Рисков профил на банковата система в България

Началото на банковата дейност възниква още в далечното минало, с появата на стоково-паричните взаимоотношения. Постепенно банките и тяхната дейност започватда се развиват и усъвършенстват, за да стигнат до днешния си вид.
Банковата система представлява съвкупност от банките на страната в тяхната взаимна обвързаност, подчиненост и законова регламентация. Съвкупността включва банки и лицензирани банкоподобни институции, които извършват банкова дейност. Банковата дейност като обект на счетоводството представлява процес на последователно и непрекъснато осъществяване на взаимно обвързани присъщи на банките операции. Счетоводството на банките и банковите сделки се осъществява на базата на утвърдена счетоводна теория и практика и не се различава съществено от счетоводната система на небанковите предприятия. Основите на банковото счетоводство се регламентират в Закона за счетоводството, Закон за кредитните институции, както и приложимите международни стандарти за финансови отчети, Закон за БНБ, Закон за банковата несъстоятелност и Търговски закон.
Банковата система в България към 2015 г. е двустепенна, с централна банка Българската народна банка (БНБ) (която от 1997 г. функционира в условията на валутен съвет), и търговски банки. Собствеността е преобладаващо частна и системата работи на пазарен принцип.
Според Закон за банките и кредитните институции ”Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и за собствен риск.”
Същност на рисковия профил
В литературата се срещат много определенията за това що е риск, но всички дефиниции основно произтичат от вероятност или потенциална възможност за претърпяване на загуби и щети от неизпълнение или некоректно изпълнение на договорни задължения между кредитора и кредитополучателя.
Предвид на наложените изисквания на пазара, банките все повече разширяват кредитната си дейност, стремят се да подобряват качеството на предлаганите от тях услуги, включително и в областта на кредитирането, да привличат нови клиенти, да постигнат по-голяма печалба и по-добър имидж сред конкурентите си. Въпреки, че банковите мениджъри се стремят към възможно най-високо ниво на приходите, в същото време те са загрижени и за качеството на приходите. Променливият характер на доходността се обуславя от различните видове риск, съпътстващи банковото дело. Анализът на кризите в банковите системи на различни държави показва, че основната причина за проблемите е реализацията на кредитния риск – значителни обеми на просрочени кредити в резултат на провеждане на рискована кредитна политика. Причини за банкови фалити се явяват фактори като ниско качество на активите и слаб контрол. Това налага изграждането и прилагането на надеждна система за оценка и управление на риска и по-специално на кредитния риск, характерен както за индивидуалния кредитополучател, така и за целия портфейл от кредити. Осъществяването на банковия контрол и по–специално контрола върху кредитирането, кредитната политика и особено по отношение на кредитния риск на банките като цяло предполага неговото познаване както в теоретичен така и в практически план.
За да може по-точно да се изясни същността на рисковия профил на една банка, то първо трябва да се обърне внимание на няколко основни понятия:
Вътрешното управление. Това управление се фокусира върху отговорностите на компетентния орган за управление (управленска и надзорна функция). Отнася се основно до определяне на бизнес целите на институцията и рисковия профил, организацията на дейността, разпределението на отговорностите, структурата на нивата на отчитане и информацията, която
Вътрешен контрол. Компетентният орган за управление е отговорен за осигуряването на трите независими функции, от които се състоят ефективните системи на вътрешен контрол. Функциите са контрол на риска, спазване на правилата и вътрешен одит. Функцията по контрол на риска осигурява съвместимостта на политиката по риска с рисковия профил на банката. Функцията по спазване на правилата установява и оценява риска от отклонение от зададената рамка от изисквания. Функцията по вътрешен одит е инструмент на компетентния орган за управление за осигуряване на адекватността и качеството на другите две функции – контрол на риска и спазване на правилата. Вътрешният контрол включва също и организацията на счетоводния процес, управлението на информацията, системите за оценка и измерване на риска.
Капиталовата адекватност на банките изразява състоянието на собствения капитал на банките - неговата достатъчност от гледна точка осигуряване на ликвидността им и създаване на предпоставки за повишаване на тяхната рентабилност. В световната практика се използват разнообразни показатели за определяне на адекватността на собствения капитал на банките на обективно необходимия му размер. С международните стандарти Базел І и с Базел ІІ се прави опит да се усъвършенстват и уеднаквят показателите в повечето страни по света. При установяване на капиталовата адекватност на банките е важно да се направи по-широк анализ на дейността им и в т. ч. на характера на банковите операции, на степента на риска, както и на състава и структурата на кредитите и инвестиции от гледна точка на риска. Собственият капитал на банките може да се съпостави с различни позиции на баланса и отчета на банките: с всички активи, с активите с повишен риск, с общия размер на депозитите и др. Получените при тези съпоставки показатели дават представа за съотношението на собствения капитал с тези балансови позиции, както и за степента на участието му в дейността на банките. През последните се приема и стандарта Базел III, който днес се използва широко. С него се въвеждат нови изисквания и се акцентира върху операционния риск (виж. Приложение 1).
Капиталовата адекватност на банките, изразяваща съответствието на размера, състава, структурата и съотношенията на собствения капитал на банките с балансовите им активи и пасиви се установява на основата на регламентираната от Централната банка Наредба 38 на БНБ от 14.12. 2006 г. за капиталовата адекватност на банките. Наредбата е разработена, съгласно изискванията на Базел ІІ. За установяване на показателите за капиталова адекватност е необходимо преди това банките да установят: 1.Размера на собствения капитал и неговите елементи; 2. Лимитите и ограниченията при определяне на размера на собствения капитал, използван за определяне на капиталовата адекватност; 3. Минимално необходимия размер на собствения капитал, съобразен риска, който банките поемат; 4. Установяване на размера на рисково-притегленте активи и задбалансови позиции, съобразно кредитния, пазарния и операционния риск; 5. Сумата на рисковите експозиции на активите, притеглена с рисковото им тегло; 6. Изчисляване на рисково-притегления размер на експозициите и очакваните загуби.
В състава на рисковия профил на една банка се разглеждат категории риск сред които:
Бизнес риск: включва кредитен риск, пазарен риск, лихвен риск, ликвиден риск, операционен риск, стратегически риск, репутационен риск и други.
Концентрационен риск: като част от кредитния риск, концентрационният риск включва големи експозиции към свързани лица и големи експозиции към групи от контрагенти със сходни характеристики, чиято вероятност за неизпълнение зависи от общи фактори като: сектор, икономика, географско разположение, вид финансови инструменти.
Кредитен риск: текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от невъзможността на длъжника да изпълни изискванията по който и да е сключен договор с банката или невъзможността да действа в съответствие с договорните условия. Тук се включват и остатъчен риск, кредитен риск при секюритизация и трансграничен (трансферен) риск.
Лихвен риск: текущия или потенциален на риск за приходите и капитала, възникващ от неблагоприятни промени в лихвените нива.
ИТ риск: подкатегория на операционния риск - текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от неадекватни информационни технологии и процеси, в смисъл на цялостност и последователност на информационните потоци и възможността за тяхното управление и контрол, или възникващо от неадекватна ИТ стратегия и политика или от неадекватна употреба на тези технологии в институцията.
Правен риск и риск от неспазване на правилата: подкатегория на операционния риск - текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от нарушение или неспазване на закони, правила, указания, споразумения, препоръчани практики и етични стандарти.
Ликвиден риск: текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от невъзможността на банката да посрещне своите задължения на техния падеж.
Пазарен риск: текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от неблагоприятно изменение на валутни курсове или на цените на облигации, акции или стоки в търговския портфейл. Този вид риск може да възникне при операции, свързани с поддържането на пазара, търгуване или заемане на позиция в облигации, акции, валута, стока или деривати (върху облигации, акции, валути или стоки). Този риск включва риск от изменение на валутните курсове, дефиниран като текущото или потенциалното ниво на риск за приходите и капитала, възникващо от неблагоприятни изменения на валутни курсове.
Операционен риск: риск от загуба, възникващ от неадекватни или неправилно структурирани вътрешни процеси, персонал и системи или от външни събития. Този риск включва ИТ риска, правния риск и риск от неспазване на правилата.
Репутационен риск: текущия или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от неблагоприятно възприемане на имиджа на банката от страна на клиенти, контрагенти, акционери, инвеститори и регулаторните органи.
Остатъчен риск: подкатегория на кредитния риск – рискът, възникващ когато признати техники за измерване и редуциране на риска, използвани от банката, се окажат по-малко ефективни от очакваното.
Сетълмент риск: риск от неполучаване на парични средства или закупени активи от контрагент при сделка, когато банката е доставила съответния актив или е предоставила договорените парични средства. В този смисъл се състои от кредитен риск и ликвиден риск.
Стратегически риск: текущият или потенциален ниво на риск за приходите и капитала, възникващ от промяна на бизнес средата и от неблагоприятни ръководни решения, неправилно изпълнение на възприети решения или липса на гъвкавост към промени в бизнес средата.

