Организация,отчитане и контрол на работната заплата

Студентска разработка
на
Тема:
Организация,отчитане и контрол на работната заплата.

Увод
Работната заплата е паричното трудово възнаграждение или заработка, определени в съответствие със споразумение между работодателя и съответната синдикална организация, с националното законодателство или с нормативен акт на Правителството, които по силата на писмен или на устен договор за наемане, работодателят предоставян на работника или служителя за труда, който е положен или трябва да бъде положен, или услугите, които са оказани или трябва да бъдат оказани.
По принцип трудовото възнаграждение се изплаща в пари.По изключение в зависимост от конкретните условия,постигнатите споразумения и подписаните трудови договори между синдикатите и работническите сдружения или работодателите и работника е възможно трудвото възнаграждение да се изплаща и в натура.
Според действащото у нас трудово законодателство,допълнителните трудови възнаграждения или част от тях може да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, колективен или индивидуален трудов договор.По своята същност работната сила е вид стока и това налага тя да има цена.Тази цена се разглежда като доход за лицата които я предлагат,в резултат за положения труд,за работната сила ,която изразходват в трудовия процес.
В икономически план работната заплата представлява,част от БВП,която работниците и служителите получават в съответствие с положения труд.Тя е този главен фактор,които определя степента на задоволеност на материалните и културните потребности на населението а също така и на неговото благосъстояние.Затова мотивиращата роля на работната заплата е много голяма,защото получаването на по-голямо възнаграждение,помага за закупуването на повече потребителски стойности.
Целта на настоящата работа е да се изяснят основните проблеми на отчитането на разходите, свързани с персонала в „ХХХ „ООД.
Основните задачи са:
1. Изясняване на същността на трудовите ресурси и разходите, свързани с персонала
2. Преглед на нормативната уредба, уреждаща правилата за отчитане на работната заплата
3. Характеристика на счетоводното отчитане на разходите, свързани с персонала
4. Запознаване с дейността на „ХХХ„ООД
5. Отчитане на разходите, свързани с персонала в „ХХХ” ООД
Обект на изследване са: разходите, свързани с персонала в „ХХХ„ ООД в връзка с горепосочените цел, основни задачи и обект на изследване в настоящата студентска разработка бе спазена следната методика на изследването:
Набелязване на основните точки, подлежащи на анализ в настоящата работа.
Осигуряване на необходимата научна литература.
Запознаване с нормативната уредба на разглежданата проблематика, подробно изложена в Глава първа.
Осигуряване на достъп до част от първичните и вторични счетоводни документи, представящи отчитането на разходите, свързани с персонала на”ХХХ „ООД.

Точка 1
Теоретико-методически постановки на организацията, отчитането и анализа на работната заплата

1.Характеристика на работната заплата
Работната заплата е основен елемент на цената на труда, който отразява пряко вложения труд от отделните работници и служители. Също така тя представлява един от основните източници за техните доходи.Всеки труд реализиран в дадена област е възмезден,т.е.срещу положения труд се заплаща възнаграждение на дадения работник или служител.
От гледна точка на работодателя, работната заплата е преди всичко разход за дейността, отразяващ конкретно вложения труд от страна на наемния персонал. А от гледна точка на работниците и служителите, работната заплата е онази част от техните доходи, получавани от работодателя, която има най-пряка връзка с вложения труд. Посоченото разбиране за същността на работната заплата има и значителна практическа стойност, защото отразява позициите и интересите на основните субекти на трудови отношения - работодатели и наемен персонал, както и тяхното поведение в процеса на управление на заплатите.
Държавата и държавните институции се надяват, че чрез работната заплата ще бъдат защитени нископлатените работници, ще се решат някои социални проблеми, икономически и политически такива. При определянето същността на работната заплата, безспорно трябва да се отчитат и текстовете на редица международни нормативни актове и най-вече Конвенция Nо.95 от Международната организация на труда от 1949 г. В Член 1 на тази Конвенция по отношение същността на работната заплата е записано следното: “ . . . “работна заплата”, независимо от наименованието и начина на изчисляването й, означава възнаграждение или доходи, които могат да бъдат оценявани в пари и определяне по споразумение или от националното законодателство и се дължат по силата на писмен или устен договор от работодателя на трудещия се за работа, която е изпълнена или предстои да бъде изпълнена, или за услуги, които са извършени или предстои да бъдат извършени.”
По силата на тази конвенция работната заплата трябва да отговаря на няколко условия:
1) да се заплаща в пари. По изключение може част от работната заплата да се заплаща в натура, ако има такъв обичай и разпореждане от МС. Това заплащане е само в продукти от лично потребление.
2) задължително е работната заплата да е в пари в национална валута или в друга, ако е законоустановена. Не в ценни книжа, акции или др.
3) работната заплата се заплаща в брой. По изключение и по банков път.
4) работодателят не може да ограничи работника да изхарчи работната си заплата.
5) удръжки от работната заплата се правят само в случаи, определени от закона, колективния трудов договор и съда.
6) работната заплата трябва да се плаща регулярно в определени от държавата срокове, в работен ден и близо до работното място.

