Обща психология, авт. Т. Трифонов

Л е л и к о н - з * к н и г и т е и х о р л т а
Обща пей колегия
1 022405 000002
10.00ПВ
^АгчУ'А'.ЬеПкоп.Ьд

ТРИФОН ТРИФОНОВ
ОБЩА ПСИХОЛОГИЯ
учебни к
(четвърто преработено издание)

Т Р И Ф О Н Т Р И Ф О Н О В
ОБЩА
ПСИХОЛОГИЯ
у ч е б н и к
(ч е т в ъ р т о п р е р а б о т е н о и з д а н и е )
П арадигм а

У ч е б н и к ъ т е п р е д н а з н а ч е н з а с т у д е н т и о т в и с ш и т е и
п о л у в и с ш и т е у ч е б н и з а в е д е н и я , п о л е з е н щ е б ъ д е и з а
у ч и те л и , и н с п е к т о р и , с п е ц и а л и с т и - п с и х о л о з и и п е д а г о з и ,
р а б о т е щ и в о б л а с т т а н а о б р а з о в а н и е т о , к у л т у р а т а , т р у д а .

У В О Д
ОБЩ ОЧОВЕШ КОТО В ПСИХИКАТА НА ЧОВЕКА
И ПРЕДМЕТА НА ОБЩАТА ПСИХОЛОГИЯ
Съществува ли общочовешкото в психиката на хората, живели в
миналото, живеещи понастоящем и онези, които ще живеят в бъде­
ще? Отрицателният отговор поставя под съмнение предмета на обща­
та психология, тъй като тя изучава психиката в общ план без оглед на
историческо време, раса, пол, народност. И все пак къде трябва да
търсим общочовешкото в психиката на хората, което може да бъде и е
предмет на общата психология, наричана генерална психология от ре­
дица автори? Всички психични феномени от усещанията до съзнание­
то на нормалните хора се включват в предмета на общата психология.
Друг е въпроса за нюансите в тези феномени, които доминират у раз­
личните хора в зависимост от тяхната раса, народност и пол. У всеки
човек има усещания, възприятия, представи, въображение, памет, мис­
лене, чувства и воля, характер и темперамент, способности и съзна­
ние. Това не изчерпва ли въпроса за общочовешкото в психиката на
хората като предмет на общата психология?
Тази постановка е задоволявала авторите на учебници и моног­
рафии по обща психология. Всъщност това е само в рамката на пред­
метът й, а същността й остава скрита, предметът на общата психоло­
гия е много по-дълбок и сложен1. За Фройд тя е природна наука, за
социалните психолози общата психология е социална наука, за не мал­
ко философи е философска наука.
Общата психология макар да има за предмет психиката на хората
без оглед на тяхната раса, пол и народност и макар да се основава на
биологията и философията и да отчита ролята на социалната програ­
ма в развитието на човека не е нито философска, нито биологична,
нито социална наука. Мозъкът като отразяващо е природно явление,
отразеното е предмет главно на гносеологията, а протичането на пси­
хичните процеси се основава на физиологията. Що се отнася до соци­
алното, то е неделимо от отразеното. И психичното е немислимо без
тези три страни - биологичното като отразяващо, гносеологичното в
синтез със социалното като отразено. Същността на психичното е в
1 По-подробно за предмета на общата психология виж гл. втора.
5

