Основи на макроикономиката

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
КУРСОВА РАБОТА
По дисциплината : Основи на макроикономиката
Изработил: Проверил:
гл. ас. д-р Стела Ралева
София, 2011 г.

Казус 1. През 30-те години на миналия век икономиките на повечето от развитите
западни страни се характеризират със значително намаляване на равнището на
производството, с понижаване на равнището на цените и с увеличаване на нормата
на безработица. Как можете да обясните тази ситуация от гл. т. на модела на
макроикономическо равновесие “съвкупно търсене-съвкупно предлагане”.
Илюстрирайте графично. Посочете кои фактори могат да предизвикат подобни
промени в икономиката. Какво според Вас може да направи правителството в
такава ситуация с цел да стимулира съвкупното производство? Каква е
икономическата цена, която трябва да се плати, ако се предприемат тези мерки?
Световната икономическа криза, наричана също Голямата депресия, е най-тежката
световна икономическа криза, започнала през 1929 и продължила през 1930-те години.
Засяга най-тежко Съединените щати, Европа и Британската империя, довеждайки до
многобройни фалити на банки и компании, висока безработица и рязък спад на брутния
вътрешен продукт, промишленото производство, цените на фондовите борси и
практически всички индикатори за икономически растеж. Последствията от кризата са
най-тежки в силно индустриализираните градски центрове. Ескалиращата безработциа в
Канада води до масови протести
Обикновено се смята, че кризата е започналаа да отшумява през 1933, но показателите за
промишлено производство, цените на акциите и световният БВП надхвърлят нивата от
1929 едва след Втората световна война. Световната икономическа криза е най-тежкият
траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и
половина, за който период има редовна икономическа статистика.
Голямата депресия довела до разрушителни последствия в почти всяка страна, независимо
от това дали била бедна или богата. Личните доходи, доходите от данъци и такси и
печалби спаднали значително, а в някои страни като Америка безработицата достигнала
25%. Градовете по света също почувствали удара от икономическата криза, което довело
до масова безработица в градове, разчитащи предимно на тежката промишленост. В много
страни строителството било временно преустановено. Провинциалните райони, които
разчитали предимно на земеделието също били застигнати от кризата, като изкупните
цени на селскостопанската продукция спаднали със средно 60%.
Двадесетте години на 20-ти век са известни като златна икономическа ера, белязана от
бурен възход, особено в Америка. Затова Великата депресия идва изневиделица. Хиляди
драматични страници са изписани за случилото се на фондовата борса в Ню Йорк на 24
октомври 1929 г. – Черният четвъртък. Тогава започва рязък спад в цените на акциите,
който в следващите месеци ще изтрие 60-70 процента от капитализацията на най-големите
компании. И това се случва в момента, когато борсовите инвестиции за пръв път са се

масовизирали и милиони обикновени американци са станали акционери в публични
дружества. Най-бързо рухва цената на компаниите, които до тогава са смятани за най-
стабилни – тези от телекомуникационния и електрическия сектор. Към края на 1929 г.
спадът на общата капитализация на компаниите на борсата достига фантастични за
времето си размери – 40 милиарда долара. Фондовият крах е съпроводен с упадък на
деловата активност и отмяна на златния стандарт за основните световни валути. Бързо
започват да се закриват фирми, заводи и банки. Образува се армия от милиони безработни,
които отчаяно търсят каквато и да е работа. В резултат от кризата промишленото
производство в САЩ бележи исторически спад от цели 46 процента, във Великобритания
този показател е 24%, в Германия – 41%, а във Франция – 32%. Акциите на промишлените
предприятия в САЩ поевтиняват с 87 на сто, във Великобритания – с 48%, в Германия – с
64%, а във Франция – с 60%. Безработицата в Европа също достига колосални измерения.
Според официалната статистика към края на кризата в развитите промишлени държави
има общо 32 милиона души без работа като само в САЩ те са 14 милиона.
Икономическата буря утихва през 1933 г., но нейните последиците се усещат до края на
30-те години.
След крахa на Уолстрийт от 1929 година обществото все още било оптимистично
настроено за изход от икономическата криза. В средата на 1930 година лихвените
проценти спаднали значително, но очакваната дефлация и нежеланието на хората да
увеличават задълженията си чрез вземане на заеми довело до спад на инвестициите. През
май, същата година, продажбите на автомобили спаднали до нивата от 1928 година.
Особено тежко било положението във въгледобивните и селски райони, където
безработицата излизала извън контрол. Крахът на американската икономика довел и други

страни до икономически крах, някои от които били по-слабо засегнати от икономическата
криза.
Съществуват няколко обяснения за първия спад на икономиката, датиращ от 1929 година.
Според монетаристите, в основата на депресията стои погрешната политика на
монетарните власти, чието бездействие довело до криза в банковата система и
масови фалити на банкови институции. От тази гледна точка, чрез бездействието си
Федералният резерв допуснал финансовите провизии да се свият с 1/3 само за
четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не
можел да получи кредитиране, което довело до масово спиране на инвестициите.
Заеми се отпускали с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което
принудило президента Рузвелт да подпише заповед 6102, с която притежанието на
златни монети и златни кюлчета от частни лица било обявено за незаконно. С това
натискът върху Федералния резерв бил намален.
Според британския икономист Кейнс, основният ангажимент на държавата в
стремежа към обществено благо е балансиращата правителствена намеса в
икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки. Според
кейнсианците, намаляването на данъците и увеличаването на правителствените
разходи с цел подпомагането на икономиката е ключово задължение на държавата
по време на икономическа криза.
Икономиката на САЩ през 30 те години на ХХ в. е в състояние на рецесионен разрив на
брутен вътрешен продукт. При това състояние реалния БВП е по-нисък от потенциалния
БВП, т.е. под равнището на дългосрочното съвкупно предлагане, и безработицата е под
естествената си норма. Една от основните причините довела до това състояние на
икономиката е наличието на свръхпроизводство, в резултат на което краткосрочното
съвкупно предлагане се увеличава. Първоначалната крива на краткосрочното съвкупно
предлагане SAS се измества нагоре и на ляво
в кривата SAS’ ( фиг.1.1 ).

