Осиновяване

Осиновяване
Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка
родител–дете. Това е юридическият път, по който тези две лица се свързват както по
произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто
обем зависи от вида осиновяване — пълно или непълно. Осиновяването не е нито
договор, нито сделка; това е специфичен правен способ за създаване на отношения,
равни по последиците си на кръвните отношения. В българското право материята се
урежда със Семейния кодекс, глава VІІІ - осиновяване. Това е хуманен институт на
правото, с голямо емоционално и обществено значение. Осиновяването едновременно
осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява
естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.
Според чл.82 от Семейния кодекс (СК) осиновяване е налице, когато „между
осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини
— от друга страна, възникват права и задължения както между роднини по произход, а
правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по
произход се прекратяват“. От текста в закона става ясно, че след акта на пълно
осиновяване родител на детето става осиновителят, а биологическите родители (ако са
известни) се заличават от регистрите. На детето се издава нов Акт за раждане, в който
за родител се вписва осиновителят. Съпругът/съпругата на осиновителя не става
родител на осиновеното дете, независимо, че се изиска неговото съгласие за
осиновяването. Последният става втора майка (респ. втори баща) на осиновеното дете и
между тях възниква връзка на сватовство от първа степен.
Видове осиновяване
Пълно осиновяване - когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;
когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване; ( чл. 100, ал.1
и 2) и по чл. 93, (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е
настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на
настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на
мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки
по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в
производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила
на детето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без съгласие на
родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална
услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра
на деца за пълно осиновяване.
Непълно осиновяване е налице, когато възникват роднински отношения по
произход между осиновителя от една страна и осиновения и неговите низходящи от
друга, но осиновеният запазва връзката си с рождените си родители, не се създава нов
акт за раждане, а само се отбелязва осиновяването, като се вписват и имената на
осиновителя. Разликата с пълното осиновяване е, че рождените родители не наследяват
осиновения, а роднините на осиновителя нямат права и задължения към осиновения.
1

Условия за осиновяване
* Възраст: съгласно чл. 77 от СК може да бъде осиновявано лице, което към датата
на подаване на молбата не е навършило 18 години. Минималната разлика между
осиновен и осиновител трябва да бъде 15 години. Изключение на това правило се
допуска, когато един от съпрузите осиновява рождено дете на другия съпруг.
* Забрана за двойно осиновяване: Не се допуска едновременно осиновяване от две
лица, освен ако те не са съпрузи.
* Забрана за осиновяване между роднини: Забранено е осиновяването между
роднини по права линия, както и между братя и сестри. От това правило се допуска
изключение, когато баба или дядо могат да осиновят свой внук, но само ако внука е
роден извън брак или когато са починали единият или двамата родители.
* Допълнително условие за пълно осиновяване – когато осиновявания е вписан
в , Регистъра на осиновявания”, а осиновяващия – в „Регистъра за осиновяващи”.
* Регистри – в СК ясно е разписано създаването и воденето на: 1. Регистър за
осиновявания – като Агенцията за социално подпомагане създава електронен регистър
на осиновяванията, а Регионалните дирекции – водят регистри, в които водят лицата за
пълно осиновяване и 2. Регистър за осиновяващи - като Агенцията за социално
подпомагане създава електронен регистър на осиновяванията, а Регионалните дирекции
– водят регистри, в които водят лицата желаещи пълно осиновяване. За да бъде вписано
в него едно лице трябва да подаде молба до дирекция „Социално подпомагане”, която
от своя страна lтримесечен срок, считано от датата на подаване на заявлението за
вписване в регистъра на кандидат – осиновителите, Директорът на ДСП следва да
издаде разрешение или отказ за вписване в регистъра. В тази връзка се изготвя
социален докалад за кандидат осиновителя. Докладът се изготвя от социален работник,
който трябва да се срещне няколко пъти с кандидат – осиовителя, да разговаря с него,
да направи посещение в дома му, за да придобие представа за битовите условия, при
които би живяло осиновеното дете, да се срещне с членове на семейството на кандидат
– осиновителя.
Действа Съвет по осиновяванията, който разглежда досиетата на кандидатите и тези
на децата като за всяко дете търси подходящ осиновител, водещ е интересът на детето.
На кандидат – осиновителите се предлагат деца за осиновяване. Те могат да приемат
или да откажат да осиновят предложеното им дете като ако решат да осиновят, подават
молба за осиновяване до окръжния съд.извършва проучване на годността на лицето и
го вписва в регистъра служебно.
* Съгласие за осиновяване: За да се пристъпи към осиновяване трябва да се
получи съгласието на значителен кръг от лица. Сред тях са осиновяващият,
осиновяваният (ако е навършил 14 години, като изслушването му се провежда по
правилата на Закона за закрила на детето), родителите на осиновявания (ако са
известни), съпрузите и на осиновяващия и на осиновявания. Законът поставя условие
съгласието на майката на осиновявания да е дадено най-малко 30 дни след раждането-
чл.89 ал.2 от СК, което е израз на родителските ѝ права и засяга моралните страни на
въпроса.
2

