Отделителна система

Слайд 1

Физиология на отделителната система
доц. д-р И. Пашалиева, дм

Слайд 2

Отстранява непотребните и излишни вещества от организма чрез образуваната в бъбреците урина

Слайд 3

Отделителна система
Състои се от:
бъбреци
пикочопроводи (уретери)
пикочен мехур
пикочен канал (уретра)

Слайд 4

Отделителна система. Функции на бъбреците
3 основни функции:
Екскреторна – очистване от крайните продукти на белтъчната обмяна (урея, креатинин, амоняк, пикочна киселина)
Хомеостатична – поддържане постоянството на обема и електролитния състав на телесните течности
Ендокринна –
ренин (ангиотензин II)
еритропоетин
простагландини
кинини
активната форма на vit D3

Слайд 5

Функционална морфология
Нефрон – основна структурна
и функционална единица
на бъбрека
2 000 000 нефрона
в двата бъбрека
Състои се от:
Бъбречно телце (гломерул)
Бъбречни каналчета (тубули)
Втора капилярна мрежа (перитубулна)

Слайд 6

Функционална морфология
Гломерул
Обвит от Бауманова капсула (два листа)
Между тях – интракапсулно пространство, от което започва тубулната система
Обща капсулна площ от всички гломерули – 2 m2 (филтрационна повърхност на бъбреците)

Слайд 7

Функционална морфология
От капсулата започва извито каналче (епител с власинки, клетки с митохондрии и ензими)
Право каналче (насочва се към бъбр. медула)
Бримка на Хенле (тънко низходящо каналче, тънък и широк възходящ сегмент)
Дистално право каналче
Извито дистално каналче
Събирателно каналче (отваря се и излива съдържанието си в чашките на бъбр. легенче)

Слайд 8

Функционална морфология
Юкстагломеруларен апарат (ЮГА)(контакт на дисталното извито каналче с аферентната артериола на гломерула):
приводяща (аферентна) артериола
дистално каналче
мезангиум
клетки, секретиращи ренин (видоизменени клетки на аферентната артериола), β1 – рецептори)
Роля в регулацията на бъбр. функция и хомеостазата на организма

Слайд 9

Функции на нефрона
Основни процеси в нефрона:

Филтрация (гломерули)
Реабсорбция (тубули)
Секреция (тубули)

Слайд 10

Кръвоснабдяване на бъбреците
25% от МОС (1200 ml/min)

Слайд 11

Авторегулация на бъбречния кръвоток

Постоянен при САН 80–180 mm Hg

Бъбречният кръвен ток (БКТ) ↓ при различни стресови ситуации:
силна болка; студ
дълбока наркоза; кръвозагуба
тежка физическа работа
Рефлексен характер на промените; приспособителна реакция на организма → насочване на кръвта към мозъка и сърцето

Слайд 12

Функция на гломерулите
Основна функция – филтрация на кръвта,
преминаваща през
гломерулните
капиляри и
образуване на
първичната урина
(ултрафилтрат)

Слайд 13

Гломерулна филтрация

Пасивен процес (не е необходима енергия)
Зависи от площта, физичните качества (пори), електричния заряд и ЕФН на филтрационната мембрана
Филтрационна площ на двата бъбрека – 2 m2
Хидростатично налягане в гломерулните капиляри = 45 mm Hg
Колоидно-осмотично налягане = 25 mm Hg (в аферентния край на капиляра)

Слайд 14

Филтрационна мембрана
От преминаващите през двата бъбрека за 24 часа 1700 l кръв се образува 170 l първична урина
От тях нормално се отделя ≈ 1,5 l крайна урина/24 часа

Слайд 15

Функция на тубулите
Два основни процеса: обратна резорбция (реабсорбция) и секреция
Резултат на пасивно преминаване през клетъчните мембрани (дифузия, филтрация, осмоза), но и на активен транспорт
Селективна пропускливост в различните части на нефрона

Слайд 16

Тубулна реабсорбция и секреция
Тубулна система:

проксимален тубул
бримка на Хенле
дистален тубул
събирателен тубул
първичната урина тече по системата от тубули → крайна урина

