Палиетивни СГ

Обща концепция за палиативни грижи – изясняване на основните понятия „палиативни грижи“ , „терминални грижи“.
Палиативните грижи представляват активни грижи за пациент в момент, когато заболяването вече не се повлиява от лечение и основните елементи за контрол на болката и др.симптоми.
Палиативни грижи=терминални грижи. Тук палиативните грижи се свързват предимно с карциномно болните и с периода непосредствено преди смъртта. Съществува известно припокриване и неяснота при използване на термините: палиативни грижи, терминални грижи и хоспис.
Терминалните грижи са всъщност форма на грижа, която дава живот и помага на пациентите и техните семейства да получат най-добри възможен живот до самия му край.Осигурява облекчаване на болката и другите мъчителни симптомиОсигурява приемственост и координацияПредполага предварително планиране на очакваните усложнения и готовност за предоставяне на оптимално лечение.Осигурява индивидуалност на грижитеИнтегрира психологичните и духовни аспекти на грижитеГарантира разумно използване на ресурсите на пациента и семействотоПодкрепа на семейството по време на зоболяването и след смъртта на близкия.Свежда изследванията до минимум и се насочва към контрол на симптомите и психологична подкрепа.

Концепцията на СЗО за палиативни грижи
Палиативните грижи представляват активни общи грижи за пациентите в момент, когато заболяването вече не се повлиява от лечение и основни стават контрола на болката и другите симптоми, както психологичните, социалните, така и духовните проблеми. Всеобхватната цел на ПГ е постигане на възможно най-добро качество на живот за тези пациенти и техните семейства. Тя разглежда 2 аспекта: Вътрешната цел на ПГ е промоцията на медицински доброто. Това изисква професионални умения, базирани на знания от медицината, сестринството, социалната работа и др. свързани със здравните грижи професии. Външната цел на ПГ предполага по-широк фокус. Доброто за пациента е нещо повече от просто медицински доброто. Постигането на външни цели означава холистични грижи (грижи за страхове, безспокойства, тревогите и интереса към личността на пациентите)
ПГ утвърждават живота и разглеждат смъртта, като нормален процес. Те поставят ударение върху облекчаването на болката и др.симптоми, интегрират физичните, психологичните и социални аспекти на грижите за пациента, предлагат колкото възможно по-активна система за подкрепа на живота на пациента и подпомагане на семейството за справяне със заболяването на пациента и утеха след настъпване на смъртта
Теоретичен модел на Шефилд
ПГ започват от момента на поставяне на диагноза
Ефективното лечение постепенно намалява с развитие на заболяването и отстъпва на симптоматичния контрол
ПГ достигат максимума си непосредствено около момента на смъртта, като най-често те се предоставят в рамките на хосписна програма
С настъпването на смъртта започват грижите за подкрепата и утешаване на семейството, които продължават най-често 1г след смъртта.

Палиативни грижи – същност
1 – Утвърждават живота и разглеждат умирането, като нормален процес.
2- Не ускоряват и не отлагат смъртния изход.В този смисъл добрите грижи в края на живота не са нито асистирано самоубийство, нито евтаназия. Те са по-скоро едно упорите преследване на симптомите, които влошаваткачеството на живота до момента на настъпването на „добрата смърт“.
Критериите за „добра смърт“ са: смърт с достойнство; автономност и контрол; приемане на смъртта.
Стадиите за приемане на смъртта са: отричане, гняв, сключване на сделка, депресия и приемане.
Палиативни грижи – фази, характеристики
Фази на ПГ - преминават през 3 фази:
Симптоматичен контрол и подкрепа на пациента и семейството по време на заболяването.ПГ в хосписна програма около момента на настъпване на смъртта.Помощ за семейството в преодоляване на загубата на близък човек.
Характеристики на ПГ *Интензивни – интензивността се определя от нуждата от непрекъснато обгрижване.*Всеобхватни- определя се от необходимостта от широки не само медицински познания, за да се подобри качеството на живота в терминална фаза*Проблемно ориентирани- трябва да се справят с множество фундаментални въпроси, освен с етичните такива.*Интердисциплинарни- тяхната всеобхватност не е по силите на един човек, а се работи в екип.

