особеностите на модерното общество

Какви са особеностите на модерното общество по отношение на организацията на производството и труда

Формирането на основите на социокултурния комплекс, който ние наричаме модерност, се е състояло в непосредствена връзка с философските основи на рационализма и религиозната Реформация. Особеностите на глобализационния процес и формирането на структурите на информационното общество поставят в нова светлина представите за модерността изобщо. Може би именно в този контекст ние сме в състояние значително по-стройно да подредим различните варианти на възгледите за модерността и да разберем 30противоречията, с които те са свързани като по този начин се ориентираме в разнобоя на различни представи организацията на производството и труда.Тяхната модернизация представлява само тенденция, но не характеризира състоянието на конкретните общества като цяло. Като пример в много от тези страни още в началото на ХХ век започва съзнателно управляван процес на модернизация, включващ различни елементи на производството, управлението и културата, заимствани от развитите страни и насочени към външните характеристики на целерационалната стратегия за социално развитие.
Формирането на основите на социокултурния комплекс, който ние наричаме модерност, се е състояло в непосредствена връзка с философските основи на рационализма и религиозната Реформация. Особеностите на глобализационния процес и формирането на структурите на информационното общество поставят в нова светлина представите за модерността изобщо. Може би именно в този контекст ние сме в състояние значително по-стройно да подредим различните варианти на възгледите за модерността и да разберем 30 противоречията, с които те са свързани като по този начин се ориентираме в разнобоя на различни представи.
По този начин се формират хибридни типове култури, които възприемат едни или други форми, характерни за типичните модерни общества. Те обаче съществуват в съчетание с различни културни сегменти от друго естество като в своята съвкупност формират социокултурна система, различаваща се от тези общества, които ние по определение смятаме за модерни.
Поради това можем да обособим критериите за модерно общество на вътрешни и външни. Вътрешните критерии ориентират тези изисквания към социалната практика, които касаят нейния смисъл, философията и ценностната система, към която се придържат осъществяващите я социални субекти. Именно към тези вътрешни критерии трябва да причислим целерационалния характер на социалното действие, т. е. публичната легитимация на правото хората да действат в обществото, изхождайки от своите интереси.
Вътрешен критерий, касаещ социалната философия, формираща стратегията на модерното общество, представлява разделението на времето от пространството и откъсването на социалните отношения от локалните пространства. Към тези принципни критерии трябва да се отнесе и способността на обществото към социална критика, т. е. към осмисляне на собствените си проблеми – рефлексивност. Тези вътрешни критерии намират своята реализация чрез осигуряването на редица външни условия, които материализират смисловия потенциал на модерността в единна и стройна социална организация. Такива външни критерии са: създаване на система на социалните отношения, основана на универсалното използване на материална сила и машини; пазарна икономика и конкуренция, институции за социален контрол, държавен монопол върху силовите структури и централизирана военна организация, всеобщо образование и институционализация на научната дейност. В този контекст трябва да се отбележат и някои макросоциологически признаци на модерността, които я характеризират на равнище, надвишаващо границите на отделните общества, концентрирани в пространството на националните държави:

- глобална взаимовръзка на икономическите процеси;
- формиране на нациите-държави;
- система от международни отношения между нациите държави;
- световен ред, локални войни;
- глобално разделение на труда.

Външните признаци, които характеризират основните аспекти в развитието на модерното общество, могат да бъдат наречени макросоциологически и имат универсален характер в териториалните и културни граници на отделната национална държава, която олицетворява модерната представа за общество. В същото време историческата практика на много страни показва, че всички тези елементи могат да присъстват чисто формално, без да изразяват същността на модерността като начин на съществуване на социалните общности и обществото като цяло.
Изобщо не отговаря на действителността например твърдението, че тоталитарният комунизъм е осъществил модернизацията в страните, в които е бил установен. Истина е, че по принцип тоталитарните идеологии (и нацизмът, и комунизмът, и фашизмът) се базират върху идеи и представи, характерни за модерните общества и дори довеждат тези идеи и представи до тяхната крайност. В това отношение социализмът представлява своего рода хипермодернизъм – основните принципи на модерното общество са проведени последователно в практиката по начин, граничещ с абсурда. Индустриализацията е възприета единствено като ирационална проява на икономическа мощ (но е проведена в противоречие с всяка икономическа логика).
Всички тези изводи ни навеждат на мисълта, че формирането на социалната практика със своя присъща култура и философия на действието представлява много сложен и уникален социален процес. Затова, търсейки началото на модерността, ние можем да открием цял комплекс от фактори, които са превърнали целерационалността в устойчив културен стереотип, обуславящ ценностната динамика и функционирането на структурите и институциите на обществото.
Същност и организация на труда

