20% се нуждаят от
специализирана медицинска помощ;
V. Характеристика на основните профилактични
мероприятия.
Основни профилактични мероприятия, подпомагащи
подготовката за действие при земетресения са:
1. Прогнозиране на земетресенията. Прогнозирането се
извършва по метода ВАН, който се основава на регистрирането на
естествени земни електрически токове. С този метод се прогнозира с
голяма точност епицентъра на земетресението, но не може да се
прогнозира силата му.
2. Създаване на сеизмични станции и систем а за
оповестяване. Ролята на тези станции е да регистрират земните
трусове. В България са създадени 20 сеизмични станции, обединени
в Национална оперативна телеметрична система за сеизмична
информация /НОТССИ/.
3. Научно обосновано антисеизмично строителство. По
устойчиви на разрушаване при земетресение са ниските, симетрични
сгради.
4. Предварително определяне на подстъпите към болниците
в случай на непроходимост на техните входове /поради затрупване/.
Всяка болница в район с висока сеизмичност трябва да има
вертолетна площадка.
5. Системна подготовка на населението, която включва:
а/ обучение за поведение и действие при
земетресение;
б/ провеждане на ситуационни учения, съобразно
задачите на отделните категории обучаеми;
6. Изграждане и подготовка на формирования и екипи.
7. Осигуряване на необходимите материални, технически и
медицински средства за действие при земетресение.
VІ. Характеристика на спасителните мероприятия.
При възникване на земетресение:
1. Силите и средствата на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ трябва да са в постоянна
готовност за незабавно действие.

4
2. Снабдяването с необходимите материални и технически
средства се организира според особеностите на региона и
възможните последици.
3. В предвар