Одиторски риск

Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“
гр. Свищов

ДОКЛАД
на тема
Риск на одита

Изготвил: Евгения Лозанова
Ф. номер: 151030, спец. Финанси

Риск на одита или одиторски риск. Встъпвайки в договорни отношения с клиент, всеки одитор знае, че не може да провери целия финансов отчет и да гарантира абсолютната вярност на счетоводната информация. В действията, които извършва при одита винаги съществува риск, тъй като в своето крайно заключение одиторът потвърждава това което може би не е трябвало да потвърди. Под одиторски риск се разбира вероятността одиторът да даде неподходящо или неточно мнение за финансовия отчет. При планирането одиторът разглежда характерът на работата, която му предстой да извърши. Колкото клиента е по-рисков, толкова повече работа трябва да планира одитора. Пример за това е че колкото е по-голяма дейността, толкова повече операции се извършват и е възможно да бъдат допуснати счетоводни грешки. Видовете рискове в одита са: одиторски риск и риск за бизнеса на одитора . Одиторският риск се отнася до одитора, и се отнася до случаите, в които одиторът може да направи изводи за одитираната система и да представи одиторско мнение „без забележки”, което е основание да се приеме, че системата работи ефективно, ефикасно, икономично, законосъобразно, а в действителност това да не е така. Изводите на одитора се основават на статистическа извадка и не може да се очаква, че одита ще разкрие всички случаи на нередности, злоупотреби и закононарушения. В специализираната литература моделът на одиторския риск се представя със следната формула :
DAR = IR x CR x DR

където: DAR – приемлив одиторски риск IR – вътрешно присъщ риск CR – контролен риск DR – риск от неразкриване
Рискът има различни форми:
-Риск когато клиента функционира в несигурна среда и може да се провали в бъдеща работа.
-Друг възможен риск е когато финансовият отчет съдържа неточности, защото ръководството е пристрастно или има некоригирани грешки.
Приемливият одиторски риск е субективно установено равнище на риска, което одиторът е готов да приеме по отношение на съществуващи грешки, които остават неразкрити, въпреки заключението на одитора „ без забележки ”. Степента на този риск може да се колебае в диапазон от 0 до 1 ( 0 до 100 %) и не може да е нито повече, нито по-малко от тези граници. Нулевият риск би означавал пълна увереност на одитора, а 100 процентния риск, съответно пълна неувереност.
Вътрешно присъщият риск е свързан с очакванията на одитора, че в системата съществуват грешки, които превишават допустимите стойности до момента на проверка от страна на вътрешния контрол. Контролният риск е свързан с очакванията на одитора, че грешките, които превишават допустимите стойности няма да бъдат разкрити от системата за вътрешен контрол. Контролният риск измерва ефективността на системата за вътрешен контрол от гледна точка на нейната способност да предотвратява или разкрива грешките.
Рискът от неразкриване е този риск, който одиторът приема, в степен, в която е готов да рискува да не разкрие съществуващи грешки, въпреки приложените одиторски процедури.
Оценка на риска: Одиторите не са в състояние да проверят 100% от счетоводната информация, следователно не винаги резултатите от одиторската проверка водят до разкриването на всички съществуващи нарушения и винаги съществува риск, който трябва да бъде оценен. Затова преди да започне работа с даден клиент, одиторът има разработена политика и процедури, с които да направи специфична оценка на почтеността на клиента и това колко рисков е той.
Одиторския риск няма как да бъде сведен до нула и затова задачата на одитора е да се увери, че не съществува по-голям риск от 5%. Тези 5% се наричат още ,, магическа цифра" на одиторския риск, защото пълната достоверност на одита е равна на 100% а нивото на доверие не трябва да е под 95%.