Очерци по История на България

ХVІІІ КЮСТЕНДИЛСКИ ЧЕТЕНИЯ 2011 Г.
дебати и проблеми в
модерната бълг арска
историческа наука
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУ ЗЕЙ – КЮСТЕНДИЛ
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ,
СОФИЙСКИ УНИВЕР СИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ О ХРИДСКИ“
Университетски к омплекс по хуманит аристика
„Алма Матер“
Кюстендил – София, 2013 г.

© 2013 Владимир Станев – съставител
© 2013 Антоан Тонев, Янко Христов, Георги Димов, Георги Канев,
Ивелина Машева, Боряна Антонова, Валери Колев, Деяна Кръстева,
Цветомира Антонова, Венета Хинковска, Даниела Ташева, Владимир
Станев, Камелия Божилова, Бисер Банчев

ХVІІІ КЮСТЕНДИЛСКИ ЧЕТЕНИЯ 2011 Г.
дебати и проблеми в модерната
българска ист орическа наука
Първо издание
Формат 70х100/16
Печатни коли 13,25
Съставител: Владимир Станев
Научен редактор: Христо Беров
Редактор: Ани Истаткова–Иванова
Предпечат: Ани Истаткова–Иванова
ISBN 978-954-8191-20-3

3
СЪДЪРЖАНИЕ
Антоан Тонев
Заселването на славяните на Балканите – нов поглед към
един стар проблем ....................................................................................5
Янко Христов
За един (недоо)ценен исторически извор ............................................21
Георги Димов
Преосмисляне ролята на средновековния град в
българските земи под византийско владичество (ХІ–ХІІ в.).
Опит за историографски преглед ..........................................................41
Георги Канев
Първичните приписки като градиво за душевността на
средновековния български монах (X–XIV в.) .........................................57
Ивелина Машева
Историографски традиции и „бели полета“ в историята на
жените през Възраждането – женската трудова заетост .....................69
Боряна Антонова
Тайната мисия на шпионина-патриот Светослав Сапунов
през декември 1869–януари 1870 г. ......................................................84
Валери Колев
Възникване на политическите партии в България
след Освобождението ..........................................................................118
Деяна Кръстева
„Оксидент“ експрес. Железниците и модернизацията
на Балканите в българската историография ......................................129
Цветомира Антонова
Рецепцията на Октомврийската революция и болшевизма
в Русия в българския църковен дискурс в началото на
20-те години на ХХ век ........................................................................138

4
Венета Хинковска
Възгледите на професор Стефан Киров за
конституционното устройство на българската държава....................162
Даниела Ташева, Владимир Станев
Акция „Неудобните“: Деветнадесетомайците срещу ВМРО
в оценките на съвременниците и на историографията .....................172
Камелия Божилова
Българският лекарски съюз – тясно специализирана
професионална организация или обществен фактор
през периода 1901 – 1947 г. .................................................................192
Бисер Банчев
„Неволни“ грешки при представянето на трагедията
в Сребреница ........................................................................................198

5
Заселванет о на славяните на Б алканите –
нов поглед към един ст ар проблем
Антоан Тонев
Всеки историк в една или друга степен е продукт на своето вре-
ме – влияе се от идеите, страстите и разбиранията на своите съвре-
менници, както и от нагласите на обществото, в което живее и твори.
В изследванията му може да се усети духа на епохата, в която е ра-
ботил, както и да се открият различни идеологически наслагвания,
които нерядко изкривяват или дори променят представата ни за едно
или друго исторически събитие, явление или процес. В родната меди-
евистика често идеологията, съзнателно или не, се е намесвала в из-
следванията на професионалните историци и в резултат на това има
някои въпроси, които или все още не са разработени в съответствие с
последните тенденции в световната историческа наука, или са обект
на разгорещени спорове, излезли извън сферата на професионалната
наука и станали поле за изява на една сравнително многобройна маса
от непрофесионални историци, които често също са със сериозен
идеологически „багаж“.
По една или друга причина всички въпроси, свързани със славяните,
с тяхната история, култура, археология и т.н., са вълнували поколения
български историци от епохата на Възраждането до ден днешен. На-
пълно закономерно процесът на заселване на славянските племена на
Балканския полуостров също е често изследван от родните медиевисти,
най-вече поради ключовото му значение за изграждането на среднове-
ковната българска държава. Поради значимостта на проблема той е раз-
работван многократно и е създадена огромна по своя обем историогра-
фия, като най- често заселването на славяните се поставя в пряка връзка
с основаването на Дунавска България или пък се засяга в по-общи тру-
дове, посветени на ранносредновековната българска история.
Макар да не липсват целенасочени опити да се изследва само и
единствено заселването на славяните на Балканите
1
, най-често този
процес се поставя в общия контекст на създаването на Дунавска Бъл-
гария
2
. Това обвързване носи както позитиви, така и някои негативи
при цялостното проучване на проблема. Най-сериозният негатив е, че
при изследването на процеса на заселване на славяните, заради голя-
мото му значение за създаването на българската държава, твърде често
родните историци го идеологизират значително и това не позволява