сво е о б р а зн и я с и н те з н а тр и а с п е кта . Н о т е з и тр и а сп е кта , конкрети­
зи р а н и към предм ета н а о бщ ата пси хо л оги я и разгл е д а ни в истори­
ч е с ки а сп е кт о т първия ч о в е к д о днеш ния тъ рпят диф еренциация и
поляризация: о т една ст р а н а ге не тичн а диф еренциация в отразява­
щ ото (М о зъ ка ), от др уга стр а н а со ц и а л на по л яриза ция на отразява­
щ ото се (О бщ ествено-политически стр о е в е , кл аси , партии и п р .), и от­
т у к настъпващ ите ню а нси в о тр а зе н о то , т. е. пси хи ка та на хората. Сле­
дователно предметът на общ ата психология о ста ва проблематичен.
Изследваният набор от гени н а учени (Гените с а събрани от хора в
различни части н а света) и отделените вериги о т Д Н К доказват, че в
ко рена си човечеството има една-единствена ж е н а , живяла преди 200
000 години, в резултат н а което с е появиха статии със заглавия „Пет
милиарда кръвни роднини“. Учени установяват, че „в рам ките на ми-
тохондриалната ни Д Н К ние см е много повече сродени, отколкото който
и д а е друг вид гръбначни или бозайници. З атов а щ е нам ерите приме­
ри с хора от Нова Гвинея, чиято Д Н К е по-близка до та зи н а азиатци,
отколкото н а други жители н а Нова Гвинея1“. Анализирайки тази теза
н а Стоуникинг стигаме до извода з а младостта н а човечеството на
основата на Д Н К и същевременно до поляризацията му в резултат на
различните социални програми, отразявали с е върху развитието му.
Приемайки те за та з а младостта на човешкия род, стигаме до извода
з а недостатъчната му генетична диференциация, а оттук и недостатъч­
ната му специализация. Общият корен (Д Н К ) е недостатъчно дифе­
ренциран. Естествено развитието на индивидите се осъществява не
само чрез диференциацията н а генетичния му код, но той има изклю­
чително важно значение з а психичните механизми, в това число и з а
здравословното му физическо състояние (Нали пет хиляди от болес­
тите имат наследствен характер). Психическото развитие не е неут­
рално от генетичния код. Учени твърдят, че 80 % от развитието на спо­
собностите се дължи на наследствеността.
Въпреки недостатъчната генетична диференциация човечеството
е постигнало изключително много в развитието си, особено през пос­
ледните 5-6 десетилетия, в сравнение с неговата предишна история.
Този факт не давали приоритет н а социалните програми в развитието
на хората и не подценява ли ролята на генетичната програма? Щом
като се посочва, че по-големият процент от развитието на способнос­
тите се дължи на наследствеността веднага изниква въпроса генът не
1 Стоункинг, Наука и техника, БТА, 1988, кн. 9.
6

е ли проспал възможностите си в продължение на десетки хиляди го­
дини, а едва сега за няколко десетилетия е ускорил възможностите
си? Щом генът в продължение на десетки хиляди години не е проявил
самоактуапизацията си за да изведе човечеството на днешното рав­
нище следва изводът, че наличните условия през тези 5-6 десетилетия
с а го провокирали и са довели до форма на мутации в него за да се
ускори развитието на човека или пък социалните условия пряко са
действали в това развитие.
Учени установяват, че еволюцията при човека е станала на едно
място в Африка и при една жена, чиито потомци се разпръсват по
света, формират се раси, етноси, образуват се групи ДНК, изграждат
се различни типове личности както на диференциацията на гена, така
и на поляризацията в социалните програми. Общочовешкото е зало­
жено в гена на новороденото човешко същество. Постановката на фи­
лософи, че новороденото е природен индивид и че не съдържа в себе
си нищо човешко1, отхвърля изцяло генетичната принадлежност на чо­
века към човека. Тази постановка подсказва че и от животното може
да се роди и израсне човешко същество. Що се отнася до примерите
с деца, попаднали при животни и усвоили аналогични умения, следва
да поставим въпроса: колко дълго тези деца са живели, създали ли са
поколения от животни? Усвояването на животински навици и умения
от деца, попаднали при животни, още не означава, че човешкото е
елиминирано, то е потиснато и атрофирано, но това още не означава
че новороденото човешко същество не носи у себе си човешкото в
генетичния си код.
Отначало, когато единствената прамайка е започнала да ражда
хора до днешния ден човечеството претърпява в развитието си слож­
на генетична диференциация и социална поляризация като генетична­
та, както се установява от учените изостава в сравнение със социал­
ната. Последната е много по-гъвкава макар и не толкова сложна във
верижно отношение. На даден етап от разгръщането на генетичната
програма и на основата на същата се групират хората по раси и етно­
си за да започне поляризацията им на „Ние“ и „Не-ние“. Историята е
достатъчно богата на факти за да докаже ролята на социалната поля­
ризация на хората. Земята е наситена с кости от битки в резултат на
етническото разделение на хората - факт, който се потвърждава и от
сегашните събития. Генетичната диференциация все повече е отстъп-
1Ж. Желев, Човекът и неговите личности, С., 1991, с. 24.
7