2.Структура на работната заплата
Брутната заплата (gross salary) е общата сума пари, която се начислява на работника или служителя за съответния период от време във ведомостта за заплати. Тя включва полагащата се за периода основна заплата,допълнителните трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Основната заплата (base salary) обикновено е съществен елемент от трудовия договор между работодателя и съответния работник или служител. Като правило тя се определя въз основа на работите, операциите или функциите, които трябва да извършва трудещия се, които обикновено са регламентирани в т.н. длъжностни характеристики или описания на длъжността.Определя се също и чрез оценка и степенуване на работните места и длъжностите. При оценката на работното място се отчитат сложността, отговорността и тежестта на труда и съобразно параметрите на работната среда. Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор (КТД) и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила на организация на работната заплата на съответното предприятие. В бюджетните организации и дейности размерът на заплатите се определя с нормативен акт.
Допълнителните трудови възнаграждения (additional payments, bonuses) се определят с нормативен акт или се договарят с индивидуален и/или с колективен трудов договор. Определените с нормативен акт възнаграждения се изплащат задължително. А договорените с индивидуален и / или с КТД възнаграждения се изплащат според договорените условия. В наредбата изрично е предвидено, че допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура. . Задължително изискване на наредбата е когато допълнителните възнаграждения са предоставени в натура да не са спиртни напитки, увреждащи здравето, наркотични вещества и тютюневи изделия.

Други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Такива са:
1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период от време;
2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно психическо натоварване, и в други условия увреждащи здравето на работника;
3. участие в печалбата;
4. други.

Нетната заплата (net salary) е конкретната сума пари, която се изплаща на работника или служителя за определен период от време. Тя се изчислява като от брутната заплата се приспаднат съответните данъци, осигурителни вноски и други удръжки, допустими от законодателството на съответната страна.

3.Функции на работната заплата
Работната заплата по своята същност изпълнява няколко основни функции:възпроизводствена,стабилизираща и мотивираща.
Възпроизводствена функция – работната заплата представлява средство за живот. Доходът като основен източник на материални блага и услуги следва да е в реален размер,достатъчно висок за да осигури възпроизводството на изразходваната сила. За да изпълнява тази функция, в работната заплата трябва да се отчетат следните групи разходи:
- инвестиции на семейството за обучение на работната сила, за нейното създаване и възпитаване;
- разходи за нервно-психическа и физическа енергия в конкретния трудов процес;
- разходи за поддържане на интелектуалното равнище на професионалните квалификационни качества на действащата работна сила.
Стабилизираща функция – произтича от мястото, което заема работната заплата в парите, които се намират в обращение, колкото е по-голямо мястото на работната заплата в парите в обращение, толкова е по-голямо значението на работната заплата. С нарастването на работната заплата ще се увеличи и делът, който хората могат да изразходват за закупуване на стоки и услуги.
Мотивираща функция - естествения стремеж за повишаване на жизнения стандарт на всеки работник/служител го мотивира да повишава трудовата си активност-умения,квалификация и др. с цел заемане на позиция с по-голямо заплащане.

4. Системи на работната заплата
Механизмът за определяне на брутните работни заплати е известен у нас, като „ системи на работната заплата”. Системите на работната заплата най-общо могат да се определят като начин, средство за определяне работната заплата на работниците за положения от тях труд. Те могат да се разглеждат и като съвкупност от принципи, правила и нормативи, критерии, показатели, изисквания и процедури за определяне на резултатите от труда на заетите и съответстващото му възнаграждение. Системите на работната заплата позволяват на фирмата:
да се оцени правилно резултата от труда на всяко заето лице (работник, служител, група);
да се обвърже работната заплата с положения труд;
да мотивира работещите във фирмата за постигане на целите й;
да осигури хармонизиране на интересите на работодателя и работниците;
да създаде условия за професионална реализация;
да задържи заетите работници и служители и привлече и нови.
Кодексът на труда посочва като основни системи на заплащането на труда повременната т.е. когато трудовото възнаграждение се определя спо