Трудова терапия

Трудотерапията като терапевтичен метод

автор: Кристина Данева-Върбанова
научен ръководител: гл. ас. д-р Багряна Илиева

Abstract: Occupational therapy is an active kinesitherapeutic method, under which work is used systematically. It is specially selected according to the stage and form of disease, and functional and mental state of person. It is intended in order to support the overall recovery of the body that finds expression in positive biofiziological, mental, social and ethical changes which occur in the patient. The organization of occupational therapy must be designed in such a way that a person to realize the social utility of his work, because work is an inseparable combination of physical and mental efforts together with a social grounded motivation for it.

Key words: work, occupational therapy, treatment, social assistance, support therapy, functional occupational therapy, professional occupational therapy

ВЪВЕДЕНИЕ
Трудотерапията е активен кинезетерапевтичен метод, при който се ползва системно трудовата дейност, специално подбрана според заболяването, формата и фазата му и функционалното и психическо състояние на човек. Тя е предназначена да подпомогне цялостното възстановяване на организма, намиращо израз в настъпващи у болния положителни биофизиологични, психични и социално-етични изменения. Организацията на трудотерапията трябва да бъде устроена така, че лицето да вижда обществената полезност на своя труд, защото всеки труд представлява неотделимо съчетание от физически и умствени усилия заедно със социално обоснована мотивировка за него. [2]

