Общуване и разбиране

Реферат по социална психология
Тема :Общуване и разбиране

Общуването е невъзможно без разбиране . Разбирането отразява чувствителността към преживяванията на другия .Разбирането улавя смисъла , с който чувствата и мислите се откриват в съзнанието на другия .
Разбирането се основава на пред-разбирането , че другия може да повлияе и да е повлиян от нaшето разбиране
Можем ли да бъдем сигурни ,че сме разбрани от другия ?
Няма надежден начин да установим със сигурност дали сме разбрали другия , дали сме разбрани както другия иска да бъде разбран .
Как можем да раберем тогава дали съм разбрал другия ?
Това може да стане чрез :
потвърждаване на нашето разбиране от другия
непосредствено проверяване на границите на нашето рзбиране , което невинаги е очевидно за другия – това може да стане , като се опитаме да проследим връзката между постъпките , мислите и емоциите: това разбиране не е основано на вярването ,че съществува вътрешна свързаност между постъпки , мисли и емоции, между външно и вътрешно
Зависимостта на нашето разбиране от другия обаче не може да разпръсне несигурността , защото другия може да не потвърди моето разбиране , ако то е отвъд хоризонта на разбирането , което има за себе си , или ако нашето разбиране се преживее като заплашително.
Разбирането е открито и предизвиква самото себе си . Разбирането препраща към по-дълбоко ангажиране с другия ,към непрекъснато преосмисляне на собственото и чуждото разбиране .
Разбирането се основава на пред- разбиране, че другия не е прозрачен , че моят опит е близък до опита на другия , че можем в определена граница да проникнем в емоциите и мислите на другия , да открием смисъла с който , те се откриват на другия.
Разбирането се открива като взаимно- разбиране .
Разбирането открива възможност пред Аза да преживее :
света на другия , както се открива на другия
себе си при срещата с другия , да достигне до самотрансцендентиране , вътрешната свързаност , основана на гласуваността между мислите и ценностите ;
да промени себе си
Разбирането открива възможност пред другия :
да се довери на себе си
да приеме себе си
да нав лезе в себе си
да изследва себе си – да открие връзката между изпитваните чувства , мисли и действия ;
да промени себе си – да открие различен смисъл в своя жизнен път , да постигне вътрешен мир , да измени образа за себе си , да преодолее нарцисизма .
Разбирането създава смисли , които са невъзможни за Аза и другия до тяхната
,, среща”. Азът разбира,че другия разбира , че е разбран . Чрез разбирането на аза другия разбира как е разбран и разбира , че може да продължи разбирането на себе си . Разбирането е призоваване на другия да разбере себе си .
Разбирането подпомага самоизменението на другия , защото създава :
разпознаването на вътрешните състояния
отвореност към самопредоляването ;
значими преживявания ;
връзката между експлицитните и имплицитните смисли.
Разбирането се изразява като непрекъснато движение между разбиране и неразбиране.
Неразбирането може да се изрази в различни форми :
неразбиране , породено от непълнотата на знанието за дадена ситуация – неразбирането се изразява като недоразумение;
неразбиране, породено от несъгласия в разбирането на мислите , постъпките , които трябва да се предприемат в дадена ситуация .
Съществува разбиране ,че разбирането се засилва със засилването на близостта в отношенията с другия . Нарастващата близост между нас и другия ограничава ,,непрозрачността” и ,,празнотата”. Но близостта може да се превърне и в бариера за разбирането .

Страхът да бъдеш разбран
Ние искаме да бъдем разбрани , но заедно с това можем да изпитаме страх , от това , че ще бъдем разбрани . Разбирането , че ако бъдем разбрани , другия ще навлезе в нас може да се преживее като заплаха , да индуцира гняв или безпокойство и да събуди различни защити . В дадена ситуация ние се нуждаем от разбиране , кога другия иска да бъде разбран и кога не искаме да бъдем разбрани. Ние се страхуваме да бъдем разбрани , защото вярваме , че с това ще се снемат нашите защити и ще се разкрият нашите слабости , което би засегнало само уважението ни . В тази ситуация ние може да реагираме с противоречиви чувства - на радост и гняв, преминаващ в съпротива . Ние се страхуваме да бъдем разбрани , защото това се преживява като заплашително навлизане , като нежелана близост , която е опасна и застрашава автономността . Ние се страхуваме да бъдем разбрани , защото нашите слабости могат да станат достояние , което също се схваща като заплаха.