Основи и течения на философската антропология

Същност и основни идеи на философската антропология
Стремя се „да запазя неутралитет” ,за да погледна и изследвам темата,
чрез концепцията за неутрална „представа за нещата“. Имам лични
предпочитания в написаното. Двустранния модел на „добро и зло“ „това е
грешно, това е правилно“ е изключен от анализа и наблюденията ми написани по
тази тематика. Продължавам в „неутралността“.
За да се разгледа, потърси и открие отговора или поне да се постигне някаква
степен на „откривателство“ на въпросите на философката антропология, първото
нещо ,на което ще представя, това са самите понятия и „течения“ на науката „от
човека“ философия, както и науката за човека „антропология“.Самата смес от
тези две течения се фокусира върху изследването и изучаването на природата и
същността на „себе си“ и на междуличностните отношения.
Всичко от сега нататък е кратка история на течението на философията и по-
скоро основите от където тръгва философията, такава каквато е.
В създаването си до сега философията е претърпяла множество трансформации.
Началната форма на съществуване на философията е ,като течение за
изследване и наблюдения на Вселената, реалността и движещите я механизми.
Натурфилософията е цялостна дисцплина. От философията произлизат много
и най-различни направления.Науките, които са част от нея са
астрономия,химия,физика,биология,метафизика, психология,философия на
езика, политическа философия,естетика,
онтология,етика,метаетика.“Поднаправленията“ са се „дисоциирали“ от общото
течение на философията. Преди да се оформят ,като науки наименованията на
отделните „сектори“ на философията са били просто „символ“ създаден за по-
лесна комуникацията между философит, за да могат да споделят своите
виждания и да ги структурират. Всяка една част от структурата на
„natureфилософията“ и сега се занимава с изследване на Вселената и нейните
механизми.Философията предшества всички природни науки.Самия термин
природна наука идва от там,че се изследва и наблюдават природа и законите,
които я „движат“.А природата е част от Вселената.
Философията , като течение представлява търсене на „отговори“ и извършване
на определени изследвания. Като термин думата „философия“ идва от
елинската цивилизация.По-голямата част от основоположниците на
философията, са взаимствали знания и методи от египетската финикийската,
вавилонската , персийската цивилизации и всички древни цивилизации до които
са имали достъп. Това е показателно, че в древността „елините“ не са единствени
в своите търсения за себе си,в своите метафизични търсения за механиката на
битието. Всяка една от тези цивилизации е имала „сфера“, течение , което се е

занимавало с изследването на такъв въпроси. Наименованието
„натурфилософия“ само говори за себе си,произхожда от „натур“ (“nature” -
естествено) и философия (любов към мъдростта).Натур е „символ“ за изследване
на „естествените“ механизми на Вселената ,природа и реалността. Директния
превод на думата „философия“ ,това е любов към мъдростта. Любов е едно от
понятията и представите ,за които много описания не се намират. Най-често
любовта се свърза с „огън или пожар“.Всяка „любов“ съдържа в себе си „страст“.
За да може , който и да е пожар, да се разгори трябва „пламне“ нещо.За да си
направиш огън в планината ти трябват дърва. Тоест страстта на пожара , това са
дървата.А страстта /това е онази част от всяка наука/течние/религия ,която прави
възможна появата на „бял свят“/ на философията това е мъдростта. Мъдростта
това е опита от практиката на „откритите и търсените знания“. Така че ,
обединението на „nature” и „philosophy“ според моите „виждания“ това е моста
между опита практиката , познаването и търсенето на знания „ за себе си“ и
„естествените“ механизми на Вселената,реалността и природата, като „страст“ в
живота.
Първите сведения за „класическия период“ на философията, като вече
определено направление за търсене започват от античността (елинската
цивилизация) . Накратко ,ще ви запозная с „философията“ на четирите
„школисти“ Питагор,Сократ,Платон,Аристотел.
Питагор в буквален превод от гръцки означава „онзи който убеждава на
площада“.“Пит“-означава убеждавам,“агор“ означава площад.Той е обединил
вековните познанията на традициите на египтяните с науката на елините и с по-
голяма точност атиняните.Започнал обучението си в Египет,Вавилон,както и при
финикийците.Питагор добре усвоил научните и религиозните познания на
вавилонците,египтяните и финикийците.Питагор е бил добре запознат с
математика ,астрономия и познания за света. Както е всеобщоизвестно от него се
появява и теоремата по математика .Египетските религиозни „кръгове“,от който
той получава тези познания са били твърдо против да разглася познанията си по
математика.Представите на Питагор били такива,че според него всичко било
възможно да се изрази чрез числа.Питагор създава първата философска школа с
определен вид догми.Една от основните тези на Питагор , е че хората са част от
Бог и имат право на самоусъвършенстване.В Питагоровата школа е формиран и
термина философия (любов към мъдростта и търсене на реално практическо
самоусъвършенстване).Питагор имал страст към музиката и в неговите
представи музиката можела да се изрази чисто математически.От Питагор
писмени сведения не са открити,всичко което се знае за него идва от неговите
ученици.