В така създадената ситуация липсват фактори, които да доведат до изместване нагоре и на
дясно на кривата на съвкупно търсене. Равновесното състояние се установява в т. Е’, при
което равнището на цените е по високо и реалния БВП спада. Нивото на безработицата се
повишава, което води до намаляване на покупателната способност на потреблението. За да
се излезе от тази рецесия е необходимо да се увеличи по някакъв начин съвкупното
търсене.
За увеличаване на съвкупното търсене биха помогнали редица фактори като например
намаляване на данъците, увеличаването на количеството пари; увеличаване на износа,
спад на лихвения процент, увеличаване на правителствените покупки и редица други.
Казус 2. Периодите съответно преди и след началото на настоящата световна
икономическа криза се характеризират с твърде своеобразна динамика на преките

чуждестранни инвестиции в България. Анализирайте тези своеобразия чрез
използване на емпирични данни за периода от 2000 г. до м. септември 2010.
Коментирайте структурните характеристики на преките чуждестранни инвестиции
по вид на инвестицията, географски райони и икономически отрасли.
Динамичните темпове на привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са
ключов фактор за преодоляване на сериозните проблеми в повишаването на
производителността на труда, подобрява не качеството на продукцията и кон ﬖ
рентоспособността на българската индустрия.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) придобиха особена важност през последното
десетилетие като средство за ускорен растеж и развитие на икономиките в преход.
Широко разпространено е мнението, че предимствата, които ПЧИ създават, като
повишаването на стандарта на живот и възможността за икономически растеж на страната
бенефициент, в пъти надвишават техните недостатъци. Значимостта на ПЧИ се крие в
продължителността на ангажиментите, които те присъщо носят за разлика от другите
форми на капиталови инвестиции. Тяхната цел е да установят трансгранични търговски
отношения и в същото време да упражнят значително влияние върху мениджмънта на
една чуждестранна компания.
В частност, ПЧИ са инструмент, който дава възможност на икономиките в преход да
въведат нови технологични и управленски техники и по този начин да се справят с
техните стратегически и организационни „пропуски”. От друга страна, дългосрочният
характер на ПЧИ предопределя една по-висока чувствителност към техния рисков
характер. Политическата и икономическа стабилност, както и прозрачните правни
регулации в страната бенефициент, засягащи чуждестранната собственост и възможността
за репатриране на печалбите, са важни определящи фактори на процеса на вземане на
решение за инвестиране зад граница. ПЧИ са особено важен елемент на икономическата
интеграция, защото създават възможности за ускорен икономически растеж, технологични
иновации и преструктуриране на предприятията, както и за подпомагане на капиталовата
сметка на платежния баланс. По този начин членството в Европейския съюз може да бъде
разглеждано като определящ елемент на съществуващата бизнес среда и по този начин
директно да влияе върху размера на ПЧИ в икономиките в преход, в това число и
България.
Един от основните фактори, който оказва влияние върху размера на чуждестранните
инвестиции, през последните две, три години, в страните, включително и България, е
икономическата криза. Големите инвеститори, които са транснационалните корпорации
намаляват дейността си в областта на сливания на предприятия и придобиване на дялов
капитал зад граница, както и разработването на нови инвестиционни планове. В
международен план големите международни банки продължават да изпитват недостиг на
ликвидност и са ограничили кредитирането, независимо от взетите комбинирани мерки от

страна на правителствата от Групата на 7-те развити индустриални държави. Тези
неблагоприятни тенденции се отразяват с известен лаг във времето и върху процеса на
привличане на чуждестранни капитали в страните от Югоизточна Европа.
Това намира израз в затруднения при привличането на допълнителни финансови ресурси
във вътрешните компании при ограничено кредитиране от страна на банките.
Период 20002001200220032004200520062007200820092010-Q3
Общо 1103,3903,4980,01850,52735,93152,16221,69051,86685,93281,9887,8
Здравеопазване и социални дейности 0,10,10,40,10,41,20,84,61,61,592,9
Финансово посредничество 17,7137,6136,8432,4236,1667,3827,52175,11677,7692,1197,2
Други дейности, обслужващи
обществото и личността 17,27,433,422,27,519,565,390,553,420,7181,7
Преработваща промишленост 551,9289,576,8516,3435,7868,21078,61057,9617,8606,829,9
Хотели и ресторанти 10,719,48,824,726,352,4103,2167,694,948,70,1
Операции с недвижими имоти,
наемодателна дейност и 146,014,263,6163,1215,6533,81800,52597,91989,7679,9192,7
Образование 1,74,94,72,60,00,60,10,80,60,0 6,9
Транспорт, складиране и съобщения 20,1243,3229,0153,6426,5108,7448,4255,8273,5300,8243,9
Производство и разпределение на
електрическа и топлинна енергия,
газообразни горива и вода
15,63,073,37,7670,8308,5352,4280,1236,3244,4123,7
Рибно стопанство 0,00,00,00,02,70,10,00,00,21,1 0,1
Строителство 29,219,335,74,681,7171,6501,0815,1605,2208,8 10
Некласифицирани 34,023,349,267,6113,016,228,8159,6335,2