Организационни форми за предоставяне на палиативни грижи – хоспис със стационар, хоспис в дома
Хоспис със стационар – откриват се след планиране и проучване на нуждите, след внимателно подбиране на парсонала, преценка за разходите и др. персоналът трябва да бъде с добри намерения и да е състрадателен, но това в не трябва да измества клиничната и организационна ефективност независимо от големината на стационара.Хоспис в дома- повечето хосписи или заведения за ПГ осъществяват някаква форма на грижи в дома, защото много терминално болни искат да са възможно най-дълго сред близките си и да умрат там. Тези пациенти могат да продължат да посещават клиниката или да ги посещава мултидисциплинарен екип. Пациентите в дома основно са обгрижвани от семейството, но има и грижи за пациенти които живеят сами. За да остане в дома си той трябва да отговаря на няколко условия:-Контрола на болката да е възможен в домашни условия;-Поне едно лице да жела е да се грижи за болния;-Да има хосписни сестри, които да посещават пациента;-Подходящо оборудване и материали в дома;-Да е гарантирана възможността за хоспитализация, ако пациента или близките му желаят;Грижите в дома могат да са: Всеобхватни услуги - 24ч.достъп до лекар и мс за палиативни грижи и пълното оборудване, което е необходимо. Този модел може да се използва и при хемотрансфузия в дома, еднодневна хирургия и др. този модел е скъпоструващ и се използва е най-напредналите страни. Консултативен модел – използва се значително по-често в световен мащаб. Те допълват работата, извършвана от общопрактикуващите лекари и сестринските услуги, които се извършват в общността. Консултативните услуги могат да бъдат осъществяване предимно от добре обучени мс или от екипи. Който и модел да се използва до пациента имат достъп и социални работници, трудотерапевти, физиотерапевти и др. Предимства на хосписните грижи в дома: грижите в дома са по-евтини, семейството поддържа известен контрол над средата; запазва се стилът на живот на пациентите; наличие на сестра в хосписа, която да обучи близките за мерките за комфорт, подкрепя и да наблюдава физ.и псих.статус на пациента и семейството
Организационни форми за предоставяне на палиативни грижи – дневен хоспис, екип за палиативни грижи, отделение за палиативни грижи
Дневен хоспис – дневните грижи са важно допълнение към грижите за пациентите които живеят е дома си и да имат достъп до друг хоспис или звено за ПГ. Дневния хоспис или звено за ПГ позволява на болните да излязат за няколко дни от дома, което осигурява известна почивка за близките. Минималното изискване за дневен хоспис е наличието на една голяма стая или зала с лесен достъп, тоалетни, подходящо обзавеждане, подходящо за инвалиди, просторно и удобно място за гардероб, условия за приготвяне на елементарни храни, скромно пространство за офис на персонала и паркинг който е възможно най-близо. Обзавеждането трябва да е като в дома, за да не създава атмосфера на болница. Всеки пациент има предварително изготвен и обсъден график за посещения в дневния хоспис.Предимства на дневния хоспис – разходите за храна и транспорт са сравнително ниски, по-голяма част от разходите са свързани със заплати. Пациентите имат възможност да останат в дома си, а техните роднини за почивка, докато близките им са в дневния хоспис. Пациентите имат нужда да са сред хора в същото положение и др.
Екип за ПГ- това са консултантски звена, действащи в болнична обстановка, предлагащи симптоматичен контрол, облекчаване на болката, емоционална подкрепа за пациентите и болногледачите.Предимства – На пациентите се дава възможност да останат в отделенията с които са свикнали, чийто персонал познават и техните семейства се чувстват удобно.; Персонала на такива заведения може да научи много неща от екипа за ПГ.; Този екип винаги е готов да дава съвети без отлагане.; Основните диагнотични изследвания и съвети са лесни за организиране. Недостатъци-Трудно се предоставят високо качествени ПГ в даденото отделение.; Консултациите и наставленията на екипа трябва да се вграждат в правилата за работа на дадено отделение.; Лекарите могат да разглеждат пациентите, като по-маловажни от другите пациенти
Отделение за ПГ в общопрофилни или специализирани болници - пациентите се насочват от отделението, където са лекувани до момента, към специално създадено отделение за ПГ, където прекарват последните си дни и месеци от своя живот под грижите на специалисти в областта на ПГ.
Организация на работата на мс в хосписи и отделения за палиативни грижи.
Организацията на мед.специалисти в хосписи и отделения за ПГ е изградена и подчинена на основната цел – създаване и поддържане оптимално качество на живот на пациента и неговото семейство. Обекта на внимание не е само медицински, но е и социален, психологически и духовен аспект. Необходимо е всички действия да се оценяват от позицията на допринесената полза и вреда, а също и от организма и желанията на пациента. За успешното организиране е нужно сътрудничеството между мс, лекар, психолог, психотерапевт, соц.работник, духовник и др. Работата на мс, като член на екипа по ПГ е многообразна и обхваща всички аспекти на палиативната помощ. В задълженията на мс влизат, всички грижи, както при останалите болни, но и тези произтичащи от състоянието на пациента и необходимостта за осигуряване на оптимално качество на живот. Мс е готова да провежда беседи, да разяснява, да е до леглото на болния, да общува с пациента и неговите близки. Работата на мс не се оценява от бързината и степента на сложност на направените манипулации, а по степента на удовлетвореност на пациента. Важно е МС да забелязва настроението на пациента, да знае какви проблеми го вълнуват и да го подкрепя.