Де б а т и и п р о б л е м и в м оде р н а т а б ъ л г а р с к а и с т о р и ч е с к а н а у к а
6
създаването на една ясна и обективна представа за конкретните му
измерения. Много често оценките и изводите, които се правят, са във
връзка с по-късни събития и процеси и не отразяват само и единстве-
но спецификите на славянското заселване, а го натоварват с редица
странични идеи и значения, които по един или друг начин целят да
защитят основните тези на изследователите, свързани с началото на
българската държавност и ранносредновековната българска история.
Като цяло може да се каже, че въпреки сериозния научен интерес към
проблема все още има редица въпроси, които заселването на славяни-
те на Балканите предизвиква.
Не може да се отрече факта, че прекалено големият брой идеоло-
гически наслагвания и честите пренаписвания на историята събудиха
интереса на българското общество, което сега очаква да чуе днешната
историческа „истина и е по – добре да я чуе (или прочете) от професи-
оналните историци, отколкото от множеството появили се напоследък
историци – дилетанти и/или самозвани интернет – историци. Без да
целя да обидя последните две групи бих казал, че някои техни тези
са аргументирани с откровени фалшификации, а в други случаи личи
непознаването на основни извори и понятия и твърде безкритичната
употреба на аргументи, някои от които са от сферата на фантастиката.
Нашата цел в настоящата кратка статия ще бъде да посочим ос-
новните идеологически наслагвания при няколко поколения българ-
ски историци
3
и след това да очертаем главните въпроси, по които
предстои да се предприемат по-задълбочени изследвания. Основна
задача на тези изследвания ще бъде създаването на една по-обектив-
на представа за заселването на славяните на Балканския полуостров.
Поради ограничения обем на настоящата статия, а и поради нежела-
нието ни тя да придобива вид на историографски преглед, ще се задо-
волим да представим по една ключова фигура от двата основни пери-
ода в развитието на нашата историография от началото на XX век до
1989 година. От периода преди Втората световна война ще съсредото-
чим вниманието си върху Васил Златарски и неговия основополагащ
труд „История на българската държава през Средните векове“
4
. От
марксистката историография ще се спрем на популярната и имаща
сериозни достойнства монография на Петър Петров „Образуването
на българската държава“
5
.
Поради плурализма, наложил се, поне отчасти, в нашето обще-
ство след 10 ноември 1989 г., е много трудно да посочим само един
автор или едно изследване като знаково за историографските дирения

7
За с е л в а н е т о н а с л а в я н и т е н а Ба л к а н и т е ...
по интересуващия ни проблем в последните малко повече от 20 годи-
ни. По тази причина условно разграничаваме две основни направле-
ния, в които се развиват историческите изследвания – традиционно
и радикално. Първото ще бъде представено в настоящата ни статия с
доста популярната „История на средновековна България VII–XIV“
6

с автори Васил Гюзелев и Иван Божилов, а другото – с провокатив-
ните изследвания на Чавдар Бонев
7
и Петър Георгиев
8
. Посочените
исторически трудове ще бъдат база за настоящата статия, но това не
означава, че няма да бъдат привлечени и допълнителни изследвания
по някои частни въпроси.
Във връзка с изследването на процеса на славянското заселване
на Балканите се очертават няколко основни проблема, по които раз-
личните школи и поколения историци имат различно виждане. Най-
общо можем да ги обобщим в следните 5 групи: произход на славяни-
те и значение на етнонима/политонима „славяни“; ранни нападения
на славяните на Балканския полуостров; заселване на славяните на
Балканския полуостров; славяните и отношенията им със завареното
население; обществено-политическо устройство на славяните на Бал-
канския полуостров.
Настоящата статия не претендира за изчерпателност, нито има за
цел да дава готови отговори. Тя се опитва да провокира научна дис-
кусия, в хода на която да се отстранят различните идеологически и
всякакви други наслагвания върху процеса на славянското заселване
на Балканите. Само тогава ние, днешните историци, ще можем да от-
говорим на очакванията на българското общество и да изясним този
толкова сложен и значим проблем.
Въпросът за произхода на славяните и за значението на етнонима
или политонима „славяни“ е многократно поставян в нашата исто-
рическа наука, както поради огромното си значение за изследването
на самия проблем, така и по политически и идеологически причи-
ни. Доста широко разпространение има тезата, че славяните първо-
начално са обитавали Централна Европа и по-конкретно района на
басейните на реките Одер и Висла, земите на Южна Белорусия и
междуречието на Днепър и Буг.
9
Много сходно е виждането по този
въпрос и на един от най-изтъкнатите ни медиевисти – Васил Гюзе-
лев. Той смята за прародина на славяните част от земите на днешни-
те държави Полша, Беларус и Украйна, както и европейската част на
Русия.
10
Представените две мнения, макар да имат малки разлики по-
между си, в крайна сметка са вариации на една и съща теза, която не

Де б а т и и п р о б л е м и в м оде р н а т а б ъ л г а р с к а и с т о р и ч е с к а н а у к а
8
е продукт на българската историография, а е заимствана от изследва-
нията на чешки, полски и най-вече руски и съветски учени.
11
Те имат
своите причини да посочват земите си за люлка на славянството, но
някои от аргументите им търпят сериозна критика в съвременната
европейска историография.
12

Наличието на такава критика дава основание на една нова генера-
ция български историци да се стреми към създаването на теза, която
да представлява българската гледна точка по въпроса. Представена в
най-общи линии тяхната теория е следната: славяните са наследници
на траките, разселили се в Централна и Източна Европа след римското
нашествие на Балканите.
13
Доказателства за това твърдение се търсят
в няколко насоки: най-напред се изследва изселническото движение
на големи групи тракийско население, предизвикано от римляните по
време на тяхната експанзия на Балканите; търсят се сходни черти на
тракийското и славянското общество
14
и се привеждат средновековни
извори, които потвърждават тази гледна точка.
15
На базата на това схва-
щане възниква и една по-радикална хипотеза, която е твърде популяр-
на сред любителите-историци и е напълно пренебрегвана от модерната
ни историография. Тя гласи следното: българите и славяните са част от
една общност, а тя от своя страна е наследник на тракийското населе-
ние.
16
Много лесно могат да се разберат мотивите, подтикнали част от
съвременните български