Оценка на рисковия профил на банките в България в периода 2007-2015г.
Рисков профил, 2007г.
Фактори, определящи динамиката на банковата система през 2007г. са отпадане на мерките в областта на кредитирането, въвеждане на нова капиталова регулаторна рамка и Рамка за консолидирано финансово отчитане за надзорни цели (РКФО).
Първото тримесечие на периода се характеризира със запазване на доброто качество по отношение на активи, доходност на добро равнище, ликвидната позиция не бе източник за значим риск. Въпреки въвеждането на новите капиталови изисквания не настъпиха фундаментални промени в бизнес поведението на банките.
В рамките на трето тримесечие не е регистриран прираст в обезценката на кредити. От гледна точка на структурата на активите водещо място все още заема кредитният риск – той отбелязва ръст от 10.53%.Капиталовото покритие на операционния риск не отбелязва нарастване - 405 млн. лв. Стоковият, валутният и позиционният риск ангажират минимална част от капитала и са значително по-ниски от кредитния и операционния. Крайният извод, които може да се наложи е че банковата система е чувствителна към кредитен и операционен риск.

През последното тримесечие на 2007г. няма съществено изменение в съотношението на рисковете в банковата система на страната. Изводът за годината е че е налице капацитет за посрещане на нуждите на банковата система в условията на промени в качеството на активите. През годината по отношение на диверсификацията не настъпи промяна и в сравнение с предходната година отново водещо място заема кредитн