ва л а н а с о ц и а л н а т а п о л яр и за ц и я , ко ето с е е о тр азявал о и върху пси­
хо л о ги ч ес ката стр укту р а н а л и ч н о стта със съответните й психични фе­
н о м е н и . С ъ щ е в р е м ен н о о б а ч е усто йчив остта и стабилността на гене­
ти ч н а та п р о гр а м а п ро дъ л ж ав а д а д е те р м и н и р а общопсихичното у чо­
в е ка. Един а ф р и ка н е ц о т М о з а м б и к м о ж е д а с е о к а ж е много по-бли­
зък р о д ств ен и к по о тн о ш е н и е н а генетичния си код с ескимос, откол-
ко то д в а м а родни братя, п о л яр и зи р ани на о сн о в а та на социалната
п р о гр ам а . М о ж е м ли д а п р и е м ем , че те зи две личности от двата полю­
с а н а зе м н о т о кълбо п р и те ж а в а т много по-общ и психични феномени в
р езул тат н а б л и з ка та си генети чна п р о гр ам а , отколкото наличието на
общ и психични ф еном ени при д в а м ата братя, поляризирани от поли­
ти ч ес ки и класов принцип? Генетичната п р о гр ам а детерм инира меха­
н изм и те, п ринципите и зако н о м ер н о с ти те в психичното като общоп-
сихично у всички хора и като предм ет на о бщ ата психология, а социал­
н а та п р о гр ам а д е те р м и н и р а нагласи, настроения, възгледи, отноше­
ние, м орал, т. е. со ц и ал н ата п р о гр ам а д е терм ин ир а надстроечното в
общ опсихичното, което вече п р е кр а ч в а пр а га на общ ата психология и
е п редм ет на со циалната психология. О ттук следва, че основен фунда­
м ент н а общ опсихичното в чо в ека е генетичната програм а. О т тази
п ос та н о в ка веднага изни ква и контравъпросът:
- С а м о в генетичната п р о гр ам а ли трябва д а търсим общопсихич­
ното и тя ли е която им а приоритетно място в обединяването на хора­
та? Всъщност поставихме два въпроса, единият з а приоритетното място
н а генетичната про гр ам а в общ опсихичното и другия з а ролята й в
обединението на хората. Генетичната п рограм а бидейки фундамент
н а общ опсихичното определя не сам о м еханизмите, принципите и з а ­
коном ерностите, тя д етерм инира в най-голяма степен емоциите и чув­
ствата, интелекта и способностите, биологичната мотивация и в пове­
дението н а човека, генетичната п рограм а детерм инира и нюансите
във формите на редица психични феномени като видовете тем пера­
менти, ню ансите в паметта, в това число и са м ата памет, също и струк­
турата на тем перам ента, под нейна власт с а интероцептивните усещ а­
ния и редица други психични феномени като общочовешки. Следова­
телно в голяма степен общопсихичното като предмет на общ ата пси­
хология се корени в генетичната програма.
Същевременно обаче социалната поляризация със своята гъвка­
вост ощ е в най-ранни врем ена от развитието н а човечеството започ­
ва своята конструктивно-деструкивна роля върху психиката на чове­
ка. Раси, етноси, народности и нации, религия и държави, класи и пар-
8

т и и с л а га т о тп е ч а т