* Среща с детето -След като за кандидат-осиновителя бъде определено дете за
осиновяване, кандат – осиновителият може да осъществи лични контакти с детето.
Кандидат-осиновителят има право да се срещне с детето. Срещите се осъществяват в
дома, в който детето е настанено за отглеждане. Освен да осъществи личен контакт с
детето, на тези срещи кандидат – осиновителят може да постави въпроси на директора
на дома или на възпитателите относно здравословното състояние, развитието,
историята на детето, биологичните му родители и всичко друго, което го интересува.
Кандидатът разполага с едномесечен срок, считано от датата на получаване на
уведомлението, че е избран за осиновител на конкретно дете, да вземе решение дали
желае да осинови това дете.
Кандидатът не е длъжен да осинови предложеното му дете. Не е длъжен дори да
осъществи лични срещи с детето като изобщо не е желателно да осъществява такива
срещи, ако предварително, въз основа на получената информация за детето, е решил, че
няма да осинови предложеното му дете особено когато тое на такава възраст, на която
разбира случващото се около него /обикновено 3-4 годишна възрст/.
В случай, че в този едномесчен срок молба за осиновяване на бъде подадена, счита се
че осиновителят отказва да осинови предложеното му дете. На осиновителя може да
бъде предложено друго дете за осиновяване. Няма ограничение в броя на предложените
деца за осиновяване. Отказът на осиновителя не е пречка впоследствие да му
предложено друго дете за осиновяване. Разбира се на многобройни откази, които не се
основават на обективни причини не се гледа положително. \ чл. 95 от СК).
* Съдебна процедура - В случай, че кандидат – осиновителят реши да осинови
предложеното му дете, той подава молба за осиновяване до окръжния съд чрез
регионална дирекция социално подпомагане.
В три дневен срок от получаване на молбата, служителите от Дирекция социално
подпомагане трябва да я внесат в съда. В 14 дневен срок от постъпването на молбата,
същата се разглежда от съда в открито заседание при закрити врати. При пълно
осиновяване съдът изслушва доклада на дирекция „Социално подпомагане”, разглежда
представените доказателства.
Обикновено производството приключва в едно заседание, но в случай, че съдът изиска
представянето и на други доказателства, делото се отлага за друга дата. По тези дела се
изслушва и прокурор.
Съдът се произнася с решение.С решението съдът допуска осиновяването, указва да се
извърши промяна на името на осиновявания съобразно бащиното и фамилно име на
осиновителя, указва да бъде съставен нов акт за раждане на осиновения.
Решението влиза в сила след изтичане на 14 дневен срок за обжалването му. С влизане
в сила на решението осиновяването се счита за извършено. Въз основа на препис от
влязло в сила съдебно решение, детето се изписва от дома, в който е настанено и се
предава на осиновителя.
Правната връзка, за разлика от биологичната (каквато е между родителите и децата им)
е сред основните фактори обуславящи осиновителния процес. Тя се създава изкуствено
и за съжаление може да бъде и изкуствено прекъсната. Прекратяването на
3

осиновяването обосновава прекъсването на всички правни последици свързани с него.
Този вид явление има резултати занапред, в бъдещето, а не е с обратна сила. Например
връзките, които се създават биват преустановени след прекратяване на осиновяването,
а прекратените такива се възстановяват. Новият акт за раждане, който се създава в
полза на осиновяването се обезсилва, действие придобива старият, възстановяват се
първоначалните имена на детето. Правата, възниквали дотогава се запазват, семейно-
правната връзка се възстановява, също както наследствените права.
Прекратяване на осиновяването – чл. 106-109 от СК
В зависимост от начините на прекратяване на осиновяването съществуват два
вида прекратителни мотиви:
* Автоматично - т ова прекратяване настъпва при случаите, в които
осиновител, осъществяващ непълно осиновяване почине. В тези случаи прекратяването
се осъществява по извънсъдебен ред и осиновеното дете наследява починалия си
родител.
* Въз основа на съдебно решение - При него може да има два вида съдебно
производство.
Първото се извършва при взаимното съгласие на осиновителя и осиновеното
дете. Трябва да се има предвид, че съдебното производство е охранително, поради
факта, че не се изисква съдебно съдействие, защото на практика съдебен спор няма. То
де допустимо и при двата типа осиновяване като е достатъчно и двете страни да са
дееспособни.
Вторият вид се извършва по исково производство. В него се разглежда
предявения конституционен иск свързан с причините за прекратяване на
осиновяването. Те могат да са:
- съществуване на провинение от страна на осиновителното правоотношение, т.е на
лице е виновно поведение от страна на извършителя на правонарушението;
- смърт на осиновителя, осъществил непълно осиновяване;
- обстоятелства, които разстройват осиновителното правоотношение;
- друга причина за унищожаемост на осиновяването е неспазването на изискванията по
процедурата по осиновяване. Трябва да се има предвид, че унищожаването има същите
последици каквито са при прекратяването Тези изисквания са упоменати в текста на
Семейния кодекс и могат да се разпределят по следния начин:
1. Осиновеният е навършил 18 годишна възраст.
2. Осиновяващият е с по-малко от 15 години по-възрастен от осиновеният.
3. Осиновител и осиновяващ са роднини по права линия.
4. Баба и дядо са осиновили свой внук, който не е извънбрачно дете и има родители.
4

5. Едновременното осиновяване на дете от двойка, нямаща граждански брак е причина
за унищожаемост на осиновяването.
6. Осиновяването е извършено, без да