Друг основно течение във философията е това на Сократ.Най-важното нещо
останало от Сократ до сега,това са репликите му „Опознай себе си!“.Според
Сократ именно чрез себе си и личния опит се опознава Бог.Сократ е смятан за
най-умния човек на света във времената ,в които е живял.Основата на неговото
течение (сократското), е невъвличането във взаимоотношения,ученик-учител,той
насърчавал тези ,които са идвали при него сами да търсят отговори на въпросите
си,също така ,че той на нищо не може да ги научи.Неговите търсения били
търсения „навътре в себе си“ .Сократ добре е съчетавал „търсенето на вътре в
себе си „ с търсенето навън в реалността“.Най-силния инструмент използван от
Сократ това било провокацията.А най-силната провокация е да подложиш на
съмнение основите на всичко открито до сега от всички и всичко и да стиска да
провокираш всеки и всичко, дори и тези които те учат и са те учили,всички
авторитети,дори и „Бог“.За Сократ нямало разлика между боговете и
хората,според него животът се определя от индивидуалните стъпки на
всеки.Сократ се занимавал със склуптура.Основите на течение формирано от и
около живота на Сократ са двата типа хора.Единият тип хора били такива,които
били обвързани със политиката,законите правилата и най-вече в силна връзка със
социума и управлението му ,другият тип били философите,тези които
надскачали социума,политиците,лозунгите и манипулациите свързани с тях.До
сега не са открити записи и творчество от него,а само „живи“ разговори.Сократ е
участвал във три войни и се е завръщал от тях.Поддържал е в добра форма
физическото си тяло.
Последното направление в основополагащото време на философията това е на
Аристотел.Негов личен учител е бил Платон,а той самия е бил учител и
наставник на Александър Македонски.Занимавал се е с основните науки в
елинската цивилизация
(астрономия,метеорология,зоология,анатомия,география,геология и физика).
Във философията си пишел за психология
,естетика,икономика,политика,риторика и теология.Занимавал се с изучаването
на чужди трациции , култури , езици и обичаи.По покана на Филип Македонски
става учител на Александър още от 13 годишна възраст.Идеологията , с която
Александър става Александър Македонски е дадена и преподадена от
Аристотел.Най-голямата империя в древния свят, е създадена в съчетание,както
на войнския стремеж на Александър, така и от философията , на която бил
научен.Аристотел е създател на логиката, инструмента с който се доказва
истинността на науките.
Другата част от това направление това е антропологията.Това е наука за човека
в частност ,но същевременно и за човечеството.Социална наука занимаваща се с
въпросите за произхода,преселенията,културните особености,традициите

,родствените системи в цялата многоизмерност и многопластовост.Една от
основните теми на антропологията е темата ,че нашият вид е развил способност
да възприема света символично,абстрактно и да го преобразява с помощта на
такива символи.Термина се появява именно от Аристотел,обозначавайки
знанията за духовната страна на човешката природа.През 1775 Блумерх разделя
човешкия род на пет расови типа.. През 30-те години на 20-ти век в Англия се
обособява идеята, че обществото съществува, защото обичаите му са адаптивни
и позволяват на хората да се справят с обкръжението си един с друг. Това е
периодът на така наречения функционализъм в антропологията. Обществото
оцелява, защото членовете му успяват да задоволят седем биологични и
психологически потребности - изхранване, възпроизводство,физически удобства,
сигурност, почивка, движение и растеж.Има пет вида
антропология(медицинска ,социална,културна,лингвистична и физична).
Досега накратко описах и представих основите на философията и на
антропологията слети в едно ново течение Философска антропология.
Антропологична философия е дисциплина, занимаваща се основно с това да
търси отговорите на въпроси свързани с метафизиката,същността и природата
на човек, както и междуличностните отношения.
Започвам от там,че „човек“ е просто една дума-символ , който е чисто абстрактен
,като значение.“Човек“ е сбор от представи,от човека за човека,но не е към
човека.Пример един аутист,дали има представа за човека,какво
представлява,дали въобще вижда хора,това никой не знае е освен самият
аутист,но за него той не е аутист, но дали е човек,дали има тази представа от
символа на абстрактния образа наречен човек.Тези дълго търсени отговори дали
ще бъдат открити,знаят само въпросите,защото те въпросите са част от
човека,поради факта,че са зададени от него.Според парадокса между човек и
Бог,Бог е по „висш“,ама пък от Бог произлиза човека ,а пък човека си задава този
въпрос това значи ли ,че Бог не знае отговора ,знае само Бог.Според
Библията,тялото е създадено от Бог, но и душата (взех го от идеята на
християнството) ,както и духа, са дадени от Бог.Това означава ли ,човек като
човек,душа и дух знае отговора на този въпрос ,какво е човека или само Бог
търси този отговор какво е човека,чрез човека ,за да го открие самия Бог.Щом
Бог създава мъжкия и женския пол,това означавали ,че той е нито едното , нито
другото поради прост