Същност и особености на данъчно- осигурителния контрол при установяване на прест

Стопанска академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов

Доклад
на тема
"Същност и особености на данъчно- осигурителния контрол при установяване на престъпления"
по дисциплина
"Данъчен контрол и администрация"

Име: Виторио Андреев Захариев
Фак. №: 132170
Спец.: СФК
Курс: III
Група: 33

Свищов
2015

При осъществяване на контрол върху данъчно-осигурителния процес, съответните органи могат да констатират данни за извършени различни инкриминални деяния . Съобразно отношението им към данъчно-осигурителния процес, условно може да се обособят в следните три групи:
Деяния, които нямат вързка с данъчно-осигурителните задължения, но са реализирани при или по повод контролираната дейност- например самоуправство, клевета, набедяване, разкриване на данъчна и осигурителна информация, представляваща защитена от закона тайна, използване на служебно положение, престъпно нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, превишаване на власт или права и др.
Деяния, които имат косвено отношение към контролирания данъчно-осигурителен процес- посредничество или подкуп, измама на купувача, противозаконна външно-търговска дейност, кражби, изнудване, вещно укривателство, обикновена и документална измама, длъжностно присвояване и други.
Деяния, които засягат пряко процеса на данъчното и осигурително облагане-всички, които са против финансовата, данъчната и осигурителна системи.
Въз основа на анализираните правни норми, може да се направят следните изводи за проблеми при осъществяване на контрол върху данъчните престъпления :
1.Затрудения в контролната дейност възникват поради това, че нормативните регламенти на ДОПК и на НК ползват различни категории. Това създава условия за субективно тълкуване и прилагане на несъпоставими величини.
2. Необходимо е да се разграничават активните и пасивни контролни дейности от бездействието. Активните контролни дейности включват явните (видими за задълженото лице), основни контролни процеси, които са законово регламентирани- ревизия и проверка. При условно обособеното паисвно контролиране се осъществява „латентен“ фискален контрол. Той се реализира в съвместни дейности с органите на МВР, които по предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства ред, могат да ползват специфични технически средства и оперативни способи.
3. Към настоящият момент правната доктрина * липсва регламент , съобразно който да се санкционира контролиращият орган по приходите, когато е пропуснал да съобщи незабавно за всички случаи, при които имат данни за извършено престъпление . Съобразно предвидените правни норми би представлявало престъпно деяние бездействието на контролния орган, когато не съобщи за данни за извършено или извършващо се престъпление, станали му известни в хода на контролния процес.
4.Необходимо е уточняване на категорийния апарат. По настоящем в икономическата доктрина съществува категория „данъчен контрол“. Тя има своето приложно поле, обхващащо контрола върху всички видове данъчни правоотношения . В процесуалния кодекс (ДОПК) се съдържа задължение органите по приходите да администрират освен данъчните и другите публични вземания . Изхождайки от наименованието на Агенцията се предполага, че всички проходи, които са предназначени за диска се администрират от служители на посочената структура.
5.Полезно е регламентирано конкретизиране на взаимодействието и координацията между специалистите, противодействащи на финансовите престъпления от различни струтктури- Национална агенция за приходите, Министерство на вътрешните работи, представителството на ОЛАФ за България, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и др.
Преди да се анализират конкретните престъпления против данъчната и осигурителна системи, регламентирани в глава седма на НК, ще трябва да се акцентира на разпоредбите съдържащи се в регламента на чл. 223 от НК. Разпоредбите на Наказателния кодекс (алинея първа на чл. 223), предвиждат наказание лишаване от свобода до три години или пробация за случаите, при които не се предвижда по-тежко наказание, ако лице получи имотна облага, която не му следва. Според алинея втора на чл. 223 от НК е предвидено много по-леко наказание- пробация или глоба от сто до триста лева, когато съответно лице получи възнаграждение за извършена работа, което не му се следва. Съпоставката между регламента на двете алинеи показва, че основната разлика между двете деяния е престъпният резултат . Законодателят е определил да бъде по-тежко наказанието, когато в резултат на дадени неверни данни е получена имотна облага за прозиведено или извършена работа, а не когато е получено възнагреждение за извършена работа .
Според чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ е предвидено, когато данъчното задължено лице не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчната си декларация и това води до определяне на данък в по-малък размер или до освобождаване от данък, се налага административно наказание. За физическите лица санкцията е глоба, а за юридическите лица и едноличните търговци е имуществена санкция в размер до 1000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Изводите, които могат да се направят с оглед на действащото законодателство са, че когато лицето получи възнаграждаване въз основа на декларирани неверни данни- това деяние има характер на престъпление по чл. 223 от НК . Според първа алинея, когато възнаграждението е имотна облага наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация за случаите , при които не се предвижда по-тежко наказание . Когато възнаграждението не е имотна облага, а левовата й равностойност , наказанието е по алинея втора- пробация или глоба от сто до триста лева.
При констатиране на данни за престъпление контролният данъчно-осигурителен процес е необходимо да се съпоставят критериите за определяне тежестта на противоправното деяние . Те се изразяват в следните регламенти : чл. 9, ал. 2 от НК, чл. 93, т. 7- 9 от НК . От посочените членове, могат да се направят следните изовди:
Градацията в категориите „малозначително деяние“, „маловажен случай“, „тежко престъпление“ и „особено тежък случай“ данъчно-осигурителните системи е в зависимост от размера на данъка. Когато той е по 3000 лв., се приема, че не е консумиран обективно състава на чл. 225 и чл. 256 от НК .

