Общи понятия за човешкия организъм, органи и структора

1. Предмет, методи и значение на анатомията. Анатомичен речник.
Съвременната анатомия има няколко раздела : макроскопска,цитология,хистология,ултраструкторна анатомия ,топографска и пластична анатомия.Познанията за устройството на тялото и неговите органи са необходима основа за изучаване на фукциите-физиологията ,болестните изменения- патологоанатомия , клиниката на болестите . Анатомията се заражда в древността, а като системна наука се утвърждава от Андреас Везалий 16 в. с трудът му ,, За устройство на човешкото тяло ‘‘.
Човешкото тяло е съставено от отделни части : глава , шия ,туловище ,горни крайници, долни крайници. Всяка от тях притежава костен скелет, за който се прикрепват мускули, осигуряващи движенията , както и кръвоносни и лимфни съдове, нерви и органи. Туловището – торсът се състои от от гърди , гръб, корем ,таз. В него се намира гръдната и коремната кухина , разделени от гръдната диафрагма. Надолу коремната кухина се свързва с кухината на таза . В кухините се разполагат вътрешните органи , които притежават собствени кръвоносни и лимфни съдове и нерви.
Клетката е най малката структора и функционална единица в организацията на човешкото тяло.Клетките заедно с междуклетъчна субстанция формират тъкани.Тъканите участват в играждането на органи .Органите са изградени от различни тъкани , разпределни в 4 основни вида- епителна, съидинителна ,мускулна и нервна.
Анатомичен стоеж на тялото :
3 основни оси:
вертикална <горно долна> ,
трансверзална< напречна> ,
сагитална < предно задна>.
Основни равнини са 3 :
Сагитална < лява и дясна страна > ,
Фронтална < предна и задна част на тялото ,
Хоризонтална < горна и долна част на тялото >.
2. Общо учение за костите. Свързване между костите.
Особености на човешкия скелет. Двигателният апарат се състои от кости, стави и мускули. Изгражда се от 206 кости- чифтни и нечифтни. Костите и ставите представляват пасивната част на апарата, а мускулите , извършващи движения в тях-активна част. Костите изграждат костния скелет. Те приемат различна дължина и форма: дълги (бедрена и раменна кост), къси ( киткови, кости на ходилито) и плоски (лопатка, гръдна кост). Костите са изградени основно от костна тъкан, но в тяхното формиране участват мастна, кръвна, хрущялна и нервна тъкан. Повърхността на костите е изградена от плътна костна субстанция в която има остеони и по-малко междинни пластинки. Навътре от нея се разполага гъбеста костна субстанция изградена от остеони и повече от междинни пластинки. Костите са покрити от надкостница, която се състои от външен фиброзен слой от плътна съединителна тъкан и вътрешен камбиален , съдържащ остеогенни клетки, кръвоносни съдове и нерви. Нарастването на костта зависи от този слой. Най-външния слой на костта участва в растежа на костта на дебелина.Дългите коси притежават средна част, тяло и дво крайщника- проксимален и дистален. Костите се развиват по два начина. При първия процес на вкостяване обикновено плоските кости се развиват от центровете на остеогенните клетки. При втория процес, костите произлизат на базата на съществуващ хрущял, в който проникват кръвоносни съдове заедно с тях остеогени клетки.
Имат средна част – тяло и два края. Тялото е изградено от плътно костно вещество изпълнен с костен мозък. Краищата са изградени от гъбесто костно вещество, в кухините са изпълнени с костен мозък.
- гъбести кости – изградени от гъбесто костно вещество, покрити от плътно костно вещество. Те също могат да бъдат дълги (ребра, гръдна кост) и къси (прешлени, кости на китката и задната част на ходилото)
- плоски кости – изградени от две пластинки плътно костно вещество, между които се разполага гъбестно костно вещество. Такива са костите на черепния покрив, лопатката и тазовата кост.
Костта нараства на дължина и на дебелина. Нарастването на дължина става като хрущялната пластинка постепенно се замества от костно вещество. Нарастването на дебелина става чрез надкостницата, която образува костно вещество.
Костите се свръзват чрез срастване, чрез шев, чрез хрущялна тъкан и ставна.