Слайд 17

Тубулна реабсорбция
Процес на връщане на вода и вещества от първичната урина към кръвта

90–99,5% от филтрираната вода и разтворени вещества се реабсорбират (тубули → интерстициум → капиляри)

Слайд 18

Тубулна реабсорбция
Извършва се чрез:
първично активен транспорт (Na+)
вторично активен транспорт (глюкоза, аминокиселини)
дифузия (урея)
осмоза (вода)

Слайд 19

Тубулна реабсорбция
Проксимален тубул:
70% от първичната урина
Nа+, Cl-, HCO3-, H2O, K+, Р3+, a.к., глюкоза (Тmax), vit C, Ca2+, 50% от уреята

Слайд 20

Тубулна реабсорбция
Бримка на Хенле (ХБ):
30% от гломерулния филтрат
Различен осмолалитет в двете рамена
Осмолалитетът в сърцевината на бъбреците се увеличава → значение за концентрирането на урината

Слайд 21

Тубулна реабсорбция

Дистален и събирателен тубул:
Реабсорбцията на Na+ и вода е хормонално регулирана
Na+ – от алдостерон
Вода – от АДХ
наличие на АДХ – отделя се малко количество концентрирана урина
липса на АДХ – голямо количество урина с нисък осмолалитет

Слайд 22

Тубулна секреция

Процес на добавяне на вещества от кръвта към урината
Н+ катиони К+, NH3, лекарствени вещества (пеницилин, салицилати)

Слайд 23

Концентриране и разреждане на урината
Концентрирана урина отделят само птиците и бозайниците (само те имат Хенлева бримка)
Съществува тясна връзка между Хенлевата бримка и механизма на концентриране на урината

Слайд 24

Клирънс

Големината на ГФ не може да бъде определена у човека директно
Използват се индиректни, клирънсови методи
Обемът плазма в ml, който се очиства от дадено вещество при преминаването му през бъбреците за една минута
Характеризира очистващата функция на бъбреците
Най-често използван – клирънс на креатинина (80–180 ml/min)

Слайд 25

Регулация на бъбречните функции
Нервна и хуморална регулация на функцията на гломерулите и тубулите
Бъбреците реагират на промени в осмотичното налягане, обема, киселинността и електролитния състав на плазмата
Бъбреците отговарят по два основни начина: промяна в отделянето на Na+ и H2O

Слайд 26

Обем и състав на крайната урина
Средно 1,5-1,8 l/24 h
0,5 l /24 h – задължителен обем урина
Бледожълтеникава, стерилна, леко кисела (рН= 5,6-5,9)
Киселинността зависи и от храната (при месна храна е предимно кисела, при растителна – леко алкална)
Съдържа соли – Na+, K+, Са2+, HCO3-, Cl- (зависи от храната), крайни продукти от белтъчната обмяна (урея, креатинин, пикочна к-на), уробилин
Нормално крайната урина не съдържа глюкоза и белтък

Слайд 27

Очистваща функция на бъбреците
Азотсъдържащи съединения – крайни продукти на белтъчната обмяна – урея, креатинин, пикочна киселина
Тези в-ва търпят само частична резорбция в тубулите и голяма част от филтрираното количество се екскретира
При недостатъчност на бъбречната функция настъпва задръжка на тези вещества в кръвта - уремия

Слайд 28

Уриноотделяне (микция)
Сложен рефлексен акт
Пикочният мехур се напълва постепенно
Пластичност на гладката мускулатура на мехура
↑ обем над 300 ml → ↑ стреч-рецептори в стената на пикочния мехур
Микцията се регулира от ВНС и от мозъчната кора (волево)

Слайд 29

Микция – механизъм и регулация
Център на микцията (PS център) – сакрална (кръстна) част на гръбначния мозък
Изпразване на пикочния мехур – при отпуснати 2 сфинктера - вътрешния (ГМК) и външния(ННМ) сфинктер
Волеви контрол от кората на главния мозък -
до 3 година след раждането

Слайд 30

Телесни течности

Обща телесна течност (ОТТ) - 60% от телесната маса
У жени – по-малко количество (мастна тъкан)
У новородени – 70-75%
Към 3 година ≈ 65%

Регистрирайте се за пълен достъп