2.Регламентираните категории показват,че вида престъпление според степента на тежест е поставен в зависимост от различни критерии. Така например, тежкото престъпление, се определя от наказанието „лишаване от свобода“ . Другите два вида престъпления, които са наименовани „случаи“ нямат конкретна обвързаност с наказанието- „лишаване от свобода“.
3.Определянето на едно деяние като административно нарушение или като един от трите вида престъпление е с оглед евентуалната присъда спрямо извършителя му . Това до известна степен затруднява възможността в хода на контролния процес, органът по приходите оцени информацията- дали в нея се съдържат данни за престъпление и за какъв вид. Въпреки, че не са регламентирани изискванията към контролните органи от НАП, на практика те са най-вече с икономическо образование. Тяхната компетентност позволява, чрез специфичните си методи и способи на контрол да установяват дължимите публични вземания.
4. Независимо от разликата в посочените критерии- размера на наказанието и степента на обществената опасност, които определят едно противоправно деяние като пресъпление, спрямо престъпленията в данъчно-осигурителната система липсва еднаквост на третиране. Освен общият регламент на чл. 9, ал. 1 от НК , който определя кога има престъпление, трябва да има предвид разпоредбата на ал. 2, която определя кога едно деяние не е престъпление . Явна назначителност е категория, която е силно зависима от субективното оценяване на компетентния орган.

Схема за етапите на разкриване на данъчно престъпление и реализация на контролното въздействие .

Законодателят е определил съдържанието на понятията „големи размери“ и „особено големи размери“ . В чл. 93, т. 14 от НК е посочено, че данъци в големи размери са тези, които надвърлят 3000 лв. , а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят 12 000лв.
Разпоредбите на глава седма от НК , определят конкретните видове престъпни деяния против финансовата,данъчна и осигурителна системи.
1.Във финансовата система,обект са стопанските отношения във финансовата сфера, чрез които се затруднява разкриването произхода на облаги, придобити с престъпление. Регламентирани са следните основни видове престъпления:
Изпиране на пари- когато чрез финансова операция или сделка с имущество се : прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което се знае или се предполага, че е придобито чрез престъпление или друго обществено деяние, както и когато се : придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество.
Кредитна измама- в Глава шеста, Раздел IV от Особената част на Наказателния кодекс са регламентирани престъпленията против паричната кредитна система. Те са умишлени и противоправни посегателства върху нормалното функциониране на паричното обращение и на кредитирането в страната;
Неправомерно получаване или ползване на средства от ЕС- който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежещи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава.
Нецелева употреба на бюджетни средства- когато длъжностно лице, в нарушение на бюджетен закон се разпореди с бюджетни средства или със средства, с целево предназначение не по предназначението им .
Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права да заема определена държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена дейност или професия .
Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до 500 лв., както и с лишава от права да заема определена държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена дейност или професия .
2.В данъчната система са определени за престъпление следните деяния:
Избягване, установяване или плащане на задължения в големи или особено големи размери. Престъпното деяние може да бъде извършено като задълженото лице : не подаде декларация; потвърди неистина или затаи истина в подадената декларация; не издаде фактура или друг счетоводен документ; унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри; осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията и др.
Противозаконно пречене на данъчен орган да изпълни свое законово задължение. Наказанието е завишено, когато деянието е извършено чрез сила или заплашване .
Създаване на юридическо лице с идеална цел или учредяване на фондация , която не извършва или извършва привидно обяванета при регистрацията й дейност и има за цел освобождаване от данъци, получаване на данъчни облекчения или на друга имотна облага.
Преобразуване на търговско дружество или на друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сдека със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) .
3.В осигурителната система е определено като престъпление онова деяние, при което длъжностно лице разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски .
От направеното изложение на различните престъпления, които могат да се констатират в процеса на контрол върху данъчно-осигурителните задължения, могат да се напправят следните изводи и обобщения :
От гледна точка на връзката им с данъчно-осигурителният процес, престъпленията могат да се обособят на : престъпления, които са извършени в рамките или във връзка с контролираната дейност; престъпления, които пряко се отнасят до обект на посегателство; престъпле