Професионална етика при осъществяване на палиативните грижи – основни етични принципи при осъществяване на палиативни грижи
В мед.пректика принципите, правилата, правата и добродетелите са от голямо значение за етичните взаимоотношения между здравния персонал и пациентите. Както и в останалите сфери на медеицината, така и палиативната, основните принципи на етиката са уважение на автономността, ненанасяне на вреда, благодеяния и справедливост.
Уважение на автономността – означава зачитане на павата на пациента за самоопределяне и самоуправление. Най-важното за пациентите в ПГ е правото на максимално постигане на човешко достойнство, възможно най-пълно облекчаване на болката и намаляване на страданието. Отговорностите и задълженията на мед.персонал са: пълно информиране на пациента дса вземе решение – да приеме или откаже диагностична процедура или лечение.; Предоставяне и прилагане на лечение само след информирано съгласие.; Правото на пациента да избира къде и от кого да получи грижи. Предоставяне възможност на пациента да определи лице, което упълномощава да вземе решения вместо него, ако загуби компетентност за това.; Възможност оациента да изрази предварително еолята си по отношение на животоспасяващи и животоподдържащи процедури и др.; Членовете на екипа за ПГ могат да покажат уважение към автономността на пациента чрез съгласие с приоритетите и целите на пациента и семейството, предоставяне на инфгормация относно лечението и съставянето на план за грижи.
Ненанасяне на вреда- тъй като съществуват различни видове дреди, този принцип включва следните морални правила- не убивай, не причинявай болка или страдание, не накърнявай правата на другите, не извършвай престъпление и не оскърбявай, не лишавай другите от благата на живота.
Благодеяние – ознчава да се допринася за полза, да се прави добро, да се действа винаги в най-добрия интерес на пациента. Каквото и да се прави или казва да е за добро на пациента и да не включва подлагане на нанужни изследвания и процедури.
Справедливост-справедливо и пропорционално разпредление на ресурсите в