ИЗЛОЖЕНИЕ
Първите сведения за приложение на труда като лечебно средство показват, че той се е прилагал при болни с психични заболявания. За родоначалник на трудовата терапия се приема римският медик Гален (131-211). Като лекар в гладиаторската школа в Пергам е използвал труда за лечение и възстановяване. Според него трудът е най-добрият лекар а природата и е неизменим за човешкото щастие. [1]
Преди него Хипократ и Целзиус също споменават, че чрез лечебен труд се постигат добри резултати при лечението и възстановяването на различни заболявания. Според тях трудът трябва да се прилага съвместно с бани, диети, игри, разходки, специални упражнения и дейности от всякакъв вид.
В натурофилософията на диалекоизточните народи (Древен Китай) се набляга върху хармонията между духа и физиката, между труда и здравето.
От редица писмени източници от арабския свят и исляма има сведения за много медицински открития в периода от V-X век. През VIII век в Испания е създадена болница, където трудът се е използвал като лечебно средство при болните с психични заболявания.
Трудотерапията в България започва развитието си след Освобождението. Датират сведения, че болните, настанявани в манастири, са получавали като лечение водни процедури, разходки и занимания. Наред с това те са извършвали домакинска, канцеларска и кухненска работа. Част от болните са били обучавани да плетат чорапи, блузи и др. С особен принос в развитието на българската трудотерапия е управителят на Психиатричната болница в Бяла, Г. Илиев, който работи в периода от 1928-1949 г. [2]
След Втората световна война всички приюти у нас се превръщат в психиатрични болници, а в окръжните градове се създават диспансери и кабинети, в които активно се е прилагала трудотерапията в стационари и амбулаторни условия. През този период започва и постепенното внедряване на трудотерапията в редица санаториални и болнични заведения, главно при заболявания и увреждания на опорно-двигателния апарат и плумонологични заболявания. [2]
Един от първите нормативни документи по въпросите за трудотерапия в България е Постановление № 666 на Министерския съвет от 10.10.1953 г. В него се регламентира организирането на спомагателни трудово-лечебни заведения и заведения за социални грижи. [4]
При трудотерапията освен водещия лечебен показател има и други фактори, които влияят върху индивида, като например производителността на труда и материалната заинтерисованост. Според някои автори трудотерапията и занимателната терапия не се различават съществено по своята цел. Занимателната терапия стимулира предимно творческата дейност у пациентите и изгражда определено хоби при тях, като им позволява да осъществяват контакт с околната среда. Докато трудотерапията е свързана с по-голямо изискване към болните и създаване на продукт. [3]
Според Коноли (Англия) трудотерапията е надеждно лечебно средство, а Х. Симон я разглежда като система за лечение и организация на поведението на болните, довеждайки я до съвършенство. Посредством нея се достига до възстановяване функцията на организма, на системите и на даден орган. [6]
Корсаков определя трудотерапията освен като благотворно влияеща при болните с хронични заболявания, така също и при болни в острия стадий на заболяването. Според него тя играе и положителна роля затова, че е свързана с озразходване на енергия. [6]
Според А. Барюк работата заема важна роля при болните с психични заболявания. Той смята, че работата трябва да се прилага с мъдрост и такт, но не от гледна точка на продукцията, а по отношение на оздравителния процес. [6]
Мелехов изказва мнението, че трудотерапията е добро средство за повишаване общия тонус на организма и за нормализиране на обменните процеси. [6]
Въпреки многообразието от дефиниции през различните период, за най-пълна и точна се приема дефиницята, че трудотерапията е активен двигателен метод на лечение, при който се използва специално подбрана според заболяването и състоянието на болния целенасочена трудова дейност, предназначена да подпомогне цялостното му възстановяване. [4]
Важно условие за специалистите по трудотерапия е да познават видовете труд, да правят точна характеристика на движенията и действията и да ги анализират с цел рационалното им използване в трудотерапевтичните процедури. В тази посока трудът се разглежда от няколко гледни точки:
Последователност, брой и характер на всяко действие при дадено производство и вид труд – анализ на операциите и действията;
Брой, вид, характер и задачи на работните движения – анализ на отделните действия;
Определяне на точната работна поза и положението на тялото – биомеханичен анализ;
Установяване на участващите сегменти (пръсти, китка, предмишница, мишница) и определяне на видовете движения (сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане) – анатомичен анализ на работната поза и движенията;
Определяне на физическите усилия, харакерни за даденото трудово движение, определяне отношенията между трудовото движение, работната поза и действието в условията на работа на дихателната и сърдечно-съдовата система, определяне режима на работа на участващите мускули – физиологичен анализ;
Определяне доколко дадени дейности и действия ангажират сетивността на крайника (за допир, температура и форма) – сензодвигателен анализ.
Признаците, по които се квалифицират и използват трудовите дейности в трудотерапията са следните: [2]
1) според терапевтичната насоченост
а) за общо въздействие;
б) за специално въздействие, насочено към нервната система, опорно- вигателния апарат, обмяната на вещества.
2) според вида на трудовата дейност
а) домакински и битов труд (готвене, хранене, измиване);
б) художествени и музикални дейности (дърворезба, изработване на играчки от дърво, метал, глина);
в) ремонт и поправка на електроуреди;
г) занаяти (бродиране, плетене, грънчарство, кошничарство);
д) канцеларски труд (писане на ръка, писане на машина);
е) градинарство, земеделие, овощарство;
ж) строитество и боядисване;
з) индустриален труд (фрезоване, стругарство, шлосерство).
3) според характера на трудовата дейност
а) естествена трудова дейност;
б) видоизменна трудова дейност.
4) според броя на заниманията и разпределението на трудовите дейности
а) индивидуална
б) групова
5) според участието на трудотерапевта
а) под негово ръководство и котрол;
б) като методически ръководител на групата, провеждаща трудотерапия;
в) като консултант в процеса на трудотерапията.
6) според участието на отделните части на тялото и характера на мускулната работа.
7) според развиваните двигатели умения и качества – за сила, за ловкост, за издържливост.
8) според средата, в която се провежда трудовата дейност – на открито и на закрито.
Познаването на видовете труд и видовете дейности, използвани в трудотерапията е в интерес на самия лечебен успех и улеснява трудотерапевта в неговата ппрофесия.
Основната цел на трудотерапията е с всички възможни налични трудови средства и методики да подпомогне, ускори и затвърди лечебния процес.
За постигане на тази цел Карнашев [2] най-добре формулира задачите и прави съществени приноси в трудотерапията:
1) Психотерапевтичното повлияване (отвличане, успокояване).
2) Общо тонизиране и укрепване на организма, борба с хипокинезията и хоспитализма.
3) Профилактика на евентуални усложнения.
4) Специални терапевтични задачи
5) Възстановителни задачи
6) Поддържаща терапия
7) Рехабилитационни задачи
8) Диагностични задачи
В зависимост от целите и задачите, които си поставя трудотерапията, тя се дели на 3 основи вида:
Поддържаща трудотерапия;
Функционална трудотерапия;
Професионална трудотерапия.
Мястото на различните видове трудотерапия в лечебния и рехабилитационния план се определя от състоянието на болния и задачите, които трябва да се решават.
Поддържаща трудотерапия, нарична още занимателна трудотерапия. Чрез дейностите в нея се преследва отвличане вниманието на болните от техните здравни оплаквания, запълване по най-осмислен начин на времето им извън лечение и по този начин постигане на положителен психотерапевтичен ефект. Този вид терапия намира приложение основно в клиничния етап на лечение на болните, но нейната роля не трябва да се подценява в амбулаторния и санаториалния етап на лечение на болните. Тя се състои предимно в рисуване, плетене, бродиране, изработване на предмети от хартия, а така също игра на шах, дама, домино, сглобяване на пъзели, редене на мозайки. Поддържащата терапия намира място в режима на болния тогава, когато състоянието му позволява и се прилага предимно в постелен режим. До нейната помощ трябва да се прибегне, когато психичното равновесие на болния е нарушено или има опасност да се наруши, когато той не е склонен да запълва свободното си време с други занимания и при болни, приковани за по-дълъг период от време на легло.
Функционална трудотерапия, наричана още тренираща или възстаовителна по други автори [6]. Чрез нея бързо и лесно се възстановяват нарушените функции на различните повредени органи, системи, мускули и стави на човешкия организъм, т.е. тя повлиява не само функционално, но и морфологично, защото предизвиква и трофични промени. Този вид трудотерапия въздейства, както върху вегетативните, така и върху двигателните функции. Тя се прилага с добър ефект, както в клиничния, така и в санаториалния етап на лечение. В редица случаи функциоалната трудотерапия има предимства пред останалите активни средства на двигателната терапия. Този вид терапия трябва да бъде оргаизиран така, че да влияе положително върху силата, скоростта и обема на активните движения. Тук се извършват дадени движения стотици пъти, без да се забележи физическа или психическа умора. Това обстоятелство се дължи на факта, че съзнанието на болния е ангажирано в продукта, който изработва, както и от интересните фигури и разцветки. Оттекчението и досадата, които често съпровождат лечебно-гимастическите упражнения, са заменени от особен стимул, който въздейства върху психиката и физиката в благоприятна посока. [3]
Професионална трудотерапия се използва в медицинската рехабилитация и началния период на трудово-професионалната рехабилитация. Целта на тази трудотерапия е едовременно с възстаовяване на нарушените функции болният да се ориетира към такъв вид дейност, който е най-подходящ за него и в бъдеще тя да стане негова професия, чрез която да намери своето достойно място в обществото. Със средствата от този вид трудотерапия се прави и тестване на трудовите възможности, особено на тези лица, които ням