Скелетът на туловището се изгражда от гръбначния стълб и гръдния кош.
Гръбначният стълб (columna vertebralis) представлява S –образно извита костна колонка, изградена от прешлени (vertebrae). Прешлените са от 32 до 34 прешлена, които се разделят на следните групи:
- шийни (cervicales) – 7 броя
- гръдни (thoracicae) – 12 броя
- поясни (lumbales) – 5 броя
- кръстцови (sacrum) – 5 броя
- опашни (cocyygis) – 2 до 4 броя
Прешлените изпълняват 3 основни функции: опорна, защитна и двигателна. Предната им, задебелена част се нарича тяло на прешлена (corpus vertebrae). Телата стават по-масивни в по-долните отдели на гръбначния стълб, във връзка с изправения стоеж на тялото и увеличаващото се натоварване. Това определя опорната им функция. Дъгата на прешлена (arcus vertebrae) и се образува отвор (foramen vertebrae) от наслагването на отворите на всички прешлени се оформя канала на гръбначния стълб (canalis vertebrae), в който е поместен гръбначният мозък. Дъгите на прешлените осъществяват своята защитна роля. Прешленът притежава и 7 израстъка: 4 ставни, 2 напречни и 1 бодилест
Шийните прешлени (vertebrae cervicales) са най-малките. Те са 7 на брой. Първият и вторият шиен прешлен служат за свързване на гръбначния стълб с черепа, поради което имат по-особено устройство. Първият шиен прешлен се нарича атлас (atlas) и няма тало и прилича на пръстен с две елипсовидни ставни повърхности, в които се поместват двата израстъка на тилната кост. Това дава възможност на главата да се напред, назад и да се накланя встрани. Вторият шиен прешлен – аксис (axis) има израстък на тялото си (dens axis), който се помества в специална ставна повърхност на атласа. Благодарение на това главата може да се завърта наляво и надвсно.
Гръдните прешлени (vertebrae thorucicae) са 12 на брой. Те са слабо подвижни, тъй като за тях се залавят ребрата. Това придава устойчивост на гръдния кош
Поясните прешлени (vertebrae lumbales) са най-големи, с масивно, бъбрековидно тяло.
Кръстцовите прешлени – кръстцовата кост (os sacrum) е с триъгълна форма. Петте прешлена са срастнали и образуват една кост – сакрум. Тя е разположена в задната част на таза, има връх, насочен надолу и основа, насочена нагоре. В страни сакрумът има големи ставни повърхности за свързване с тазовите кости.
Опашни прешлени – опашна кост (os coccygis) се образува от срастването на опашните прешлени, които при човека са закърлени и лишени от функция.
Гръдният кош (thorax) е изграден от гръдните прешлени, ребрата и гръдната кост. Изпълнява защитна функция по отношение на органите, разположени в него (сърце, бял дроб, хранопровод).
Ребрата са 12 чифта .Те са дъговидно извити. Всяка от тях има предна костна част и задна хрущялна. Първите 7 двойки ребра се наричат истински, защото хрущялите им се залавят за гръдната кост. Следващите 3 чифта са лъжливи, като предните им краища образуват хрушялна дъга, залавящи за седмия ребрен хрущял, а последните 2 чифта са със свободни предни краища и се наричат плаващи.
Гръдната кост (sternum) е нечифтна плоска кост, разположена в предната част на гръдния кош и има форма на удължена костна плоча. Притежава три части: дръжка, тяло и мечовиден израстък. Дръжката има шестоъгълна форма. Тя притежава два чифта изрезки: за ставно свързване с двете ключици и за свързване схрущялите на първите две ребра. Тялото също има изрезки по страничните си ръбове, в които залягат на трето до седмо ребро.

3. Части, кости и свързвания на горен и долен крайник.
Кости на горния крайник
Скелетът на горния крайник се разделя на: рамене пояс и свободен горен крайник.
Раменният пояс се изгражда от ключица и лопатка. Те свързват свободния горен крайник с гръдния кош.
Ключицата (clavicula) е чифтна, S – образна дълга кост, която с единия си край се свързва с гръдната кост, а с другия – за лопатката. Двете свързвания са ставни.