Осъществяването на трудовия процес предполага, че работната сила на работника (служителя) е съчетана с веществените елементи на производството (машини, суровини, материали). Вземайки се предвид и днешното високо техническо и технологическо развитие, както и високата степен на функционалното, производственото, професионалното и квалификационното разделение на труда, всичко това изисква наличието на структурна технология, както и на адекватната й организация на труда и управлението. Това са именно и главните предпоставки за висока производителност и за стабилни пазарни позиции.
По своята същност организацията като понятие може да бъде разглеждано в няколко аспекта. На първо място тя може да се отъждестви с някакъв обект или система, имаща своя вътрешна структура и предмет на дейност (стопанска, производствена, синдикална и т.н.). Във втория случай организацията се разбира като структура на самата система, като подреждане на нейните елементи, като ред на протичане на определен процес, като начин на функциониране на даден обект. И накрая организацията може да се разглежда като качествена характеристика на функцията организиране, като дейност на социалните субекти по създаването на необходимия ред на протичане на определен процес, за функционирането на даден обект, като дейност насочена за постигането на една или друга подреденост на системата, на обекта на дадения процес.
на дадения процес.
Става ясно, че организацията на труда може да се определи като ред на протичане на трудовия процес, за формиране и подреждане на частните трудови процеси в съвкупен трудов процес, за формиране и функциониране на съвкупния работник и на съвкупния трудещ се, като се осъществява на основата на определени принципи, форми и методи.
Организацията на труда сама по себе си в този случай представлява вътрешно-присъща характеристика на всеки съвместен труд, тя е условие за изграждането и функционирането на всяко предприятие.
Също така необходимостта от набиране на висококвалифицирани кадри в кооперацията е съобразено както с изискванията на длъжността, така и според изискванията на Кодекса на труда и различните трудово-правни нормативни актове. Т.е. всеки представител на Трудово-производителната кооперация, така да се каже си разбира от работата, всеки е квалифициран и притежава необходимите приоритети за заемане н длъжността. Ето защо правилната подредба на дейността е сигурност за прогресивното развитие на кооперацията.

Същност, определения и значения на ФОП.

Формата отразява вътрешната структура, строежа, връзката и начина на взаимодействие между частите и елементите на системата. Тя винаги се намира в съответствие със съдържанието, което е в основата на същността на системата. ФОП може да се разглежда като участъково организационно образувание характеризиращо се като устойчиво и със специфични начини на съчетаване на личните и веществените елементи в ПП. В по-широк смисъл ФОП определят начина на взаимодействие между веществените и лични елементи в процеса на превръщане на суровините и материалите в готови изделия. Те представляват определени начини или форми на съчетаване в пространството и времето на основните производствени елементи.
Исторически са възникнали и съществуват следните ФОП: индивидуална, групова (цехова), предметна, поточна и гъвкава.

2. Индивидуална ФОП (ИФОП).
Такава форма, при която един работник (майстор) извършва всички операции за изработване на готова продукция. Резултатите и качеството на работа при тази форма зависят много силно от способностите и качествата на майстора, от качествата на материалите и инструментите, с които разполага.
Предимства: качеството е силно персонализирано. Тази форма задоволява специфични изисквания или капризи на клиента. Чрез нея се укрепват социално-психологичните условия на човека, което подхранва неговото самочувствие и му дава сили да бъде по-добър майстор. За него труда носи радост и удоволствие, защото работата е разнообразна.
Недостатъци: задоволява ограничени потребности, ниска производителност, висока себестойност и цена. Не могат да се задоволят масови потребности.
Майсторството е специфично и се предава чрез опит от поколение на поколение като се започне от чиракуване.

3. Групова ФОП (ГФОП).
Същност и определения.
Характеризира се с това, че група от еднотипни машини са събрани на едно работни място и извършват еднотипни операции. Исторически тази форма е възникнала последния начин: предприемчиви майстори се досетили, че събирането на няколко майстора на едно и също място в един и същи цех води до по-добри производствени резултати като по-високо качество и производителност на изделията. Така започва да се заражда конкуренцията, специализацията, интеграцията и т.н.. Разделението на труда и специализацията пораждат необходимостта от машинизация и механизация. Манифактурното производство, което също порежда машинизация и механизация, създава възможност еднотипни операции изпълнявани на еднотипни машини да бъдат събрани на едно място като групи, от където идва и името на тази форма. Броят на групите еднотипни машини е равен на броя на реализираните машинни операции. Обработваните изделия/детайли се движат по групи машини, работни места и операции съгласно технологичната последователност. Това движение може да бъде кръгово, прекъснато, насрещно, повторно, циклично и др..
Предимства: по-висока производителност в сравнение с ИФОП, което се дължи на машинизацията, механизацията и специализацията. Ниска себестойност и висока рентабилност. Задоволява все по-големи пазари. Има по-голяма гъвкавост. Ако светът днес трябва да бъде описан с една дума, то най-вероятно тя би била динамика. Днес съществува нещо, но утре ще бъде създадено друго, много по-добро, много по-бързо, по-лесно, по-ефективно и т.н. Затова може би едни от най-важните характеристики на съвременния свят са интензивността, с която той се развива, глобализацията, динамичността на процесите и непрекъснатата поява на нови технологии и открития

1. Новите технологии и човешкият фактор

Задоволеността на обществото от всякакви технологии, нововъведения, ноу-хау и т..н е
огромна. Технологичният бум промени и продължава да променя живота на хората. Както всяко нещо това си има и положителни и отрицателни страни. Твърде голямото “улесняване ” на живота има и негативни ефекти върху някои ценности, но от друга страна напредъкът в това отноше