Лопатката (scapula) е плоска триъгълна кост, с три ръба и три ъгъла. Страничният й ъгъл е вдлъбнат и е покрит със сферична ставна повърхност за свързване с главата на раменната кост. Предната повърхност на костта е вдлъбната, а задната е изпъкнала.
Костите на свободния горен крайник се делят на кости на мишницата, на предмишницата, на ръката. Мишницата (brachium) има една кост, наречена раменна (humerus). Тя е типична дълга кост. Състои се от тяло и два края. На горния си край има сферична ставна повърхност за свързване с ямката на лопатката. Така се образува раменната ства, която е най-подвижната става в човешкото тяло. Тя позволява да се извършват разнообразни движения около много оси. В долния си край раменната кост има две ставни повърхности за свързване с костите на предмишницата.
На предмишницата се намират две успоредни кости: лъчева (radius) и лакътна (ulna).
Лъчевата кост е дълга кост, разположена латерално по посока на палеца. Притежава тристеннопризматично тяло и два края.
Лакътната кост се намира от вътрешната страна, медиално на предмишницата. Тялото й също е тристенна призма.
Костите на ръката се делят на киткови (carpi), предкиткови (metacarpi), и кости на пръстите (phalanges).
Костите на китката (ossa carpi) са 8 на брой, подредени в две редици по 4. Горната редица се свързва с лъчевата кост и образуват лъчево-киткова става, а долната редица се свързва с предкитковите кости. Костите от проксималната редица са: ладиевидна, тристенна и граховидна кост. Следващата редица е изградена от трапецна, трапецовидна, главеста и кукеста кост.
Предкитковите кости (ossa metacarpi) са 5 къси, тръбовидни кости (по една за всеки пръст). Предкитковата кост на палеца има ставна повърхност, различна от останалите, което му осигурява голяма подвижност и възможност да се противопоставя на останалите пръсти.
Фалангите (phalanges) са общо 14 на брой – 2 за палеца и по 3 за останалите пръсти.

Кости на долния крайник
Скелетът на долния крайник е изграден от тазов пояс и свободен долен крайник.
Тазовият пояс (pelvis) се състои от две тазови кости, кръстцовата и опащната кост. Всяка тазова кост се свързва с кръстцовата кост чрез става, която е плоска и малко подвижна. Двете тазови кости (os coxae) отпред при срамните кости са свързани полуподвижно чрез влакнесто-хрущялна плочка. Така се оформя костният пръстен на таза, който е опора на гръбначния стълб.
В тазовата кухина се намира редица вътрешни органи. Тазовите кости се разделят на: хълбочна (ilium), лонна (pubis), и седалищна (os ischii). По външната повърхност на всяка тазова кост се намира дълбока ставна ямка за свързване с бедрената кост. Всяка една от тези три срастнали кости притежава централна част и допълнителни образувания крило или клонове. Хълбочната кост има плоско крило, насочено нагоре и завършващо с гребен. Напред гребенът завършва с бодило.
Двете лонни кости притежават раменна и напред се свързват помежду си чрез хрущялен диск.
Седалищните също прътежават, които в задната си част имат изразено костно образувание.
Тазът на мъжа и на жената се различават по форма и размери. До 13 – 14 години те съществуват като отделни кости, след което срастват чрез хрущял, който впоследствие се вкостява.
Костите на свободния долен крайник се разделят на кости на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.
Бедрото (femur) е една кост, наречена бедрена кост. Тя е най-дългата кост и най-здравата кост в човешкия организъм. В горния си край има сферична ставна повърхност за свързване с ямката на тазовата кост. Така се образува тазобедрената става, която е с ограничени движения. В долния си край има две ставни повърхности за свързване на големия пищял с подбедрицата.
Бедрото има тяло и два края. Дисталният край образува два кондила, участващи в образуването на колянната става. Отпред между тях се намира малка ставна повърхност, където заляга колянното капаче (patella).
Подбедрицата има две дълги успоредни кости: голям и малък пищял.
Големият пищял (tibia) е дълга кост, разположена от вътрешната страна. Тялото й е тристеннопризматично. Горният му край има ставна повърхност за свързване с